Разочарована съм!Ядосана съм!Въпреки, че никога за собственото си здраве никога не съм вярвала и не съм разчитала намедицината.Но не за мен става дума и не за хуманната медицина.Ветеринарната медицина в България нищо не струва!
Преди две години един приятел тръгна за Канада и ми остави кучето си.Каза ми:"Неговият билет е по-скъп от моя, нямам пари.Пък и първите месеци ще бъда твърде зает да се адаптирам.Няма да мога да се грижа за него"С една дума, повери го на моите грижи.А аз така добре се грижих за милото звече, че то се разболя.Беше само на три години!
Ветринарите го "лекуваха" по предполагаема диагноза.И струва ми се само ускориха смъртта му.Когато след погребението му, отидох в кабинета да платя сметката,за "лечението" и съобщих за тъжния край на моя Долфи, онзи нагъл тип, който умори,кучето ми, ми каза:"Нека да го отворим, за да видим какъв е бил проблемът".За първи път в живота си изпитах желание да ударя някого.Изобщо не помня как съм излязла от там.
И до днес не мога да си простя, че не заведох моя Долфи в Института по ветеринарна медицина в Стара Загора.Но дали и там щяха да му помогнат?А казват, че ветеринарната медицина била с 50 години по- напред от хуманната!