в. Седем
Руската паяжина в България днес
Делегацията на Кремъл у нас лансира поредния ценови натиск на “Газпром”
Иво МАЕВ
Назначаването на бившия немски канцлер Шрьодер в управата на руската компания “Газпром” предизвика много сериозен дебат в Европа и повдигна за пореден път въпроса за нарастващото руско влияние на континета. Подписването на стратегическия договор за доставка на гориво от Русия за Западна Европа, но със специалното изискване от доставките и трансфера да бъдат изолирани Полша и балтийските републики, постави тези страни в ситуация на едностранно геополитическо и енергийно ембарго, контролирано директно от Кремъл, но обслужвано от техните нови съюзници в ЕС. По подобен начин нещата се развиха и в Украйна, която бе наказана от Москва заради оранжевата революция. Няма съмнение, че подобни мерки се предвиждат и за другите държави, които доскоро бяха в руската сфера на влияние, а днес опитват да се измъкнат от задушаващата имперска прегръдка на руските енергийни доставки. Паралелно с това текат мощни интеграционни процеси между Русия и Беларус, от една страна, и Русия и Армения, от друга. Налице е процес на нова мощна консолидация на руската геополитическа воля в европейски мащаб.
Анализът на руското влияние върху българската икономика е тема, която има сериозни политически последици и вероятно ще става все по-актуална. Очевидно е, че след влизането на България в НАТО и откъсването й от руската геополитическа орбита, Москва ще положи много усилия, за да запази своята сфера на влияние у нас, а и в региона въобще. Не че стремежът за директно политическо и военно влияние ще спре. Става въпрос за паралелното прилагане на стратегия за изглаждане на мрежа от икономически зависимости, които в перспектива ще бъдат използвани като локална платформа за манифестиране на руската външнополитическа воля. С други думи свидетели сме на прикрит неоимперски импулс, инспириран директно от Кремъл и обслужван както от държавни, така и от контролирани от руската държава частни интереси. Как се стигна дотук?
Прави впечатление, че в последните години войната на Путин с руските олигарси, завършила с безапелационна победа на Кремъл, бе за овладяване на стратегически икономически инициативи, позволяващи прокарване на политическо влияние във всички важни геополитически направления. Един пример от последната седмица достатъчно ясно илюстрира тази възможност. Руският олигарх Олег Дерипаска закупи най-голямото предприятие (алуминиев комбинат) в Черна гора, с което фактически получи контрола върху 40% от БВП на страната. Повече от ясно е, че такава сделка не е възможна без сериозните политически протекции на Кремъл. В същото време Черна гора има стратегически важно положение – излаз на Адриатическо море (респективно, Средиземно море), близост до Южното командване на НАТО в Италия, близост до проблемното Косово и е ключова държава в балканския път на контрабандата и другите форми на нелегален бизнес. След приватизационната сделка, извършена от Дерипаска (поддържащ много добри отношения с Кремъл), руската държава вече има икономическата основа за политическо (а може би и за военно) влияние не само в Подгорица, а и в Югоизточна Европа.
В България нещата изглеждат не по-малко тревожни, с оглед на факта, че само за 10 години руският икономически интерес метастазира върху цялото тяло на българското национално стопанство. Видимите – и затова достатъчно скандални – проявления на тази тенденция бяха свързани с дългогодишното влияние на Майкъл Чорни и Денис Ершов върху ключови сектори от българската икономика. В последните години този процес разшири обхвата си и вече може със сигурност да се каже, че икономически България е много по-зависима от Русия, отколкото от ЕС. Парадоксът е, че в същото време страната ни е на прага на изпълнението на своята цивилизационна кауза – успешното влизане в НАТО и предстоящото присъединяване към Евросъюза.
Какви са фактите? Ако се абстрахираме от статистиката на двустранния търговски дефицит и се концентрираме върху персоналните и корпоративните интереси, не можем да не забележим, че българската енергетика – от която зависи българската икономика – е изцяло контролирана от руски капитали и интереси. “Лукойл” сред производителите и разпространителите и “Нафтекс” сред дистрибуторите са двете компании, които държат почти изцяло енергийната “хранителна” верига от нефтените кладенци, през корабните доставки, производството и преработката на нефтопродукти и реализацията при крайния потребител. Факт е, че нарастването на цените на бензина у нас през последните месеци е най-голямо в сравнение с останалите европейски страни. Това вече е политически лост за влияние. И той намери своето отражение при разговорите между правителството и “Лукойл”, където повечето от ангажиментите и на двете страни останаха скрити за обществото. Тях обаче със сигурност ги има – при скорошното посещение на боса на руския гигант в София бяха обявени мащабни инвестиционни планове за разширяване влиянието на компанията към пазари извън националните граници на България.
Паралелно с това се развива и новата стратегия на “Нафтекс”, свързана с разширяването не само на корпоративното влияние в енергийния сектор, но и в сфери, които доскоро изглеждаха периферни за компанията – сателитните комуникации и медиите. Подозренията, че компанията участва в плана на Кремъл за разширяване на руското влияние на Балканите не са лишени от основания, защото почти винаги случайните съвпадения илюстрират и оформят тенденция.
Още през 1999 руската нефтена индустрия засили консолидацията си под чадъра на силния държавен контрол. Това съвпадна с обезценяването на рублата и рязкото увеличаване на руския експорт. Благодарение на този процес между 2002 и 2006 се очаква нефтеният сектор на ОНД да увеличи износа си с най-малко 2 милиона барела на ден. Прогнозите на специалистите сочат, че общата експлоатация на руските нефтени находища може да достигне 1,5 млн. барела на ден още през 2006-2008. В тази мащабна игра всички руски фирми се конкурират с европейските и американските, но специалистите смятат, че “Лукойл” има най-голям опит в това отношение. Фирмата вече е собственик не само на бившия “Нефтохим” у нас, но контролира рафинерия и нефтопроводи в Румъния и използва производствени мощности в Гърция.
Ако насочим поглед към руските газови доставки в България, съвсем лесно ще открием разнородните форми на политически натиск, който прозира в монополните отношения, наложени от вносителя “Газпром”. Само преди седмица в България бе делегация на Кремъл, която се срещна със Станишев и лансира поредния ценови натиск от страна на “Газпром”. Само преди няколко месеца това се случи в Украйна, а днес става и в България. Дали е съвпадение? Още повече че страната ни има договор с фиксирани цени за доставка на газ до 2010. Опитът на София да намали потреблението, респективно приходите – а оттам и руското влияние в газовия сектор – днес вече тревожат Кремъл и той прави пореден опит да ни придърпа в охлабената през последните години газова прегръдка. Наблюдатели твърдят, че новите условия на Москва са далеч по-неизгодни от постигнатите от правителството на Костов през 1998. Българите (фирмите и клиентите на “Топлофикация”) вече се “радват” на поскъпване от над 18%, което кабинетът прие през октомври. Лесно е да си представим, че в сегашната променена ситуация заплахата от политическа нестабилност става право пропорционална на възможния руски натиск, който “газовиците” ще упражняват през следващите 4-5 години.
В областта на ядрената енергетика също вече се чувства сериозният руски интерес. Той прозира в плановете за участие на ЗАО “Атомстройэкспорт” в проекта АЕЦ “Белене”. Като се има предвид, че неофициално министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров се възприема като един от големите руски ядрени лобисти у нас, налице са всички шансове точно споменатата компания да бъде избрана за изпълнител на проекта. Което вече няма да е изненада, предвид натрупването на все повече и повече факти за разширяващото се руско влияние у нас.
Споменатият интерес на “Нафтекс” към сателитните комуникации обаче може и да остане невидим на фона на сделката по препродажбата на приватизираната БТК на исландския милиардер Тьор Бьорглофсон. Няма преки доказателства за неговата връзка с руските олигарси и Кремъл, но достатъчно подозрителен е фактът, че той е успял да реализира няколко успешни проекта в неблагоприятната и силно криминализирана руска икономическа среда. Всеки, който е правил бизнес в Русия, знае, че паралелните форми на политическо или неформално влияние вършат много повече работа, отколкото чистите бизнесотношения от цивилизования свят. А около новия собственик на БТК личат имената на познатите от близкото минало юпита, известни като “червените зетьове” – поколението на високообразовани наследници на комунистическата номенклатура, което управляваше страната през последните пет години. Тепърва ще наблюдаваме в каква посока ще избуи руското влияние в сферата на комуникациите и в производството и доставките на лекарства.
Можем да проверим и друг детайл от новия руски геополитически пъзел в България. Става въпрос за влиянието в сферата на финансите (банкирането и застраховането). След убийството на Емил Кюлев то изглежда свито и стихнало. Историята обаче обича съвпаденията. Нека припомним, че преди няколко години съмненията за руско влияние в сделката за приватизация на най-голямата българска банка ДСК станаха причина за истерична пропагандна кампания. Тогава новите собственици положиха доста усилия, за да ни убедят, че сред собствениците на ДСК няма представители на руски офшорни фирми, свързани с “Газпром”. Един бърз преглед в интернет сочи обаче директна връзка между осъдената наскоро във Франция компания “Гигасторидж” и унгарската банка, която днес е собственик на ДСК.
Представеният преглед на руското влияние върху българската икономика вероятно пропуска ключови факти от съвременната стопанска действителност у нас. Анализът на агентите на руското икономическо влияние може да бъде предмет на отделен анализ. Но казанато по-горе е достатъчно, за да се очертае тенденция, която със сигурност е важна както за Русия и нейната геополитическа стратегия, така и за България и нейното бъдеще като национална държава.
Само информация - NO COMENT