BudW » 17/12/2011, 22:55
Пожалуйста, может еще кто поможет?
Г-нъ Михаил В. Юркевич на 30-и текущий януарий навършва 25 години от своята публицистическа дейность като корреспондент и сътрудник на руския печать из България, Сърбия и другите славянски земи, и като писатель.
В качеството си на поборник за нашего освобождение, г-н Юркевичъ, след участието което взел, заедно с нашите чети в сръбско-турската война в 1876 год., преминал заедно с българитъ-доброволци в България, но вместо да постжпи в редовете на сформируваните от тех опълченски дружини, бил повикан да служи в редакцията на военно-полевия вестник: „Летучий Военный Листок“, която тогава се установи в гр. Свищов.
СлЬдь ликвидацията на тоя вестни къ, г-нъ Юркевичъ презъ 1878 год. се задомилъ въ Свищовъ, като се оженилъ за българка отъ сжщия град и билъ едновременно назначен чиновник в управление военных сообщений Действующей Армии в Болгарей след евакуацията на руските войски, той остана в Свищов, избран от гражданите за главен учитель на Свищовските училища, и като преподаватель на история и старо-български язык. В тая си дейность г-н Юркевич е проявил голема енергия като основал първото учителско дружество в Свищов за взаимно саморазвитие и взаимо-помощь, на което е и станалъ прев председатель ; а в борбата с недостатъците на домашното възпитание на децата, той, проникнат от идеята да се притече на помощь на това възпитание и въодушевен от любовь към българския народ, която се е зародила у него сред бойното другарство с българите и закрепнал в щастливия семеен живот и в искренното съчувствие на Свищовчане, той се решава, с средствата на учителската си заплата, да основе педагогически журнал „за родители, възпитатели и учители“. Не вервайки, обаче, на собс вените си духовни сили за осжществяването на тоя си проект, г-н Юрьевич поканва свищовските учители г г. Г. Байданов и Ф. Сплитек (чех) за сътрудници, а священника М. Димов за корректор. Така, на 30-и януарий 1881 год. излезе първия брой на новия вестник „Просвещение“*). В този брой, между другото, г. Юркевич най-главно застжива в възпитането идеята на националното самосъзнание
Нашего общество, овладано от политическите борби в първите години на свободния си живот, не оказа доста, ъчна поддържка за да може ла се продължи издаването на вестника, та и сам Юркевич, младъ и пълен с енергия, бе увлечен от нашите политически дейци в партийните борби; така той прегърна възгледите на тогава шната консервативна партия. вярвайки, че ще донесат на България оная правда, която да отвори на народа и обществото пжтя към соцаалното и държаното благополучие и че ще реализират, идеята за онова идеално братство между русите и българите, в името на която той отиде още в 1876 година да се бие с турците.
Така оптимистически настроен, г. Юркевичев стана най-енергичен работник В редовете на бял. консервативна партия, дори става п секретарь ни Свищовското Велико Народно Събрание.
Критическото му отнасяне към новосъздадения В България политически живот, към неговите водители, както и към личного си В него участие, има за резултат изучаването вярата В правотата на своите политически възгледи и на своята работа, и г. Юркевичев отново се вреда към публицистиката си дейность.
В течение на последующите години и до днес г. Юркевичев сътрудничи В русская печать из България, Сърбия и из другите славянски земи -); В всичките си статии и писма, г. Юркевичев винаги енергично се застжпва за онеправданите слоеве, като В нуждните Случаи, остро посочва на погрешните и недогледките на руската политика по отношение на България, Сърбия и Македонското славянство, а тъй също С не по-малка енергия на своето перо разкрива тайните машинации на враговете на южното славянство. В началото на своята публицистическа дейност г. Юркевичев без малко не загина В административно заточение: през вреденото си пребивание В Одеса, като вид окаяното положение па измамените български емигранти, к ито бяха третирани от местните власти до степень на публични жени, понеже тях (около 100 души) еженеделно водеха В участъка за медицинско преглеждания, на¬печати остра статия В „Новоросский Телеграф“ против това безчовечно отнасяне към свободните и инак морални хора; за тая статия бившия одески Губернатор Роон постанови да интернират г. Юркевичев В една от източните руски губернии, но вследствие застъпничеството на граф Ник. Пав. Игнатиев, той сполучил да се избави от тоя произвол и замина за Варшава, гдето от 1888 до 1891 год е водил славянския отдел В „Варшавский Дневник, а В тоя период, именно В 1889 година, В Русия, той написа едно обстойно изследвание за развитието и ръстът на руската народна песен*"*) и една брошура за фиктивните
В 1890 година, в писмата си от Сулина (на Дунава) в „Варшавский Дневник , той е първия, който посочи на гнетът който упражняваше румънския шовинизъм върху българските училища и църковно дело В Добруджа
В 1891 година, писмата му от Загреб и Сараево под псевдоним „Славянский Странник“ (Варшавоский Дневник, Однек) разкриват опакото на първия 10 годишен отчет на Калая В австрийските делегации по управлението на злочестата Босна и Херцеговина.
В сл дните години г Юркевичев В ред статии В руски печать (Варшавский Дневник и Петербургские Ведомости) установява В руското обществено мнение истинного значение на Радикалната партия В Сърбия, като действително народна партия и я изтъква като едничкия сериозен фактор В борбата С австрийското влияние В Сърбия и неговото оръдие — Обреновичите.
Под псевдоним М. Горюнинь, а В последните 4 години, под свое име, г. Юркевичев, 10 години наред пишеше изключително В „Петербургские Ведомости“ и . Разсветъ“ — издания на княз Е, Е. Ухтомский, и това негово сътрудничество е способствувало да се установи В общественного мнение В Русия едно по-правилни гледище на окаяното положение на българите В Македония и сърбите В Стара Сърбия, а сущовременно ракзри и не малко грешки, сторени Ото руския консулски институт В тия земи, благодарение на незнанието, лекомислието и небрежността, С които се отнасяха отделни личности от тоя институт към своите длъжности.
Не помалко перото на г. Юркевичка е поработило и В областта на икономическия живот на южного славянство. неговият доклад до „Общество содействия русской промышленности и торговли“ за икономическото състояние на Сърбия, прочетен, ВЦ това дружество през 1892 година от г. Лоранский*), първи пут посочваше на сърбите необходимостьта за построяване извозни путища за техните сурови произведения към Дунава по долу от Гирдапа —- като единствено мощно средство да се избави страната от австрийското икономическо влияние.
Сущо тъй, в ред статии от София, пряз. 1898—-1900 г. в .Петербургские Ведомости“, г. Юркевичъ указва на недоста¬тъците и погрешките на руската терговска политика в търговските сношения С България които не само не принасяха никаква полза, ами по-скоро беха вредителни за самите тия сношения, като например отваряне на руския музей, руската банка, изпращане фиктивни за търговията търговски агенти, бюрократическо урежда ние на дунавското параходно дружество, и т. м. в сущото направление и писмата му от Солун, запознаха русите с икономическото положение на Македония
В течение на четвърть век публицистическа дейность към славянските земи и за славяните, г. Юркевичъ систематически посочваше непознанането славянить а тяхния живот от страна на руских управляющи сфери и съглеждаше в тоя факт една от главните причини за несполуките на руските начинания и действия в югославянския свет.
Тази мисъл, най-накрая, накара г. Юркевича, по отношение на България, с която той е органически свързан и чийто подамикъ е от самото още освобожденве, да предприеме един труд в който да даде по възможность пелен отчет за двадесеть-годишната дейность на българите.
От 1898 год. г. Юркевичъ се отдаде всецело на тоя труд, състоящъ от 7 тома в г. 9 книги, първите два тома на които, през 1905 и 1906 год. видеха светъ подъ насловъ: „ Двадесятилетше и тоги Княжества БългарШ“. 1879—1904 год. и съдържатъ материали по землевладението и демологията на княжеството съ гри голе.ми карти, графически чертежи, илюстрации, таблици, и представляватъ около сто печатни коли.