Тази седмица Русия отбелязва двайсетата годишнина от оттеглянето си от Афганистан. Руснаците предупреждават, че САЩ и НАТО правят абсолютно същите военни грешки, каквито направи и Съветския съюз при инвазията си в страната през 1979 година.
Репортерът на BBC Ричард Галпин говори с експерти и ветерани, които си припомням изтеглянето след 10 години окупация на Афганистан като травмиращо и унизително преживяване.
Генерал-лейтенант Руслан Аушев, Герой на Съветския съюз, има мустак, който тежи над устата му като тежка кадифена завеса. Но от там излизат думи с прецизност и безцеремонност, подходящи за офицер с не едно отличие от съветската офанзива в Афганистан през осемдесетте години.
„Бяхме там десет години и загубихме над четиринайсет хиляди войници, но какъв беше резултатът? Никакъв. След като се изтеглихме, започна втората гражданска война и после се появиха талибаните. Искахме да донесем мир и стабилност на Афганистан, но всъщност положението се влоши," споделя той, докато седим в офиса му, на една от най-скъпите улици в Москва.
Подобни открити признания за пълен провал могат да бъдат чути от много руски ветерани, които посещават поредицата възпоминателни събития за двайсетгодишнината откакто последните съветски войници напуснаха Афганистан.
Част от брошура, раздавана на съветските бойци в Афганистан
Експертите казват, че съветското правителство на Леонид Брежнев е имало намерение инвазията им, започнала през декември 1979 година, да донесе бързи резултати, да стабилизира закъсалото комунистическо управление в Кабул и така да си осигури лоялността на важна съседна държава в разгара на Студената война.
Но вместо да напуснат шест месеца по-късно, съветските войски бяха въвлечени в продължителен конфликт срещу силна и добре въоръжена партизанска сила, която получи значителна помощ както от Запада, така и от мюсюлманския свят.
Някои от муджахидините, както хлабаво организираните групи бунтовници станаха известни, бяха радикални ислямисти, за които битката срещу безбожните комунисти беше джихад, свещена война. И което е по-важното бунтовниците се радваха на подкрепата на населението.
Сега, само двайсет години по-късно, руснаците с изумление гледат как САЩ и водената от НАТО коалиция води своята война в Афганистан. От Москва изглежда сякаш Западните сили не са се поучили ни най-малко от провала на Съветския съюз.
Вместо това, те падат в абсолютно същите капани.
Един от най-ярките примери е намерението на САЩ да изпрати в страната още десетки хиляди войници в следващата година.
„Удвояването на силите им няма да доведе до разрешение на проблемите. Илюзия е, че този конфликт може да бъде решен по военен път. Никой не може да достигне политическите си цели в Афганистан с военна сила. Честно казано, те са обречени да повторят нашите грешки," смята полковник Олег Кулаков, който е служил два пъти в Афганистан, а сега е лектор и историк в Москва.
Между двете офанзиви има много изненадващи паралели.
И в двата случая нападащата външна сила в Афганистан се опитва да стабилизира правителство, което е приятелски настроено към нея.
И в двата случая тя е изправена пред съпротивата на ислямистки бойци, макар че този път те не се наричат муджахидини, а талибани.
И в двата случая, съпротивата се засилва и получава все повече подкрепа от населението с напредването на окупацията и нарастването на цивилните жертви.
Сър Родерик Брейтуейт, бивш посланик на Великобритания в Москва, се опасява, че интервенцията на САЩ и НАТО в Афганистан ще се окаже също толкова катастрофална, колкото и съветската отпреди две десетилетия:
„Влязохме в страната с ограничена цел, но също както руснаците се надяваха да укрепят социализма, ние се надявахме да съградим демокрация. Нямаме достатъчно войници, за да доминираме цялата територия, а в Кабул има правителство, което едва контролира столицата, камо ли останалата част от страната. Нямаме дългосрочна стратегия, и за разлика от руснаците, от осем години сме там без дори да имаме план за това как да се изтеглим."