Добри отношения - да, но не и привилегировани

Все что касается политического устройства Болгарии, международных отношений, и т.д.

Модератор: Юрий

Добри отношения - да, но не и привилегировани

Сообщение Sluchaen » 15/06/2005, 17:37

Добри отношения - да, но не и привилегировани
"Дневник" 14/06/2005 19:41 ч.

Българските управляващи трябва да отделят значително повече усилия и средства за задълбочаване на отношенията с Русия, е последният въпрос на "Гласоводител"
Тази теза не се подкрепя от нито една политическа сила с изключение на "Коалиция за България". От гласувалите по този въпрос 21 867 души обаче равносметката е следната: за са 38%, 35.4% са категорично против, 23.9% нямат мнение, а не знам отговарят 2.6%. Мнозинството, с други думи, смята, че Русия би следвало да се ползва с привилегирован статут във външната ни политика.
Разбира се, развитието на добри и взаимоизгодни отношения с Русия е важна политическа и икономическа цел на България. Няма нито една причина обаче да изискваме от Москва специално отношение, особени привилегии, държавни гаранции за достъп до руските пазари, нито пък Русия може и трябва да очаква същото от нас.
През годините на прехода у нас се наложиха две тези - че по наша вина отношенията с Русия са се влошили до степен на "замръзване, което налага непрекъснато да се "размразяват" и "затоплят", както и че или от нехайство, или от политическа злонамереност сме загубили "огромните и богати руски пазари". И двете тези са абсолютно неверни.
Първо, отношенията между две страни се определят от взаимния интерес. Нашият външнополитически приоритет - евро-атлантическата ориентация - е повече от ясен, което естествено не противоречи на нормалните ни връзки с Москва. Друг е въпросът дали в Москва мислят по същия начин и дали в сегашния си вид българската политика към Русия има способността да изгражда равнопоставеност и симетрия. Още нещо - що се отнася до изплащането на дълга на Русия към нас, отстъпки е правела и продължава да прави преди всичко България. Така например първоначалните ни претенции бяха за 350 милиона долара, от което Русия призна едва 132 милиона. В подписаното споразумение обаче дългът беше намален до $88.5 млн., защото се реши $15 млн. от сумата да бъдат изплатени кеш, и то само за няколко месеца, $49,5 млн. от останалите пари трябваше да се върнат под формата на доставки на ядрено гориво и $24 млн. - като военни доставки. Година след подписването на споразумението нито една от тези две стокови форми на изплащане не беше стартирала. Не бива също да се забравя, че две български правителства водиха битка с "Газпром" за запазване на собствеността върху газопреносната мрежа, в резултат на което политическата стабилност в България беше сериозно разклащана, въпреки че в крайна сметка страната запази стратегическите си предимства като най-прекия път за руския газ към балканския енергиен пазар.
Второ, отдавна е надлежно обяснено, че "необятните руски пазари" са мит, тъй като БВП на наистина голямата, но само по територия Русия според данни на авторитетни финансови институции не надвишава този на Белгия, а е с пъти по-малък от БВП на Германия (над 7 пъти) и Италия (над 4 пъти). За българските стоки руският пазар не е по-голям от македонския, освен това Русия е далеч, което я прави и труднодостъпна. Да не забравяме също, че пазарът там също се промени. Това означава, че държавата, дори и при концентрацията на власт при управлението на Путин, няма способността да взема решения от името на бизнеса. Тя обаче изпитва сериозни затруднения да налага правилата на играта върху стопанските субекти. Казано на човешки език, липсват санкции при кражби, не могат да се реализират дори доказани вземания, получават се огромни забавяния на плащания и т.н.
Не на последно място, съвсем неотдавна не кой да е, а носителят на Нобелова награда за литература Александър Солженицин разкритикува състоянието на руската политика, като ясно заяви: "Вече много пъти повтарям, че у нас няма нищо, наподобяващо демокрация. Често се твърди, че демокрацията е в опасност. Но ако тя означава власт на народа, то демокрация в Русия няма." Гласувалите за по-топли отношения с Русия май трябва да си отговорят на въпроса за какво точно Москва им служи за пример...
No Coment
Sluchaen
 

Сообщение Димчо » 15/06/2005, 18:29

Мисля си, че предназначението на този сайт е да дава по-пълна и по-разностранна информация за страните ни. Отворената тема дава такава информация, но на мене лично в тази горещина повече ме интересува бирата да е студена.
А такъв повърхностно тъп (или поръчков) анализ отдавна не бях чел. Трябвя е менажерите на BMW да четат задължително и само в-к Дневник преди да откриват завод в Русия.
Димчо
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 2230
Зарегистрирован: 15/04/2005, 23:29
Откуда: България, В. Търново

Сообщение Гость » 15/06/2005, 21:38

Димчо писал(а): А такъв повърхностно тъп (или поръчков) анализ отдавна не бях чел. Трябвя е менажерите на BMW да четат задължително и само в-к Дневник преди да откриват завод в Русия.


Какво точно не се понрави на русофилската ти необятна и великодушна душа ?.... И какво общо има споменатото в статията със заводите на BMW ??

Лично на мен ми писна тезата, че руските пазари са загубени по политически причини - по-скоро нашите стоки не са конкурентноспособни.
Гость
 

Сообщение Димчо » 15/06/2005, 23:02

Не си ме разбрал. Никога не съм писал, че пазарите са загубени па политически причини. Точно по това аз бях в Русия. Загубихме ги именно поради ниската конкурентноспособност на нашите стоки. Сами сме си виновни. По точно виновни са тези, които не приватизираха предприятията, а допуснаха частни фирми на изхода и входа , за да ги съсипят и източат докрай. Познай кои са тези - май че най-големите радетели за дружбата.
Фактите от статията са такива спор няма. Но това е едната страна на медала. А другата страна е образно казано BMW- то. Защо ли всички в света се борят за руския пазар , а пък ние да мислим - трябва ли ни на нас това или не. И покрай сериозните трудности за работа на този пазар излизат такива смешни аргументи като - там няма демокрация, ще ни помислят за русофили. Я виж ти. А ако мислиш , че значението на Русия като търговски партньр за България е по-малко от това на Македония - нямам коментар.
А иначе политиката и икономиката явно са много свързани.
Сам виждаш, че техните олигарси са инструмент в ръката на държавата, който се използва за защита на националните им интереси. Но затова и ние си имаме наша държава , която да мисли адекватно.
Затова и митата за нашите стоки са по-високи. Затова и с изключение на една две сделки крупни руски инвеститори не бяха допуснати в България. И куп още неща. Но такива са правилата.
Тъй че нещата не са черно-бели . Има безброй много нюанси и не трябва всичко да слагаме в един кюп.
Димчо
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 2230
Зарегистрирован: 15/04/2005, 23:29
Откуда: България, В. Търново

Сообщение Юрий » 15/06/2005, 23:07

Думаю, что болгарские товар, вполне конкурентноспособн, и на Российском рынке!
НО! Болгарские производители желают побыстрее разбогатеть, увеличивая не оправданно прибыль, да и вывод Болгарии из списка государятв (в таможенных тарифах России), с привилигированными таможенными ставками, делает болгарскую продукцию трудно продаваемой там!
А говорить, что русский рынок такой же, как Босния - какой-то абсурд! Если бы это было так, то потеря договоров с Россией на поставку болгарских консервов или обощей, не сказалось бы катастрофически на состоянии сельского хозяйства Болгарии!
Если бы у болгарских фермеров были бы гарантированные контректы на закупку продукции, то нашлись бы и люди готовые "пахать" на земле! К сожалению, из-за отсутствия рынков сбыта нет смысла и работать!
Это конечно мое мнение, которое может критиковаться!
Юрий
Аватара пользователя
Юрий
Author
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 17469
Зарегистрирован: 16/03/2004, 14:19
Откуда: Sofia, Bulgaria

Сообщение Димчо » 16/06/2005, 00:04

Ето сегоднешнее состояние дел. Я писал об конце 80-х и начало 90-х гг.Тогда еще можно было побороться. Но наши все еще государственные заводы думали, что все будеть по старому, что кто то договорится с кем то и все купят у них оптом. Поетому и продолжали выпускатся банки со старые, неизвестно как открывавшиеся крышке; етикетки и упаковка были ужасяющие; не велась никакой смысленой работой с мелкооптовых торговцев; ценовая политика была неадекватная. Теперь все ети недостатки устранены, но поздно.
А про сравнение русского с македонского или хоть какого другого балканского и не только рынка - даже и нестоит говорить - просто смешно.
Димчо
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 2230
Зарегистрирован: 15/04/2005, 23:29
Откуда: България, В. Търново

Сообщение jimmy » 16/06/2005, 00:36

Наистина, не съм те разбрал и съм съгласен с последните ти разсъждения.

Само :

Димчо писал(а):И покрай сериозните трудности за работа на този пазар излизат такива смешни аргументи като - там няма демокрация, ще ни помислят за русофили. Я виж ти. А ако мислиш , че значението на Русия като търговски партньр за България е по-малко от това на Македония - нямам коментар.


Аргументите действително са смешни, ако нямаше "наследствена обремененост" на мнението на българското общество спрямо Русия. За съжаление, голяма част от хората помнят "благите Брежневски (той не беше ли украинец ?) години" и смятат, че сме обидили "големия брат" и той сега ни наказва .... Колкото тази аргументация е истина, толкова и "верността към демокрация и евро-незнамкаквиси ценности" вършат някаква работа за печелене на пазари. В случая просто трябва да се избавим от чувството за вина, което споменатите от теб "най-големи радетели за дружбата" не пропускат да вменят..... Труден е пътя към истината и понякога се налагат и такива средства ... докато отношения с Русия престанат да бъдат ВЪТРЕШНО-политически фактор.

Наистина, нещата не са черно-бели и доста време трябва да мине докато се "избавим" от определени стереотипи в отношенията с Русия.
jimmy
 

Сообщение jimmy » 16/06/2005, 00:48

Юрий писал(а):Если бы это было так, то потеря договоров с Россией на поставку болгарских консервов или обощей, не сказалось бы катастрофически на состоянии сельского хозяйства Болгарии!
Если бы у болгарских фермеров были бы гарантированные контректы на закупку продукции, то нашлись бы и люди готовые "пахать" на земле! К сожалению, из-за отсутствия рынков сбыта нет смысла и работать!


Това е само един от многото фактори довели до съсипването на селското ни стопанство. При това, не е най-значимия. Ако започна да разказвам, какво съм чул и видял по тази тема, ще потъна в земята от срам.

Така или иначе, нещата вече са загубени и остава единствено да гледаме напред и да се спасяваме, доколкото можем.
jimmy
 

Сообщение Петко » 16/06/2005, 08:52

Това, че българските стоки са неконкурентни на руския пазар е огромна глупост. Истината е, че българските предприемачи нямат интерес да търгуват с руснаци. Просто с РУСНАЦИ трудно се прави бизнес. Данъчните и митничарите са корумпирани, а руският пазар се развива извън всякаква пазарна логика. Факт е, че 96 % от българският внос от Русия е нефт и газ - енергоизточници. Българските компоти и лютеници станаха непродаваеми в Русия по две причини - първо повишиха качеството си , а от там и цената. Те са предназначени за консуматора от средната класа - в Русия такова нещо няма. Второ - мита и квоти. За да си отмъстят, че България е прозападно ориентирана ги вдигнаха и нашите стоки станаха непродаваеми. В момента в Бг няма сериозен предприемач, който да плаче, че руския пазар е изгубен.... Дори в туризма пазарният дял на бившия СССР е осоло 8 -9 % - 7-мо място. Чехите и унгарците вече са повече... Знаете ли до 44-та год. Русия на кое място е била по търговси обмен? 15- 20... Българите никога не са проявявли интерес... Бъдете сигурни, че ако активното икономическо сътрудничество е изгодно, то е щяло да се развие само, без нужда от държавна подкрепа. За справка - по същият начин през последните 15 год. 3 пъти увеличение на стокообарата с Гърция, Турция, Италия, 4 пъти с ЕС. Това е пътя. А не натуралното стопанство на дядя Федя от Комсомолск на Амур... Без коментар.
Петко
 

Сообщение Лиля » 16/06/2005, 09:30

Судя по всему, тут собрались знающие люди. Подскажите где можно найти такие качественные болгарские товары. Я специально пошла на выставку-продажу в НДК "Сделано в Болгарии" чтобы ознакомиться и купить местных продутов и одежды, но была разочарована - практически ничего не купила кроме баночки меда. Может не там искала? Вообще для аграрной и морской страны как Болгария, выбор молочных, рыбных и овощных продуктов слабоват. Возможно это связано с ограниченностью местного рынка и таким компаниям как Данон, например, не выгодно инвестировать в большое разнообразие ассортимента.
Я не критикую, просто делюсь впечатлениями. Пока, кроме отличной ракийки, о которой можно было бы сказать "классный болгарский продукт" я больше ничего не нашла. Буду благодарна если "откроите глаза".
Лиля
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 214
Зарегистрирован: 09/06/2005, 02:24
Откуда: Virginia

Сообщение Димчо » 16/06/2005, 10:31

Петко ти си гений! Просто супер!
Предлагам ти да продадеш твоите постове (особено последния в тази тема) на някой вестник. Ще го грабнат като топъл хляб (има много подходящи за него рубрики...). А пък печалбата , известността и славата на откривател и изобретател ти е гарантирана.
Много поздрави. Бъди жив и здрав да ни веселиш и по нататък.
Димчо
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 2230
Зарегистрирован: 15/04/2005, 23:29
Откуда: България, В. Търново

Сообщение Sluchaen » 16/06/2005, 11:01

Старата генерация български производители
вестник “Капитал “

Оцелелите заводи правят резервни авточасти основно за местния и руския пазар
11.06.2005

брой 23

страница 12


Предишното поколение автоинвестиции в България бяха изцяло свързани с руските производители на автомобили. В страната имаше няколко десетки предприятия - предимно машиностроителни и от електротехниката, които произвеждаха детайли основно за „Лада" и „Москвич", а в по-малки количества и - за други източноевропейски марки автомобили. Пазарът по линия на СИВ обаче почти е изгубен след 1990 г. Оставени без договори и оборудвани със стари технологии, предприятията започнаха да кретат и основната им ниша станаха резервните части за руските автомобили, които се продават главно на българския пазар. Вече частните заводи тепърва опитват да търсят нови клиенти, но засега малко от тях успяват. Основното им предимство отново е евтината продукция, но недостатъците засега са повече.
През последните години българските заводи често са посещавани от представители на различни световни фирми - както за сглобяване на автомобили, така и за производство на авточасти, но до момента от визитите не са произтекли договори. „Идващите на оглед мултинационални компании най-често се отказват да работят със съществуващите предприятия от социалистическия период заради остарелите мощности и технологии, които не могат да гарантират качество на продукцията. Другото притеснение е свързано с несигурност в доставките и финансовата стабилност на българските заводи", разказа представител на посетена българска фирма.
„Западноевропейските възложители изискват максимална прозрачност на ценообразуването, а има и изискване за прозрачност на мениджмънта. Нашите фирми не знаят и не могат да си правят калкулация на производствените разходи. Много често в България цените се правят на око. Освен това много често мениджмънтът е с традиции от миналото", смята Румен Атанасов, председател на Камарата на електротехниката.
Без конкретен успех за българска фирма приключи и инициативата на Renault отпреди година, когато за румънския си завод френската фирма потърси поддоставчици на авточасти от целия балкански регион. Засега няма българска фирма с договор. „Проектите се развиват, за да станеш поддоставчик, трябват две-три години, в които те изпитват. Сега те тестват българските фирми", каза Румен Атанасов. Подобен проект за доставка на електроавточасти сега стартира и със „Сименс".
Сред оцелелите предприятия са основно акумулаторните заводи, леярните, производителите на генератори, стартери, релета, маншони, филтри и други дребни компоненти. От соцзаводите с български собственици към момента „Монбат" е единственият производител, който изнася за западни производители части за първо вграждане (акумулаторите на монтанското дружество се вграждат и в нови автомобили). „Произвеждаме акумулатори за всички марки автомобили - социалистически, европейски, японски, за трактори, локомотиви и други. За първо вграждане клиенти са ни „Исузу" - Португалия, и ДЕУ в Румъния", каза Атанас Бобоков, който е един от собствениците на „Монбат". По негово мнение предимството на България за този тип производство е наличието на основната суровина - олово, което още дълго ще се ползва в акумулаторите. За разлика от монтанското предприе, което изнася 80% от продукцията си, другият акумулаторен завод - „Елхим Искра", продава главно на местния пазар (80%), а износът е за бившите руски републики, Иран, Турция.
Сред търсещите нови пазарни ниши е и „Алуком" - Плевен. Чугуненият завод работи с поддоставчици, като изнася основно картери за американската фирма Dana чрез белгийското й поделение. Те обаче са за резервни части, а не за т.нар, първо вграждане в нови автомобили. Плевенското дружество изнася картери (маслени вани) и за Италия. Заводът е бил посещаван от представители на големите автопроизводители (VW, General Motors, Daimler Chrysler), но до конкретни договори засега не се е стигнало. Една от причините е, че по време на визитите заводът за чугунени детайли все още не е имал нужния сертификат за автомобилната индустрия ISO TS 16949, обясниха от плевенския завод. Сега вече предприятието е сертифицирано.
Работещ е и разградският производител на бутала за двигатели „Дружба".
Основният пазар са Русия и Украйна, като детайлите се използват и директно от автопроизводителите - например за микробусите „Газел". За разлика от повечето наследени соцзаводи през последните години в „Дружба" са закупували и нови машини, което е предизвикало и интереса на някои западни производители, но до момента няма конкретен договор, обясни търговският директор на дружеството.
Макар и в малки обеми, някои от старата генерация български фабрики успяват да изнасят за руския пазар, но като резервни части. „Елпром" - Елхово, например до 1990 г. е изнасял директно за завода на „Лада" в Толиати. „Тогава България не внесе нито една „Лада" и заводът в Толиати спря да купува компоненти от България", припомня Кънчо Кънчев, член на директорския борд на „Елпром Елхово". След загубата на връзката с производителя дружеството се насочва към вторичния пазар на части, отново основно за руски автомобили - произвеждат се генератори, бобини за запалване, стартерни включватели. Около 65-68% от тези части се изнасят в момента за Русия, но не за първо вграждане, а като резервни части. Заводът прави и стартерни включватели за западни автомобили, но за модели отпреди 15-20 години, които изнася за Унгария, Полша, Украйна и др.
До 2002 г. и приватизираното от „Синергон холдинг" сливенско дружество „Светлина" е изнасяло електрически крушки за първо вграждане в автомобили, но сега тази практика е прекратена. „Преди продавахме чрез немската фирма „Трифа" на западния пазар електрически крушки за „Опел", „Ауди" и други автомобили. После обаче изискванията се повишиха и този експорт беше прекратен", казва Петър Кокошаров от „Светлина". Сега дружеството продължава да произвежда автомобилни лампи, но те се продават като резервни части.
Наследството от големия автопарк „Лада" и „Москвич" продължава да дава хляб на няколко български производителя. В „Асела" - Асеновград, например се произвеждат релета и превключватели, но от 25 години фирмата работи единствено за вътрешния пазар. Сходно е положението и с „Електроапаратурния завод" - Пловдив, и останалите апаратурни заводи. „Бунай" - Панагюрище, пък прави маншони, но отново само за българския пазар. Някои от заводите от тази индустрия обаче напълно умряха - например „Видахим" отдавна не произвежда гуми, „Балкан" - Ловеч, вече няма нищо общо с автомобилната промишленост.

No Coment
Sluchaen
 

Сообщение Гость » 16/06/2005, 14:50

Sluchaen писал(а):Старата генерация български производители
вестник “Капитал “

Оцелелите заводи правят резервни авточасти основно за местния и руския пазар
11.06.2005

брой 23

страница 12


Предишното поколение автоинвестиции в България бяха изцяло свързани с руските производители на автомобили. В страната имаше няколко десетки предприятия - предимно машиностроителни и от електротехниката, които произвеждаха детайли основно за „Лада" и „Москвич", а в по-малки количества и - за други източноевропейски марки автомобили. Пазарът по линия на СИВ обаче почти е изгубен след 1990 г. Оставени без договори и оборудвани със стари технологии, предприятията започнаха да кретат и основната им ниша станаха резервните части за руските автомобили, които се продават главно на българския пазар. Вече частните заводи тепърва опитват да търсят нови клиенти, но засега малко от тях успяват. Основното им предимство отново е евтината продукция, но недостатъците засега са повече.
През последните години българските заводи често са посещавани от представители на различни световни фирми - както за сглобяване на автомобили, така и за производство на авточасти, но до момента от визитите не са произтекли договори. „Идващите на оглед мултинационални компании най-често се отказват да работят със съществуващите предприятия от социалистическия период заради остарелите мощности и технологии, които не могат да гарантират качество на продукцията. Другото притеснение е свързано с несигурност в доставките и финансовата стабилност на българските заводи", разказа представител на посетена българска фирма.
„Западноевропейските възложители изискват максимална прозрачност на ценообразуването, а има и изискване за прозрачност на мениджмънта. Нашите фирми не знаят и не могат да си правят калкулация на производствените разходи. Много често в България цените се правят на око. Освен това много често мениджмънтът е с традиции от миналото", смята Румен Атанасов, председател на Камарата на електротехниката.
Без конкретен успех за българска фирма приключи и инициативата на Renault отпреди година, когато за румънския си завод френската фирма потърси поддоставчици на авточасти от целия балкански регион. Засега няма българска фирма с договор. „Проектите се развиват, за да станеш поддоставчик, трябват две-три години, в които те изпитват. Сега те тестват българските фирми", каза Румен Атанасов. Подобен проект за доставка на електроавточасти сега стартира и със „Сименс".
Сред оцелелите предприятия са основно акумулаторните заводи, леярните, производителите на генератори, стартери, релета, маншони, филтри и други дребни компоненти. От соцзаводите с български собственици към момента „Монбат" е единственият производител, който изнася за западни производители части за първо вграждане (акумулаторите на монтанското дружество се вграждат и в нови автомобили). „Произвеждаме акумулатори за всички марки автомобили - социалистически, европейски, японски, за трактори, локомотиви и други. За първо вграждане клиенти са ни „Исузу" - Португалия, и ДЕУ в Румъния", каза Атанас Бобоков, който е един от собствениците на „Монбат". По негово мнение предимството на България за този тип производство е наличието на основната суровина - олово, което още дълго ще се ползва в акумулаторите. За разлика от монтанското предприе, което изнася 80% от продукцията си, другият акумулаторен завод - „Елхим Искра", продава главно на местния пазар (80%), а износът е за бившите руски републики, Иран, Турция.
Сред търсещите нови пазарни ниши е и „Алуком" - Плевен. Чугуненият завод работи с поддоставчици, като изнася основно картери за американската фирма Dana чрез белгийското й поделение. Те обаче са за резервни части, а не за т.нар, първо вграждане в нови автомобили. Плевенското дружество изнася картери (маслени вани) и за Италия. Заводът е бил посещаван от представители на големите автопроизводители (VW, General Motors, Daimler Chrysler), но до конкретни договори засега не се е стигнало. Една от причините е, че по време на визитите заводът за чугунени детайли все още не е имал нужния сертификат за автомобилната индустрия ISO TS 16949, обясниха от плевенския завод. Сега вече предприятието е сертифицирано.
Работещ е и разградският производител на бутала за двигатели „Дружба".
Основният пазар са Русия и Украйна, като детайлите се използват и директно от автопроизводителите - например за микробусите „Газел". За разлика от повечето наследени соцзаводи през последните години в „Дружба" са закупували и нови машини, което е предизвикало и интереса на някои западни производители, но до момента няма конкретен договор, обясни търговският директор на дружеството.
Макар и в малки обеми, някои от старата генерация български фабрики успяват да изнасят за руския пазар, но като резервни части. „Елпром" - Елхово, например до 1990 г. е изнасял директно за завода на „Лада" в Толиати. „Тогава България не внесе нито една „Лада" и заводът в Толиати спря да купува компоненти от България", припомня Кънчо Кънчев, член на директорския борд на „Елпром Елхово". След загубата на връзката с производителя дружеството се насочва към вторичния пазар на части, отново основно за руски автомобили - произвеждат се генератори, бобини за запалване, стартерни включватели. Около 65-68% от тези части се изнасят в момента за Русия, но не за първо вграждане, а като резервни части. Заводът прави и стартерни включватели за западни автомобили, но за модели отпреди 15-20 години, които изнася за Унгария, Полша, Украйна и др.
До 2002 г. и приватизираното от „Синергон холдинг" сливенско дружество „Светлина" е изнасяло електрически крушки за първо вграждане в автомобили, но сега тази практика е прекратена. „Преди продавахме чрез немската фирма „Трифа" на западния пазар електрически крушки за „Опел", „Ауди" и други автомобили. После обаче изискванията се повишиха и този експорт беше прекратен", казва Петър Кокошаров от „Светлина". Сега дружеството продължава да произвежда автомобилни лампи, но те се продават като резервни части.
Наследството от големия автопарк „Лада" и „Москвич" продължава да дава хляб на няколко български производителя. В „Асела" - Асеновград, например се произвеждат релета и превключватели, но от 25 години фирмата работи единствено за вътрешния пазар. Сходно е положението и с „Електроапаратурния завод" - Пловдив, и останалите апаратурни заводи. „Бунай" - Панагюрище, пък прави маншони, но отново само за българския пазар. Някои от заводите от тази индустрия обаче напълно умряха - например „Видахим" отдавна не произвежда гуми, „Балкан" - Ловеч, вече няма нищо общо с автомобилната промишленост.

No Coment




Много работи се изясняват от тази статия: Първо:

Западноевропейските възложители изискват максимална прозрачност на ценообразуването, а има и изискване за прозрачност на мениджмънта. Нашите фирми не знаят и не могат да си правят калкулация на производствените разходи.

.....и тогава идват руските другарчета, които обожават да няма прозрачност и реална калкулация на производствените разходи и хоп далаверката е готова - челен опит от по-големия брат. Точно по Стахановски.

и Второ:


„Идващите на оглед мултинационални компании най-често се отказват да работят със съществуващите предприятия от социалистическия период заради остарелите мощности и технологии, които не могат да гарантират качество на продукцията. Другото притеснение е свързано с несигурност в доставките и финансовата стабилност на българските заводи", разказа представител на посетена българска фирма.


Това е съвсем логична - където има руски капитали "от Кипър" :lol: :lol: :lol: , нито един сериозен западен инвеститор не идва!!!


Уважаеми господа не правете от мухата слон! Тези икономически взаимоотношения между България и Русия са капка в морето. Не случайно това се отнася за " старата генерация български производители". Отромната чост от днешните млади мениджъри ще ви се изсмеят, ако започнете да ги убеждавате колко перспективен е руския пазар и колко почтенни бизнеспартньори са руснаците. Не искам да обидя никого, но това е просто факт! Така ще е докато в русия не престане да се работи и разсъждава "по руски".


P. S. Искам да Ви обърна вничание, че аз - Петко, нямам нищо общо с Русофилчо или какъвто е там. Този е или или луд или голям базикчия..... Само напълно ненормален може да пише такива глупости... Дори от Сомалия няма кандидати за емиграция в Русия......Аз съм от Добрич, живея в София.... С Несебър и Бургас нямам нищо общо.


Чакам отговори.... :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:
Гость
 


Вернуться в Политика...

Кто сейчас на конференции

Сейчас этот форум просматривают: Majestic-12 [Bot] и гости: 3