Так кем же был Никола Вапцаров?

Все что касается политического устройства Болгарии, международных отношений, и т.д.

Модераторы: Юрий, Zeus, Veta

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение Наблюдатель » 01/02/2013, 12:46

Кстати, я сильно подозреваю что прочитав книгу поклонник красной саранчи "забудет" доложит о выводах. Потому что тут явно что то не то, начиная с тем что сами красные мусора засекретили дело Вапцарова. Сразу после оккупации страны Советской Армии.

Вот интервью с автором книги;

Никола Вапцаров, внук: Книгата „Дело 585/ 1942” едва сега дава отговор на много въпроси за поета Вапцаров

За нас, за нашата фамилия представляваше изключителен интерес това дело, защото делото е засекретено на 11 септември 1944 година по непонятни причини и е разсекретено 2011 година, когато ние го получихме със съдействието на господин Цветанов, министър на вътрешните работи. Така че за нас беше изключително интересно защо това дело толкова време е засекретено, какви са тайните, които то крие. И действително останахме страшно изненадани, защото много, много тайни и на много въпроси си отговорихме едва сега.

Цялото дело е много сериозно прочиствано, прочистено или прочиствано, защото ние се натъкнахме на много интересни моменти. Значи, една страница, която носи номер на страница, изрязана от двете страни тя е в размер на 1 сантиметър. Това значи, че всичко отгоре на тази страница и отдолу е изрязано. Тези, които са давали показания пред следствените органи, са давали по два вида показания – едни дълги и едни къси. Прави впечатление примерно, че на основни, видни членове на БРП показанията им са четвърт страничка, а на другите, примерно на Вапцаров са 27 страници. Значи другите показания са изчезнали.

Това дело е било неудобно толкова дълго време, защото в него като го четете виждате имената на всички почти, които след 9 септември са ни ръководили.
Последний раз редактировалось Наблюдатель 01/02/2013, 12:53, всего редактировалось 1 раз.
"Если вы не либерал в двадцать лет, то у вас нет сердца, но если вы не консерватор в сорок – то у вас просто нет мозгов" Сэр Уинстон Черчилль
Наблюдатель
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 2447
Зарегистрирован: 09/05/2009, 04:48

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение Nikoliza » 01/02/2013, 12:52

Алеша Попович писал(а):, у них на самом деле навязчивая мания и психоз на определенные темы.

У солидных персонажей мальчики кровавые в глазах - этим саранча мерещицца. СкОчет и скОчет!
Nikoliza
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 6216
Зарегистрирован: 23/09/2009, 13:59
Откуда: Москва

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение Алеша Попович » 01/02/2013, 12:58

Федорец Валерий писал(а):
Наблюдатель писал(а): Вот и докладывайте, как так ваши орлы убили больше запорожцев, чем погибло болгар за всю Вторую Мировую?

Хотя сравнение неточно. В числе болгарских жертв входят и солдаты. Они погибли воюя, а не были утоплены, как граждане самой свободной стране.


А сколько болгар погибло за всю Вторую мировую войну?

Я так и не понял, что же там с "предсмертным" письмом Левского, господин Изпальцавысасыватель? Почему молчим?

Хм!! Вот лично у меня сильные сомнения, что именно из пальца. Набл - ничего личного - научное предположение....
Алеша Попович
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 201
Зарегистрирован: 02/09/2012, 08:45

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение Наблюдатель » 01/02/2013, 12:59

Nikoliza писал(а):У солидных персонажей мальчики кровавые в глазах - этим саранча мерещицца. СкОчет и скОчет!


Я так и знал. Нормальные путята не заметят, что сами наци - извините, их коллеги, комми - спрятали дело от народа.

Мечтательно. Вернула бы нам "наследница СССР" украденные архивы, сколько интересного могли бы узнать ... о красных.
"Если вы не либерал в двадцать лет, то у вас нет сердца, но если вы не консерватор в сорок – то у вас просто нет мозгов" Сэр Уинстон Черчилль
Наблюдатель
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 2447
Зарегистрирован: 09/05/2009, 04:48

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение Алеша Попович » 01/02/2013, 13:01

Мечтать не вредно. Это уже НАШ ТРОФЕЙ. Честно завоеваный. Попробуйте отвоевать!!! ))))))) :mrgreen: :mrgreen:
Алеша Попович
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 201
Зарегистрирован: 02/09/2012, 08:45

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение Наблюдатель » 01/02/2013, 14:12

Алеша Попович писал(а):Мечтать не вредно. Это уже НАШ ТРОФЕЙ. Честно завоеваный. Попробуйте отвоевать!!! ))))))) :mrgreen: :mrgreen:


Это не ваш трофей, это трофей красных и ныне правящих вашу страну. А не возвращают, потому что боятся что случится как с Вапцаровым - преступниками и предателями оказались совсем не те.

Но мы и так знаем это. Расстреляли же комми своего Антона Югова. И дали две Звезды Героя фашисту Кимону Георгиеву. До этих архивов "наследница" уже не дотянулась. :mrgreen:
"Если вы не либерал в двадцать лет, то у вас нет сердца, но если вы не консерватор в сорок – то у вас просто нет мозгов" Сэр Уинстон Черчилль
Наблюдатель
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 2447
Зарегистрирован: 09/05/2009, 04:48

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение Алеша Попович » 01/02/2013, 15:30

Наш, наш. А насчет боятся - "страшнее кошки, зверя нет!". )))))))))) :mrgreen: :mrgreen:
Алеша Попович
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 201
Зарегистрирован: 02/09/2012, 08:45

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение Nikoliza » 01/02/2013, 15:38

Наблюдатель писал(а):
Nikoliza писал(а):У солидных персонажей мальчики кровавые в глазах - этим саранча мерещицца. СкОчет и скОчет!


Я так и знал.


СкажИте еще, что тосковали целый вечер... :-)
Nikoliza
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 6216
Зарегистрирован: 23/09/2009, 13:59
Откуда: Москва

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение Алеша Попович » 01/02/2013, 15:44

Надеюсь, ракийки не перебрали? Или вы травкой релаксируете?
Алеша Попович
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 201
Зарегистрирован: 02/09/2012, 08:45

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение Наблюдатель » 01/02/2013, 16:50

Алеша Попович писал(а):Надеюсь, ракийки не перебрали? Или вы травкой релаксируете?


Вино, домашнее красное.

Но еще не начал пить. После ужина отмечу День Признательности Жертвам Коммунистического Режима. В Болгарии это 1 февраля.
"Если вы не либерал в двадцать лет, то у вас нет сердца, но если вы не консерватор в сорок – то у вас просто нет мозгов" Сэр Уинстон Черчилль
Наблюдатель
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 2447
Зарегистрирован: 09/05/2009, 04:48

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение Алеша Попович » 01/02/2013, 17:25

В общем, это не по-славянски - вином, а не ракийкой или водкой.... (((((((((((( :( :oops: Впрочем, вы же иудей - вам это простительно. Мацой только не забудьте закусить, а то опьянеете, чего доброго!
Алеша Попович
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 201
Зарегистрирован: 02/09/2012, 08:45

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение плюшка » 01/02/2013, 17:27

Мацой только не забудьте закусить

Это что такое?
Любая демократия приводит к диктатуре подонков.
-Альфред Нобель-
Аватара пользователя
плюшка
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 693
Зарегистрирован: 30/01/2013, 16:32

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение Наблюдатель » 01/02/2013, 19:45

Алеша Попович писал(а): Мацой только не забудьте закусить, а то опьянеете, чего доброго!


Лед тронулся, товарищи совки, которые сегодня путята. Наконец БПЦ решилась канонизировать жертв преступного коммунистического режима.

"Българската православна църква ще канонизира някои от жертвите на комунистическия режим. Това заяви наместник-предстоятелят на Светия Синод митрополит Кирил, който отслужи панихида в памет на жертвите в катедралата „Свети Александър Невски" в София, съобщи БНР.

„По време на атеизма, ние така говорим като вярващи за комунистическия режим, най-много е пострадала интелигенцията. Заедно с това и духовници, и архиереи, монаси, монахини, православни християни, послушници, протосингерите във Видин и в София - Ириней, Наум", каза още той."
"Если вы не либерал в двадцать лет, то у вас нет сердца, но если вы не консерватор в сорок – то у вас просто нет мозгов" Сэр Уинстон Черчилль
Наблюдатель
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 2447
Зарегистрирован: 09/05/2009, 04:48

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение Алеша Попович » 01/02/2013, 19:47

Чем бы дитя ни тешилось, лишь бы водки не просило......
Алеша Попович
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 201
Зарегистрирован: 02/09/2012, 08:45

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение master7 » 08/04/2013, 15:01

Архивы говорит кем был Никола Вапцаров:

http://archives.bg/policefiles/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=102&Itemid=73
"Времето е в нас и ние сме във времето,то нас обръща и ние него обръщаме"
Васил Левски
master7
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 3801
Зарегистрирован: 05/03/2006, 01:37

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение иван kokocharnikov » 20/07/2017, 16:12

ВЯРА
Никола Вапцаров
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"
За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Никола Вапцаров
Селска хроника
По радиото някой
шумно спори.
С кого?
Не знам.
А може би с народа.
Говори си и нека си говори,
нали затуй му плащат хората.
„Държава има,
има власт, която
неспирно бди
за ваште интереси.
Хвърлете лозунга!
Плаката на земята!
Народът е доволен,
сит
и весел.“
Във кафенето
някой се изсекна
и дълго трна
със здравите опинци,
игледа се и каза уж полека:
– Комай ни лъжат
тия синковци.
А и в писанието
писано е божем:
„Глас народен – глас божи.“
– Комай си прав –
обади се от ъгъла
един младеж
със глас от глад изстинал, –
нали така ви лъгаха
и през
петнайсета година?
И ако нас ни карат
да умираме,
а ако нас ни тикат
към куршумите,
Селска хроника
2
то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата.
Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!
иван kokocharnikov
 
 
Сообщения: 15
Зарегистрирован: 13/05/2016, 22:52

Re: Так кем же был Никола Вапцаров?

Сообщение иван kokocharnikov » 20/07/2017, 17:13

ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА
Никола Вапцаров
Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...
Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?


Писмо
Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!…
И после… после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
Писмо
2
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано…
А там –
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало – неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.
Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
Никола Вапцаров
3
където вятъра на тропика се чувства.
Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери…
За мен е ясно, както че ще съмне –
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!
иван kokocharnikov
 
 
Сообщения: 15
Зарегистрирован: 13/05/2016, 22:52

Пред.

Вернуться в Политика...

Кто сейчас на конференции

Сейчас этот форум просматривают: Bing [Bot] и гости: 2