Wolfhound писал(а):Интересная все же ИСТОРИЯ. Во время великого события для Болгарии - освобождение от ИГО летом 1878 года в Берлине Бисмарк свел практически к нулю успехи освобождения... Теперь же немцы впускают Болгар в свой дом, как бы замаливая свои грехи прошлого... итнтересные параллели
Александър II бил зает с перестройка на империята си
Стандарт
Дължим София и Варна на Бисмарк
02.03.2006
Германия работи за освобождението ни,
казва акад. Константин Косевброй 4722
Константин СЪБЧЕВ
страница 19
Академик Константин Косев е роден през 1937 г. Завършва история в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", специализира в Германия. Научните му приноси са главно в изследването на пред- и следосвобожденския период на стопанския и социално-икономическия живот на българското общество. Проф. Косев има приноси и в изследването на новата обща история - Германия през втората половина на XIX в., делото на Бисмарк, Източния въпрос. Член-кореспондент от 1989 г., академик от 2003 г. От десет години е заместник-председател на БАН. .
- Академик Косев, каква е дипломатическата подготовка на Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г.? - Тази свобода не ни е подарък. До тази десета поред руско-турска война се стига единствено заради пролятата кръв по време на Априлското въстание. Именно то превърна "източния въпрос" в "български въпрос" и постави на международната арена неотложното му решаване. Още повече че руският самодържец Александър II твърдо се е зарекъл повече да не воюва с Османската империя след поражението в Кримската война от 1853-1855 г. Тази политика се споделя и от канцлера княз Александър Горчаков. А и цялото държавно ръководство на Русия напълно осъзнава изостаналостта на страната от другите велики сили. Затова всички усилия на императора и правителството са насочени към осъществяването на дълбоки вътрешни реформи. Именно през 60-те години на XIX век за пръв път се употребява думата "перестройка". Тези приоритети се отразяват на външната политика. Забелязва се отклонение от традиционната агресивна политика на руските царе по отношение на "източния въпрос". Още повече че след Кримската война Русия е сведена до второстепенна сила.
- Т.е. Русия е за запазване на статуквото?
- Княз Горчаков формулира следната стратегия. Той смята, че Русия вече е спечелила трайно и дълбоко влияние сред балканските православни народи, за които тя е единствен покровител. И това е актив завинаги. Затова не бива да рискува с войни, целящи нови завоевания, а да работи за подобряване на положението на тези народи чрез дипломатически натиск върху Високата порта за провеждане на реформи. И Горчаков твърдо провежда тази политика. Това обаче означава, че Русия е против всякакви размирици и бунтове на Балканите, които биха я въвлекли против волята й във война. А точно това става чрез въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. и с нашето Априлско въстание. Малко известно е, че Русия дори се опитва да го осуети Военният министър Милютин вика полковник Кишелски - българин на руска служба, и му обяснява, че за Русия в момента всякакви въстания са нежелателни, като му нарежда да внуши това и на българската емиграция. Кишелски не прави това и въстанието избухва. Вече е неоспорим факт, че нашите апостоли не са вярвали в победата си, но са искали да се интернационализира "българският въпрос" и за решаването му да се привлекат Великите сили.
- Свикнали сме да виним в антируска и антибългарска политика освен Англия и Австро-Унгария, и Германия...
- Тъкмо това е интересният момент. В резултат на френско-пруската война през 1871 г. не само се обединява Германия, но и Франция временно губи позициите си на велика сила. Русия подкрепя обединението на Германия, още повече че то я освобождава от спазването на Парижкия мир от 1856 г. След 1871 г. обаче в Петербург започват да осъзнават, че обединена Германия става все по-опасен съсед. Това е другата причина руското правителство да не желае да се ангажира с война срещу Турция, като същевременно започва да подкрепя франция срещу Германия.
- И Бисмарк започва да действа против Русия?
- "Железният канцлер" не желае повече опекунството на Русия. И започва тънка политическа игра, целяща да разбунтува Балканите и да накара Русия да влезе във война с Турция. Има многобройни улики, че въстанието в Босна и Херцеговина става с немски пари и немско оръжие. А когато пред 1876 г. Бисмарк получава телеграма, че и в България е избухнало въстание, той казва: "Това ми е дар от Бога! Сега вече Русия няма как да остане настрана!" Бисмарк държи дълга реч в Райхстага, чрез която се проявява като голям християнин и българофил Посреща извънредно ласкаво нашата делегация, водена от Марко Балабанов, която обикаля европейските столици, за да търси помощ за българите. И я уверява, че всичко ще бъде наред и че Русия ще извади" меча си, за да ни защити. В същото време Бисмарк непрекъснато внушава на руския посланик в Берлин, че Русия трябва да измие позора си от Кримската война.
- Но тя продължава да прави всичко възможно, за да избегне войната?
- Затова се стига и до Цариградската конференция на посланиците на Великите сили. На нея Горчаков нарежда на граф Игнатиев да прави всякакви отстъпки на турците и на Англия. Но германската дипломация проваля конференцията и войната наистина става неизбежна.
- Но от деца всички българи знаят, че за провала на конференцията е виновна Англия?
- Това наистина е дълбоко вкоренено убеждение. Бисмарк успява да направи така, че в очите на българското, руското и въобще европейското обществено мнение моралната вина да се поеме от Англия, която внушава на турците да бъдат неотстъпчиви. Но по същия начин действа и германската дипломация. Бисмарк изпраща специален пратеник - д-р Буш, който действа зад гърба на германския посланик Вертер. Буш направо казва на султана: "Не се тревожете, ние не стоим зад решението, което ще вземе конференцията." А определените там граници на двете български автономни области съвпадат с бъдещите санстефански граници. И се наричат Източна България и Западна България. Както виждате, не се и споменава за никаква Румелия. Но в Лондон и Берлин не са съгласни с това. Англичаните, защото смятат, че война няма да има, а в Берлин - точно обратното.
- И тя в крайна сметка започва.
- Войната наистина става неизбежна, защото Турция отхвърля решението на Великите сили и трябва да бъде наказана. Но к~ой ще приложи санкциите? Европейските страни изобщо не са заинтересувани от подобна акция. Русия обаче няма избор. Тя трябва да воюва, за да запази градения два века авторитет и влияние сред балканските народи. В доклада на военния министър Милютин и началник- щаба Обручев, представен на 7 февруари 1877 г., буквално се казва: "Трябва да се воюва, за да не се разделим и с последната следа от нашето влияние на Балканския полуостров."
- Защо Русия налага на Турция Санстефанския договор, след като предварително се е задължила пред Лондон и Виена да не прави голяма славянска държава на Балканите?
- Когато започват преговорите в Сан Стефано, граф Игнатиев разсъждава така: "Вярно е, че подписахме такива договори, но в крайна сметка победихме. Защо да ги спазваме? А ако все пак трябва да ги спазим, българите не знаят за това, че сме подписвали подобни договори. И ще ни бъдат вечно признателни, а Западът ще бъде вечно лош." Горчаков веднага подкрепя тази теза. Става въпрос наистина за грандиозен и успешен геополитически и пропаганден ход.
- Който включва и Германия към "лошите", нали?
- Това е напълно незаслужено. На Берлинския конгрес Бисмарк плътно поддържа Горчаков. А в Райхстага по повод санстефанските граници заявява: "Да, това е България!" Пак на Бисмарк дължим и включването на Софийска област в Княжеството, а също така и на Варна, която турците не искат да отстъпят.
- А какви са европейските измерения на Освободителната война?
- Войната поставя началото на коренно пренареждане на геополитическия пъзел на Стария континент. Русия окончателно разбира, че Германия е неин противник. И започва да се сближава с Франция, а в крайна сметка и с Англия.