Статистиката, независимо от своята прецизност, не е в състояние да отговори на два взаимно свързани въпроси:
1. Защо точно през февруари 2013 г. равномерно разпределените във времето самоубийствени актове, прераснаха във верижен процес / 6 случая за 14 дни!/?
2. Защо ментално здрави мъже се решават на ритуално самоубийство, чрез самозапалване(!) - днес, в ерата на постмодерната цивилизация?
Обяснението изисква специален социологически анализ. Колегите от гилдията знаят, че има класическа теория, на която да се опрем – тази на един от бащите на социологията Емил Дюрхем.
Аномичните самоубийства
При пет от посочените шест случая посегналите на живота си са имали сериозни материални затруднения. Същото се отнася и за януарската трагедия в Пловдив, където беше намерено мъртво цяло семейство (баща, съпруга и две деца), изпаднало в несъстоятелност пред банки и кредитни институции. Очевидно наблюдаваме верижна реакция на отчаяни хора, поставени в пълна безизходица. Психолози предупреждават, че механизмите на имитация на крайни форми за протест и саможертва вече са задвижени.
В криза сме, която отива към второ дъно. Бедността през последните четири години е надвиснала над половината от българите, а живеещите в крайна бедност са една четвърт от населението. Мнозинството от възрастните не помага на младите ( както повелява стародавната българска традиция) , защото сами са в режим на биологично оцеляване; младежите не са в състояние да се самоиздържат, а всеки трети е без перспектива да си намери работа.
Никога, нито при комунизма, нито при фашизма, нито при зараждащият се стихиен капитализъм в началото на миналия век не е било така. Дори след войни България е стъпвала на крака достатъчно бързо, за да върне социалния оптимизъм на своите граждани. Днес вместо оптимизъм глобалният антихуманен неолиберализъм чрез свои мисионери (Дянков, подкрепен от неговият патрон Борисов), както и медийните му трубадури, се опитаха да култивират у българина саможертвени нагласи и поведение. Колкото повече лишения търпял, толкова по-стабилна щяла да бъде държавата и нейната финансова система! Толкова повече щяли да ни уважават в ЕС; можело дори да последват българския пример...
Краткий перевод - все жертви отчаяны от бедности.
А вот последний абзац переведу дословно:
"ни во времена коммунизма, ни во времена фашизма, ни во времена зараждающегося капитализма в конце прошлого века ве было такого.
Даже после войн болгария вставала на ноги довольно быстро и возвращала своим гражданам социальный оптимизм. Сегодня вместо оптимизма, антигуманный неолиберализм через своих миссионеров ......, а также их медийных трубадуров, пытающихся культивировать у болгар самопожертвенные настроения и поведение. Чем
больше лишений они терпят, тем стабильней будет государство и ее финаннсовая система, тем больше нас будут уважать в ЕС, даже может, последоют и нашему примеру."