ANN-2 » 01/08/2011, 19:48
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 29.07.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на тридесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от Председателя адм.д. №310/2011 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.9 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.В.Д. – гражданин на Руската федерация с настоящ адрес село Оброчище, общ. Балчик, област Добрич срещу Отказ за продължаване срока на пребиваване на чужденец в Република България, рег. №******7/10.05.2011 г. на Началник група “Миграция” при ОД на МВР Добрич, с който е отказано издаването на разрешение за продължително пребиваване в Република България на жалбоподателя и е определен срок за напускане на страната в 14-дневен срок от датата на връчване на отказа. Релевира доводи за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалните разпоредби и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира отмяна на оспорваната заповед.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юриск. М. Ж., счита същата за неоснователна. В хода по същество изразява становище, че след като е отпаднала разпоредбата на т.11 от ал.1 на чл.24 от ЗЧРБ, то жалбоподателят вече не отговаря на нито едно от условията на чл.24, ал.1 от ЗЧРБ и поради това правилно му е отказано продължаване на пребиваването и същият е следвало на друго основание да иска пребиваване в България.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл.168 от АПК, съдът приема следното от фактическа страна:
С Молба от 17.03.2011 г. и Заявление от 18.03.2011 г. жалбоподателят е поискал продължаване срока на пребиваване на чужденец в Република България за срок от шест месеца, като е посочил, че е влязъл в страната на 28.02.2011 г. В хода на административното производство е изпратено Съобщение рег. №17753/08.04.2011 г. до С.Д. от Началника на група “Миграция” при ОД на МВР Добрич с което му е указано, че тъй като е отменена т.11 в чл.24, ал.1 от ЗЧРБ, същият следва да отговаря на някое от другите условия, посочени в чл.24, ал.1. Поради това и органът е удължил срока на разглеждане на заявлението с още един месец. Към молбата си жалбоподателят е приложил удостоверение от Агенция по вписвания, банково удостоверение, нотариален акт, медицинска застраховка и бордеро за платена ДТ за услуга. На 10.05.2011 г. след непредставяне на допълнителни документи, даващи право за кандидатстване за пребиваване в Р България, Началника на група “Миграция” е издал Отказ за продължаване срока на пребиваване на чужденец в Република България с рег. №******7/10.05.2011 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата изхожда от надлежно легитимирано лице – адресат на издадената заповед. Спазен е преклузивният 14-дневен срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК във връзка с чл.26, ал.9 от ЗЧРБ – заповедта е връчена лично на адресата на 10.05.2011 г., а жалбата срещу нея е подадена на 12.05.2011 г.. Оспорва се акт подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Административния акт, предмет на настоящото дело е издаден от компетентен орган. Видно от Заповед Рег. №З-433/28.01.201 г. на Директора на ОД на МВР Добрич, Началника на група “Миграция” е оправомощен на основание чл.30, ал.2 във връзка с чл.30, ал.1,т.1 от ЗМВР и чл.141б от Правилника за прилагане на ЗМВР да издава или отказва издаването на разрешение за краткосрочно и дългосрочно пребиваване и да продължава срока на пребиваване на чужденците в Република България. Съдът намира, че оспореният отказ е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му.
Във връзка с правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното: Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЧРБ се отказва издаването на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл.24. Тълкувайки граматически правната норма, настоящият състав намира, че изразът “отказва се”, а не например “може да откаже” налага извод, че административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т.е. той не разполага с избор между юридически равностойни варианти, а има само едно възможно законосъобразно решение. Административният орган, в тези случаи прави не преценка, а само проверка дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма и действа по нормативно предписания му начин. Казано по друг начин, административният орган извършва само констатация относно материалното съществуване на фактите, чиято правна квалификация вече е направена от закона. В настоящият случай текстът на разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЧРБ задължава административният орган да откаже издаването на разрешение за продължително пребиваване, тъй като лицето не отговаря на условията по чл.24 от ЗЧРБ. На жалбоподателя Д. на осн. чл.24, ал.1,т.11 от ЗЧРБ е било разрешено продължително пребиваване със срок до 08.04.2011 г., а с бр.9 от 28.01.2011 г. на ДВ /в сила от 01.02.2011 г./ е направена промяна на закона, като е отпаднала като основание за продължаване на срока за пребиваване т.11 от същата разпоредба. Молбата на Д. за продължаване на срока за пребиваването му в РБ е от 17.03.2011 г., т.е. действащата редакция на ЗЧРБ не предвижда вече възможност за продължаване на срока по т.11 от чл.24 от ЗЧРБ. Следва да се отбележи, че не съществува преходна разпоредба в ЗЧРБ, която да дава възможност за продължаване на срока за пребиваване на чужденци в РБ, на които е било вече разрешено пребиваване на основание отменената разпоредба на чл.24, ал.1,т.11 от ЗЧРБ. Предвид изложеното е неоснователно възражението на жалбоподателя в този аспект. В настоящия казус не може да се приложи Решение №11 от 09.07.1996 г. на КС по дело №10 от същата година, предвид факта, че в настоящото производство не става въпрос за законодателна промяна на основанията за реализиране на вече съществуваща право, а за отмяна на правна норма, регламентираща възникването на правота на продължително пребиваване, съответно на правото на продължаване на срока на това пребиваване. В този смисъл не става въпрос за заварено положение, спрямо което да не е приложима новата редакция на ЗЧРБ, а за образуване на ново и самостоятелно административно производство, инициирано от Д. след отмяната на чл.24, ал.1,т.11 от ЗЧРБ.
Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че същият е направил пряка инвестиция в Република България и в този смисъл следва да бъде признат за инвеститор по Закона за инвестициите и на това основание да му бъде издадено ново удостоверение за продължително пребиваване.Инвестиция е дългосрочното влагане на парични средства или капитали за придобиване на финансови инструменти или други активи, с цел да се постигнат печеливши възвращения във формата на лихва, доход или повишаване на стойността на инструмента. Това, че дружеството /в което е съдружник жалбоподателя/ има капитал от няколко хиляди лева, това е дружествен капитал, а не инвестиция.Закупуването на имот само по себе си, също не представлява извършване на дейност по Закона за насърчаване на инвестициите, като следва да се отбележи, че сертификат по ЗНИ не се издава, за да се удостовери извършена вече инвестиция, а е акт на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с които се дава възможност на инвеститори, осъществяващи значими по размер инвестиции да ползват редица насърчителни мерки. В този смисъл, то не може да попадне под обхвата и на новата точка 13 в чл.25, ал.1 от ЗЧРБ, като основание за получаване на право на постоянно пребиваване.
Неоснователно е и възражението, че органа принуждава жалбоподателя да наруши чл.27, ал.1 от ЗЧРБ, тъй като там изрично е казано, че “на чужденците влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание”, но има изключение и то е в случаите, “когато държавния интерес налага това и при извънредни обстоятелства”, каквато е хипотезата в настоящия казус, след като е отпаднала една материалноправна разпоредба. Посочената норма въвежда едно изключение и то е “когато държавния интерес налага това и при извънредни обстоятелства”. Съгласно §1, т.7 от ДР на ЗЧРБ “Извънредни обстоятелства” са стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати. В този смисъл правилно органът е дал възможност на Д. да представи допълнителни доказателства с оглед установяване евентуално наличието на извънредни обстоятелства, които да обосноват продължаване на срока на продължителното му пребиваване в РБ. Фактът, че извън посоченото в молбата си основание за продължаване на срока за пребиваване, а именно извършена пряка инвестиция, Д. не е ангажирал в рамките на административното производство други документи, които да доведат до извода, че следва да се уважи искането му обосновават извода, че правилно е направен отказ за продължаване срока му за пребиваване. Следва да се отбележи, че не е налице в случая задължение на административния орган да изследва наличието на всички посочени в чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗЧРБ основания за разрешаване продължаването на срока на пребиваване на Д.. Спецификата на това производство предполага именно чужденецът да посочи на какво фактическо основание иска продължаване на срока на пребиваването си. Административният орган е обвързан и дължи произнасяне само и единствено по отношение на това основание, и дори да установи наличието на друго основание /извън извънредни обстоятелства/ не може да се произнася извън искането на заявителя.
В случая въпрос на оперативна самостоятелност на органа е дали да упражни правомощието си по чл.12, ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България. Според посочената разпоредба, когато чужденецът не притежава виза “тип Д” – за дългосрочно пребиваване, органите на Дирекция “Миграция” в МВР след съгласуване с Дирекция “Консулски отношения” в МВР могат да продължат срока на пребиваване или да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства срещу представен документ за платена такса. Съдът намира, че правилно и в съответствие с принципа за съразмерност и целта на закона в конкретния случай не е задействана цитираната процедура.
Настоящият състав на съда намира, че оспореният отказ е постановен в съответствие с целта на ЗЧРБ, с който закон са определени условията и реда при които чужденците могат да влизат, да пребивават и напускат Република България и е правилен и законосъобразен, а оспорването следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, съдът намира, че същото следва да бъде уважено съобразно разпоредбата на чл.8, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Добрич сумата от 150 лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд гр. Добрич
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Д. – гражданин на Руската федерация с настоящ адрес село Оброчище, общ. Балчик, област Добрич срещу Отказ за продължаване срока на пребиваване на чужденец в Република България, рег. №******7/10.05.2011 г. на Началник група “Миграция” при ОД на МВР Добрич, с който е отказано издаването на разрешение за продължително пребиваване в Република България на жалбоподателя и е определен 14- дневен срок за напускане на страната от датата на връчване на отказа.
ОСЪЖДА С.В.Д. – гражданин на Руската федерация ЛНЧ 1001667771, роден на *** *** да заплати на ОД на МВР гр. Добрич, сумата от 150 лева, сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Не бойтесь совершенства. Вам его не достичь. (Сальвадор Дали )
Я могу расчитывать на 20-ть шоколадок "Милка" по 100 гр. каждая? 
Вроде мы рассуждаем здесь об обжаловании административного акта!