БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
КОМЕНТАРИ, АНАЛИЗИ, ИНТЕРВЮТА, СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
Руските мафии застрашават Европа
сп. Експрес, 8 юли
Съществуват много показателни признаци, но някои от експертите отказват да ги видят, защото са твърде заети да възхваляват Владимир Путин. Елен Блан, специалистка по политология и криминология в парижкия Национален център за научни изследвания, бие тревога: съмнителни граждани на бивши съветски републики, начело с руснаците, проникват в икономиката и политическите среди в страните от Европейския съюз, сред които и Франция. Кои са те и чии прикрити интереси представляват? Каква е връзката между мафии, олигархия и тайни служби в Русия и в бившия СССР? Нищо не е случайно, включително и решителните промени през последния четвърт век.
Неотдавна Елен Блан направи поразяващо разкритие: руски бизнесмени са предложили да финансират кампанията на френския политик Франсоа Байру на президентските избори през 2002 г. Председателят на Съюза за френска демокрация отказал, но може други да са приели подобно предложение и те няма да си признаят, смята Елен Блан. Още повече, че щедрите дарители не са глупави: парите се прехвърлят през някоя европейска банка, но не от Москва, а от Монако, Люксембург, Австрия, Малта или Кипър, където са регистрирани 4000 руски фирми.
През 1999-2000 г. 600 луксозни имения на Лазурния бряг вече принадлежат на богати руснаци или граждани на бивши съветски републики. Притежателите им първо са приятели на Борис Елцин, а впоследствие - близки на Владимир Путин. От известно време насам нещата са се променили. Меценатската дейност - финансиране на театралния фестивал в Авиньон или на руски филми на фестивала в Кан - им позволяват да заемат позиции в културните среди. Руските пари проникват във френската икономика и чрез участие или покупка на предприятия. В края на 90-те години Ан-Жозе Фюлгерас, магистрат във финансовия отдел на парижката прокуратура, установява, че в 50 процента от разследваните от нея дела са замесени съмнителни руски капитали. Само през 1994 г. над 10 милиарда долара с руски произход са инвестирани във Франция. През 1998 г. тази сума вече възлиза на 40 милиарда долара. И това са само законните трансфери, засечени от Банк дьо Франс. Какви ли суми се вкарват по нелегален път с цел пране на пари?
От този бич е засегнат целият Европейски съюз, смята Елен Блан. На територията на всички страни членки са извършват и поръчкови убийства на руснаци. В доклада си от 2001 г. Интерпол отчита, че след тероризма, вторият по значение бич, който заплашва Европа, е проникването на съмнителни бизнесмени от бившия съветски блок и най-вече от Русия. Елен Блан има информация, че освен във Франция, те са търсили контакти с политици и в други европейски държави. Според нея бившите комунистически страни, които неотдавна станаха членки на Евросъюза, имат богат опит в това отношение /например руските фондове за финансиране на кампанията на бившия литовски президент Роландас Паксас/. Някои от тези страни, независимо от волята им, са използвани от съветско-руските престъпни среди за проникването им в ЕС.
Трудно е да се каже дали става въпрос за "кръстници", олигарси, агенти под прикритие, или елементи, свързани едновременно с престъпните среди и с тайните служби. Откакто Владимир Путин зае президентския пост в Кремъл, ФСБ /бившият КГБ/ се връща масово на сцената и контролира механизмите на властта и на държавата. Това обаче не пречи на някои френски експерти да представят Русия като велика демокрация, изтъква Елен Блан.
На въпроса съществува ли приемственост между бившия СССР и Русия на Путин, политоложката се връща назад, когато през ноември 1982 г. Юрий Андропов, шеф на КГБ и член на Политбюро, застава начело на СССР. Така победата на КГБ над комунистическата партия става официална. Като един от най-добре информираните хора в бившия Съветски съюз, Андропов вижда провала на съветската система и мащабите на корупцията. Гангренясала на всички нива, партията се е превърнала в истинска мафия. Без да храни илюзии за реалното състояние на промишлеността и земеделието, Андропов е знаел, че нещата не могат да продължават повече така. Затова той полага основите на перестройката, чието бащинство Западът погрешно приписва на Горбачов.
С други думи, перестройката е зачената в средите на самото КГБ. Анддропов поставя свои предани сътрудници в Политбюро, като се започне с Горбачов, неговият ученик и последовател. По-късно тъкмо той е натоварен да "продаде" перестройката на Запада. Събитията, които се случват впоследствие до официалното въздигане на бившия КГБ начело на Русия /в лицето на Владимир Путин/ са били старателно програмирани. Всички те носят отпечатъка и подписа на КГБ. Въпреки някои отклонения, тази операция се превръща в бляскав успех. Защо бяха опитите за преврат? Първият, през 1991 г., беше организиран, за да се вкара отново в релсите перестройката, която се отклоняваше от предначертаното. Вторият, през 1993 г., послужи като спирачка. Междувременно се отърваха от Горбачов, който започваше да им пречи. Разпуснати бяха КПСС и КГБ, които се преструктурираха и се появиха под други наименования. Благодарение на това Елцин издейства международни кредити. Грешката на Запада беше, че не проконтролира използването на тези фондове, смята Елен Блан. Тя обаче не изключва вероятността някои нарочно да са решили да неутрализират Русия чрез хаоса и корупцията. В края на управлението на Елцин страната беше превърната в нещо като бананова република, изолирана на международната сцена и обзета от престъпност до най-високите етажи на властта.
Какви са последствията? При всеобщия фалит бившият КГБ оставаше единствената непоклатима структура на все още съществуващата система. По времето на Елцин съветско-руската организирана престъпност, дотогава действаща в рамките на националните граници, започва да завладява света. Оттогава тя присъства в най-малко 40 държави - по официални данни от срещата на най-високо равнище за борба с престъпността в София през 1998 г. Дори Канада, която се смяташе незасегната, конфискува на своя територия през 1999 г. огромно количество фалшив алкохол, изпратен от руски мафиоти. В този хаотичен свят с рекордна бързина натрупаха богатства от една страна мафиотските босове, напълно нелегално, а от друга - олигарсите, на границата на законността. И едните, и другите имаха бляскавата идея да платят на политическата власт, за да си купят закрилата на държавата. В началото маргинална, организираната престъпност лека-полека се институционализира. Преди трийсет години това бяха само местни банди, дребни мафии. Днес повечето от тях са получили образованието си в най-добрите университети в Европа и Съединените щати. Ръководителите им са големи бизнесмени, които управляват истински престъпни лобита. Те използват услугите на юристи на много високо ниво, на учени, на водещи компютърни специалисти. Тъкмо те, а не американците, измислиха компютърното пиратство.
Каква е разликата между кръстниците на мафията и олигарсите? Елен Блан посочва, че мафиите са се зародили по времето на Хрушчов, през десетината години либерализация, позволили на престъпните среди да се еманципират. Без съмнение обаче те са достигнали апогея си при Горбачов. И то до такава степен, че един от големите кръстници в Москва предложи през 1991 г. да му се издигне статуя от масивно злато в естествени размери. Първото поколение "хомо мафиозикус" се появява след фалшифицираните приватизации през 1993-94 г. Олигарсите оформят второто поколение. В началото са спонсорирани от бившата КПСС, но днес вече боравят с изпрани пари, загрижени са за честта си, подкрепят благотворителни дейности. Но въпреки всичко използват практически същите методи като кръстниците. Може да е имало и "мостове" между тези два свята. Олигарсите са малко на брой. Имената им са известни, както и кариерата им, връзките им. Тъкмо обратното, мафиотите са хиляди на брой. Най-често самоличността им остава неизвестна. Тези, които им служат, не знаят кой е големият шеф. По официални данни през 1995 г. те са контролирали между 50 и 80 на сто от икономиката и природните ресурси на Русия.
Путин се опира на тайните служби, които сега искат своя дял от тортата, властта и парите. Всички олигарси са се сдобили с предприятията си при съмнителни обстоятелства, отбелязва Елен Блан. Единствените причини за настървението срещу Михаил Ходорковски са политическите му амбиции. Днес никой, освен Роман Абрамович, главният акционер на петролното дружество Сибнефт, не е обезпокояван. Говори се дори за проект за амнистия. Путин не прави нищо, за да се бори с кръстниците, които представляват не по-малка заплаха. В същото време ФСБ разполага с досиета за тях, за дейността им, за операциите, в които са замесени. Само няколко часа са необходими на службите, за да направят чистка сред най-могъщите. Нужна е само политическа воля за това. "Щом тя липсва, значи някой има нужда от нас" , признава един от мафиотите. Когато има осмоза между престъпния свят и политическия елит, когато депутатите и президентът са избрани с помощта на мафиотски капитали, взаимната зависимост се превръща в статукво, отбелязва френската политоложка.
В този контекст трябва ли да се безпокоим от зависимостта на Европейския съюз от руския газ и руския петрол? Елен Блан смята, че Путин никога не пропуска да използва този "лост". В същото време Русия изпитва жестока нужда от инвестиции, технологии и ноу-хау от Европа. От друга страна и еврото си търси съюзници. Не бива обаче правото на бизнес да има превес над правата на човека, подчертава политоложката. Според нея светът не прави услуга на Русия, като си затваря очите пред войната в Чечения, блокирането на обществото, елиминирането на съпротивата, пред ресъветизацията, извършвана от Путин и пред съдбата на руснаците: 75 процента от тях не живеят, а оцеляват. Путин притежава типичната черта за съветските управници -няма никакво уважение към живота на гражданите, смята Елен Блан.
Дали причината за тази ситуация е, че в страната не беше извършена декомунизация? На времето Владимир Буковски, един от големите руски дисиденти, предложи на Борис Елцин след пуча през 1991 г. да се организира "нюрнбергски процес срещу комунизма" - не за да бъдат съдени виновните, всички вече покойници, а за да се анализира системата, нейните последици и нейните престъпления, за да могат руснаците да се отърват от демоните на миналото. Според Буковски без това е невъзможно да се гради демокрацията. Периодът бе подходящ. Елцин обаче се поколеба. Буковски смята, че се е отказал под влияние на Запада.
Очевидно е, че Владимир Путин не се е отказал от старата съветска мечка за господство над света, или поне над Европа. Вече не с танкове и ракети, а чрез икономическо и финансово инфилтриране - новото завоевателско оръжие на кремълския неоимпериализъм и на мафиотския неоколониализъм. Трябва да реагираме на тази заплаха, призовава Елен Блан. Русия, разбира се, е партньор, но не можем да се оставим да бъдем погълнати от мафиотите, които я държат като заложник. /интервю на Силвен Паские от с Елен Блан, политолог и криминолог,със съкращения/