Интересно, Вы, правда, все верите в социологические опросы? Вам не известны "векторы направления" науки "социологии"? Я уже говорила как-то здесь, еще раз повторю - раньше было так: "По многочисленным просьбам трудящихся цены на колбасу повышаются на... копеек". Теперь так: "По данным социологического опроса, проведенного..., ................". Показателен пример соцопросов по "Охта-центру". В зависимости от заказчика этого вопроса, данные его (опроса) были радикально противоположными.
А про войну и СССР - советую прочитать М.Кундеру "Книга смеха и забвения" - ценны не выводы о Пражской весне, а мысли автора об оценках исторических событий (я должна добавлять, что это мое мнение или и так понятно?)
Nikoliza писал(а): По-прежнему ли "бытие определяет сознание" и "учение Маркса-Ленина вечно, потому что верно"? )
1. с метафизической (философской) и онтологической точки зрения бытие никогда не определяло сознание человечества, а как раз наоборот. если эта марксисткая мистификация была бы верна, то человечество еще жило бы по деревьям, или в лучшем случае - в пещерах. такой социальный детерминизм был очень удобен большевикам, чтобы убедить бедных слоев населения, что у них нету другого пути, кроме как следовать за ними - ты бедный, угнетенный, недовольный - и ты должен идти за нами. 2. просто рады точносты - " учение маркса-ленина всесильно..." и так далее.
ты полюби нас черненькими, беленькимы нас всякий полюбить
Професор: Още живеем с пораженията от 9 септември 09 септември 2009 / News.dir.bg В нашата история превратът на 9 септември 1944 г. е третият след тези на 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г. За разлика от първите два, деветомайският коренно променя политическия контекст, социалната ориентация, икономическата стабилност и духовния нрави на българите. Загубихме националния държавен суверенитет и от германската колесница се привързахме към Москва, коментира последствията след 9 септември 1944 г. историкът проф. д-р Георги Бакалов пред БГНЕС. Този преврат е реванш за събитията от 1925 г. и по думите на историка проф. Николай Генчев, това е второто обезглавяване на българската интелигенция. След него се налага съветски модел, който поставя край на образованието и духовните ценности, изграждани от Възрожденската традиция. Това възпитава две, три поколения българи без духовни ценности. Налага се пролетарски начин на поведение, който преди това не е бил разпространен. Понятието буржоазно, невинно по своя смисъл, се превръща в негатив и заклеймява значението на индивидуалните постижения. От тогава българите стават убедени, че богатството и успехите са нещо нередно. Хора, които не могат да постигнат сами определено ниво на жизнен стандарт се обръщат срещу тези, които имат постижения, подчерта професорът. Еуфорията от първите години на преврата налагат в страната модел на користност и връщат назад нашето развитието. Потърпевши са стотици хиляди лични и семейни съдби, на които е отнето всичко, като се налагат мними послания за равенство. Властта се използва за създаване на натиск за принадлежност и фалшиво кокетничене с триумф на идеологическата пропаганда. Най-тежки последствия върху нацията нанесоха присъдите на Народния съд до февруари 1945 г, когато в България са избити хора - цветът на интелигенцията, политическият и дипломатически елит, хората на културата, които са постигнали много, казва историкът проф. Бакалов. Отнемането на собствеността не само на едрата собственост, преди всичко на собствеността на обикновените граждани, както и унищожаването на земеделието, нанесе необратими последици. Това доведе до стихийната урбанизация и запълването на градовете с неподготвени за този тип живот хора. Това роди цялата гама от явления на приспособимост. Пострадаха и сфери като образованието, на което беше наложен съветски модел, който скъсваше традицията на доказаната образователна система от преди войната. След промените през 1989 г. членовете на над милионната Комунистическа партия се стопиха, защото принадлежността към нея неискрено се използваше за задоволяване на жизнените потребности. Безстопанственото рушене на националното богатство беше разпределено в средите на хора, ползващи се с протекции и създаде придобивки за престъпни групи. В други страни този процес се случи за по-кратко време и с по-малки последствия и не доведе до такива поражения, каквито имаше в България. Това, което преживяхме в последното десетилетие на ХХ век беше следствие от безконтролното господство на Комунистическата партия и разрухата, която донесе 9 септември, казва проф. Бакалов. Нашият преход премина по безкръвен начин, но продължи много по-дълго и е много мъчителен. Ако политическият и икономически преход са завършили в определена степен, то духовният преход и завръщането на България към европейските ценности предстои, казва още историкът.
Наблюдатель писал(а):В Капитале есть здоровые мысли об экономике. Например, подробно описан нынешный банковский кризис. Подобное уже было, во время Маркса. Вот выводы - о загнивании Ымпериализма и братстве пролетариев, неверны.
Всякого рода "братства" (от "Белого" до классового) вызывают у меня смешанные, мягко говоря, чувства. Из житейских наблюдений: самые неприятные вещи происходят именно в семье между братьями-сестрами-близкими родственниками/свойственниками в ситуациях наследований-разводов-дележа имущества. Что-то подобное наблюдаем вот уже много лет и в отношениях между отдельными (но уже самостоятельными) частями развалившихся многонациональных государств. Я предпочитаю партнерство - социальное и деловое. О загнивании империализма судить не берусь: во-первых, ну совсем не спец; во-вторых, сначала следует определиться со значением и объемом понятия "Ымпериализм".
или и так понятно?)
