Помогитие перевести, бесплатно

Обсуждение особенностей болгарского языка, словообразования, происхождения и т.д.

Модератор: Юрий

Помогитие перевести, бесплатно

Сообщение BudW » 10/12/2011, 21:47

Михаил Василевич Юркевич. На 29 октября 1909 года се помина внезапно в София, гдето беше се преселил от Свищов от десетина години насам, известният у нас публицист и кореспондент на руски вестници, М.В. Юркевич, който пишеше и под псевдонима М. Горюнин, род. на 1852 г. Покойният е родом русин от с. Красичка, Новогрод-Северске (Черниг. губ), но поголемата часть от живота си прекара в Белгария, която му стана второ отечество. Той се установи в Белгария, а имено в Свищов, след Освобод. война, като отначало беше учитель, прокурор, а сетне се посвети на публицистика, — Юркевич беше кореспондент от Балканския п-в на редица руски вестници, като "Новоросийский телеграф", „Варшавский дневник", „Московские ведомости", "Разсвет" и „С.-петерб. ведомости".
В своите кореспонденции пок. даровит публицист се явяваше смел и горещ поборник на славянската идея, като неустрашимо нападаше руската дипломация от доконституционно време за прислужването и кем немцит и честото и отклоняване от правата национално-слав. посока. Голема заслуга специално пред нашето общество си спечели Юрк. с кореспонденциит с в „С.-Петерб. ведомости" по Макед. вопрос, — в тех той излазяше пред руското общество като горещ славянин, добер белгарофил и смел адвокат на нашите отвждрилски братя.
Вв последньо време той беше се посветил с големо усердие на едно капитално дело — да даде свод на всичко, що белгарит сж направили за изучването на своята земя през первото четвертстолетие от своя свободен живот. То 6е литерат. предприятие „ Двадцатипятилетие итоги княжения Болгарии", важен своден труд, който не 6е сждено на покойния да доверши, — от него излезоха само три книги: землеведение и статистика (статика и динамика) на Белгария.



Михаилъ Сергъевичъ Юркевичъ по народнесть е русинъ
отъ Малороссия. Въ България е дошълъ той заедно съ русейте
презъ последната Русско-Турска война и то като чиновникъ
на интенданството, слЬдъ като въ Свищовъ се е задомилъ, гдето
е билъ две години учитель при 5-класенето мжжко училище, а
слъдъ туй — адвокатъ. Той е зелъ живо участие въ полити-
ческите борби у насъ, особенно въ време на Свищовското Велико
Народно Събрание. Следъ съединението Юркевичъ емигриралъ
въ Руссия.
BudW
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 5
Зарегистрирован: 10/12/2011, 21:22

Re: Помогитие перевести, бесплатно

Сообщение Basil » 17/12/2011, 01:54

Михаил Васильевич Юркевич. 29 октября 1909 года скоропостижно скончался в Софии, куда он переехал из Свиштова за десять лет до этого, известный у нас публицист и корреспондент русских газет, М. В. Юркевич, который писал под псевдонимом М. Горюнин, род. 1852. Покойный родом русин из с.Красичка, Новгород-Северского уезда (Черниг. губ), но большую часть жизни провел в Болгарии, которая стала его второй родиной.
Он поселился в Болгарии, а именно в Свиштове, после Освободительной войны, первоначально был учителем, прокурором, а затем посвятил себя журналистике - Юркевич был корреспондентом на Балканском полуострове ряда русских газет, как "Новороссийский телеграф", "Варшавский дневник", "Московские Ведомсости", "Рассвет" и "С-петерб. ведомости".
В своих публикациях одаренный публицист проявил себя храбрым и горячим сторонником славянской идеи, который неустрашимо нападал на русскую дипломатию доконституционного времени за их услужливость перед немцами и отклонения от прямого национально-слав. направления. Большой вклад в развитие нашего общества, в частности, заработал Юрк. публикациями в с "С-Петерб. ведомостях" по македонскому вопросу, в них он предстает перед русским обществом как горячий славянин, добрый болгарофил и мужественный защитник наших братьев за горами Рилы.
Последнее время он посвятил с большим усердием одному капитальному труду - дать свод всего, что болгары сделали для изучения своей земли за первую четверть столетия их свободной жизни. Это было литературное издание "Двадцатипятилетние итоги княженства Болгарии", важный сводный труд, который покойному не суждено было довести до конца, - вышли только три книги: землеведение и статистика (статика и динамика) Болгария.


Михаил Сергеевич Юркевич по национальности русин
из Малороссии. В Болгарию прибыл вместе с русскими во время
последней Русско-турецкой войны в качестве интендантского чиновника,
позднее поселился в Свиштове, где 2 года был учителем в пятилетней мужской школе,
а после этого - адвокатом. Он принимал живое участие в политической борьбе у нас,
особенно во время Свиштовского Великого Народного Собрания.
После воссоединения Юркевич эмигрировал в Россию

Кстати, его труд частично есть на Google books (из США доступен целиком)
http://books.google.com/books?id=5C0EAA ... &q&f=false
http://books.google.com/books?id=Ci4EAA ... &q&f=false
Аватара пользователя
Basil
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 464
Зарегистрирован: 08/09/2007, 03:04
Откуда: Silicon Valley, USA

Re: Помогитие перевести, бесплатно

Сообщение BudW » 17/12/2011, 22:49

Basil!
Огромное Вам спасибо. Вы мне очень помогли и я безмерно благодарен Вам за это.
BudW
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 5
Зарегистрирован: 10/12/2011, 21:22

Re: Помогитие перевести, бесплатно

Сообщение BudW » 17/12/2011, 22:55

Пожалуйста, может еще кто поможет?
Г-нъ Михаил В. Юркевич на 30-и текущий януарий навършва 25 години от своята публицистическа дейность като корреспондент и сътрудник на руския печать из България, Сърбия и другите славянски земи, и като писатель.
В качеството си на поборник за нашего освобождение, г-н Юркевичъ, след участието което взел, заедно с нашите чети в сръбско-турската война в 1876 год., преминал заедно с българитъ-доброволци в България, но вместо да постжпи в редовете на сформируваните от тех опълченски дружини, бил повикан да служи в редакцията на военно-полевия вестник: „Летучий Военный Листок“, която тогава се установи в гр. Свищов.
СлЬдь ликвидацията на тоя вестни къ, г-нъ Юркевичъ презъ 1878 год. се задомилъ въ Свищовъ, като се оженилъ за българка отъ сжщия град и билъ едновременно назначен чиновник в управление военных сообщений Действующей Армии в Болгарей след евакуацията на руските войски, той остана в Свищов, избран от гражданите за главен учитель на Свищовските училища, и като преподаватель на история и старо-български язык. В тая си дейность г-н Юркевич е проявил голема енергия като основал първото учителско дружество в Свищов за взаимно саморазвитие и взаимо-помощь, на което е и станалъ прев председатель ; а в борбата с недостатъците на домашното възпитание на децата, той, проникнат от идеята да се притече на помощь на това възпитание и въодушевен от любовь към българския народ, която се е зародила у него сред бойното другарство с българите и закрепнал в щастливия семеен живот и в искренното съчувствие на Свищовчане, той се решава, с средствата на учителската си заплата, да основе педагогически журнал „за родители, възпитатели и учители“. Не вервайки, обаче, на собс вените си духовни сили за осжществяването на тоя си проект, г-н Юрьевич поканва свищовските учители г г. Г. Байданов и Ф. Сплитек (чех) за сътрудници, а священника М. Димов за корректор. Така, на 30-и януарий 1881 год. излезе първия брой на новия вестник „Просвещение“*). В този брой, между другото, г. Юркевич най-главно застжива в възпитането идеята на националното самосъзнание
Нашего общество, овладано от политическите борби в първите години на свободния си живот, не оказа доста, ъчна поддържка за да може ла се продължи издаването на вестника, та и сам Юркевич, младъ и пълен с енергия, бе увлечен от нашите политически дейци в партийните борби; така той прегърна възгледите на тогава шната консервативна партия. вярвайки, че ще донесат на България оная правда, която да отвори на народа и обществото пжтя към соцаалното и държаното благополучие и че ще реализират, идеята за онова идеално братство между русите и българите, в името на която той отиде още в 1876 година да се бие с турците.
Така оптимистически настроен, г. Юркевичев стана най-енергичен работник В редовете на бял. консервативна партия, дори става п секретарь ни Свищовското Велико Народно Събрание.
Критическото му отнасяне към новосъздадения В България политически живот, към неговите водители, както и към личного си В него участие, има за резултат изучаването вярата В правотата на своите политически възгледи и на своята работа, и г. Юркевичев отново се вреда към публицистиката си дейность.
В течение на последующите години и до днес г. Юркевичев сътрудничи В русская печать из България, Сърбия и из другите славянски земи -); В всичките си статии и писма, г. Юркевичев винаги енергично се застжпва за онеправданите слоеве, като В нуждните Случаи, остро посочва на погрешните и недогледките на руската политика по отношение на България, Сърбия и Македонското славянство, а тъй също С не по-малка енергия на своето перо разкрива тайните машинации на враговете на южното славянство. В началото на своята публицистическа дейност г. Юркевичев без малко не загина В административно заточение: през вреденото си пребивание В Одеса, като вид окаяното положение па измамените български емигранти, к ито бяха третирани от местните власти до степень на публични жени, понеже тях (около 100 души) еженеделно водеха В участъка за медицинско преглеждания, на¬печати остра статия В „Новоросский Телеграф“ против това безчовечно отнасяне към свободните и инак морални хора; за тая статия бившия одески Губернатор Роон постанови да интернират г. Юркевичев В една от източните руски губернии, но вследствие застъпничеството на граф Ник. Пав. Игнатиев, той сполучил да се избави от тоя произвол и замина за Варшава, гдето от 1888 до 1891 год е водил славянския отдел В „Варшавский Дневник, а В тоя период, именно В 1889 година, В Русия, той написа едно обстойно изследвание за развитието и ръстът на руската народна песен*"*) и една брошура за фиктивните
В 1890 година, в писмата си от Сулина (на Дунава) в „Варшавский Дневник , той е първия, който посочи на гнетът който упражняваше румънския шовинизъм върху българските училища и църковно дело В Добруджа
В 1891 година, писмата му от Загреб и Сараево под псевдоним „Славянский Странник“ (Варшавоский Дневник, Однек) разкриват опакото на първия 10 годишен отчет на Калая В австрийските делегации по управлението на злочестата Босна и Херцеговина.
В сл дните години г Юркевичев В ред статии В руски печать (Варшавский Дневник и Петербургские Ведомости) установява В руското обществено мнение истинного значение на Радикалната партия В Сърбия, като действително народна партия и я изтъква като едничкия сериозен фактор В борбата С австрийското влияние В Сърбия и неговото оръдие — Обреновичите.
Под псевдоним М. Горюнинь, а В последните 4 години, под свое име, г. Юркевичев, 10 години наред пишеше изключително В „Петербургские Ведомости“ и . Разсветъ“ — издания на княз Е, Е. Ухтомский, и това негово сътрудничество е способствувало да се установи В общественного мнение В Русия едно по-правилни гледище на окаяното положение на българите В Македония и сърбите В Стара Сърбия, а сущовременно ракзри и не малко грешки, сторени Ото руския консулски институт В тия земи, благодарение на незнанието, лекомислието и небрежността, С които се отнасяха отделни личности от тоя институт към своите длъжности.
Не помалко перото на г. Юркевичка е поработило и В областта на икономическия живот на южного славянство. неговият доклад до „Общество содействия русской промышленности и торговли“ за икономическото състояние на Сърбия, прочетен, ВЦ това дружество през 1892 година от г. Лоранский*), първи пут посочваше на сърбите необходимостьта за построяване извозни путища за техните сурови произведения към Дунава по долу от Гирдапа —- като единствено мощно средство да се избави страната от австрийското икономическо влияние.
Сущо тъй, в ред статии от София, пряз. 1898—-1900 г. в .Петербургские Ведомости“, г. Юркевичъ указва на недоста¬тъците и погрешките на руската терговска политика в търговските сношения С България които не само не принасяха никаква полза, ами по-скоро беха вредителни за самите тия сношения, като например отваряне на руския музей, руската банка, изпращане фиктивни за търговията търговски агенти, бюрократическо урежда ние на дунавското параходно дружество, и т. м. в сущото направление и писмата му от Солун, запознаха русите с икономическото положение на Македония
В течение на четвърть век публицистическа дейность към славянските земи и за славяните, г. Юркевичъ систематически посочваше непознанането славянить а тяхния живот от страна на руских управляющи сфери и съглеждаше в тоя факт една от главните причини за несполуките на руските начинания и действия в югославянския свет.
Тази мисъл, най-накрая, накара г. Юркевича, по отношение на България, с която той е органически свързан и чийто подамикъ е от самото още освобожденве, да предприеме един труд в който да даде по възможность пелен отчет за двадесеть-годишната дейность на българите.
От 1898 год. г. Юркевичъ се отдаде всецело на тоя труд, състоящъ от 7 тома в г. 9 книги, първите два тома на които, през 1905 и 1906 год. видеха светъ подъ насловъ: „ Двадесятилетше и тоги Княжества БългарШ“. 1879—1904 год. и съдържатъ материали по землевладението и демологията на княжеството съ гри голе.ми карти, графически чертежи, илюстрации, таблици, и представляватъ около сто печатни коли.
BudW
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 5
Зарегистрирован: 10/12/2011, 21:22

Re: Помогитие перевести, бесплатно

Сообщение Basil » 17/12/2011, 23:10

BudW писал(а):Пожалуйста, может еще кто поможет?

Если Вам для себя, то может Google Translate будет достаточно? Если же Вам нужен качественный профессиональный перевод, то может быть есть смысл воспользоваться услугами переводчика?
Аватара пользователя
Basil
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 464
Зарегистрирован: 08/09/2007, 03:04
Откуда: Silicon Valley, USA

Re: Помогитие перевести, бесплатно

Сообщение BudW » 18/12/2011, 12:06

Basil!
Пробовал я через переводчик, но не все понял.
Мне не нужен дословный перевод статьи. Для меня важно знать, когда и чем занимался Юркевич - принимал участие в освободительной войне болгарского народа против Турции, служил учителем в школе и т.д. Юркевич мой земляк о котором, к сожалению, на его родине давно забыли. И моя цель собрать о нем, по возможности, точные биографические сведения, и на их основе написать небольшую заметку. А Вам Basil, огромное спасибо. Вы мне в этом очень помогли. Правильно Вы говорите и за переводчика. Но скажу откровенно, с моей зарплатой, это не по карману.
BudW
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 5
Зарегистрирован: 10/12/2011, 21:22

Re: Помогитие перевести, бесплатно

Сообщение Юрий Фурсов » 06/05/2014, 10:38

Если у Вас есть скайп ,ябъ мог превести устно ,а вот написать столько буккв ,простите лень :)
Юрий Фурсов
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 23
Зарегистрирован: 02/05/2014, 11:10

Re: Помогитие перевести, бесплатно

Сообщение Basil » 06/05/2014, 11:59

Юрий Фурсов писал(а):Если у Вас есть скайп ,ябъ мог превести устно ,а вот написать столько буккв ,простите лень :)

Не прошло и трех лет. Думаете, еще актуально?
Аватара пользователя
Basil
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 464
Зарегистрирован: 08/09/2007, 03:04
Откуда: Silicon Valley, USA


Вернуться в Особенности языка

Кто сейчас на конференции

Сейчас этот форум просматривают: нет зарегистрированных пользователей и гости: 1

cron