Модератор: Юрий
zu_vi писал(а):....включая свои местечковые поребрики и парадные.
AnnaNik писал(а):"Яла да ручате бре"
Наталия59 писал(а):Это интересно. Так где же говорят на самом правильном болгарском языке? Велико Търново?
Сергей Попов писал(а):Не так. Правильно в Велико Търново, потом Бургас. Правда, это было 20 лет назад, Академия наук
Ценораспис на селски туризам
Те го и ценорасписо като у скобите съм турил пояснениа за по наясно.
Спане
У одаята с исглед накъмто барата - два лева на креват.
У одаята с исглед накъмто дворо - един и педесе пак на креват.
(и двете такси са независимо за мъжко ели за женско ама ако некоя ми фане окото моем да напрайм остъпка с некакви процентове)
Ядане
Закуска - пръжени фелий с кисело млеко една паничка.
Обет - пръжена ютеница, пръжки с боб, картофена чорбъ и компот (секи път различно само компота е секогаш.)
Вечера - яйцета на очи ели бръкани (секи път различно) и ена малечка шльокавица по желание на клиенто с мезе торшиа а летоска домат ели краставица.
Сичко наедно - два и педесе секи ден.
(ако неко ден ми ареса компаниата може да отпущим по ена голема кайсиева за бес пари)
Хигиенски нужди
Ако некой му се прикъпе слочайно може летоска у барата а зимъска у цинково корито с ладка вода от котел. И у двата случая претвиждаме тръкане на гръб с кисе от назе. Ако тръка Глигорица таксата е лев и осемдесе ако тръкам язе таксата става на лев и педесе що съм по як.
Ако некой си мие забите да си носи паста що у Добролево немаме. Ние заран като се нажабурчиме с шльокавица и не завъждаме микробе ебаси. Сапун нема нужда да се носи ние имаме ператен он се не пеняви като грацкия ама отмива добре.
Нужник си имаме у дворо и е екологически исправен. Секи път като се размерише та почне да люти на очите му фъргам вар. За него таксата е двайсе стотинки на исхождане става дума за голема нужда (леле а Натка расправа че у градо зимат по педесе стотинки). Иначе пикането може и у дворо за бес пари ама гледай да не е у насадено ебаси.
Торизам и други заебавки
Отиване (и завръщане) до гората за гъби ели е тека само за расодка с придрожвач (язе) - един лев натам и един лев навам става на въпрос за пеша. Ако е с яздене на магаре таксата е секи път различно що требва да го пазарим от друк, що мойта магарица Живка е проклета и може да стане неко сакатлък ебаси. Ама нема да се върже повече от два лева нанатам и два лева нанавам сметам язе.
Посештение на хоремаго с придрожвач (язе) - педесе стотинки сичко ама кво си викнеш на Витка ели Благой си плащаш оделно. Ако викнеш нещо и на мене (ама да не е лемонада) таксата отпада. Апа ако тръгнеме сички тористе у група един е за бес пари ама вие че си се разберете кой ебаси.
Издойване на коза (ели офца) с инструктор (Глигорица) - осемдесе стотинки.
Издойване на крава пак тека - лев и двайсе.
Цепене на дърва с манара и инструктор (язе) - два и педесе за кубик.
Копане с малечко мотиче у дворо - един и десет на фитириа (по грацки май се вика леха).
Копане със сащинска мотика на кукуруз ели лозе - два и двайсе на рет.
Чистене на кочината на прасето Гошко - осемдесе стотинки.
Изфъргане на тор от оборо до улицата - лев и четиресе на количка.
Други - наспорет клиенто.
(у други олизат Глигорица да ви пее като едете ели язе да ви водим до казано да видите как се пече рикия ели текива неща)
Забелешка
Ако дойде чожденец ели чожденка в независимос от каде е в смисал на даржава, таксата веднъга се преобръща у еврота по същите цени. И да си водат превеждач ебаси.
Добре дошле у назе! Опознай селото та да обикнеш градо!
Язе сметам че като туриш едно връз друго неизлиза скъпо ебаси.
Ако дойде чожденец ели чожденка в независимос от каде е в смисал на даржава, таксата веднъга се преобръща у еврота по същите цени. И да си водат превеждач ебаси.
Tatiana61 писал(а):А я уверена, что в В. Търново говорят не совсем правильный болгарский язык
Даю пример - там где должно быть "А" , ставят "Ъ" - Пусни водЪтЪ ут чишмЪтЪ да полейм думатиту( Пусни водата от чешмата да полеем доматите)
А история создания современного литературного болгарского языка долгая. В нем есть правила и от западного и от восточного наречия.
А самый правильный - по телевизору, в новостях (иногда )
В повседневном общении ето почти невозможно!
Пусни водЪтЪ ут чишмЪтЪ да полейм думатиту(
yogimax писал(а):Пусни водЪтЪ ут чишмЪтЪ да полейм думатиту(
Это типично для деревенских жителей почти всей Восточной Болгарии, но многие уже переселились и стали горожанами, но принесли с собой деревенский диалект...В Шумене даже не говорим там как в этом предложении. Но люди, которые из села приходили и продолжают приходить - говорят именно так. У меня корни городские шуменские. И мои бабушка и дедушка никогда так не говорили. А говорили очень правильного болгарского. Но да полеЙм мы тоже говорим. Но ничего смешного в этом нет. На немецком тоже съедают букв "Ich habe" они говорят обычно Ich hab. Нету Е. Смешно как в Плевене говорят звучит как блЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕне. Часто твердое длинное Е.
Malizia писал(а):Невыговаривание звука л и замена на у- это жаргон, а не диалект.
ну в Болгарии куда не ткни древнии поселения, куча лет до рождества, только в реалии село оно и есть село. Ну что такое 3 000 человек против нынешних 500 000, что это все местные нарожали что ли за весьма ограниченное время?Malizia писал(а):Бургас древний город населенный фракийцами и есть сведения о поселениях этих земель с 6000 лет до Христа.
Malizia писал(а):Бургас древний город населенный фракийцами и есть сведения о поселениях этих земель с 6000 лет до Христа. В средневековии там имеется крепость. Бургасом зовется с 15 века. По карте с 1815 г. город занимает 420 тыс. кв.м.Во время русско-турецкой войны имеется большое переселение жителей Бургаса и к ее концу населения около 3 000. По Берлинскому договору Бургас один из 6-ти административных центров Восточной Румелии.После Межсоюзнической войны 1913-ого года Бургас наполняется бежанцами- больше 60 000 чел. В 70-ых годах 20-ого века город разростается, присоединяются села как Меден рудник.
К началу 80-ых гг. численность населения почти такая же как и сейчас.
Как видно, селом Бургас никогда не был.
Это Бургас- 1906г. Как видно на село особо не смахивает.
Античност
Районът на днешен Бургас, между трите езера Мандренско, Бургаско и Атанасовско и Черно море, директорът на регионалния музей Цоня Дражева определя като „кръстопът на най-древните цивилизации“[4]. През 17 век е известен с имената Пиргос и Бургас.
Сред първите жители на региона са траки. Предполага се, че около 6 век пр.н.е. по крайбрежието те създават редица градове, като Аполония, Месемврия, Анхиало и други.
В началото на лятото на 2008 г. археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града, в праисторическа могила в местността „Солна нива“, в двора на затвора-общежитие с лек режим по пътя за квартал Ветрен уникални предмети, датирани към епохата на ранния халколит.
Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години пр. Хр. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че артефактите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в Турция и Кавказ.[5][6]
По-късно на 15 км югозападно от Бургас е основан римският град Деултум (лат. Colonia Flavia Pacis Deultemsium), който също е бил военна колония, а впоследствие се превръща във важен център на провинция Хемимонтус. От старото име произхождат наименованията Девелт и Дебелт. Тук е бил построен лечебен център до многобройните минерални извори в този район.
Malizia писал(а):Не 500 тыс., а 200 тыс.
.
Община Бургас е с 212 902 души население, но според някои експерти реалното население е около 300 000 души. В нея са обособени 16 териториални дирекции.
Най-ранният документ, споменаващ Бургас точно на мястото на днешния център, е от 1502 г. и го назовава "Пиргос". Това е важно указание, че името е съществувало отпреди нашествието и е заварено от османския завоевател. Според сведенията на френския консул по Черноморието Шарл дьо Пейсонел (1727-1790) градът започва да се разраства благодарение на търговията и зърноизноса за Цариград в средата на XVIII век. Чак до края на ХIХ век градът е наричан както Бургас, така и Пиргос. През ХIХ век е наричан и Ахело Бургас, за да се разграничи от Люле Бургас и други населени места със сходни имена.
По непълни данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много — 12 155 семейства като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия.[8] Останалата част са бежанци от Егейска Македония, основно от района на Енидже Вардар. Те пристигат в периода 1923–1925 г. и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града.
AnnaNik писал(а):...
Честно говоря, не думаю, что в Болгарии есть где-либо район, где говорят на чистом литературном болгарском. ...D
yogimax писал(а):Очень странно когда иностранцы начинают утверждать где в Болгарии говорится правильный болгарский... Ни в какой ни Софии не говорят правильный болгарский! Запомните это. В Болгарии сушествует западный и восточный диалект. В Софии говорят по западному диалекту, а как книжовный болгарский принят не западный, а восточный диалект! Вот и все просто и ясно где лучшего болгарского говорят. Самый яркий признак отличия двух групп диалектов это Я/Е. /мляко-млеко, хляб-хлеб.../ Поэтому существует Я-товый рубеж, который отделяет правильных восточных от неправильных западных диалектов. И этот рубеж проходит примерно с Дуная на юг через Плевен, Тетевен, Пазарджик, Гоце Делчев до Петрича. Другой признак это неправильные ударения, которые опять на западе неправильно ставятся, в отличии от востока. /мАсло вост.-маслО зап./. ...
Сейчас этот форум просматривают: нет зарегистрированных пользователей и гости: 2