Одобрил,
Заместник-министър:
Димитър Димитров
УКАЗАНИЯ
Относно: чл. 12 от проектодирективата за единното разрешение за пребиваване и работа – среща на Съветниците по ПВР на 13.03.2009
Във връзка с проведените дискусии РГСВ по чл. 12 от проектодирективата и доклада от РГСВ (док. 6966/09), както и дадените указания за налагане на резерва на чл. 12 в рамките на SCIFA, българският представител да изрази следното становище:
1. България споделя изводите, направени от РГСВ в доклада й и подкрепя новия пар. 4 на чл. 12.
2. Да се напомни, че България е наложила резерва върху чл. 12, както и резерва върху пар. 1, б. “е” на чл. 12 и поддържа тези резерви.
Проблемът е с термина „законно пребиваване”, което обхваща всяко пребиваване, от първия ден на достъп на гражданина на трета държава в една от ДЧ. В този си обхват терминът е проблемен с оглед на достъпа до изредените в чл. 12 социални права. Практическите последици от текста ще бъдат, че той дава пълен достъп до социалните системи, още от първия ден на законно влизане в ДЧ. Същевременно, за да е подчинено на социалната система на ДЧ, в пълната й гама от права и особено неконтрибутивните и свързаните с постоянно пребиваване, то съответното национално законодателство обикновено изисква лицето да е установило по-трайна връзка с ДЧ. По-трайната връзка се определя чрез конкретни обстоятелства, някои от които са свързани с по-дълъг период на пребиваване в ДЧ и с допълнителни правни изисквания по националното законодателство, като например получаване на статут на „постоянно пребиваващ”. Тези изисквания на националното право, за да се счита един гражданин на трета държава подчинен на социалното законодателство на ДЧ (в обема от права, заложени в чл. 12), ще се окажат пренебрегнати при даденото тълкуване на термина „законно пребиваване” и ще се окаже, че с директивата се създават права, които гражданите на трети страни не могат да придобият по силата на приложимото към тях законодателство на ДЧ, в която се намират от непродължителен период, или в която те пребивават, без да са придобили статут на постоянно пребиваващи по смисъла на националното право.
Да се изтъкне, че за България е особено важен изводът в доклада от РГСВ, че е необходимо да продължи обсъждането на чл. 12 от проектодирективата с оглед анализиране на противоречията между национално-правните материални условия за достъп до и права от индивидуалните клонове на социалната сигурност и настоящата редакция на текста, изискваща еднакво третиране на всички граждани на трети страни, които са леглано пребиваващи. Освен противоречие с материално социално законодателство, в което ЕО няма компетенции да навлиза, последиците ще бъдат и от финансово естество, което трябва внимателно да се прецени дали е приемливо. Поради това, България иска да продължат дискусиите относно чл. 12 в ПВР органите именно по този въпрос.
Текстът от доклада на РГСВ, на основание на който правим горното искане е:
„Furthermore, in view of a possible contradiction between the requirement of the equal treatment of persons covered by the Directive, who are legal residents, and the national conditions for affiliation or entitlement to benefits under individual branches of social security, which may make it necessary to amend national legislation, it was considered that Member States should further analyse the possible financial impact of that requirement.”
Този текст беше добавен по настояване на България, с оглед продължаване на обсъждането и намиране на адекватно решение, вкл. чрез приемлива промяна в текста.
За сведение:
България в рамките на РГСВ изрази опасенията си, че предоставянето на огромен пакет от социални права от първия ден на пребиваването за граждани от трети държави, които при това биха могли да са и икономически неактивни лица, на основата на чл. 63, пар. 3 от ДЕО е необосновано. Това на практика води към хармонизация на права в областта на социалната политика, за което обаче ЕО няма правомощия да действа и такава хармонизация не се прилага за граждани на държави-членки, поради което на още по-голямо основание е невъзможно да се прилага към права на граждани на трети държави.
Това например за България ще означава, при приемане на чл. 12 в настоящата му редакция, да се измени националното ни законодателство с оглед транспониране на разпоредбата по отношение достъпа на граждани на трети страни до задължително здравно осигуряване и данъчно финансираните здравни услуги в България, до регистрация и ползване на услуги от АЗ, ползване на семейни помощи и др.
Не би могло да се обоснове необходимост от промяна на национално законодателство в социалната област на основание на директива в областта на миграцията.
3. Относно правното основание на проектодирективата и регулирането на пълен набор от социални права за граждани на трети страни
В РГСВ е обсъдено, че правното основание не е достатъчно за определяне на права в областта на социалната сигурност, тъй като ще се наложи ДЧ да приспособят законодателството си по отношение на персонален обхват, право на членство или обезщетения в областта на социалната сигурност.
Становище на Правната служба (5795/09) потвърждава, че предложената правна база чл. 63 (3) от ДЕО не е достатъчна за регулиране чрез предложения чл. 12 на права в социалната област за такъв широк кръг от лица, които вкл. могат да нямат статут на пребиваващи с издадено единно разрешение.
Предвид това, дискусиите в ПВР органите трябва да продължат и с оглед изясняване на този въпрос – позиция, която България поддържа.
Зам.-ръководител на РГ 2: Ръководител на РГ 2:
Добринка Бонева Лиляна Станкова
На мой взгляд. Болгария сейчас выступила против данной директивы, пока не будет решен вопрос о том, кто будет платить за мед. обслуживание для иностранцев из третих стран. А также не желает изменять свое законодательство до решения данного вопроса.
В ближайшее время изменений вряд ли следует ожидать.
Юрий
)
