Ако ДПС излезе от властта, Ахмед Доган ще разиграе етническата карта, смята лидерът на НДПС Гюнер Тахир.
Росица Цонева
13:10 06.03.2009
Г-н Тахир, твърди се, че тези избори ще прекроят за дълго политическото пространство. Опасявате ли се от крайни действия, като изваждане на етническата карта в предизборната агитация?
За голямо съжаление, винаги когато политиците са притиснати в ъгъла и нямат други козове, разчитат на етническата карта. Това са го правили не само колеги като Яне Янев и Волен Сидеров, а и самите ДПС-активисти. Самият Ахмед Доган също е ползвал тази карта в моменти, когато не е имал силно влияние и не е бил във властта. С приближаването на изборите в една или друга форма, явно или скрито, тази етническа карта се ползва. В регионите без смесено население посланието е, че турците могат да вземат властта, а в смесените райони е - ако не ни изберете, може да дойде на власт някой, който да ви смени имената, някой може да ви изпрати насила в Турция и т.н. Това е двустранен процес.
А какво, според вас, е различното в тези парламентарни избори?
Смятам, че те ще са важни, защото партиите, които оцелеят на този вот, ще са партиите в следващите десеттина години в политическия ни живот. Много по-различно е днес, отколкото в началото на 90-те години. Началото беше по-романтично, а днес хората не гласуват само по убеждения, за съжаление. Вече не се прави политика само с идеи. И съгласно новите правила, които ще се създадат, макар все още да няма сериозни поправки в изборното законодателство, очаквам управляващите да направят промени, с които да попречат на опозицията да се представи добре на следващите парламентарни избори. В страна като България е напълно нормално да има 10-12 партии, а сега регистрираните са в пъти повече. Затова НДПС има цел да бъде измежду тези десетина партии с реално присъствие в политическия живот, които участват в избори и според потенциала си имат определени успехи.
Какво е по-различното ДПС днес в сравнение с предишни години?
Днес ДПС почти няма нищо общо с ДПС от началото на прехода. Аз участвах 7 години в движението и вече 9-та година съм извън него. Когато учредявахме ДПС, влязохме с чисти и дори наивни идеи, но с амбицията да променим нещо за добро в страната и живота на хората, които ни подкрепят. Днес на преден план е комерсиалното, личната сметка и интереси в движението.
Сами ли напускаха такива хора или бяха отстранявани?
По принцип тези, които казваха явно или не толкова явно грешките в партията, във времето или бяха отстранени от ДПС, или самите те напуснаха, защото не виждаха реализация за себе си.
Излиза, че първоначалният образ и политика на ДПС са подменени. Така ли е?
Ще споделя нещо, което на четири очи сподели с мен депутат от движението. Той каза следното: не е нормално, и го заявявам и на колегите, че едва ли има друг председател на партия и съответно депутат, който от 19 години системно да не стъпва в парламента, като имаше предвид Ахмед Доган. Това е факт, който е известен. Но е интересно, че го коментира депутат от самото движение. Според мен, особено през последните 8 години, когато ДПС е в управлението, единственият водещ принцип за неговите ръководители е кой, какво и откъде може да спечели чрез властта, кой ще вземе комисионните за обществените поръчки. Човек от обкръжението, например, на Емел Етем в Министерството на извънредните ситуации разказва, че след всяко заседание на комисията, когато се отпускат средства по общините, министър Етем си взема три дена отпуск или казва, че е в командировка. Тя обикаля тези общини, за да каже навсякъде коя фирма трябва да извърши съответния ремонт. Хора от тясното й обкръжение се изразяват буквално така: преди шефката го правеше по телефона, но откакто Румен Петков не е вътрешен министър, се страхува, че я подслушват, и затова предпочита да казва нещата на място.
В началото такива хора и такава атмосфера нямаше. Членовете на ДПС не влизаха с намерение да използват по този начин и партията, и властта за такова безцеремонно обогатяване, заради откровени икономически интереси. Но въпреки това, и сега и в парламентарната група, и в ръководството на партията, макар и малко, има хора, които си останаха такива, каквито бяха.
Незаменим ли е Доган за ДПС?
Доган е незаменим за своето тясно обкръжение. Той е незаменим за Юнал Лютви, за Касим Дал, за Лютви Местан, за Емел Етем. Защото, ако Доган не е лидер на ДПС, и тези хора няма да са в обкръжението на лидера, по върховете на движението и във властта. Доган се обгради през годините с лакеи, които по никакъв въпрос не му противоречат, казват му колко е велик и незаменим, и как партията без него не може. И така създадоха ореол около него. А Доган определено страда от комплекси, които идват от детските му години, прекарани в държавните интернати, от годините, в които не е имал нищо. И в един момент застава начело на една партия, която след години се превърна във фактор в българския политически живот. И в ръцете му са неща, за които никога не е мечтал. Не всеки издържа на властта и на парите. Показателно е, че Доган не уважава хората си, не ги оценява, не работи редом с тях в парламента или в партийната централа. Това е достатъчен показател, че той не е нормален политик. И второ, във всяка друга партия такъв човек няма да издържи и шест месеца на лидерския връх. Но в ДПС това е факт.
А не просъществува ли марката за правене на политика „Доган” със съучастието на другите партии в политическия живот на България?
Не, напротив, не е мълчаливо съучастие. Останалите български партии, леви или десни, през последните 19 години направиха всичко възможно да осребрят монопола на ДПС в смесените региони. На една среща на десните партии преди 2 години колегите се питаха защо турците, макар да са наясно какъв е Доган и какво не е направил за тях, продължават да гласуват за него. А аз ги попитах: а от 1991 г. насам има ли турчин, който да е на министерско или друго високо място, излъчен от друга партия, извън ДПС. Защото, ако не го правиш през твоите листи, ти помагаш на Доган. Защото на всеки роден турчин или мюсюлманин в държавата, му се лепва етикета, че е представляван от ДПС. Но това не го прави самото ДПС, а останалите политически играчи.
От личен опит ще кажа, в разговорите по предизборни сондажи за коалиции са ми казвали: Тахир, ти защо не се разбереш с Доган? Все едно да питаш Костов, защо не се разбере с БСП. Т.е. всеки смята, че най-редното нещо е коалиция ДПС-НДПС, защото представляваме интересите на малцинствата.
Ако това е клише в мисленето, клише ли е, че ДПС съхрани етническия мир и стои в основата на т.нар. български етнически модел?
На този въпрос мога да дам абсолютно ясен отговор. ДПС може да е част от българския етнически модел, но няма никакво отношение към създаването на този модел. Българският етнически модел съществува от столетия, откогато всички етноси на тази земя живеят толерантно един със друг. Този модел е създаден преди ДПС и ще съществува и след ДПС. Друг е въпросът, че ДПС и конкретно Ахмед Доган много умело използваха тази карта. Едва ли не движението е гарант на етническия мир в страната. Напротив, те вече са заплахата за този мир. Ако малцинствата в страната членуват според убежденията си и социалното си положение в различни политически партии, това е моделът за запазване на етническия мир. Но когато част от българския народ е натикан в един ъгъл и му е казано, че единствената партия, която ги представлява, е ДПС и съответно – Ахмед Доган, когато българската държавна власт е абдикирала от задълженията си към част от населението на държавата в смесените райони, един ден неизменно ще се стигне до конфликт. Което в момента не се осъзнава. Имам предвид, че когато ДПС по някакъв начин бъде оставено извън властта, то ще се опита по всички възможни пътища да дестабилизират положението в страната. Ще демонстрират колко са необходими те на българската политика. И как чрез тях една значителна част от населението - около 15%, остава непредставено и ще спекулират с това положение.
Това не е ли много мрачен сценарии?
Такъв процес трудно може да бъде контролиран и тогава Доган ще бъде в стихията си. Отново ще се появи в ролята на умиротворител и на гарант на етническия мир. А според мен, ако го нямаше Доган и ДПС, нещата отдавна щяха да са улегнали, защото няма проблеми в отношенията между етносите у нас. Напротив, проблемите са икономически и те засягат всички, без разлика от етнос и вероизповедание.
Т.е. Доган няма да приеме да остане в опозиция?
Трудно ще бъде, защото въпросът не е само в това, че ще се окаже в опозиция. Може да започне разследване откъде е придобил богатствата си. Сега никой не знае с какъв бизнес се занимава лидерът на ДПС и откъде припечелва тези огромни средства. И той няма как да ги докаже. Защото може да се види контраста между доходите, които е декларирал в данъчните служби и с какво разполага в момента. Но в момента на никоя държавна институция не й изнася да извади на светло тези факти. Но така или иначе Видовден ще дойде и Доган ще трябва да отговаря за това. Затова той няма да се откаже доброволно от властта. Според мен, останалите български партии трябва да си извадят поука от всички тези години. Дори сегашният кабинет можеше да се създаде от НДСВ и БСП, без участието на ДПС. Но социалистическата партия като партия-майка на ДПС не я остави извън властта.
А изчерпа ли ДПС историческата си роля и мисията си?
Не знам дали ролята й може да се нарече историческа, макар, че и аз в началото на 90-те години я приемах за такава. Но сега си признавам, че много съм грешил. Какво направи ДПС за 20 години за хората, които реално представляват? За хората, които имаха оптимизъм в началото на прехода, имаха желание за промяна, имаха добър бизнес. Тези хора днес са маргинали, те са в периферията. Някои нямат и 2 лева за хляб. И когато ти ги оставяш без реални инвестиции в техните региони, без възможност да се реализират, техните деца си оставят необразовани… Тогава какво отчиташ? Че 20 години не си дал възможност някой да им смени имената. Но то вече и не е възможно, времето е друго. И ролята на ДПС до какво се свежда?
Другите партии не „броят” това население, то гласува и излъчва елит на ДПС, този елит се самовъзпроизвежда. И хора, които преди 8 години нямаха пари за цигари, нямаха лични коли и имоти, днес са мултимилионери. Да това е факт, ДПС направи петдесетина души мултимилионери. Но какво става с няколко стотин хиляди души, които им гласуват доверие в продължение на 20 години…Лидерът на ДПС погреба илюзиите на над един милион мюсюлмани в нашата държава. И ако теглим черта под годините на прехода, днес сме на минус. Защото освен в чисто икономически план, ДПС нищо не направи и за образованието на това население, за развитие на културата му. В София например няма културен дом за българските турци. Затова за мен равносметката е нулев резултат. Борили сме се за кауза, но сме се излъгали в очакванията си.
Толкова ли голямо значение има една личност за такава партия?
Да, има. Защото, ако в един момент го няма Доган, какво става с ДПС, какво остава след Доган? Само до няколко месеца движението ще се разпадне, защото там няма друг лидер. Той направи всичко възможно в партията да няма човек, който да го наследи и да обедини фракциите. И най-после за българските турци след 20 години ще дойде десети ноември 1989 година.
И все пак какво постигна Доган за 20 години – не стана ли добър политик или добър парламентарист, както често го провъзгласяват?
Доган не може да бъде дори един добър селски кмет. Признавал си го е пред мен на четири очи. Той няма никакъв административен опит, нито е успял през последните шест мандата да направи нещо сериозно в парламента. Напротив, той отсъства редовно от заседания. Нито пък е посмял да влезе в изпълнителната власт, където наистина може да се види дали един човек е добър като управленец, дали може да взема решения и да налага решения в даден сектор от държавната политика. Никъде не можем да видим Доган, защото самият той преценява, че не може да се справи с това. И винаги е дърпал конците в сянка. Защото, ако разбрахме, че Симеон не става за управленец за 800 дни, за Доган са ни достатъчни и 8. И понеже той сам си го знае, затова не излиза напред.
.