Модератор: Юрий
Обьясните пожалуйста, почему расположение кирилицы на клавиатуре в болгарии другое чем в других странах? откуда это пошло и почему народ не переучится?




Бывают. Я где-то видел и четыре. А некоторые просто хорошим фломастером наносят на клавиши те буквы, которые им нужны, и проблема решается.Лиля писал(а):значит по три буквы на одной клавише бывают? или третий язык должен быть вслепую?
Lisa-Mariya писал(а):Извините за глупый вопрос, а раскладка болгарская на клавиатуре сильно отличается от той же украинской или белорусской?
Bad Leonard писал(а):Люди добрые!!! Болгары!!! Объясните, пожалуйста, почему при неофициальной переписке в интернете практически все болгары используют латиницу вместо кириллицы? Официальный язык Болгарии - болгарский. Болгарский язык - язык с кириллическим алфавитом. Так почему же вы используете латинские буквы? Мне кто-то сказал, что это удобно, но я не вижу никакого удобства. Razve eto udobno tak koverkat svoy rodnoy yazik? А как быть с теми буквами, которые передают звуки, которых нет в другом языке? Да и зачем вообще это все? Болгария - страна, которая подарила миру кириллицу и теперь вы же сами используете латиницу. По-моему это дань НЕуважения к родному языку...
Краят на шльокавицата в Интернет
18 Юни 2010
Григор Гачев - блог
Напоследък ми прави впечатление, че делът на шльокавицата в българския Нет се свива. Бавно, но сигурно.
В Уикипедия отдавна вече “приноси” на шльокавица направо се трият, без значение колко ценна информация съдържат. Но и все повече форуми приемат правилото “на български - само на кирилица”. Повечето блогове са го приели отдавна. Напоследък обаче дори в чатовете шльокавицата се смята за признак на “селяния до шия”, и оправданията “ама нямам кирилица” не се приемат - ако си толкова тъп, че не можеш една кирилица да си сложиш, що щеш тук?
Последното убежище на шльокавицата засега са SMS-ите. На доста мобилни телефони все още е приключение да им сложиш кирилица, а и тя съкращава двойно полезния обем на SMS-а. Помага и че мобилен телефон имат вече и хора, което без тридневен курс надали ще могат да научат откъде се включва компютърът. Но с кирилизирането на телефоните малко по малко шльокавицата отстъпва и там.
Едно голямо предимство на шльокавицата на времето беше, че прикриваше (отчасти) неграмотността на пишещия. При положение, че няма правопис, незнаенето на правописа не е от значение. Това обаче се оказа и един от силните проблеми на шльокавицата - малко по малко на повечето хора им писна, и взеха мерки да отсяват от обкръжението си най-големите неграмотници. Най-лесният начин се оказа забраната за шльокавицата. (Когато пишеш на кирилица, неграмотността си личи твърде ясно - хем си за смях пред много хора, хем няма как да скриеш, че проблемът е в теб, и е глупостта ти. И се налага да се мръднеш да си оправяш проблема, вместо да го правиш проблем на околните.)
Това доведе до една от най-интересните страни в настъплението на кирилицата в българския Нет - социокултурната. Много хора не смятат себе си за големи патриоти. Немалко не ги е особена грижа и дали са българи, или не. Но стане ли дума за кирилицата в Нета, я подкрепят. Някакъв особен вид патриотизъм - не национален, държавен или народностен, а културен. Усещаме, че кирилицата е част от нашата културна идентичност, и си я пазим.
Не мога да понасям клиничните патриоти. За мен патриотизмът е три неща. Първо, да си плащаш честно данъците. Второ, винаги да си готов да пазиш страната и народа си от държавата си и нейното ръководство. И трето, ако някой те обвинява, че не си достатъчно патриот (а той е), да му затвориш устата. И ако се наложи това да е с юмрук, да се гордееш, че си го направил… Но културният патриотизъм, който виждам в налагането на кирилицата, ме радва. Защото ми показва, че почваме да имаме самочувствие. Като… може би не точно народ, по-скоро като общност.
А това е добре. Ценим ли себе си, уважаваме ли нещо в себе си, има шанс да стане нещо от нас.

Парламентарните стенографи подредили кирилицата по клавишите
BG клавиатурата най-бърза в света
Само у нас гласни и съгласни са разделени
Клавиатурата е малко по-стара от компютрите, за чиято рождена година се смята 1939-а. Тя е създадена още за пишещите машини и тези дни ще чукне един век. Рожденият ден беше отбелязан в четвъртък с конференция в БАН под патронажа на парламентарния шеф Георги Пирински.
Всъщност тъкмо парламентарните стенографи въвеждат днешната подредба на кирилицата, която е известна като БДС (Български държавен стандарт). Целта била да се пише възможно най-бързо.
Първите пишещи машини се появяват в България доста късно - чак през декември 1902 г., близо 30 години след появяването им на Запад. Тъй като кирилицата била напълно непозната за производителите, всеки от тях подреждал буквите както сметне за добре: "Ремингтън" по един начин, "Ъндърууд" по друг, "Триумф" и "Адлер" по трети. Затова всяка машина вървяла с машинописеца и никой не бил в състояние да работи с друга марка.
Парламентът бил сред първите купувачи на пишещи машини и стенографите му се сблъскали с проблема. Затова през октомври 1907 г. началникът на стенографското бюро на Народното събрание Теодор Гълъбов възлага на подчинените си да направят статистически изследвания за честотата на звуците в българския език, като проследят употребата им в 10 000 думи от всички области на живота и знанието.
На 13 декември 1907 г. (по стар стил) е свикана първата национална конференция на българските машинописци. Тя заседава три пъти през три дни и накрая на 30 декември 1907 г. втора конференция приема "Обща българска знакова мрежа на българските пишещи машини", отпечатана в малка бяла книжка. Разпращат я на производителите и така се ражда подредбата БДС.
Тя прави възможно обучаването на универсални машинописци. По нея започва преподаване на бързо писане "с участието на всички пръсти", т. е. по десетопръстната система - както е известна днес. През учебната 1913-1914 г. в търговските гимназии въвеждат този предмет.
Любопитно е, че докато латиницата е почти еднаква на всички клавиатури, при кирилицата не е така. Руснаците имат друга подредба на кирилицата върху клавиатурата. Според наши специалисти българската е по-удобна. Те привеждат като доказателство факта, че на международни състезания по бързо писане българите винаги са превъзхождали руснаците.
Първото състезание по бързо писане на машина у нас се провежда през 1933 г. и е спечелено от Иван Думанов, подпредседател на стенографското отделение в парламента. На немска машина "Адлер №7" той написва без грешка за пет минути 325 думи и постига скорост от 65 думи и 512 удара в минута. През втората половина на миналия век наши машинописци са постигали на състезания до 594 удара в минута. С такава скорост на ръка не може да пише никой.
Разбира се, днес пишещите машини изчезнаха, но техни наследници станаха компютърните клавиатури и принтерите. Всъщност първите матрични принтери са създадени по подобие на последните модели електронни пишещи машини, а клавиатурите следват подредбата на машините.
Напоследък все повече хора, особено по-младите, които не познават пишещите машини, използват фонетичната кирилица, която си проби път покрай навлизането на компютрите. Популярната обаче у нас фонетична транскрипция използва руския стандарт KOI8. Това съкращение означава на руски "код за обмен на информация".
Доскоро Bulgarian Phonetics не беше описана в официален документ и нямаше вградена поддръжка в най-разпространените операционни системи. Едва миналата година беше утвърден такъв официален държавен стандарт - БДС 5237/2006.
В новия Windows Vista на "Майкрософт" за първи път има българска фонетична подредба, която обаче е непривична за повечето потребители у нас.
Привържениците на традиционната кирилица тип БДС твърдят, че бързината на писане при тях е ненадмината. "Няма българин, постигнал скорост от 500-600 удара в минута на фонетична кирилица" - казва парламентарният стенограф Карамфил Матев. Това се дължи на факта, че само българската традиционна клавиатура е разделила буквите: гласните отляво, съгласните отдясно. Тази подредба е още от времето на Теодор Гълъбов. За сто години само буквата Ф е сменила мястото си - от най-горния ред вляво при машините слезе най-долу в средата при компютрите.
Журналист патентовал реда на буквите
Съвременните компютри са с клавиатура, която се нарича QWERTY. Името идва от първите шест клавиша, разположени на най-горния буквен ред. Подредбата е патентована от американския журналист Кристофър Шолс през 1868 г. Година по-рано, на 23 юни 1867 г., той регистрира и свой патент за пишеща машина.
По онова време мнозина изобретатели работят по въпроса. Идеята датира още от 1714 г. и е на английския инженер Хенри Мил. През 1808 г. италианецът Пелегрино Тури създава първия прототип, а 13 години по-късно немецът Карл Драйс конструира за своя ослепял баща машина, в която на всяка буква съответства един клавиш. Връщането назад пък ставало с педал.
Англичаните смятат за първата пишеща машина в света т. нар. типограф на техния сънародник Уилям Остин Бърт от 1829 г. Това устройство се пази в Музея на науката в Лондон. Но всъщност в масово производство първо влязло Пишещото кълбо на датчанина Расмус Малинг-Хансен, изобретено през 1865 г. Пуснали в продажба тази машина през 1870 г. и един от първите клиенти на Малинг-Хансен бил философът Фридрих Ницше, който си купил кълбото на Хансен от Виена.
Машината на Шолс обаче се оказала по-перспективна. С неговата подредба на буквите се пишело най-бързо. През 1873 г. той продава патента си на оръжейната фирма "Ремингтън и синове" и на 1 март 1873 г. тя пуска в продажба пишеща машина с марката "Шолс & Глидън". С нея се пишело само с главни букви. През 1878 г. "Ремингтън" патентова първата машина, която има големи и малки букви.
С това конкуренцията е смазана и скоро машината на Малинг-Хансен изчезва от производство. Подредбата на буквите, измислена от Шолс, се оказва толкова добра, че надживява пишещите машини. След появата на компютрите тя се пренася на клавиатурата. През 2003 г. в Германия пишещата машина беше извадена от т. нар. потребителска кошница, използвана за целите на статистиката. Просто този уред вече не се използва. Разбира се, има и изключения. Едно от тях е например американският писател Гор Видал, който продължава да пише на машина.
Първата българска пишеща машина е произведена през 1967 г. и в продължение на повече от 20 години заводът "Марица" в Пловдив пуска на пазара десетки хиляди - повечето на кирилица, но и голям брой на латиница. Те, разбира се, са с клавиши в реда БДС и QWERTY.
Крум Благов standartnews
Nik_1 писал(а):Вы не совсем правы. В Болгарии сейчас идёт очень активная и успешная борьба с "шльокавицей", шльокавица (болг.)= белиберда, бессмыслица). Болгары напоследок начали уважать свой язык. Писать на шльокавице в интернете теперь признак дурного тона. На ней пишут только простаки и тупицы.
Bad Leonard писал(а):Так почему же болгарам удобно так писать?

Valkyrie In Rock писал(а): Реакция оказалась настолько неадекватной, что я без лишних проволочек отправила его в игнор

Запоминается быстро, если пишешь на одной и той же клавиатуре. Приведенные вами сочетания зависят, как от настройки операционной системы, так и от используемой "болгарской" клавиатуры! У меня на каждом компьютере клавиатура немного различается раскладкой, и потому требуется небольшая перестройка и при переходе с одного компьютера на другой.epetkov писал(а):Очень легко пишется кириллицей,когда изпользуется не БДС формат ,а фонетический(болгарский) .Все очень просто,надо только запомнить две-три комбинаций Ч= слева от 1,Ю=слева от Z.Только буквы Э и ы пишутся в комбинации несколько кнопок ,так Э = одновременно Ctrl и Shift и нажимаем кнопку V ,снова одновременно Ctrl и Shift .ы = одновременно Ctrl и Shift + кнопка Q при нажатии Shift после чего снова возвращение к фонетическому -одновременно Ctrl и Shift .Практически все запоминается очень быстро.
Сейчас этот форум просматривают: нет зарегистрированных пользователей и гости: 1