снова вездесущий иван кръстев

[stifen]

http://www.kultura.bg/article.php?id=15151http:/
Защо казвам това? Защото в следващите две или три години много модели, с които сме свикнали да мислим в 90-те години, изведнъж ще се окажат неработещи. Мисленето в категориите на 90-те само обърква в настоящия момент. Опозицията демокрация-авторитаризъм не помага да разберем как функционира режимът в Русия, не помага да разберем колко стабилен в действителност е този режим и защо руското общество не иска или не може да предложи алтернатива. Ние знаем какво Русия не е. Тя не е свободна и демократична страна, но тя не е и издание на СССР в меки корици. Ако искаме да разберем режима в Москва, не е достатъчно да знаем, че Путин е бивш служител на КГБ, а трябва да се опитаме да разберем опита на Путиновото поколение, което в средата на своята кариера преживя разпада на Съветския съюз и което е парализирано от провала и на демокрацията, и на авторитаризма като инструмент за модернизация и съхраняване на руската държава. Това поколение има ужасяващо чувство за несигурност и непрекъснатата заплаха най-добре обяснява растящата агресивност във външната политика на Москва. Всяко падане на цените на нефта се изживява в Кремъл като екзистенциална заплаха за самото съществуване на Русия.

Днес е модно да се сравняват Китай и Русия, да се противопоставя прагматизмът на Пекин на агресивността на Москва, но това, което отличава Китай от Русия като участници в международната политика, не е, че китайският режим е по-либерален или че китайската култура е по-демократична. Това, което ги отличава, е участието им в разделението на труда, но също усещането на Китай, че времето работи за него, и усещането на Русия, че времето работи срещу интересите на Москва. За Китай годините след края на Студената война бяха край на „века на унижението‛, за Русия 90-те години бяха векът на унижението, концентриран в едно десетилетие. ra.bg/article.php?id=15151

[аrbat89]

http://www.kultura.bg/article.php?id=15151http:/
Защо казвам това? Защото в следващите две или три години много модели, с които сме свикнали да мислим в 90-те години, изведнъж ще се окажат неработещи. Мисленето в категориите на 90-те само обърква в настоящия момент. Опозицията демокрация-авторитаризъм не помага да разберем как функционира режимът в Русия, не помага да разберем колко стабилен в действителност е този режим и защо руското общество не иска или не може да предложи алтернатива. Ние знаем какво Русия не е. Тя не е свободна и демократична страна, но тя не е и издание на СССР в меки корици. Ако искаме да разберем режима в Москва, не е достатъчно да знаем, че Путин е бивш служител на КГБ, а трябва да се опитаме да разберем опита на Путиновото поколение, което в средата на своята кариера преживя разпада на Съветския съюз и което е парализирано от провала и на демокрацията, и на авторитаризма като инструмент за модернизация и съхраняване на руската държава. Това поколение има ужасяващо чувство за несигурност и непрекъснатата заплаха най-добре обяснява растящата агресивност във външната политика на Москва. Всяко падане на цените на нефта се изживява в Кремъл като екзистенциална заплаха за самото съществуване на Русия.

Днес е модно да се сравняват Китай и Русия, да се противопоставя прагматизмът на Пекин на агресивността на Москва, но това, което отличава Китай от Русия като участници в международната политика, не е, че китайският режим е по-либерален или че китайската култура е по-демократична. Това, което ги отличава, е участието им в разделението на труда, но също усещането на Китай, че времето работи за него, и усещането на Русия, че времето работи срещу интересите на Москва. За Китай годините след края на Студената война бяха край на „века на унижението‛, за Русия 90-те години бяха векът на унижението, концентриран в едно десетилетие. ra.bg/article.php?id=15151

Днес е модно да се сравняват Китай и Русия, да се противопоставя прагматизмът на Пекин на агресивността на Москва, но това, което отличава Китай от Русия като участници в международната политика, не е, че китайският режим е по-либерален или че китайската култура е по-демократична.

А ты етого http://ww.vbox7.com/play:3b5ae79c или етого http://www.youtube.com/watch?v=N_MRuU3BMRM забыл?
Вряд ли.Никакие они не демократичные.У власт използуя военную силу осталось компартия и они для неповиновение раздают направо и налево смертные приговоры.пример 1. http://rutube.ru/tracks/1441060.html?v= ... 61db994054
пример 2. http://rutube.ru/tracks/433573.html?v=a ... 56fb003246
пример 3. http://www.dnevnik.bg/sviat/2007/07/10/ ... korupciia/
А случай с китайское молоко говорить о риски от так называемого разделение труда,когда в китай приводят все производство мира.
Я конечно не забыл ето http://www.youtube.com/watch?v=BJBpAIG4 ... re=related но я не сказал что токого небыло.Тем не менее советская компартия уступила и сдалась не применяя военную силу для удержания власти.Точнее питались но не пошли дальше.Так что утверждат что Китай более либерален и демократичен чем Россия не надо.Ето не так.
А ты можеш сказать что такое демократия
Является ли США или Европу демократичными или нет?И в чем состоится их демократия

[stifen]

Так что утверждат что Китай более либерален и демократичен чем Россия не надо.Ето не так.
А ты можеш сказать что такое демократия
Является ли США или Европу демократичными или нет?И в чем состоится их демократия

арбатко-братко, ты читаешь или только пишеш, - про китай и россия не я писал , а иван кръстев, и он не пишеть , что китай демократичнее россии - а как раз наоборот. но я более или менее согласен с ним.
конечно, сша и англия демократичные страны, , пример демократии и благодаря экономической и военной мощи - надежная защита для других демократических государств.
а в чем ихняя демократичность - тут не ликбез - иди читай, но думаю , что не стоить терять времени - жизнь научить