Призвать к порядку?
[url=http://www.rusiadnes.bg/bg/sootechestvennik/2031-prizvatyo-k-poryadku.html]Автор „Русия днес“.[/url] Публикувана в Соотечественник
Зная о нашем сотрудничестве с Фондом поддержки и защиты прав соотечественников наши читатели зачастую присылают нам жалобы и просьбы, которые не входят в компетенцию вышеуказанного фонда. Как например, желание жителя Болгарии, родившегося в России, получить российское гражданство или помочь в осуществлении бизнес инициатив, найти работу и пр. Поскольку все чаще россияне приобретают жилье в Болгарии мы решили опубликовать очередное обращение читателя в нашу газету и провести расследование случая наглядно. Публикуем также ответ фирмы — объект жалобы. По просьбе сторон письма публикуются без сокращения. Можете высказать свое мнение, а, в свою очередь, мы обратимся к компетентным лицам за комментариями.
Жалоба из МосквыЗдравствуйте! К Вам обращается семья из Москвы. Мы знаем, что всем культурным людям понятно русское выражение: ПРИЗВАТЬ К ПОРЯДКУ!
Понятна им и мораль басни И. А. Крылова „Кот и Повар”:
А я бы повару иному
Велел на стенке зарубить:
Чтоб там речей не тратить по-пустому,
ГДЕ НУЖНО ВЛАСТЬ УПОТРЕБИТЬ.
Нам кажется, что именно эти ДЕЙСТВИЯ должны быть направлены по отношению к хозяевам „АСТРЕЯ” ООД.
По этому вопросу мы очень много раз обращались в различные болгарские институты, А ВОЗ И НЫНЕ ТАМ (это если продолжать вспоминать великого русского баснописца И. А. Крылова („Лебедь, Щука и Рак”).
Что (или КТО?) мешает этим институтам ответить на наши обращения (начиная с декабря 2012г.)???”
По существу преступления, которые совершили хозяева „АСТРЕЯ” ООД:
Мы (семья не очень молодых людей из Москвы) хотели купить в Болгарии квартиру по адресу: г. Бургас, кв. Сарафово, ул. Брацигова № 7.
Хозяева „АСТРЕЯ” ООД 04 ноября 2011 года получили от нашей семьи ПЕРВЫЙ ВЗНОС — 7000Евро (подчеркиваем: ПЕРВЫЙ ВЗНОС, а не ЗАДАТОК!!!
Остальная сумма должна была быть оплачена в феврале 2012 года.
Имеется расписка о передаче конкретно ПЕРВОГО ВЗНОСА (а не ЗАДАТКА!!!.).
Известной еще древним римлянам и активно используемой в современном мире формой обеспечения исполнения обязательств — является только ЗАДАТОК.
В качестве гарантии на предстоящую сделку купли-продажи квартиры, чтобы хозяева „АСТРЕЯ” ООД поверили в серьезность намерений — наша семья могла внести только ЗАДАТОК (1000Евро), а не ПЕРВЫЙ ВЗНОС!
Однако в декабре 2011 года на нашу семью обрушилось огромное горе — жена очень тяжело заболела и стала инвалидом 1-й группы (лежачая больная на постоянном гемодиализе), а мужу была удалена почка, после чего у него установилась хроническая задержка мочи и отмечена киста на другой почке. Ему была наложена цистостома — осуществляется дренирование мочи непосредственно из мочевого пузыря в мочеприемник!!
В сложившейся ситуации не может даже рассматриваться вопрос ни о каком приобретении недвижимости!!!
Хозяева „АСТРЕЯ” ООД, пренебрегая всеми нормами честности и порядочности и желая заработать на чужом горе — не возвращают нашей семье ПЕРВЫЙ ВЗНОС.
Хозяева „АСТРЕЯ” ООД являются мошенниками и обманщиками, так как от всех проверяющих органов хозяева „АСТРЕЯ” ООД скрывают указанную выше расписку и тем самым совершают подлог — нечестно и необоснованно называют сумму 7000 Евро ЗАДАТКОМ !!
У всех порядочных и ответственных предпринимателей во всем мире присутствует что-то святое, есть чувство соболезнования и желание совершить доброе дело, есть желание проявить благотворительность, а хозяева „АСТРЕЯ” ООД вместо того, чтобы совершить честный и благородный поступок — предлагают втянуться в судебный процесс, в котором наша семья и по возрасту и по медицинским показаниям (оба инвалиды, лежачие больные) не может принимать участия!!
Вместо того чтобы, в сложившейся ситуации проявить гуманность и великодушие к неожиданно заболевшим пожилым людям, эти „горе-предприниматели” из „АСТРЕЯ” ООД вместо того, чтобы совершить честный и благородный поступок, оставаться настоящими болгарскими мужиками и вернуть нашей семье незаконно задержанные деньги — они прячутся, как нашкодившие мальчиши-плохиши, проявляют неуважение к старым и больным людям. Это не по-человечески!
Мы обращаемся к Вам и очень просим Вас убедить хозяев „АСТРЕЯ” ООД в том, что они, мягко выражаясь, не правы по отношению к нашей семье.
Тем самым Вы поможете нашей семье разрешить положительно вопрос в досудебном порядке!! (форма защиты прав путем решения спорных вопросов по обязательствам сторон до передачи дела в суд).
С уважением ждем ответа, семья из Москвы, оба инвалиды, лежачие больные
Ответ из Бургаса:
Благодарим ви за коректността, която проявявате искайки и нашето становище по правния ни спор с Макс Полин.
Наистина е добре да публикувате писмото на този нечестен руски гражданин, както и нашия коментар по него, за да могат всички добронамерени, непредубедени и изрядни в поведението си други руски граждани да формират впечатление и правилен модел на поведение в договорните отношения, които развиват на територията на правова държава като България.
Фактологията по сключването на предварителния договор с Полин е безспорна, така както и плащането на гаранционната му първа вноска. Прилагам ви копие от договора.
Имайте предвид, че голяма част от договора самият г-н Полин писа сам в офиса ни пред 5 свидетели, като коментиРоссии всеки един негов елемент и изрядно поправяше граматически текста му, т.е. нека няма съмнение в добросъвестното, доброволно и честно договаряне което извършихме.
След сключване на този договор и в изпълнение на задълженията ни по него спряхме да предлагаме за продажба този апартамент и очаквахме изпълнение на задълженията по плащане.
Плащане обаче не постъпваше, но следвайки убежденията си, че Полин е честен човек, дори не сме го търсили, за да напомняме, че чакаме парите си и сме готови да прехвърлим имота.
Така изимина повече от година и изведнъж получихме електронно писмо от Полин, с което ни уведоми, че г-жа Полина се е разболяла тежко и вероятно мечтата им за дом в България може би пропадала.
Да отбележим, че в първото писмо нямаше и намек, че се иска връщане на парите. Явно това беше подготвителната фаза, в която да се досетим, че ще дойде и този момент.
В следващото си писмо вече — след около месец, този въпрос бе поставен, но начинът на кореспонденция бе такъв, че ние основателно очаквахме този момент — толкова прозрачно бе направено.
След няколко взаимни писма формирахме тогавашното си предложение към Полини — да им върнем 2000 евро и да запазим като обезщетение 5000 евро.
Това бе жест на добра воля. Обезщетение безспорно ни се дължи защото всъщност около 2 години този имот, на хубаво място в сградата с хубав изглед не бе продаван и бе пазен за тях. Преките ни загуби всъщност са доста повече, защото вместо да получим цената му, получавахме незначителна част от нея, но Полини действително ни бяха симпатични и изпитвахме съжаление за заболяването на госпожата.
Най-важното обаче е, че съгласно нашия договор ние не сме длъжни да връщаме на Полин нищо, напротив — имаме пълното право да задържим платеното до момента?! Моля съобразете текста на документа — текстът на чл.26 от договора изрично ни дава правото да задържим като обезщетение платеното до момента.
Забележете — всяка страница на този договор е подписана от Полин, всяка дума е четена и тълкувана от него.
След това предложение обаче попаднахме в ситуация, нека ползваме образния литературен език на г-н Полин, която наподобява на пазарене в еврейски магазин за зеленчуци. Такъв стил на договаряне, въпреки че е комичен, не прави чест на г-н Полин предвид заболяването на съпругата му. Аргументите му бяха просто отвращаващи, като пред всъщност откровените си парични претенции поставяше заболяването на съпругата си.
В тази насока имаме въпрос към Полин: Ако госпожа Полина не беше болна , щеше ли да си иска обратно парите или щеше да приеме, че все пак ги дължи като обезщетение?
Имайте предвид, че нито един път този човек не каза нещо такова — като някаква алтернативна хипотеза, в иначе аргументираните си писма!
Нека само да отбележим, че стойността на договора е много по-висока от претендираните от него 7000 евро и очевидно това не са неговите последни пари защото той има цялата цена в наличност. В насока на това бе извършена проверка и от страна на руските данъчни власти и прокуратурата и същите установиха, че притежаваните от Полин парични средства са напълно законни, което е съвсем положителен факт за нас.
Така или иначе, нашето предложение не бе прието очевидно от Полин, а ние не приехме неговото и нещата останаха в този си вид и състояние.
След това обаче г-н Полин предприе напълно некоректна и необоснована атака срещу дружеството ни, като засипа със сигнали всички институции в РБългария със спора ни, с изключение обаче на една, и то най-важната — съда.
Така адресат на литературните парични вопли на Полин станаха: Президентът, Омбудсманът, Министерският съвет, Народното събрание, прокуратурата — над 4 пъти, данъчните служби — над 2 пъти, Службите за сигурност, медиите.
Пожалени вероятно са само някои от религиозните институции, но не можем да бъдем сигурни в това.
Всички извършени проверки обаче показаха нашата изрядност според договора и според закона, като на Полини бяха давани препоръки да се отнесат към съда за разрешаване на спора ни. Напълно необяснимо обаче, без нито един аргумент това не се случва.
Вследствие на всичко предприето от Полин ние окончателно прекратихме договора ни и го уведомихме, че задържаме платеното и започваме да продаваме отново апартамента. Забележете, до този момент все още пазехме обекта за Полин и той можеше да си го купи — повече от 2 години чакаме Полин да прояви коректност?!
И сега за пореден път използваме случая да поканим Полини да предявят претенциите си по съдебен ред. Видът и характерът на този правен спор предполагат, че досега той отдавна щеше да е разрешен и, ако имаха правото да получат парите си обратно, те щяха вече да ги имат — гарантираме Ви го.
В едни правови държави като България и като Русия правен спор трябва и може да бъде разрешаван в най-доброто място за разрешаване на спорове — съда.
Полин обаче, вместо да разреши спора по този очакван, цивилизован и гарантиран начин, продължава да прилага графомански жалбопис и да занимава със случай, в който спорът е породен само от неговото некоректно поведение, всички възможни институции, които според българската конституция нямат дори компетентност да се намесят.
Това повече няма да търпим и ще претендираме правата си в съда, защото номенклатурното поведение на Полин просто го предизвиква.
Мислим си обаче, че е важно тази история да стигне до Вашите читатели, защото тя подобно на една руска народна приказка е поучителна за всички ни.
Предвид неспирно нарастващия брой руски граждани, които закупуват имоти в България, е важно те да разберат, че инвестират в приятелска държава с правов ред и действаща система на демокрация — разделение на властите.
Реформиращата се българска правна система и съдебна власт позволяват всеки един правен спор да бъде разрешен в кратък срок според закона и според правото и това е пътят, който цивилизован и честен човек трябва да ползва за реализиране на правата си.
Това г-н Полин очевидно не разбира и затова считаме, че той е лошият пример в тази „приказка”.
Разбира се, че е трудно да се приеме модел на поведение, различен от този, с който Полин е живял в Русия допреди 20 години — да се пишат всякакви възможни жалби с откровени неистини в тях до всички възможни адресати с надеждата, че „някой все пак ще обърне внимание”.
Всъщност и в България не бе по-различно в този период.
Сега обаче може да се ползват само онези методи на демокрацията, които тя предвижда в тези случаи. Останалото представлява и едно самоунижение, което Полин сам си причинява.
За нас не е морално, напротив, израз на някаква отблъскваща алчност е, да се претендират неоснователно връщане на пари с подчертаван мотив, че са за лечението на г-жа Полина.
Прозрачната цел е да се оцветят позициите ни в спора — ние — алчните български предприемачи, срещу тях — страдащите и бедни и болни руски пенсионери.
На г-н Полин лично искаме да кажем, че нашите родители в България, получават пенсия от около 200 щатски долара месечно, с която не могат да заплатят текущи нужди. За тях, да си закупят имот в чужбина със спестявания е като да им разкажем анекдот на непознат език.
Така им звучи и да си позволят лечение в чужбина, което слава богу г-жа Полина може да направи за себе си.
Затова го молим — от морални съображения, да не влиза в тази роля, защото себеуважението и чистата съвест не струват 7000 евро.
За пореден път каним г-н Полин да предяви претенциите си в съда, както и да очаква нашите претенции към него — пак там и никъде другаде.
АСТРЕЯ — ООД