Задавате ли си въпроса как се чувства духът на всеки тракийски вожд, който е събуден от археологическите разкопки на нашата модерна българска цивилизация. Едва ли много от прагматично устроените българи мислят за това. Аз, която живея в Казанлък си представям, че не е много"доволен"- той,Тракийският вожд, да му ровят в светите останки и да излагат свидните му вещи от двадесет и четири каратово злато по музеите в света. Ако разбираше преди погребението си "Тайнствата" на модерните си наследници Тракийският вожд би си отишъл от живота никому незабележим във времето и пространството, тихо, кротко, инкогнито.
Трябва да помислим за светлината на духа който ни е завещал, за златния приблясък на залязващото слънце, отразяващо се в мечтата му за вечност, а най-вече да погледнем в собствените си души и открием древните зари на миналата през душите ни светла тракийска диря. Едва тогава можем да сме честни пред духовното си огледало и да спрем да кощунстваме с древните Тракийски могили и техните послания. А дали ще разберем какъв точно е бил тракийския език, колко думи и днес използваме от него без да предполагаме за това?!...
Прости ни Вожде!
Людмила Андреева