a11ex писал(а):2Джеки
2 Sluchaen Ама не съм съгласен, че хора, които не обичат цыганите, са същто антисемити. Защо???
Всичко останалото е политкоректно
Allex, приятелю, аз никога не говоря просто ей така. Пращам ти статия за ръководителя на партия "Атака" основния двигател на "борбата" срещу циганите и турците. Неговата борба
Що се отнася до моето лично мнение относно неговата поява в политиката, това се отнася към темата политика на Русия, по която не ми се говори.
Дневник
Волен Сидеров -новата ръка на хаоса
27.06.2005
С биография „отвсякъде гонен" лидерът на „Атака" обърка сметките в 40-ия парламент
брой 122
Христо Христов
страница 6
„Ще стана домоуправител. Другият вариант е сутеньор. Не знам, животът е пред мен. Сигурно ще правя частен вестник." Човекът, който казва това, сам няма представа, че 13 години по-късно ще се превърне в изненадата на парламентарните избори. Думите са на Волен Сидеров (в. „Труд", 10.11.1992 г.), лидерът на националното обединение „Атака", и са изречени след освобождаването му от поста главен редактор на в. „Демокрация". Това е един от ключовите моменти в живота му, защото е преживян болезнено и става повратна точка от тогавашните позиции на журналиста към последвалите му превъплъщения.
Сидеров е роден през 1956 г. в Ямбол. Завършва приложна фотография в София и преди промените работи като фотограф в Националния литературен музей. „Той се появи в литературния кръг „39", пишеше стихове", спомня си Едвин Сугарев. Автор е на стихосбирката „Автобиография". Неговият брат е отличен математик, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски".
Периодът на антикомунизъм
След падането на режима на Живков Волен Сидеров става член на дружеството за правата на човека, основано от големия български дисидент Илия Минев. По това време организацията вече е превзета от Румен Воденичаров (последният фигурира в „Атака"). Прeз есента на 1990 г. сменя Йордан Василев като главен редактор на в. „Демокрация". Сидеров изиграва решаваща роля вестникът да застане на позициите на 39-имата депутати от СДС, напуснали парламента, а не да бъде контролиран от Георги Спасов, политически наблюдател в партийното издание и човекът на тогавашния президент Желю Желев във вестника. След изненадващото назначение на Енчо Мутафов за главен редактор на „Демокрация" през февруари 1992 г. Сидеров се сбогува завинаги с антикомунизма и СДС. Той минава под крилото на Петьо Блъсков, един от собствениците на „Пресгрупа 168 часа". Точно във в. „168 часа" беше публикувана стенограмата от заседанието на Координационния съвет на СДС, на който се решава кадровата промяна във вестника. Самият Сидеров я обяснява с думите: „Желанието ми да променя вестника е една от основните причини да ми се иска оставката. Според мен сега е времето на обективната информация и анализи, а всеки да си прави изводите сам. Вече не може с пряка пропаганда, менторски и дидактично да се печелят читатели." По ирония обаче на първата пресконференция на „Атака" в изборната нощ Сидеров се държа точно така с журналистите.
В средата на 90-те години биографията на лидера на новата парламентарна сила поема в друга посока. Сидеров става пресаташе на Сашо Дончев в „Топенерджи", което се обяснява с „ямболската" връзка между двамата. „Аз поначало не съм ничий човек", казва Сидеров в едно от редките откровения за себе си. След продажбата на пресгрупата на германската ВАЦ Блъсков прави в. „Монитор",- Сидеров отново се връща на журналистическото поприще като публицист. В един период той дори е зам.-главен редактор на вестника, а през 2000 г. получи и наградата на Съюза на българските журналисти.
Кандидат за царските листи
Прeз пролетта на 2001 г., когато на политическата сцена се появи формацията на бившия монарх Симеон Сакскобургготски, името на Волен Сидеров се спрягаше за водач на царската листа в родния му град Ямбол. В последна сметка листата беше оглавена от директора на ИСУЛ д-р Пламен Кенаров. Отново отхвърлен, броени дни преди вота Сидеров „съобщава" за плащането на определени суми за вкарване в листите на НДСВ. В предаване на Г. Коритаров той заявява: „Аз чух за сумата от 25 хил. долара. Предполагам, че е варирала според възможностите на клиента. Симеон Втори по-скоро се надява да има ролята на арбитър, при когото всички отиват със своята си оферта и той да стои над тях и да се прави, че няма нищо общо. Изгодата е само една - финансова."
Обръщане към национализма
След тогавашния неуспех да стане депутат Сидеров издава няколко книги, с които дава заявка за новото си амплоа - националпатриотизма. Първата е "Бумерангът на злото". В една от рецензиите за нея във в. "Култура" от април 2002 г. се посочва:
"Волен, популярен журналист, също озверял като мнозина от нас от демокрацията ни с нечовешко лице, се е подписал под чужди изследвания, които, сборувани така, все пак имат приносно значение. За първи път антисемитизмът се идеологизира през руския народ и православието и стига чак до бастиона на съвременния империализъм и еврейското му сърце. В сборника от преводни документи и цитати от други документи антисемитизмът е издигнат не само в антиамериканско, но и в антикатолическо, антипротестантско, антиюдейско, но иначе много християнско знаме
."Шайка евреи от Уолстрийт разкатаха майката на православието и ни доведоха до това дередже", е цитираната програмна мисъл на Сидеров.
Продължение на „Бумерангът на злото" е „Властта на Мамона. Кой и как ни ограби". Последната му книга е „Българофобия". Тя е представена по следния начин: „Срещу българите се води истинска война. Ако бомбардировките над Югославия или Ирак убиха няколко хиляди души, тихата битка срещу нацията ни взе десетки хиляди жертви за 13 години преход. 3000 души на година са самоубийците от отчаяние и безнадеждност, 10 000 умират от липса на медицинска помощ, над 1 милион българи избягаха от родината си след 1990 г. в търсене на по-добър живот. Това е геноцид, извършван без оръжие. Национални предатели и външни българомразци експериментират на гърба на останалите в отечеството българи. Българофобията се познава отдалече. Тя има квадратната челюст на Сорос, озъбената усмивка на Петър Стоянов, месестия овал на Андрей Луканов и дрезгавия гласец на Яков Джераси. Преди да я победим, трябва добре да я опознаем."
Жената до Сидеров
Най-близкият човек до лидера на „Атака" е журналистката Капка Георгиева. „Тя ме спаси от бесовете", признава Волен пред сп. „Ева". Списанието описва връзката им: „Любовта им била някаква част от еуфорията, обхванала всички в първите дни след 10 ноември, част от творческото преживяване на демокрацията. Един ден - след всички митинги, концерти, събрания през 1991 г., Капка се появила в квартирата на Волен с едно пликче дрехи и казала: "Оставам." Не се оженили, защото и двамата имали по един несполучил брак зад гърба си и били на мнение, че любовта умира на прага на гражданското."
Периодът след уволнението на Сидеров от „Демокрация" пък е описан от двамата така: „Времето е на "бедност, любов, страсти, пиене." Понякога Волен се запилява с приятели и Капка не знае къде и с кого. Чете Стивън Кинг и умира от страх, докато го чака. Двамата продължават да са заедно и днес.
Разривът с Блъсков
През 2003 г. Сидеров се разделя с Петьо Блъсков и „Монитор", където работи четири години. Според мълвата причина за това са книгите му. „Блъсков обича да се изживява като „бит бос". Продължава да живее с това самочувствие, макар че времената са други и той си е продал пресгрупата на ВАЦ. Тръгвайки с „Монитор", пак доби мегаломански манталитет", обяснява по познатия начин поредното си отхвърляне журналистът. И продължава: „Идва една еврейска организация и му предлага сделка. Финансово го закрепи, при положение че аз не съм във вестника. Аз бях обявен за антисемит заради книгата ми „Бумерангът на злото", части от която излизаха в „Монитор". И въпреки че съм му качил тиража, той ме изтъргува."
Самият Сидеров едва ли е подозирал, че следващото му работно място - кабелната телевизия „Скат", ще се превърне в негова мощна трибуна и политически трамплин. Там той започва да води всекидневното 10-минутно авторско предаване „Атака", което в събота е едночасово.
Политически амбиции
След провала на опита му да влезе в царските листи през 2003 г. на местните избори Волен Сидеров е регистриран за кандидат за кмет на София от земеделската партия на Яне Янев (коалиционен партньор в ОДС в сегашните парламентарни избори). От предизборния плакат гледа сърдит мъж с прошарени коси и стиснати устни. Позата е заплашителна - ръцете му са хванали реверите на тъмно кожено яке, а призивът е „Чистка". Тогава никой не го забелязва. Съшият плакат отново се появява по време на тазгодишната парламентарна кампания, в която участва вече като лидер на новоучредената коалиция „Атака".
В нея влизат Национално движение за спасение на отечеството (с председател Илия Киров), Българска националнопатриотична партия (с председател Петър Станиславов Манолов), Съюзът на патриотичните сили и воините от запаса „Защита". Основното послание е „Да върнем България на българите". Новата политическа сила се обявява срещу либерализма и в подкрепа на консерватизма на основата на българската традиция.
Политическите наблюдатели описват Волен Сидеров като болезнено чувствителен, отхвърлен от елита човек, и определят програмата на „Атака" като анти на всичко, на което политическите партии залагат. Намират национализма му за комичен, защото стъпките му са непоследователни и се използва озлобението на част от обществото. Прогнозите са, че и в парламента Сидеров ще продължи просто да руши политическите табута, без да се опитва да изпълнява предизборната си програма.