ЗАКОН ОБ ИНОСТРАНЦАХ В РЕСПУБЛИКЕ БОЛГАРИИ

[Христо]

на продление ВНЖ принимают за две недели до окончания срока.

Минимум за две недели, т.е. можно и раньше!

А раньше есть смысл, ведь сдвинется сроки - выдачи и окончания ?

[inna-Rs]

можно подать доки на внж и раньше, сроки получения и продления лк не сдвигаются, пробовала....
...прошу прошения за созданную дисскусию....все очень просто: я работаю полгода в РФ и не вижу смысла платить за вмж - по новому закону пмж мне не светит. в следующем году в РФ мне надо быть больше полгода. виза Д для родственников бесплатно делается. вот собственно и все. думаю что я продлю лк на полгода, вернусь в РФ и дождусь возможности подать на визу....а можно ли подать на визу(любую) в отделе миграции по окончании срока лк в качестве исключения???? интересно что после моего похода в консульство БГ к мужу приезжала полиция с вопросом почему я хочу визу вместо лк.. оперативно однако...

[SIN]

Доки на продление принимают не ранее чем за 1 месяц до окончания срока, но не позже, чем за 14 дней

Всем добрый вечер! По поводу приёма доков на продление не ранее чем за один месяц, наверно это не есть абсолютная истина. Я с женой подавал на продление в 2011 году не в ноябре как нам было положено, а в июле месяце(осенью необходимо было быть в России). В МВР при подаче нас предупредили, что мы потеряем эти 4 месяца(в финансовом и временном плане) и продлили ещё на год. Вот такая информация.

[Юрий]

Доки на продление принимают не ранее чем за 1 месяц до окончания срока, но не позже, чем за 14 дней

Всем добрый вечер! По поводу приёма доков на продление не ранее чем за один месяц, наверно это не есть абсолютная истина. Я с женой подавал на продление в 2011 году не в ноябре как нам было положено, а в июле месяце(осенью необходимо было быть в России). В МВР при подаче нас предупредили, что мы потеряем эти 4 месяца(в финансовом и временном плане) и продлили ещё на год. Вот такая информация.

Насчет сроков: все зависит от того, на кого попадете! Так сказать, пресловутый "человеческий фактор". В Законе прописано только, что не позднее 14 дней, а ранее срок зависит от служителей службы миграции в вашем районе, тем более, что ранняя подача на продление приводит к потери важных сроков для кандидата на ВНЖ...
Как правило, они отказываются принимать доки на продление более, чем за 1 месяц. Если вы смогли их убедить, то вам повезло!
Нескольким посетителм форума отказали продлить за 2 месяца, и им всем семейством пришлось повторно приезжать за 1 месяц до окончания действия ВНЖ, нарушив все свои планы и потратив достаточно "кругленькую сумму" на излишнюю поездку семесйтвом в Болгарию. ...
Основсная задача форума проинформаировать людей и предупредить их неправильные действия, которые могут привести к излишней трате средств и, что важнее, времени. ...
Юрий

[SIN]

Да Юрий вы правы насчёт потерь, ну а про человеческий фактор я и говорю, мол и такое бывает.

[saja]

http://www.moreto.net/novini.php?n=175708
Стандарт

Днес, 13 Юни 2012 10:21
(3) (2)
Чужденец може да стане български гражданин, ако е направил инвестиции у нас. Това гласят промени в Закона за българското гражданство, подготвени от Министерството на правосъдието.

Ако чужденецът е пълнолетен, неосъждан и поне 1 година е имал разрешение за пребиваване в страната, той ще може да стане българин по натурализация, ако е направил определена инвестиция= Съвместна наредба на министрите на икономиката и на финансите ще определи каква ще бъде необходимата инвестиция

[Юрий]

С подобным содержанием информация в болгарских СМИ периодически появляется лет 10!
Данная сылка является перепечаткой из "Стандарта". от 12.06.2012 г.

Чужденци стават българи срещу инвестиции
22:15 12.06.2012
София. Чужденец може да стане български гражданин, ако е направил инвестиции у нас. Това гласят промени в Закона за българското гражданство, подготвени от Министерството на правосъдието.
Ако чужденецът е пълнолетен, неосъждан и поне 1 година е имал разрешение за пребиваване в страната, той ще може да стане българин по натурализация, ако е направил определена инвестиция.
Съвместна наредба на министрите на икономиката и на финансите ще определи каква ще бъде необходимата инвестиция.
Подобна мярка за стимулиране на инвеститорите бе записана още през 2003 г. в проект за промени на Закона за българското гражданство. Предлагаше се, ако инвеститор вложи над 600 000 лв. в страната, да може да придобие гражданство и без да отговаря на условията по закона - 5 г. постоянно пребиваване и доходи в страната, чисто съдебно досие, владеене на български език и липса на друго гражданство.
В Канада чужденците трябва да имат поне 800 000 канадски долара и да вложат поне половината от тях, за да вземат гражданство. В САЩ обаче инвестицията трябва да е поне $1 млн. или $500 000 в райони с висока безработица. Англия пък разрешава постоянно местожителство на инвеститори, вложили над 750 000 лири.

В Законе о болгарском гражданстве, косвенно, данная возможность существовала давно: " за заслуги перед Болгарией". Министр без портфейла Божидар Димитров трактует данную статью именно так. Но, применения статьи до сих пор очень редко, и только в случаях, когда кандидат на гражданство найдет представителя правительства, который согласится за него похлопотать....
Будем надеяться, что в ближайшем будущем данная информация найдет практическую реализацию....
Тогда и подумаем, как реально можно будет использовать изменения в Законе.
Юрий

[Andorf]

С подобным содержанием информация в болгарских СМИ периодически появляется лет 10!
Юрий

Проект изменений к Закону о гражданстве и мотивы его изменения уже есть на сайте Министерства правосудия.
http://www.justice.government.bg/new/Pa ... fault.aspx
Кроме введения статьи о инвестиции, если еще две интересные новости. Первая это то, что отменяется собеседование и вторая, что супруг/супруга гражданина Болгарии при подаче на гражданство по натурализации может не отказываться от предыдущего гражданства. Ну и последнее. Лица с болгарским происхождением должны как и все показать знания языка, как те, кто подает по общей натурализации.

[saja]

С подобным содержанием информация в болгарских СМИ периодически появляется лет 10!
Юрий

Проект изменений к Закону о гражданстве и мотивы его изменения уже есть на сайте Министерства правосудия.
http://www.justice.government.bg/new/Pa ... fault.aspx
Кроме введения статьи о инвестиции, если еще две интересные новости. Первая это то, что отменяется собеседование и вторая, что супруг/супруга гражданина Болгарии при подаче на гражданство по натурализации может не отказываться от предыдущего гражданства. Ну и последнее. Лица с болгарским происхождением должны как и все показать знания языка, как те, кто подает по общей натурализации.

Спасибо, а не знаете ли какую таксу хотят за натурализацию? Слишком запоздал этот закон..скорее опоздал...

[Юрий]

не знаете ли какую таксу хотят за натурализацию? Слишком запоздал этот закон..скорее опоздал...

Что касается Закона, то ето лишь проект изменений закона, когда будет принят, и все ли будет так как в проекте пока сказать не вомзожно. Хотя последние проектж принимались в почти неизмененном виде.
Что касается такс, то сейчас действуют следующие таксы:

I. Придобиване на българско гражданство
Размер на държавната такса, както следва:
1. На основание български произход - 50 лв., за лица до 16 год. и учащи до 26 год.- 20 лв.
2. Обща натурализация - 250 лв.

II. Възстановяване на българско гражданство
Размер на държавната такса, както следва:
1. На основание български произход - 50 лв., за лица до 16 год. и учащи до 26 год.- 20 лв.
2. Обща натурализация - 250 лв.

ІІІ. Освобождаване от българско гражданство
Размер на държавната такса, както следва – 200 лв.

Юрий

[Христо]

Какие-то изменения в Законе об иностранцах были приняты уже в этом году?

[Юрий]

Какие-то изменения в Законе об иностранцах были приняты уже в этом году?

Да, были приняты и вступили в силу с 19.02.2013 г. следующие изменения:
ЗЧРБ:

Чл. 15. Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни се издава на чужденец, който желае да се установи продължително или постоянно в Република България.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до една година и с право на пребиваване до 360 дни може да бъде издадена на чужденци, които извършват научни изследвания или са студенти по програми за обучение до една учебна година, специализанти или стажанти, чужденци, командировани от чуждестранен работодател за изпълнение на конкретни задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги, както и на чужденци, командировани от чуждестранен работодател за осъществяване и поддържане на инвестиции, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
(3) Визата за дългосрочно пребиваване дава право на многократно влизане на територията на Република България в рамките на срока на нейната валидност.
(4) Визата за дългосрочно пребиваване се анулира при издаване на разрешение за пребиваване от органите за административен контрол на чужденците.
.............................
Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и:
.................................
19. (нова - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) са вложили сума не по-малка от 600 000 лв. - за всеки чужденец, за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти на територията на Република България или чужденецът е собственик на повече от 50 на сто от капитала на българско търговско дружество, вложил е същата сума в капитала на дружеството и в резултат на това дружеството е придобило правото на собственост върху недвижими имоти в страната на тази стойност; към датата на подаване на заявлението за разрешение за продължително пребиваване чужденецът или юридическото лице трябва да е изплатило напълно сумата, която да е постъпила по сметка в българска лицензирана кредитна институция, а ако имотите са придобити със заемни средства, непогасената част от заема не трябва да надвишава 25 на сто;
20. (нова - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) са извършили инвестиция в икономически необлагодетелствани региони по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 250 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 250 000 лв. и са разкрити най-малко 5 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
...............................
Чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:
............................
7. (отм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г.:вложили сумму по т. 6 (над 1 000 000 лв) в болгарскую лицензированную кредитную институцию по договор о доверительном управлении со сроком не менее 5 лет;- ОТМЕНЕНА!)
............................
13. ( доп. - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) които извършват дейност и са сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, удостоверено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в съответствие с чл. 25в;
.....................
16. (нова - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) извършили инвестиция в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 500 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 500 000 лв. и са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
...................................
(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) В случаите на ал. 1, т. 13 и 16, за целите на оценката при издаването на удостоверението от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма могат да послужат годишните финансови отчети и доклади за дейността на предприятието, заверени от одитор, регистриран по Закона за независимия финансов одит, справките от Националната агенция за приходите, общините, и/или други относими документи, представени от инвеститора или чужденеца, или събрани служебно.
......................
Чл. 25в. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) (1) Разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 може да получи чужденeц, който извършва дейност по изпълнение и/или поддържане на инвестиция, получила сертификат за клас А, клас Б, или за приоритетен инвестиционен проект по реда на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите.
(2) В българското търговско дружество с инвестиция, получила сертификат по чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите, чужденецът по ал. 1 трябва да е:
1. съдружник или акционер с поименни акции, притежаващ 50 на сто или повече от регистрирания капитал на дружеството;
2. представляващ дружеството или прокурист, вписан в търговския регистър, или
3. нает по трудов договор за изпълнението на ключова и/или контролна функция в научноизследователската, производствената, маркетинговата или друга основна дейност на предприятието или друга дейност, необходима за целите на инвестицията.
(3) Не по-късно от третата година от датата на започване на работата по инвестиционния проект компетентният орган на търговското дружество по ал. 2 удостоверява, че е достигнат минималният праг за издаване на сертификат за инвестиция клас Б по реда на Закона за насърчаване на инвестициите по отношение на извършените и въведени в експлоатация инвестиции и/или създадената заетост като средносписъчен брой на персонала.
(4) Общият брой на лицата по ал. 2, които могат да получат разрешение за пребиваване в страната на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 във връзка с изпълнението и поддържането на един инвестиционен проект, е:
1. до изпълнение на изискването по ал. 3 - до три лица;
2. след изпълнение изискването по ал. 3, през периода на поддържане на инвестицията и работните места - до 8 лица.
(5) За българското търговско дружество и за лицето по ал. 2 се прилагат изискванията на чл. 13 от Закона за насърчаване на инвестициите.
(6) Министерството на икономиката, енергетиката и туризма издава удостоверение за изпълнението на изискванията по ал. 2 - 5, което да послужи пред службите за административен контрол на чужденците. Удостоверението се издава след мотивиране от българското търговско дружество по ал. 2 на необходимостта от пребиваване на чужденеца за изпълнението и поддържането на инвестицията и след поемане на задължение от дружеството за незабавно информиране на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в случай на прекратяване на отношенията с физическото лице.
......................................
Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато:
1. ( изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) са отпаднали основанията по чл. 24, 24а, 24б, 24в, 24е, чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16, чл. 25б, 25в, 33а, 33г, 33к и 33л;
.............................
5. ( изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16;
6. ( изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16;
.....................................
Преходни и Заключителни разпоредби
(ОБН. - ДВ, БР. 16 ОТ 2013 Г.)

§ 31. Висящите административни производства за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на основание отменената т. 7 на чл. 25, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България се довършват по досегашния ред.

Как видим, в некоторых случаях законодатель пошел на снижение миллионных размеров инвестиций, разрешил и признал инвестиции в дорогую недвижимость, а также старается стимулировать иностранных инвесторов в найме граждан Болгарии на работу на весь срок разрепенного пребывания в Болгарии...
Юрий

[Alf083]

А скоро и еще одни изменения войдут в силу:
ПРОЕКТ
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ

З А К О Н
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(Обн. ДВ. бр. 153 от 1998 г., изм. бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „които са били изцяло на тяхна издръжка в държавата по произход или в държавата на обичайното им пребиваване и” се заличават и накрая се добавя „или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка”.
2. В ал. 6:
а) в основния текст думата „жилище” се заменя с „домакинство”;
б) в т. 5 съюзът „и” се заменя с „или”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „които са били изцяло на тяхна издръжка в държавата по произход или в държавата на обичайното им пребиваване и” се заличават и накрая се добавя „или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка”.
2. В ал. 6:
а) в текста преди т. 1 думата „жилище” се заменя с „домакинство”;
б) в т. 5 съюзът „и” се заменя с „или”.

§ 2. В чл. 7 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в този закон е предвидено друго”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
§ 2. Член 7 се изменя така:
„Чл. 7. Условията и редът за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България се определят със специален закон”.

§ 3. В чл. 9в, ал. 3 се създава изречение второ:
„Условията и редът за съгласуване на националната позиция на Република България относно признаване или непризнаване на документи за пътуване се определят от Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
§ 3. В чл. 9в, ал. 3 се създава изречение второ: „Условията и редът за съгласуване на националната позиция на Република България относно признаване или непризнаване на документи за пътуване се определят с акт на Министерския съвет.”

§ 4. В чл. 9г се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи се извършват от дипломатическите и консулските представителства на Рeпублика България в чужбина и от органите за граничен контрол, а анулирането и отмяната – и от органите за административен контрол на чужденците.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи за летищен транзит, за краткосрочно пребиваване или визи, издавани от органите за граничен контрол, се извършват съгласно условията и реда, определени в Регламент (ЕО) № 810/2009 на Eвропейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс, ОВ, L 243 от 15 септември 2009 г.).”
3. Досегашните ал. 2 - 5 стават съответно ал. 3 - 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
§ 4. В чл. 9г се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи се извършват от дипломатическите и консулските представителства на Рeпублика България в чужбина и от органите за граничен контрол, а анулирането и отмяната – и от органите за административен контрол на чужденците.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи за летищен транзит, за краткосрочно пребиваване или визи, издавани от органите за граничен контрол, се извършват съгласно условията и реда, определени с Регламент (ЕО) № 810/2009 на Eвропейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс, ОВ, L 243 от 15 септември 2009 г.).”
3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.

§ 5. Член 9е се изменя така:
„Чл. 9е. Условията и редът за издаване, отказ за издаване, анулирането и отмяната на визи и за определяне на визовия режим се определят с акт на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
§ 5. Член 9е се изменя така:
„Чл. 9е. (1) Условията и редът за издаване, отказ за издаване, анулирането и отмяната на визи и за определяне на визовия режим се определят с акт на Министерския съвет.
(2) Условията и редът за съгласуване на заявленията за издаване на визи се определят с инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.”

§ 6. В чл. 9ж се създава ал. 6:
„(6) Правилата за работа с националната визова информационна система се определят с инструкция на министъра на външните работи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

§ 7. В чл. 9з, ал. 1 думите „консулската служба” се заменят с „дипломатическото или консулското представителство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

§ 8. В чл. 10, ал. 1 се създава т. 24:
„24. са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната преди изтичането на визата, за която кандидатства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

§ 9. В чл. 19, ал. 1, т. 5 след думите „целта на пътуването” се добавя „и условията на планираното пребиваване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

§ 10. В чл. 20а, ал. 1 след думите „по въздух до” се добавя „и от”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
§ 10. В чл. 20а, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „по въздух до” се добавя „и от”.

§ 11. В чл. 22 ал. 2 и 3 се отменят.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

§ 12. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „до 90 дни” се заменят с „до три месеца в рамките на всеки шестмесечен период”, след думата „срокът” се добавя „на краткосрочно пребиваване въз основа на издадена виза” и след думите „хуманитарен характер” се добавя „или по причини, свързани с извънредни обстоятелства, или по сериозни лични причини”.
2. В ал. 2 след думите „по ал. 1” се добавя „т. 1, 2 и 4”.
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Чужденците – служители в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация, акредитирана в Република България, пребивават на територията на страната с разрешение за пребиваване под формата на дипломатическа карта, консулска карта, карта на административно-технически персонал и карта на обслужващ персонал, а за деца до 14-годишна възраст – във формата на визов стикер, издавани от Министерството на външните работи.
(4) При необходимост от продължаване срока на документите и визовия стикер по ал. 3 Министерството на външните работи издава нов документ със срок на валидност до края на задграничния мандат на служителя или издава нов визов стикер със срок на валидност, който не надвишава разрешения престой на родителя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12.
§ 12. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „до 90 дни” се заменят с „до три месеца в рамките на всеки шестмесечен период”, след думата „срокът” се добавя „на краткосрочно пребиваване въз основа на издадена виза” и след думите „хуманитарен характер” се добавя „или по причини, свързани с извънредни обстоятелства, или по сериозни лични причини”.
2. В ал. 2 след думите „по ал. 1” се добавя „т. 1, 2 и 4”.
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Чужденците – служители в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация, акредитирана в Република България, които се ползват с дипломатически или консулски имунитет пребивават на територията на Република България с разрешение за пребиваване, което се издава от Министерството на външните работи по реда на чл. 59, ал. 5 от Закона за българските лични документи. По същия ред се издава и разрешение за пребиваване на деца от 14 до 21-годишна възраст, а за деца до 14-годишна възраст се издава разрешение за пребиваване с положен визов стикер.
(4) При необходимост от продължаване срока на документите и визовия стикер по ал. 3 Министерството на външните работи издава нов документ със срок на валидност до края на задграничния мандат на служителя или издава нов визов стикер със срок на валидност, който не надвишава разрешения престой на родителя.”

§ 13. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 5 думите „или са сключили брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец” се заличават;
б) в т. 10 думите „пенсионно осигурени” се заменят с „получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава”;
в) в т. 13 след думата „продължително” се добавя „или постоянно”;
г) в т. 14 думите „на основание чл. 22, ал. 3” се заменят с „на основание чл. 23, ал. 3”.
2. В ал. 2 думите „се прибягва” се заменят с „прибягват”, а след думите „месечна заплата” се поставя запетая и се добавя „минималната стипендия”.
3. Създават се ал. 5 - 7:
„(5) При прекратяване на брака на членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец може еднократно да бъде издадено самостоятелно разрешение за продължително пребиваване. В случаите на развод самостоятелно разрешение за продължително пребиваване може да бъде издадено, ако бракът е продължил не по-малко от две години на територията на страната.
(6) При условията на ал. 5 самостоятелно разрешение за продължително пребиваване може да бъде издадено и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3.
(7) При наличието на извънредни обстоятелства на членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3 се издава еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

§ 14. В чл. 24г се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „по чл. 22, ал. 3” се заменят с „по чл. 23, ал. 3”.
2. Създават се нови ал. 4 - 7:
„(4) Статут на дългосрочно пребиваване може да се предостави и на чужденец, който се ползва от международна закрила.
(5) По отношение на чужденците с предоставена международна закрила при изчисляване периода на пребиваване по ал. 1 се включва и половината от срока на пребиваване считано от датата на подаване на заявление за предоставяне на международна закрила до датата на издаване на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи или целият срок на пребиваване между посочените дати, ако той е повече от 18 месеца.
(6) Притежаването на разрешение за пребиваване в държава членка на основание предоставена закрила, различна от международна закрила, или наличието на висящо производство за предоставяне на такова разрешение не е основание за предоставяне статут на дългосрочно пребиваване.
(7) Наличието на висящо производство за предоставяне на международна закрила не е основание за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване.”
3. Досегашните ал. 4 - 8 стават съответно ал. 8 - 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
§ 14. В чл. 24г се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „чл. 22, ал. 3” се заменят с „чл. 23, ал. 3”.
2. Създават се нови ал. 4 - 7:
„(4) Статут на дългосрочно пребиваване може да се предостави и на чужденец, който се ползва от международна закрила.
(5) По отношение на чужденците с предоставена международна закрила при изчисляване периода на пребиваване по ал. 1 се включва и половината от срока на пребиваване, считано от датата на подаване на заявление за предоставяне на международна закрила до датата на издаване на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи или целият срок на пребиваване между посочените дати, ако той е повече от 18 месеца.
(6) Притежаването на разрешение за пребиваване в друга държава членка на основание предоставена закрила, различна от международна закрила, или наличието на висящо производство за издаване на такова разрешение не е основание за предоставяне статут на дългосрочно пребиваване.
(7) Наличието на висящо производство за предоставяне на международна закрила не е основание за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване.”
3. Досегашните ал. 4, 5, 6, 7 и 8 стават съответно ал. 8, 9, 10, 11 и 12.


§ 15. В чл. 24д се създава ал. 3:
„(3) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз чужденец с предоставена международна закрила в полето „забележка” се отбелязва международната закрила, предоставена от Република България, и се посочва датата на предоставянето й.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.

§ 16. В чл. 25, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 след думата „издръжка” се добавя „и са пребивавали законно и непрекъснато за срок три години на територията на страната”, а запетаята и думите „а в случаите на припознаване или осиновяване - след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването” се заличават.
2. Създава се т. 5а:
„5а. които са пребивавали законно и непрекъснато на територията на страната за срок 5 години и за този период не са отсъствали повече от 30 месеца.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

§ 17. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 8:
„(8) Отказва се предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване на основание предоставена международна закрила и когато международната закрила е отнета или прекратена.”
2. Досегашните ал. 8 и 9 стават съответно ал. 9 и 10.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен.

§ 18. В чл. 27 ал. 1 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.

§ 19. В чл. 33з се създава ал. 4:
„(4) Чужденец, притежаващ разрешение на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз в първата държава членка на основание предоставена от тази държава членка международна закрила, която не е отнета, може да бъде експулсиран и преди да е получил право на дългосрочно пребиваване в Република България, ако има основания да се счита, че представлява сериозна заплаха за националната сигурност, или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява опасност за обществения ред.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18:
§ 18. В чл. 33з се създават ал. 4 - 9:
„(4) Чужденец, притежаващ разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз в първата държава членка на основание предоставена от тази държава членка международна закрила, която не е отнета, може да бъде експулсиран и преди да е получил право на дългосрочно пребиваване в Република България, ако има основания да се счита, че представлява сериозна заплаха за националната сигурност, или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред.
(5) При налагане на експулсиране на чужденец, получил разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиващ на основание предоставена международна закрила в друга държава – членка на Европейския съюз, компетентният орган по чл. 44, ал. 1 чрез органите на Държавната агенция за бежанците отправя запитване до тази държава членка за потвърждаване наличието на статут на международна закрила.
(6) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България в едномесечен срок от постъпване на запитването.
(7) При потвърждаване статута на международна закрила чужденецът по ал. 5 и членовете на неговото семейство се връщат незабавно в държавата членка, предоставила международната закрила.
(8) Чужденец, чието присъствие в страната представлява сериозна заплаха за националната сигурност или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред, може да бъде експулсиран в държава, различна от държавата членка, предоставила статута на международна закрила, при спазване изискването на чл. 44а, ал. 1.
(9) Република България незабавно приема обратно чужденец, на когото е предоставила международна закрила, както и членовете на неговото семейство, когато от друга държава - членка на Европейския съюз е прието решение за експулсиране.”



§ 20. В чл. 33и се създават ал. 3 - 8:
„(3) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз на чужденец с предоставена международна закрила в първата държава членка в полето „забележка” се отбелязва международната закрила, предоставена от съответната държава – членка на Европейския съюз, и се посочва датата на предоставянето й.
(4) Отбелязването по ал. 3 се извършва от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи след консултации, проведени от Държавната агенция за бежанците с първата държава членка, при които е потвърдено, че предоставеният статут на международна закрила не е отнет с влязло в сила окончателно решение.
(5) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България като първа държава членка в едномесечен срок от постъпване на запитването.
(6) При предоставяне на международна закрила от Република България преди на чужденеца да е издадено разрешение на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за бежанците уведомява държавата членка, която е издала такова разрешение, за извършване на отбелязване в съответствие с чл. 24д, ал. 3.
(7) При прехвърляне на отговорността за международна закрила към Република България по отношение на чужденец, на когото е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, отбелязването по ал. 3 се изменя съгласно чл. 24д, ал. 3 в срок до три месеца от издаването на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи.
(8) Промяна в полето „забележка” на разрешението на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз, издадено от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, се извършва въз основа на уведомление от държава членка, че тя е поела отговорността за международна закрила на чужденеца и преди да е издала такова разрешение. Измененото разрешение се издава в срок до три месеца от получаване на уведомлението.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 19:
§ 19. В чл. 33и се създават ал. 3 - 8:
„(3) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз на чужденец с предоставена международна закрила в първата държава членка в полето „забележка” се отбелязва международната закрила, предоставена от съответната държава – членка на Европейския съюз, и се посочва датата на предоставянето й.
(4) Отбелязването по ал. 3 се извършва от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи след консултации, проведени от Държавната агенция за бежанците с първата държава членка, при които е потвърдено, че предоставеният статут на международна закрила не е отнет с влязло в сила решение.
(5) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България като първа държава членка в едномесечен срок от постъпване на запитването.
(6) При предоставяне на международна закрила от Република България преди на чужденеца да е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за бежанците уведомява държавата членка, която е издала такова разрешение, за извършване на отбелязване в съответствие с чл. 24д, ал. 3.
(7) При прехвърляне на отговорността за международна закрила към Република България по отношение на чужденец, на когото е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, отбелязването по ал. 3 се изменя съгласно чл. 24д, ал. 3 в срок до три месеца от издаването на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи.
(8) Промяна в полето „забележка” на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз, издадено от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, се извършва въз основа на уведомление от държава членка, че тя е поела отговорността за международна закрила на чужденеца и преди да е издала такова разрешение. Измененото разрешение се издава в срок до три месеца от получаване на уведомлението.”


§ 21. В чл. 39а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) При изпълнението на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се осъществява наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 20:
§ 20. В чл. 39а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 4 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) При изпълнението на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се осъществява наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации.”

Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. В чл. 39б, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Думите „т. 1 и 2” се заменят с „ал. 1, т. 1 и 2”.
2. Думите „напусне доброволно страната” се заменят с „изпълни доброволно задължението за връщане”.

§ 22. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 5 думите „т. 6, 7 и 8” се заменят с „т. 6, 7, 8 и 13, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13”.
2. Създава се нова ал. 6:
„(6) Правото на дългосрочно пребиваване, получено на основание предоставена от Република България международна закрила, се отнема и при отнемане или прекратяване на международната закрила.” – чл. 40, ал. 1, т. 7 и 8.
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
§ 22. В чл. 40, ал. 1, т. 5 думите „т. 6, 7 и 8” се заменят с „т. 6, 7, 8 и 13, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13”.

§ 23. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Експулсиране на чужденец се налага, когато:
1. неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред;
2. са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 1-4;
3. е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България с влязла в сила присъда, за която е наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година.”
2. Създават се ал. 5-9:
„(5) При налагане на експулсиране на чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване на основание предоставена международна закрила в друга държава – членка на Европейския съюз, компетентният орган по чл. 44, ал. 1 чрез органите на Държавната агенция за бежанците отправя запитване до тази държава членка за потвърждаване наличието на статут на международна закрила.
(6) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България в едномесечен срок от постъпване на запитването.
(7) При потвърждаване статута на международна закрила чужденецът по ал. 5 и членовете на неговото семейство се връщат незабавно в държавата членка, предоставила международната закрила.
(8) Чужденец, чието присъствие в страната представлява сериозна заплаха за националната сигурност или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред, може да бъде експулсиран в държава, различна от държавата членка, предоставила статута на международна закрила, при спазване изискването на чл. 44а, ал. 1.
(9) Република България незабавно приема обратно чужденец, на когото е предоставила международна закрила, както и членовете на неговото семейство, когато от друга държава - членка на Европейския съюз, е прието решение за експулсиране.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
§ 23. В чл. 42 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Експулсиране на чужденец се налага, когато:
1. неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред;
2. са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 1-4.”
2. В ал. 2 думите „влизане в Република България” се заменят с „влизане на територията на държавите-членки на ЕС”.
3. В ал. 4 се създава изречение второ: „Експулсирането не може да се основава на икономически съображения”.

Комисията предлага да се създаде нови § 24 и 25:
§ 24. В чл. 42з се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.
2. В ал. 3 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.

§ 25. В чл. 43, ал. 1 т. 2 и 3 се отменят.

§ 24. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 думата „ежедневно” се заменя с „ежеседмично” и думите „до отпадането на пречките” се заменят с „освен ако пречките за изпълнението на принудителното отвеждане или експулсиране са отпаднали и са насрочени мерки за предстоящото му извеждане”.
2. В ал. 9:
а) в изречение първо думите „и непридружените” се заличават;
б) създават се изречения трето и четвърто: „Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане”, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 26:
§ 26. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, т. 2 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.
2. В ал. 5 думата „ежедневно” се заменя с „ежеседмично” и думите „до отпадането на пречките” се заменят с „освен ако пречките за изпълнението на принудителното отвеждане или експулсиране са отпаднали и са насрочени мерки за предстоящото му извеждане”.
3. В ал. 6 думите „т. 2 и 3” се заменят с „ал. 1, т. 2 и 3”.
4. В ал. 9:
а) в изречение първо думите „и непридружените” се заличават;
б) създават се изречения трето и четвърто: „Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане”, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.”

§ 25. В чл. 44а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 - 4:
„(2) Когато обстоятелствата по ал. 1 са установени с влязъл в сила съдебен акт, на чужденеца се издава и връчва заповед от органа, издал заповедта за експулсиране, в която изрично се посочва забраната за експулсиране и държавата, в която чужденецът не следва да бъде експулсиран. Заповедта не подлежи на обжалване.
(3) Чужденецът се задължава да се явява веднъж седмично в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване.
(4) В случай че след една година от издаването на заповедта по ал. 2 експулсирането в трета сигурна страна не е осъществено, на чужденеца се разрешава временен достъп до пазара на труда при условията и по реда на наредбата по чл. 74, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта – до осъществяване на експулсирането.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27.

Комисията предлага да се създаде нов§ 28:
§ 28. В чл. 46, ал. 2, т. 2 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите-членки на ЕС”.

§ 26. В чл. 46а, ал. 1 думите „в 7-дневен срок” се заменят с „в 14-дневен срок”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 29.

§ 27. Създава се чл. 49а:
„Чл. 49а. (1) Капитан на плавателен съд, който до пристигането си на пристанище на територията на страната не обяви пред органите за граничен контрол за присъствието на пътници без билет на борда на плавателния съд, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв.
(2) Капитан на плавателен съд, корабопритежател или корабен агент, който допусне слизането на територията на страната на чужденци, които не притежават изискуемите документи по чл. 8, се наказва с глоба от 6000 до 10 000 лв. за всяко допуснато лице.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30.

§ 28. В чл. 50, ал. 1, т. 3 думата „срока” се заменя с „условията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31.

§ 29. В Допълнителните разпоредби се създават т. 13 и 14:
„13. „Международна закрила” е статутът на бежанец и хуманитарният статут, така както те са определени съответно в чл. 8 и чл. 9, ал. 1 - 7 от Закона за убежището и бежанците.
14. „Основателни съмнения” по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 24 са съмнения относно риска от незаконна миграция, когато от проведеното интервю и от представените документи се установи, че кандидатът използва цели на пътуването, като туризъм, служебно пътуване, обучение или посещение на роднини, като предлог за незаконно установяване на територията на Република България, или когато има противоречие между направените изявления и намерението му да напусне страната преди изтичане срока на визата, за която кандидатства.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 32:
§ 32. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се изменя така:
„4. „Връщане” е процесът на връщане на чужденеца – при доброволно или принудително изпълнение на задължение за връщане – в неговата страна на произход или страна на транзитно преминаване в съответствие със споразумение на ЕС или двустранни споразумения за обратно приемане, или други договорености, или трета страна, в която чужденецът доброволно решава да се върне и в която ще бъде приет.”
2. В т. 4в думите „т. 2 и 3” се заменят с „ал. 1, т. 2 и 3” и се създава изречение второ: „Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и др.”
3. Създават се т. 13 и 14:
„13. „Международна закрила” е статутът на бежанец и хуманитарният статут, така както те са определени съответно в чл. 8 и чл. 9, ал. 1 - 7 от Закона за убежището и бежанците.
14. „Основателни съмнения” по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 24 са съмнения относно риска от незаконна миграция, когато от проведеното интервю и от представените документи се установи, че кандидатът използва цели на пътуването като предлог за незаконно установяване на територията на Република България, или когато има противоречие между направените изявления и намерението му да напусне страната преди изтичане срока на визата, за която кандидатства.”

§ 30. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 5а:
„§ 5а. Министърът на външните работи, министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” с инструкция определят условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи.”
Комисията предлага § 30 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 5.


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

§ 31. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/51/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета за разширяване на обхвата й до лица, ползващи се от международна закрила (OB, L 132, стр.1-4 от 19.5.2011 г.).
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33.



ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да се измени така:
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 32. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9, 23, 32 и 55 от 2011 г. и бр. 21 от 2012 г.) в чл. 59, ал. 2, т. 1а накрая се добавя: „в разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС чужденец на основание предоставена международна закрила от Република България в полето „забележка” се отбелязва: „Международна закрила, предоставена от Република България на .....(дата).”; в разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС чужденец с предоставена международна закрила от друга държава – членка на ЕС, в полето „забележка” се отбелязва: „Международна закрила, предоставена от..........(държава членка) на .....(дата).”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става ; 34.

§ 33. Параграф 4, т. 2 и 3 се прилагат след влизането в сила на решение на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане от Република България на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 35:
§ 35. Параграф 4, т. 2, 3 и 4, § 20, т. 1, § 21, т. 2, § 23, т. 2, § 24, § 26, т. 1, § 28, § 32, т. 1 се прилагат след влизането в сила на решението на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане на разпоредбите на Шенгенското законодателство в Република България.

§ 34. Параграф 2, § 12, т. 2, § 14, т. 2 и 3, § 15, 17, 19, 20, § 22, т. 2 и 3,§ 23, т. 2, § 25, т. 2 относно създаването на ал. 4, § 29 относно създаването на т. 13 и § 32 влизат в сила от 1 май 2013 г.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 36:
§ 36. Параграф 12, т. 2, § 14, т. 2 и 3, § 15, 18, 19, § 27, т. 2 относно създаването на ал. 4, § 32, т. 3 относно създаването на т. 13 и § 34 влизат в сила от 1 май 2013 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
И ОБЩЕСТВЕН РЕД:


КРАСИМИР ЦИПОВ

[Юрий]

И в етих ожидаемых изменениях есть определенные дополнительные облегчения и послабления для пребывания иностранцев в Болгарии, но и нашел несколько противоречий со вступившими в силу 19.02.2013 г. изменениями. Поетому следует дождаться окончательной публикации измененного Закона и тогда его обсуждать...
Юрий `

[УСАТыЙ]

На сайте Държавен вестни пишут, что в затрашнем выпуске на первой странице будет опубликованы изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България...
Ждём

[Юрий]

На сайте Държавен вестни пишут, что в затрашнем выпуске на первой странице будет опубликованы изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България...
Ждём

Спасибо за инфрмацию!
Юрий

[Milla]

Изменения в законе опубликовали.
http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=8958CCBC16F2BBCA4E18622A9C5008CD?idMat=73795
1. Вернули ПМЖ
2. Пока не понятно , но отменили В чл. 27 ал. 1 се отменя.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) На чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, когато държавният интерес налага това и при извънредни обстоятелства.

Значит можно менять статус не выезжая получается?

[Юрий]

Изменения в законе опубликовали.
http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=8958CCBC16F2BBCA4E18622A9C5008CD?idMat=73795
1. Вернули ПМЖ

Что вы имеете ввиду? ПМЖ никто не отменял! Было лишь сокращено число оснований, для его получения...

2. Пока не понятно , но отменили В чл. 27 ал. 1 се отменя.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) На чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, когато държавният интерес налага това и при извънредни обстоятелства.

Значит можно менять статус не выезжая получается?

Похоше на ето!
Но, я искал другое более важное изменение для многих, но не нашел его: будем ждать публикации корригированного текста Закона!
Юрий

[Milla]

Что вы имеете ввиду? ПМЖ никто не отменял! Было лишь сокращено число оснований, для его получения...

Да, я просто не дописала, вернули т.5

2. Създава се нова т. 5:
„5. които са пребивавали законно и непрекъснато на територията на страната за срок 5 години и за този период не са отсъствали повече от 30 месеца.“

Теперь можно на выбор или ДВЖ или ПМЖ.

[Юрий]

2. Създава се нова т. 5:
„5. които са пребивавали законно и непрекъснато на територията на страната за срок 5 години и за този период не са отсъствали повече от 30 месеца.“

Теперь можно на выбор или ДВЖ или ПМЖ.

Да, спасибо, именно ето я и искал!
Сейчас каждый обладатель разрешения для ДВЖ может получить и карту резидента ЕС, но такой возможности, как не удивительно, не имеет обладатель ПМЖ!? ПМЖ имеет более высокий статус, но не может получить карту резидента ЕС. В таком случае, в миграции советовали отказаться от ПМЖ и оформить ДВЖ...
Сейчас , возможно, появятся новыe возможности!

Для тех, кто не знает: карта долгосрочного пребывания в ЕС (резидента ЕС) дает возможность иностранцам с данным статусом беспрепятственно (без визово) ездить по странам ЕС, и даже поступать там на работу. Такая карта в какой-то степени компенсирует определенным иностранцам, не принятив Болгарии в Шенген...
Юрий

[vlads55]

Для тех, кто не знает: карта долгосрочного пребывания в ЕС (резидента ЕС) дает возможность иностранцам с данным статусом беспрепятственно (без визово) ездить по странам ЕС

Юрий,
Не вводите, пожалуйста, людей в заблуждение. Ничего такого карта "long-term resident EC" не даёт. Проверено. Виза нужна по-любому.

[volga]

§ 4. В чл. 9г се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи се извършват от дипломатическите и консулските представителства на Рeпублика България в чужбина и от органите за граничен контрол, а анулирането и отмяната – и от органите за административен контрол на чужденците.“


Готовятся к выдаче виз на границе?

[Глокая Куздра]

Готовятся к выдаче виз на границе?

Галя, просто привели ЗЧРБ в соответствие с кодексом о границах, в котором выдача виз на границе разрешена.
В ЗЧРБ не было указания на такую возможность, теперь есть.
Так как законы ЕС имеют высший приоритет в Болгарии, то такие визы будут выдаваться в извънредных случаях и не более чем на 15 дней.
Тоесть - не будут.

[shyra]

Для тех, кто не знает: карта долгосрочного пребывания в ЕС (резидента ЕС) дает возможность иностранцам с данным статусом беспрепятственно (без визово) ездить по странам ЕС

Юрий,
Не вводите, пожалуйста, людей в заблуждение. Ничего такого карта "long-term resident EC" не даёт. Проверено. Виза нужна по-любому.

Резидент ЕС одной из страны Шенгена имеет право безвизового вьезда в другие страны Шенгена. А для Граждан на третих страни имеющих дългосрочно българско разрешение в ЕС для поездок в страну входящую в Шенген виза не нужна!

[Юрий]

Для тех, кто не знает: карта долгосрочного пребывания в ЕС (резидента ЕС) дает возможность иностранцам с данным статусом беспрепятственно (без визово) ездить по странам ЕС

Юрий,
Не вводите, пожалуйста, людей в заблуждение. Ничего такого карта "long-term resident EC" не даёт. Проверено. Виза нужна по-любому.

Спасибо за информацию! Я исхожу из сообшения одних посетителей форума, которые утверждают, что ездят с картой "Иностранца резидента ЕС", выданной на основании их Долговременного вида на жительство в Болгарии. Я усомнился в их информации, но решил ее обнародовать... Может кому-то понадобиться!?
Более того, они сейчас оформляют такую же карту "резидента ЕС" в Швеции, на основании Болгарской карты....
По словам заместителя начальника Миграции данную карту Резидента ЕС, они выдают только иностранцам, прожившим в Болгарии несколько лет со статусом ДВЖ, но данная информация не распростараняется на иностранцев со статусом ПМЖ!
В ближайшее время будет возможность информацию проверить на моих клиентах.
Тогда подтвержу или ее опровергну!
Юрий

[shyra]

Более того, они сейчас оформляют такую же карту "резидента ЕС" в Швеции, на основании Болгарской карты....
По словам заместителя начальника Миграции данную карту Резидента ЕС, они выдают только иностранцам, прожившим в Болгарии несколько лет со статусом ДВЖ, но данная информация не распростараняется на иностранцев со статусом ПМЖ!
В ближайшее время будет возможность информацию проверить на моих клиентах.
Тогда подтвержу или ее опровергну!
Юрий

Юрий вас вели в заблуждение. Иностранец, имеющий в одном из государств-членов Европейского союза разрешение на пребывание долгосрочного резидента Европейских сообществ, имеет право получить разрешение на временное пребывание в другой стране Европейского союза, если происходят обстоятельства, обосновывающие его проживание в этой стране, а также, если он имеет стабильные и регулярные источники дохода и страхование здоровья.

[vlads55]

Резидент ЕС одной из страны Шенгена имеет право безвизового вьезда в другие страны Шенгена. А для Граждан на третих страни имеющих дългосрочно българско разрешение в ЕС для поездок в страну входящую в Шенген виза не нужна!

Насчёт тех, кто живет в странах Шенгена Вы правы. А вот насчёт граждан, имеющих долгосрочное в Болгарии - нет. Проверено. У любимой тещи долгосрочное. Так вот, в Шенген ей нужна виза.

[vlads55]

Более того, они сейчас оформляют такую же карту "резидента ЕС" в Швеции, на основании Болгарской карты....

Они не могут оформить long-term в Швеции. Максимум, что позволяет Директива, получить обычный вид на жительство. И только при условиях, определяемых законодательством страны. А для того, чтобы получить long-term в Швеции, они должны снова непрерывно прожить там 5 лет.
Где-то на сайте ЕК была полезная инфа. Но было давно, сейчас лень искать.

[Юрий]

Спасибо всем за обсуждение!
Если у кого есть дополнительная информация, то поделитесь ею.
Так как никогда не спорю, то предлагаю продолжить обсуждение, и добавлю информации :

ЗЧРБ:
Чл. 24д. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) На чужденец, получил статут на дългосрочно пребиваващ, се издава разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз. Това разрешение е със срок на валидност 5 години, като при изтичането му се подновява след представяне на заявление. Изтичането на срока на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз не е основание за отнемане или загуба на този статут.
(2) Разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз се издава въз основа на лично подадено заявление. Разрешението се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни. В полето "тип разрешение" се отбелязва "дългосрочно пребиваващ в ЕС".

Чл. 33а. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз, може да получи разрешение за продължително пребиваване в Република България:
1. ако е работник, служител или самостоятелно заето лице в Република България;
2. с цел обучение, включително професионално обучение, в учебно заведение;
3. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) с друга цел.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Разрешение за продължително пребиваване се издава на чужденеца по ал. 1, ако отговаря на условията по чл. 24, ал. 2 и представи:
1. разрешение за работа в Република България - ако е работник или служител;
2. документи, че има разрешение за извършване на дейност на свободна практика и разполага с необходимите финансови средства за упражняване на стопанска дейност - ако е самостоятелно заето лице;
3. удостоверение от учебното заведение, че е приет за обучение за съответната учебната година - ако пребиваването е с цел обучение;
4. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) документи относно обстоятелствата по чл. 24, ал. 2.
Чл. 33г. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Когато чужденецът по чл. 33а, ал. 1 има разрешение за пребиваване в Република България и има семейство, създадено в държавата - членка на Европейския съюз, която е издала разрешението му за дългосрочно пребиваване, членовете на неговото семейство имат право да го придружават или да се присъединяват към него.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) За получаване на разрешение за продължително пребиваване на членовете на семейството те представят в териториалната служба за административен контрол на чужденците:
1. редовен документ за задгранично пътуване;
2. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) документите по чл. 24, ал. 2 с изключение на документите за осигурено жилище;
3. своето разрешение за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване в другата държава - членка на Европейския съюз;
4. доказателства, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на дългосрочно пребиваващ чужденец в другата държава - членка на Европейския съюз.
(3) Срокът на пребиваване на членовете на семейството се определя от срока на пребиваване на чужденеца по чл. 33а, ал. 1.
Чл. 33м. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г., в сила от 01.06.2011 г.) (1) Притежател на синя карта на ЕС може да получи статут на дългосрочно пребиваване в Република България, ако е пребивавал 5 години законно и непрекъснато на територията на държави - членки на Европейския съюз, като притежател на синя карта на ЕС, от които последните две години на територията на Република България.
(2) Петгодишният период по ал. 1 не се прекъсва от периоди на отсъствие на притежателя на синята карта от територията на държави - членки на Европейския съюз, с цел упражняване на икономическа дейност като заето или самостоятелно заето лице заради извършването на доброволческа дейност или заради обучение в страната му на произход, ако тези периоди са по-къси от 12 последователни месеца и общата им продължителност не надхвърля 18 месеца в рамките на 5-годишния срок.
(3) На притежателя на синя карта на ЕС, който е придобил статут на дългосрочно пребиваващ в Република България, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето "забележка" се отбелязва "бивш притежател на синя карта на ЕС".
Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато:
9. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) чужденецът, получил разрешение за дългосрочно пребиваване, е придобил статут на дългосрочно пребиваващ в друга държава - членка на Европейския съюз;

Здесь думаю, до сих пор все смешивали несколько документов: Разрешение для долгосрочного пребывания в Болгарии, Разрешение о пребывании в Европейском Союзе и Синяя карта ЕС для иностранца. Это 3 разных документа, если не ошибаюсь.

Далее еще информация для обсуждения:

Как негражданину получить «корочку» постоянного жителя ЕС
Если вы являетесь негражданином Латвии или гражданином третьей страны, проживающим в Латвии не менее пяти лет, то перед отъездом на работу в ЕС лучше обзавестись документом, удостоверяющим ваш статус постоянного жителя Евросоюза. Такие удостоверения Управление по делам гражданства и миграции выдает с 2006 года. Наличие статуса докажет властям ЕС, что вы совсем не «чужак», как написано в вашем паспорте.

Мы попросили Александра Гапоненко, руководителя Института европейских исследований, рассказать, кому выгоден статус постоянного жителя ЕС.

– Статус выдается человеку, прожившему в Латвии не менее пяти лет. То есть его могут получить не только неграждане Латвии, но и граждане третьих стран – России, Белоруссии, Украины, которые в Латвии находятся давно, но не планируют отказываться от нынешнего гражданства, – говорит Гапоненко.

Статус постоянного жителя ЕС приравнивает человека в правах к гражданам любого государства Евросоюза, где бы он ни оказался. Первоначально это было задумано, чтобы уменьшить число беженцев и обеспечить гражданам третьих стран свободное передвижение по ЕС.

– В «материнской» директиве 2003/109/EK сказано, что обладатель статуса постоянного жителя ЕС получает то же обучение, доступ к рабочему рынку и социальные гарантии, что гражданин страны, в которой на тот момент находится, – объясняет Александр Гапоненко.

Кому выгодно иметь этот статус? В первую очередь – гражданам России и прочих третьих стран, родившимся или давно живущим в Латвии:

– Они смогут передвигаться по Европе без виз. Оказавшись в любой стране ЕС, они или их дети будут иметь право на льготное образование и прочие блага.

Нелишне обзавестись корочкой и негражданам Латвии. В таком случае они смогут претендовать на образование наравне с гражданами ЕС. Сменить работу в любом государстве Европы им также станет проще.

СТАТУС ПОСТОЯННОГО ЖИТЕЛЯ ЕВРОПЕЙСКОГО СОЮЗА В ЛАТВИИ

Информация Управления по делам гражданства и миграции Латвии (http://www.pmlp.gov.lv)

23 января 2006 года вступила в силу директива 2003/109/EK о статусе граждан третьих стран, которые являются постоянными жителями какого-либо государства.

22 июня 2006 года был принят закон «Статус постоянного жителя Европейского союза в Латвийской Республике», который внедряет новый статус – статус постоянного жителя Европейского союза в Латвийской Республике.

В соответствии с законом гражданами третьих стран считаются лица, которые не являются гражданами Латвии или другой страны –участницы Европейского союза, государства Европейской экономической зоны или Швейцарской Конфедерации. В Латвии, в соответствии с этим законом, гражданами третьих стран считаются все иностранцы и неграждане Латвии.

Статус постоянного жителя Европейского союза не является обязательным и не присваивается лицам автоматически. Лицо, пожелавшее получить этот статус, должно обращаться в Управление по делам гражданства и миграции. Для получения статуса необходимо соответствовать установленным критериям.

Критерии для получения статуса постоянного жителя ЕС:

1. Лицо до подачи запроса на получения статуса последние пять лет непрерывно и на законных основаниях должно проживать на территории страны. Отсутствие лица допустимо не дольше чем шесть месяцев подряд или в общей сложности десять месяцев.

Отсутствие оправданно, если его причины не зависели от иностранца (болезнь или непреодолимые препятствия).

Отсутствие обладателя синей карты ЕС является оправданным, если он вел хозяйственную деятельность в качестве работника или самозанятого лица, нес добровольную службу или учился в стране происхождения. В таком случае отсутствие в Европейском союзе допустимо не более 12 месяцев подряд или 18 месяцев в сумме.

Во время непрерывного пребывания негражданину Латвии включают время пребывания в другой стране Европейского союза, но не более пяти лет.

2. Лицо должно доказать, что имеет достаточные средства для обеспечения самого себя и членов своей семьи. Обеспечение должно быть стабильным и регулярным. Последние 12 месяцев до подачи запроса лицо должно было получать хотя бы установленную государством минимальную зарплату, с которой уплачивались налоги. Достаточным обеспечением также считается пенсия.

3. Учитывая, что целью директивы является интеграция граждан третьих стран, проживших определенное время в стране, то для получения статуса постоянного жителя ЕС необходимы знания государственного языка на уровне А2.

Владелец статуса постоянного жителя ЕС получает постоянный вид на жительство в Латвии.

Какой статус будут иметь лица, которые не получат статус постоянного жителя ЕС?

Если негражданин Латвии не желает получить статус жителя ЕС, его статус в Латвии останется прежним. Но в странах – участницах Европейского союза он сможет находиться только в общем порядке, как любой гражданин третьей страны.

Негражданин Латвии или иностранец, получивший статус в Латвии, будет пользоваться такими же правами, как любой негражданин Латвии или иностранец, имеющий постоянный вид на жительство.

Смогут ли владельцы статуса постоянного жителя ЕС путешествовать в другие страны ЕС без визы?

Лицо, получившее статус постоянного жителя ЕС, может путешествовать без визы в другие страны Шенгенского договора. УДГМ напоминает, что Ирландия, Великобритания, Кипр, Румыния и Болгария не являются членами Шенгенского договора.

Кому в Латвии выгодно получить вид на жительство постоянного жителя ЕС?

 Когда человек, получивший в Латвии статус постоянного жителя ЕС, едет работать в другую страну Европейского союза, ему необходимо иметь постоянный и стабильный доход для себя и членов своей семьи, чтобы не использовать социальную помощь этой страны. Необходимо иметь также и страховой полис, покрывающий затраты на лечение в другой стране, в объёме, который обычно покрывается жителям этих стран. Также страна может выдвинуть требования к знанию языка и наличию подходящего жилища. Лицу в этой стране необходимо получить вид на жительство и разрешение на работу у работодателя, пригласившего иностранца.

 Статус постоянного жителя ЕС выгодно получить тем гражданам третьих стран, которые желают уехать работать в другое государство ЕС. В дальнейшем лицо, которое получило статус постоянного жителя ЕС в Латвии, после одного года, проработанного в другом государстве Европейского союза, сможет свободно менять работодателя.

Статус дает право запросить вид на жительство в любой стране ЕС. Временный вид на жительство можно получить в том случае, если человек имеет достаточное обеспечение, но официальных причин для пребывания в этой стране у него нет. В этом случае страна сама определяет достаточную минимальную сумму финансовых средств.

Может ли запросить статус постоянного жителя ЕС гражданин третьей страны, находясь в стране в связи с учебой?

Нет, если лицо находится в стране с целью получения образования. К тому же, если гражданин третьей страны находился в Латвии в связи с учебой и остался из-за работы или создания семьи, то только половина от периода обучения засчитывается в период пяти лет непрерывного проживания в стране. Например: иностранец учился четыре года, затем получил вид на жительство в связи с работой – статус постоянного жителя ЕС он сможет запросить после трех лет с видом на жительство по работе.

Какова процедура получения статуса постоянного жителя ЕС?
Чтобы получить статус постоянного жителя ЕС, лицо должно лично обратиться в Управление по делам гражданства и миграции или дипломатическое или консульское представительство Латвийской Республики заграницей и представить следующие документы:
1. Заявление.
2. Фотографию.
3. Документ, подтверждающий достаточные средства для проживания, для себя и членов семьи, которые находятся на его попечении. (Справка о доходах служит доказательством наличия достаточных средств в течение последних 12 месяцев.) После того, как лицо представит справку с места работы о полученной заработной плате за конкретный период, работники УДГМ с помощью Государственной службы доходов проверят, оплачены ли с указанной суммы налоги. Если окажется, что лицо зарплату получало «в конверте» или выполняло случайные работы, получить статус будет невозможно.
4. Подтверждение знаний государственного языка на категорию A2 или выше.
5. УДГМ также будет проверять наличие места жительства в Латвии.
6. Документ, подтверждающий оплату государственной пошлины.
Решение о предоставлении статуса постоянного жителя ЕС будет принято в течение трех месяцев после подачи документов. Если статус запрашивает негражданин Латвии, решение принимается за 30 дней.

Раз в пять лет вид на жительство необходимо перерегистрировать.

Государственная пошлина:
 Рассмотрение документов, поданных для запроса статуса постоянного жителя ЕС в Латвийской Республике, если иностранец имеет действительный временный вид на жительство:
 за 90 дней – 70 Ls;
 за 45 дней – 170 Ls;
 за 10 рабочих дней – 220 Ls.
 Рассмотрение поданных для запроса статуса постоянного жителя ЕС в Латвийской Республике документов иностранца, который перед получением гражданства другой страны являлся гражданином Латвии или негражданином Латвии, или иностранца, проживающего в Латвии с постоянным видом на жительство:
 за 90 дней – 20 Ls;
 за 45 дней – 100 Ls;
 за 10 рабочих дней – 120 Ls.
 Рассмотрение поданных для запроса статуса постоянного жителя ЕС в Латвийской Республике документов негражданина Латвийской Республики:
 за 30 дней – 20 Ls;
 за 10 рабочих дней – 120 Ls.
Может ли человек получить статус постоянного жителя ЕС в другой стране-участнице Европейского союза?

Да. Человек, получивший статус постоянного жителя ЕС в Латвии, через пять лет, законно прожитых в другом государстве, выполнив все необходимые критерии, статус постоянного жителя ЕС может получить и в другой стране-участнице ЕС. Но одновременно с этим лицо теряет статус постоянного жителя ЕС в Латвии. Директива устанавливает, что такой статус может быть присвоен только в одной из стран-участниц Европейского союза.

Если принято решение об утрате статуса постоянного жителя ЕС, вид на жительство, выданный в Латвии гражданину третьей страны, аннулируется.

Статуса постоянного жителя ЕС гражданин третьей страны лишается, если:
 получил гражданство другого государства Европейского союза, государства Европейской экономической зоны или Швейцарской Конфедерации и не отказался от статуса;
 получил статус постоянного жителя ЕС в другой стране-участнице Европейского союза и не отказался от статуса;
 находился вне Латвии непрерывно шесть лет; (если лицо отправляется работать на срок дольше, чем 12 месяцев, например, в Норвегию, которая не является страной Европейского союза, чтобы не потерять статус постоянного жителя ЕС, лицо должно хотя бы раз в 12 месяцев приехать в Латвию);
 представляет угрозу безопасности и общественному порядку, которую оценивают компетентные органы Латвии.

О предстоящем отсутствии гражданин третьей страны обязан уведомить УДГМ, представив заявление и документы, подтверждающие необходимость пребывания за пределами Латвии (необходимость длительного лечения, направление в длительную командировку, поступление в учебное заведение и т. д.).

Источник
Для тех, кто читает по-англисйки, еще ссылка: http://www.migrationsverket.se/info/5141_en.html
Юрий

[vlads55]

Всё верно и об этом писали. Если Вы получили long-term в одной стране, то можете получить обычный вид на жительство в другой стране. Но к визам это не имеет никакого отношения. Жители шенгенских стран могут находится в другой стране шенгена без виз 90/180. А жители стран не шенгена должны получать визу.

[Юрий]

Жители шенгенских стран могут находится в другой стране шенгена без виз 90/180. А жители стран не шенгена должны получать визу.

Здесь обращаю внимание на слова:"жители"...
Скорее всего люди сами не разобрались в информации, и написали мне...
Когда они оформят разрешение для проживнаия в Швеции, попрошу их прислать мне копии документов, чтобы понять, о чем шла речь в действительности....
Хотя, и мне изредко стоит таким образом стимулировать обсуждения на форумах....
Юрий

[УСАТыЙ]

Чл. 24д. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) На чужденец, получил статут на дългосрочно пребиваващ, се издава разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз. Това разрешение е със срок на валидност 5 години, като при изтичането му се подновява след представяне на заявление. Изтичането на срока на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз не е основание за отнемане или загуба на този статут.
(2) Разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз се издава въз основа на лично подадено заявление. Разрешението се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни. В полето "тип разрешение" се отбелязва "дългосрочно пребиваващ в ЕС".
Юрий

Допустим это 2 разных разрешения, тогда вопрос какая будет такса за получения тип разрешение "дългосрочно пребиваващ в ЕС" ?
И почему нету образцов заявление за тип разрешение "дългосрочно пребиваващ в ЕС" ?

[Юрий]

Допустим это 2 разных разрешения, тогда вопрос какая будет такса за получения тип разрешение "дългосрочно пребиваващ в ЕС" ?
И почему нету образцов заявление за тип разрешение "дългосрочно пребиваващ в ЕС" ?

Образец имеется в Дерективе ЕС. Что касается болгарского варината, то, надеюсь, в лизком будущем его увидеть.
Юрий

[vlads55]

Допустим это 2 разных разрешения, тогда вопрос какая будет такса за получения тип разрешение "дългосрочно пребиваващ в ЕС" ?
И почему нету образцов заявление за тип разрешение "дългосрочно пребиваващ в ЕС" ?

Нет никаких двух разарешений. Процедура происходит просто.
1. Сначала подаете заявление на получение статуса. Если одобрили, то платите таксу (по моему 1000 лева как за ПМЖ)
2. Пишете заявление на выдачу разрешения, аналогично как писали на получение такого разрешения при ВНЖ или ПМЖ. Разрешение - это обычный пластик. Посмотрите на свой - там так и на писано "разрешение". Просто по старинке его называют личной картой. Хотя по новому закону личные карты только у граждан Болгарии. А иностранцев - разрешения на пребывание. Такса за пластик стандартная и зависит от сроков выдачи.

[УСАТыЙ]

Допустим это 2 разных разрешения, тогда вопрос какая будет такса за получения тип разрешение "дългосрочно пребиваващ в ЕС" ?
И почему нету образцов заявление за тип разрешение "дългосрочно пребиваващ в ЕС" ?

Нет никаких двух разарешений. Процедура происходит просто.
1. Сначала подаете заявление на получение статуса. Если одобрили, то платите таксу (по моему 1000 лева как за ПМЖ)
2. Пишете заявление на выдачу разрешения, аналогично как писали на получение такого разрешения при ВНЖ или ПМЖ. Разрешение - это обычный пластик. Посмотрите на свой - там так и на писано "разрешение". Просто по старинке его называют личной картой. Хотя по новому закону личные карты только у граждан Болгарии. А иностранцев - разрешения на пребывание. Такса за пластик стандартная и зависит от сроков выдачи.

Это вы описываете процедуру получения дългосрочно пребиваване.
А меня интересует процедура получения "дългосрочно пребиваващ в ЕС" уже второй раз я читаю что это две разные карты первый раз об этом писал Валерий сейчас об этом говорит Юрий. А вы vlads55 хвастались что у вашей тещи катра разрешение дългосрочно пребиваване, вопрос почему тогда она не оформила вторую карту разрешение дългосрочно пребиваващ в ЕС ??? Раз у вас есть карта так обнародуйте ее людям..............

[vlads55]

Это вы описываете процедуру получения дългосрочно пребиваване.
А меня интересует процедура получения "дългосрочно пребиваващ в ЕС"

Это одно и то же. Раньше, когда формат карт не был унифицирован, то долгосрочники могли получить отдельную карту. После унификации просто пишут long-term residence EC. И все дела. Можете нарыть в инете последний регламент по выпуску разрешений на пребывание. Там всё написано. И заодно прочтите внимательно ещё раз текст закона об иностранцах в тему. Слово разрешение значит карта. И всего-то.

[Юрий]

Давайте уточним, что пишут на латинице в Разрешении для пребывания иностранцам с "нашими сокращениями":
-ВНЖ - продължительно пребиваване?
- ДВЖ - дългосрочно пребиваване?
- ПМЖ - постоянно пребиваване?
Пока не разберемся с етим будем топтаться на месте.
Юрий

[Вяра]

Давно не писала, но, думаю моя информация будет полезна тем кто строит какие то грандиозные планы связанные с приобретением нового статуса...ДВЖ, ПМЖ, синяя карта и пр документ выданный в Болгарии НЕ ДАЮТ права жить или работать в другой стране ЕС. Единственная разница ДВЖ и ПМЖ состоит в том, что её вдладелец может более легко получить визу для поиска работы, но работать при этом не имеет права если не будет соблюдён ряд условий
1. наличие Высшего образование, причём не абы какого а того которое признаётся в ЕС и это далеко не любой российский ВУЗ
2. знание языка страны.
3. наличие контракта, в ряде стран требуется сертификат от работодателя что он обязуется оказать помощ в проживании
4. денежные средства на счету
5. куча огромная всяких бумаг и документов.
6. ДВЖ не признаётся рядом стран Енглия, Ирландия, Дания
Что бы было понятно что ДВЖ это фикция, приведу пример - ГРАЖДАНЕ Болгарии не имеют право вот так запросто поехать работать в любую страну ЕС, им так же нужен контракт подписанный работодателем, иначе из Болгарии уже половина населения разбежалась бы, неужели кто то думает что какое то ДВЖ круче чем гражданство и отсидев 5 лет в Болгарии, можно запросто переехать жить в Германию упав там на не малый социал?
И последнее. Имея ДВЖ в Болгарии, и о чудо - найдя работу в той же Германии, причём работу кабальную с привязкой к определённому работодателю, ну или организовав там бизнес без права на работу на чужого дядю, можно снова претендовать но на ВНЖ, опять отсидеть там 5 лет, и только тогда получить ДВЖ, при этом ДВЖ Болгарии заберут, А вот ПМЖ не заберут..так что каждый в праве решать что ему лучше и что круче. Желающие могут сами обратиться с вопросом в консульство другой страны ЕС или просто прочитав законы об иностранцах этой другой страны, там нигде не написано, что жители вторых стран ЕС имеюжие ДВЖ так же как и граждане, могут жить у них сколько им влезет. Максимум три месяца, дальше или показывай что у тебя куча денег, или бизнес, или неси контракт и оформляй ВНЖ по новой.

[viktum]

...

Спасибо, что пишите. Ваша информация многим полезна.
Ели я не ошибаюсь, то скоро истекает Ваши 5 лет ВНЖ. Когда поздравлять с новым статусом?

[vlads55]

Максимум три месяца, дальше или показывай что у тебя куча денег, или бизнес, или неси контракт и оформляй ВНЖ по новой.

Уважаемая Вяра,
Вы опять путаете мягкое с тёплым Для определённой группы людей ДВЖ гораздо предпочтительней ПМЖ. Поскольку реально даёт возможность проживать в другой стране ЕС. Понятно, что денег нужно, халявщики никому не нужны. Но денег опять же нужно несколько меньше, чем начинать с нуля. Таким образом лица получавшие ДВЖ в Болагрии могу вполне душевно прикупить домик во Франции или Италии и вполне нормально оформить там ВНЖ. С ПМЖ не получиться вообще никак.
Как-то так картинка выглядит.