Добри отношения - да, но не и привилегировани
"Дневник" 14/06/2005 19:41 ч.
Българските управляващи трябва да отделят значително повече усилия и средства за задълбочаване на отношенията с Русия, е последният въпрос на "Гласоводител"
Тази теза не се подкрепя от нито една политическа сила с изключение на "Коалиция за България". От гласувалите по този въпрос 21 867 души обаче равносметката е следната: за са 38%, 35.4% са категорично против, 23.9% нямат мнение, а не знам отговарят 2.6%. Мнозинството, с други думи, смята, че Русия би следвало да се ползва с привилегирован статут във външната ни политика.
Разбира се, развитието на добри и взаимоизгодни отношения с Русия е важна политическа и икономическа цел на България. Няма нито една причина обаче да изискваме от Москва специално отношение, особени привилегии, държавни гаранции за достъп до руските пазари, нито пък Русия може и трябва да очаква същото от нас.
През годините на прехода у нас се наложиха две тези - че по наша вина отношенията с Русия са се влошили до степен на "замръзване, което налага непрекъснато да се "размразяват" и "затоплят", както и че или от нехайство, или от политическа злонамереност сме загубили "огромните и богати руски пазари". И двете тези са абсолютно неверни.
Първо, отношенията между две страни се определят от взаимния интерес. Нашият външнополитически приоритет - евро-атлантическата ориентация - е повече от ясен, което естествено не противоречи на нормалните ни връзки с Москва. Друг е въпросът дали в Москва мислят по същия начин и дали в сегашния си вид българската политика към Русия има способността да изгражда равнопоставеност и симетрия. Още нещо - що се отнася до изплащането на дълга на Русия към нас, отстъпки е правела и продължава да прави преди всичко България. Така например първоначалните ни претенции бяха за 350 милиона долара, от което Русия призна едва 132 милиона. В подписаното споразумение обаче дългът беше намален до $88.5 млн., защото се реши $15 млн. от сумата да бъдат изплатени кеш, и то само за няколко месеца, $49,5 млн. от останалите пари трябваше да се върнат под формата на доставки на ядрено гориво и $24 млн. - като военни доставки. Година след подписването на споразумението нито една от тези две стокови форми на изплащане не беше стартирала. Не бива също да се забравя, че две български правителства водиха битка с "Газпром" за запазване на собствеността върху газопреносната мрежа, в резултат на което политическата стабилност в България беше сериозно разклащана, въпреки че в крайна сметка страната запази стратегическите си предимства като най-прекия път за руския газ към балканския енергиен пазар.
Второ, отдавна е надлежно обяснено, че "необятните руски пазари" са мит, тъй като БВП на наистина голямата, но само по територия Русия според данни на авторитетни финансови институции не надвишава този на Белгия, а е с пъти по-малък от БВП на Германия (над 7 пъти) и Италия (над 4 пъти). За българските стоки руският пазар не е по-голям от македонския, освен това Русия е далеч, което я прави и труднодостъпна. Да не забравяме също, че пазарът там също се промени. Това означава, че държавата, дори и при концентрацията на власт при управлението на Путин, няма способността да взема решения от името на бизнеса. Тя обаче изпитва сериозни затруднения да налага правилата на играта върху стопанските субекти. Казано на човешки език, липсват санкции при кражби, не могат да се реализират дори доказани вземания, получават се огромни забавяния на плащания и т.н.
Не на последно място, съвсем неотдавна не кой да е, а носителят на Нобелова награда за литература Александър Солженицин разкритикува състоянието на руската политика, като ясно заяви: "Вече много пъти повтарям, че у нас няма нищо, наподобяващо демокрация. Често се твърди, че демокрацията е в опасност. Но ако тя означава власт на народа, то демокрация в Русия няма." Гласувалите за по-топли отношения с Русия май трябва да си отговорят на въпроса за какво точно Москва им служи за пример...
No Coment