Алексей СПб писал(а):Ещё лет 15 назад в Македонии местные славяне мне жаловались, что албанцы методом демографической агрессии отбирают у них дома и земли. Дело было в городе Струга на берегу Охридского озера.
Да започнем с "местные славяне".Не знам Алексей,дали си давате сметка,колко неприемливо и обидно е това за нас.
Какви са тези "местные славяне"?Откъде се появиха?Кога?
Известно ли Ви,е ,че още от 10-ти век във всички исторически документи се споменава единствено български народ и никакви славяни,прабългари,траки,или други?
За много неща бих могъл да питам.Дали за Охридската книжовна школа или Екзархията,дали за онези 26 български войници,които град Охрид откупва от германците и спасява през ВСВ,или за онази песен за Струга,която споменавате и която всеки у нас знае.
Що ми е мило ем драго
во Струга града, мамо, дукян да имам
леле, варай, варай, моме Калино
во Струга града, мамо, дукян да имам.
На кепенците, мамо, да седа
стружките моми, мамо, моми да гледам
леле, варай, варай, моме Калино
стружките моми, мамо, моми да гледам.
Кога на вода, вода ми одат
сос тие стомни, мамо, стомни шарени
леле, варай, варай, моме Калино
сос тие стомни, мамо, стомни шарени..
На овай извор, извор студени
там да се с дружки, дружки соберат
леле, варай, варай, моме Калино
там да се с дружки, дружки соберат.
Случайно ли се появиха тези "местные славяни",или по незнание на българските работи.
Не,не вярвам!
Появиха се като израз на вековната антибългарска руска политика.
Две причини виждам за тази политика.
-Руски имперски амбиции на Балканите.За тези амбиции е нужна малка,слаба,молеща,раболепна България.
-Руска ревност към Великата Българска история.
Не всичко е създадено в Русия.Получили сте вяра и култура именно от българския народ и това лесно може да се докаже.
Малко фактология,за яснота.
Достоевски за руската завист към българите
Posted by timber
May 27, 2008
Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове.
Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание…
Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”
И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му…А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.” А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени” богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят.
Ф. М. Достоевски
Българското войнство
1878-1928. С., 1928. с. 325.
В началото на юни 1914 г. се нанесе от официална Русия нов морален удар на българския народ с тържественото посещение, което руският цар направи в Кюстенджа на румънския крал. Руската дипломация не намери за нужно поне за очи да предупреди българското правителство, че тази визита на коронования руски владетел не е враждебна на България.
Нещо по-лошо. За да бъде, види се, ударът в сърцето на нещастния български народ повече болезнен, при тези официални тържества руският цар беше провъзгласен за шеф на оня румънски конен полк, квартируващ в Добрич, който пръв влезна на беззащитната откъм Румъния българска земя през лятото на на 1913 г., когато българското войнство водеше далеко в Македония неравна борба против бившите съюзници.
Този факт отвори очите и на слепите, за да видят и разберат колко чужди и далече са политическите интереси на голямата руска империя от всенародните чувства и интереси на малобройното, но героично българско племе.
======================================================================================================
На 5 и 6 декември 2006 г., в Страсбург се проведе редовно заседание на Комитета на постоянните представители на Съвета на Европа. На него се обсъдиха въпроси, свързани с контрола по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека, включително изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека по делото ОМО “Илинден” - ПИРИН. По време на заседанието Русия и Сърбия поискали от България да регистрира въпросната организация, което не изненадва. Голямата новина е, че благодарение на ветото на Гърция и Кипър руско-сръбското искане е пропаднало. Така в рамките на 48 часа дипломацията ни получи една добра и една лоша новина. Лошата е, че Русия и Сърбия не са наши приятели по македонския казус. Добрата е, че Атина и Никозия са наши съюзници (поне засега) в битката срещу македонизма.
Отнася се до В.Феодорец,който се опитва да ни учи!!!
Захарий Стоянов
“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”Русчук, 1-й Март 1886 г.З.СтояновИз предговора към статията на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, публикувана във в.”Дунавски лебед”, 1859 г.0 Захари Стоянов, статия “Русия и българската криза” пише: “С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.” Коментар: Разгледана в по-широка перспектива, тази политика на Русия към България (а и не само към нея) е “дообогатяване” на панславизма, същността на който се изразява главно в непризнаването на отделни славянски нации и тяхното разглеждане като различни групи от един и същ народ, предопределен да се обедини под скиптъра на руските императори. Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските отношения.
Захарий Стоянов
“Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая
Нашия народ поради усещането за кръвно родство с могъщия руски народ,винаги се е стремял към сближаване,но...
Алексей,не искам да обидя нито теб,нито друг.Простете,че пиша така емоционално,но така чувствам.
По същество на въпроса:Повярвайте нито в Косово,нито в Македония е приключило.Очаквам още трагични събития.
Дано Димчо реши да коментира,той е най-компетентен.
Ну, Израиль это немножко другое. Тут "свалено в кучу" очень многое. И история, и Библия (оба Завета). Во всяком случае с возникновением Албании в 48м не сравнишь. Проблема Косова в другом. Косово для сербов всегда было центром духовности, веры (духовным сердцем сербов). А что нужно, что бы народ "пал" - лишить сердца. Вот это и сделали... Если сербы с этим согласятся, то ... Даже не знаю как и сказать 
