Пока в Минситерстве труда и соц. политики мне не смогли дать никакой конкретной информации, ни по нац. агенции рассматриваемой документы, ни по списку требуемых документов, которже должнж быть описаны в Правильнике к Закону! На сайте Министерства л;ишь нашел информацию, что данный правильник запланирован к публикации на май 2016 г.
Так как закон еще не сушествует на русском, я у емня нет времени на его первод, топ опубликую здесь официальный телст, для заинтерсованных лиц:
ЗАКОН ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ
В сила от 21.05.2016 г. Обн. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика;
2. осъществяването на правото на свободно движение в Република България на работници - граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
3. заетостта на български граждани при свободното им движение в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство;
4. двустранното регулиране на заетостта с трети държави - както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България.
(2) Условията и редът, при които работниците - граждани на трети държави, и членовете на техните семейства, както и граждани на трети държави - членове на семейство на български граждани, може да влизат, да пребивават и да напускат Република България, се определят със Закона за чужденците в Република България.
(3) Условията и редът, при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз, и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
Чл. 2. При осъществяване на правата и задълженията по този закон не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, лично положение, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания.
Чл. 3. (1) Политиката по свободно движение на работници, трудовата миграция и интеграцията на чужденци се осъществява в сътрудничество и след консултации с представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите, както и с представители и на други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на глава трета от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Министърът на труда и социалната политика след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност може да наложи ограничения на достъпа на работници - граждани на трети държави, до пазара на труда, включително на висококвалифицираните и на лицата, извършващи дейност на свободна практика, съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на пазара на труда.
(3) Сътрудничеството и консултациите по ал. 1 и 2 се осъществяват от Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност.
Чл. 4. (1) Към министъра на труда и социалната политика се създава Национален съвет по трудова миграция и трудова мобилност.
(2) Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност се състои от равен брой представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от представители на министерства, агенции, комисии, както и на органите за местно самоуправление.
(3) В състава на съвета по ал. 2 могат да бъдат канени за участие и представители на международни организации и юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейности в областта на трудовата миграция, трудовата мобилност и интеграцията на чужденци.
(4) Председател на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност е министърът на труда и социалната политика.
(5) Съставът, организацията и дейността на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност се определят с правилника за прилагане на закона.
Глава втора.
ТРУДОВА МИГРАЦИЯ ОТ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ
Раздел I.
Общи разпоредби
Чл. 5. (1) На гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато:
1. има трудов договор с местен работодател;
2. е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
3. е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер;
4. извършва дейност на свободна практика.
(2) При кандидатстването за първоначален достъп до пазара на труда, както и за достъп след срока по чл. 7, ал. 5 чужденецът пребивава извън територията на Република България.
(3) Условията и редът за допускане на командировани или изпратени работници и служители от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 6. Трудовите и осигурителните отношения на работниците - граждани на трети държави, наемани от местни работодатели, както и на извършващите дейност на свободна практика се уреждат при условията и по реда на българското трудово и осигурително законодателство.
Чл. 7. (1) Достъп до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство:
1. съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на българския пазар на труда след проведено от работодателя предварително проучване на пазара на труда;
2. при условие че в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и лицата по чл. 9, ал. 1, т. 2 - 6;
3. когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
4. когато гражданинът на трета държава притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.
(2) Работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България - само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.
(3) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по ал. 1 на работници - граждани на трети държави.
(4) Продължителността на разрешения достъп до пазара на труда по ал. 1 е за срока на договора с местния работодател, но за не повече от 12 месеца.
(5) Срокът на решението по ал. 3 може да бъде продължен до три години, когато условията за първоначалното му предоставяне не са променени.
(6) Агенцията по заетостта осигурява информация относно всички документи, необходими за подаването на заявление за предоставяне на решението по ал. 3, включително за произтичащите от него права и задължения за работника - гражданин на трета държава.
(7) Документите, необходими за предоставяне на решението по ал. 3, се подават от работодателя в Агенцията по заетостта.
(8) За предоставяне или продължаване на срока на решението по ал. 3 работодателят внася такса в размер 400 лв.
(9) Условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от граждани на трети държави по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се определят съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.
(10) Условията и редът за предоставяне, продължаване, отказ или отмяна на решението по ал. 3, както и условията за провеждане на проучването по ал. 1, т. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(11) Условията и редът за издаване, подновяване, отказ и отнемане на разрешенията за пребиваване и работа се определят с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 51 от 2011 г.; изм., бр. 41, 62 и 110 от 2013 г., бр. 60 и 61 от 2014 г. и бр. 40 и 57 от 2015 г.).
Чл. 8. (1) Право на достъп до пазара на труда нямат работници - граждани на трети държави, които:
1. имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България;
2. имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 - 8, 10, 14, 16, 19 и 20 и чл. 24в от Закона за чужденците в Република България.
(2) Право на достъп до пазара на труда на основание извън посочените в ал. 1 може да получат работници - граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са:
1. лица от български произход - до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;
2. лица, работили в предходен период, преди подаване на искането за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който Република България е страна;
3. лица, работили без разрешение за работа при условията на чл. 9, ал. 3 - при продължаване на заетостта над три месеца;
4. членове на семейство на продължително пребиваващ в Република България чужденец - гражданин на трета държава.
Чл. 9. (1) Не се изисква разрешение по чл. 7, ал. 3 за работници - граждани на трети държави:
1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване;
2. с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и членовете на техните семейства;
3. с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците;
4. за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна;
5. които са членове на семейство на български граждани;
6. които са членове на семейство на гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;
7. които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;
8. официално акредитирани в Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;
9. ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците;
10. търсещи убежище или международна закрила - за трудова дейност, организирана в центровете на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
11. ползващи се с правата по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България - до осъществяване на експулсирането.
(2) Заетостта на членовете на семейства по ал. 1, т. 2, 5 и 6, както и на лицата по ал. 1, т. 9 и 11 се декларира по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(3) Работник - гражданин на трета държава, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
(4) Работник - гражданин на трета държава, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер, без разрешение за работа, въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
(5) Условията и редът за регистрация по ал. 3 и 4 се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 10. (1) В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
(2) При наемане на работа или при приемане на работник - гражданин на трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането.
(3) Условията по ал. 2 се изпълняват и по отношение на командированите работници и служители от трети държави от местното лице, което ги е приело.
(4) При предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на работника - гражданин на трета държава, или на командировката в рамките на предоставяне на услуги, работодателят или лицето, приело работника, уведомява писмено Агенцията по заетостта в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.
Чл. 11. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави решението по чл. 7, ал. 3, когато:
1. не са спазени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 7 и чл. 8, ал. 1;
2. не са спазени процедурите, определени с правилника за прилагане на закона;
3. работодателят има влязло в сила наказателно постановление в предходен двугодишен период за ползване труда на чужденец без право на достъп до пазара на труда или за наемане на незаконно пребиваващ чужденец;
4. работодателят през последните три месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, граждани на трети държави с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или с приравнени на техните права по чл. 9, ал. 1, т. 2 - 6 граждани на трети държави, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на работник - гражданин на трета държава;
5. са налице основания по чл. 10 от Закона за чужденците в Република България;
6. работодателят в предходната една година преди подаване на искането за предоставяне на решение по чл. 7, ал. 3 има влязло в сила наказателно постановление по чл. 76, ал. 1;
7. работодателят е подал уведомление в Агенцията по заетостта за масово уволнение на работници и служители от същите категории, професия и квалификационно ниво, за които иска да назначи работници - граждани на трети държави, в предходните 6 месеца преди внасянето на искането за предоставяне на решение по чл. 7, ал. 3;
8. работодателят има парични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията или на парични задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване;
9. работодателят не осъществява икономическа дейност или дейността му е прекратена чрез ликвидация или несъстоятелност;
10. работникът - гражданин на трета държава, е санкциониран за незаконна трудова дейност в предходен 5-годишен период или съгласно представените документи е работил незаконно в Република България при предишно пребиваване или към момента на внасяне на искането;
11. министърът на труда и социалната политика е наложил ограничения на достъпа на граждани на трети държави до пазара на труда съгласно чл. 3, ал. 2.
(2) Алинея 1, т. 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 се прилагат и в случаите на командироване или изпращане на работници и служители от трети държави.
(3) Отказите по ал. 1 и 2 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 12. (1) Правото на достъп до пазара на труда на работник - гражданин на трета държава, може да бъде отнето, когато:
1. се установи, че за предоставянето на решението по чл. 7, ал. 3 са представени неверни данни;
2. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на гражданина на трета държава не съответства на посочените в решението по чл. 7, ал. 3 длъжност, място на работа, работодател или местно лице, приемащо на работа командирован работник или служител от трета държава;
3. разрешението за пребиваване на работника - гражданин на трета държава, не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.
(2) Условията и редът за отнемане на правото на достъп до пазара на труда на работник - гражданин на трета държава, се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 13. (1) Не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави.
(2) В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава в нарушение на забраната по ал. 1, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период от три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането. Плащането е дължимо и може да се търси по реда на Гражданския процесуален кодекс и след завръщането на гражданина в държавата на обичайното му пребиваване, включително за разходите по превода на плащането.
(3) Ако работодателят не изплати задължението по ал. 2, наетият на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава може да предяви иск срещу него, включително когато се е върнал или е бил върнат в държавата по обичайното му пребиваване, в тригодишен срок по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Върху изплатеното по ал. 2 възнаграждение се дължат съответните данъци и задължителни осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.
(5) Работодателят поема разходите за връщане на незаконно пребиваващия гражданин на трета държава.
Чл. 14. (1) Министърът на труда и социалната политика може при доказана целесъобразност, включително за насърчаване на инвестициите в Република България, да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 2.
(2) За разрешението по ал. 1 министърът на труда и социалната политика изисква становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.
(3) Агенцията по заетостта публикува на интернет страницата си актуална информация за разрешенията по ал. 1.
Раздел II.
Единно разрешение за пребиваване и работа
Чл. 15. (1) Единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3 за граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа;
2. притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България за цели, различни от трудова заетост.
(2) Решението по ал. 1 се предоставя при спазване на чл. 7, ал. 1.
(3) Срокът на решението по ал. 1 може да бъде продължаван за срок до 12 месеца, когато са налице основанията за първоначалното му предоставяне и няма прекъсване в заетостта, като общата продължителност не може да надвишава три години.
(4) За предоставяне на решението по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 за работа на:
1. лица от български произход, доказан по установения ред, за наемането им на длъжност, за която имат съответното образование или професионални квалификация и опит - до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;
2. чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;
3. гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката;
4. артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност - след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;
5. спортисти и треньори в спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения.
(5) Достъпът до пазара на труда на лицата по ал. 4 може да бъде продължаван и след изтичане на тригодишния срок на заетост по ал. 3.
Чл. 16. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които са:
1. командировани или изпратени в рамките на предоставянето на услуги - за срока на командироването;
2. получили разрешение за продължително пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер;
3. получили разрешение за сезонен работник;
4. получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България;
5. приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация.
Раздел III.
Синя карта на Европейския съюз
Чл. 17. (1) Разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз" се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33к, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.
(2) Решението по ал. 1 се предоставя в 15-дневен срок от подаване на заявлението при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 1, 3 и 4, когато:
1. работникът - гражданин на трета държава, притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;
2. брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор.
(3) Решението по ал. 1 се предоставя за срока на трудовия договор.
(4) За предоставяне на решение за упражняване на висококвалифицирана заетост трудовият договор е със срок не по-малък от 12 месеца.
Чл. 18. (1) Изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат при предоставяне на решение по чл. 17, ал. 1 за упражняване на висококвалифицирана заетост от работник - гражданин на трета държава, на длъжност от единична група професии от Националната класификация на професиите и длъжностите, включена в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти.
(2) Списъкът по ал. 1 се утвърждава от министъра на труда и социалната политика въз основа на мотивирано предложение на национално представителните организации на работодателите и след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и в Националния съвет за насърчаване на заетостта. Списъкът може да се актуализира ежегодно до 31 януари.
(3) Решението за упражняване на висококвалифицирана заетост по ал. 1 се издава при спазване на чл. 17, ал. 2, т. 1, когато брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, е най-малко два пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключване на трудовия договор.
Чл. 19. Членовете на семейството на притежател на Синя карта на Европейския съюз имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на притежателя й при спазване на изискванията на чл. 33к, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.
Чл. 20. (1) През първите две години на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена Синята карта на Европейския съюз, само на територията на Република България.
(2) За срока по ал. 1 притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да смени работодателя си само след получаване на писмено решение от Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 21. (1) В случай че остане без работа, притежателят на Синя карта на Европейския съюз има право в рамките на три месеца да търси и да започне работа при спазване изискванията на чл. 20, ал. 2.
(2) При възникване на обстоятелството по ал. 1 притежателят на Синя карта на Европейския съюз се регистрира в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни и може да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта.
(3) До получаване на решение относно смяната на работодателя обстоятелството по ал. 1 не е основание Агенцията по заетостта да предложи отнемане на Синята карта на Европейския съюз.
(4) Правото по ал. 1 може да бъде ползвано еднократно в рамките на срока на валидност на Синята карта на Европейския съюз.
(5) Когато не са спазени разпоредбите на ал. 4, Агенцията по заетостта изготвя мотивирано предложение до Министерството на вътрешните работи за отнемане или за неподновяване на Синя карта на Европейския съюз.
Чл. 22. На гражданин на трета държава, нарушил изискванията на чл. 20 и 21, може да бъде отнета Синята карта на Европейския съюз или да бъде отказано нейното подновяване по реда на Закона за чужденците в Република България и правилника за прилагането му.
Чл. 23. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които са:
1. приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация;
2. командировани или изпратени в рамките на предоставянето на услуги;
3. получили разрешение за сезонен работник;
4. получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България.
Раздел IV.
Сезонна заетост
Чл. 24. (1) Разрешението за сезонен работник се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24к от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.
(2) Решението по ал. 1 се издава в 15-дневен срок от подаване на заявлението за сезонна работа за срок от 90 дни до 9 месеца в рамките на календарната година.
(3) Сезонна работа до 90 дни съгласно чл. 24л от Закона за чужденците в Република България се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация.
Чл. 25. (1) Министърът на труда и социалната политика утвърждава Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните.
(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя еднократно след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и за него се уведомява Европейската комисия.
(3) При промяна в икономическите сектори списъкът по ал. 1 може да се изменя и допълва по реда на ал. 2, за което се уведомява Европейската комисия.
(4) Решението по чл. 24, ал. 1 се предоставя само за дейности, включени в списъка по ал. 1, като не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2.
Чл. 26. Когато заявлението за предоставяне на решение по чл. 24, ал. 1 бъде отхвърлено по вина на работодателя, той дължи на гражданина на трета държава обезщетение съгласно българското законодателство.
Чл. 27. (1) Транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в Република България са за сметка на работодателя. Работодателят поема разноските и в обратната посока.
(2) За сметка на работодателя са задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник.
(3) Разходите по ал. 1 и 2 не се възстановяват на работодателя от сезонния работник и не могат да се приспадат от възнаграждението му.
Чл. 28. (1) Работодателят представя на Агенцията по заетостта доказателства, че на сезонния работник ще бъде осигурено подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане на срока на договора.
(2) Жилището по ал. 1 се предоставя от работодателя или се осигурява с неговото съдействие.
(3) За ползването на жилището сезонният работник сключва договор за наем.
(4) Наемната цена на жилището по ал. 1 е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището и не се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник.
(5) Работодателят уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна на обстоятелствата по ал. 1 - 4.
(6) При проверка на обстоятелствата по ал. 1 - 4 Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" има право на достъп до жилището на сезонния работник с негово съгласие.
Чл. 29. В случаите по чл. 24к, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да продължи да работи при същия работодател или да го смени след решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
Чл. 30. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:
1. осъществяват дейности от името на предприятия, установени в друга държава членка в рамките на предоставянето на услуги по смисъла на чл. 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително когато са командировани от предприятия, установени в държава - членка на Европейския съюз;
2. заедно с членовете на своите семейства и независимо от гражданството си упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство;
3. са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация;
4. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България.
Раздел V.
Вътрешнокорпоративен трансфер
Чл. 31. (1) Разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33п от Закона за чужденците в Република България и съдържа издаваното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.
(2) При предоставяне на решението по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2.
(3) Решението по ал. 1 дава право на работник - гражданин на трета държава, да извършва трудова дейност на територията на Република България само за конкретно приемащо предприятие или група предприятия и само за длъжностите - ръководител, специалист или служител-стажант.
(4) Приемащото предприятие уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна, свързана с процедурата по предоставяне на решението по ал. 1.
Чл. 32. (1) Условията на труд за работниците - граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се уреждат при условията и по реда за командированите или изпратени работници и служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България.
(2) Работникът - гражданин на трета държава, може да извършва трудова дейност на територията на Република България въз основа на разрешение за продължително пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер за срок до:
1. три години - за работещите като ръководители и специалисти;
2. една година - за работещите като служители-стажанти.
Чл. 33. Членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, при спазване на изискванията на чл. 33р от Закона за чужденците в Република България, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.
Чл. 34. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави решението по чл. 31, ал. 1, когато от представените документи е видно, че приемащото предприятие е създадено с единствена цел да улеснява преместването на работници - граждани на трети държави, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.
Чл. 35. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за получаване на разрешение за пребиваване и работа като научни работници;
2. упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство;
3. са командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги;
4. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България;
5. са приети в редовна форма на обучение във висше училище или преминават краткосрочно практическо обучение като част от обучението;
6. са наети от предприятия, които осигуряват временна работа, или от други предприятия, предоставящи работници за извършване на работа под надзора и ръководството на друго предприятие;
7. са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация.
Раздел VI.
Заетост на научни работници, студенти и стажанти
Чл. 36. (1) Граждани на трети държави, които са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация, упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за работа - за срока на продължителност на проекта.
(2) Случаите по ал. 1 се регистрират в Агенцията по заетостта от приемащата научноизследователска организация.
Чл. 37. Членовете на семейството на гражданин на трета държава - научен работник, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на научния работник при спазване на изискванията на чл. 24б, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.
Чл. 38. (1) Граждани на трети държави, които са студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България, може да упражняват краткосрочна заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта в срок до 7 дни от началото й, при спазване изискванията на чл. 24в от Закона за чужденците в Република България:
1. до 20 часа седмично по време на учебната година, и
2. по време на официално обявените за съответното висше училище ваканции.
(2) Алинея 1 се прилага и за заетост до 6 месеца в рамките на 12 месеца във връзка с провеждане на учебна практика, непосредствено свързана с предмета на обучението на студентите по ал. 1.
Чл. 39. Условията и редът за регистрация по този раздел се определят с правилника за прилагане на закона.
Раздел VII.
Разрешение за работа
Чл. 40. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България.
(2) Разрешението за работа по ал. 1 се издава за:
1. командировани или изпратени работници и служители - граждани на трети държави, в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
2. членове на семейство на гражданин на трета държава, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България;
3. други случаи с цел заетост на граждани на трети държави, необхванати от тази глава.
(3) Разрешението за работа по ал. 1 се издава при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 4 в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 7, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.
(4) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на граждани на трети държави в Република България се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 41. (1) Разрешението за работа по чл. 40, ал. 1 се издава за срок до една година.
(2) Срокът по ал. 1 за работещите по трудово правоотношение може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначалното издаване.
(3) Срокът по ал. 1 за командировани или изпратени работници и служители може да бъде продължен по изключение с до 12 месеца, ако дейността изисква превишаване на първоначално обявената продължителност.
(4) За издаване и продължаване на разрешението работодателят или местното лице, приемащо на работа лицата по чл. 40, ал. 2, т. 1 и 2, внася таксата по чл. 7, ал. 8.
(5) За преиздаване на разрешението по чл. 40, ал. 1 поради загубване, повреждане или унищожаване на документите се заплаща такса в размер 200 лв.
Чл. 42. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да издаде или продължи разрешението по чл. 40, ал. 1, когато:
1. са налице основанията по чл. 11;
2. не са изпълнени изискванията, установени с други нормативни актове за упражняване на определената професия от чужденец в страната;
3. на работника - гражданин на трета държава, е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.
Чл. 43. (1) Разрешението по чл. 40, ал. 1 се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:
1. се установи, че за издаването на разрешението са представени неверни данни;
2. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на работника - гражданин на трета държава, не съответства на посочените в разрешението длъжност, място на работа, работодател или лице, приемащо на работа командирован работник или служител от трета държава;
3. разрешението за пребиваване на работника - гражданин на трета държава, в страната не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България;
4. на работника - гражданин на трета държава, е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.
(2) За отнето разрешение за работа по ал. 1, т. 1 и 2 Агенцията по заетостта уведомява гражданина на трета държава, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) В тридневен срок от уведомяването по ал. 2 гражданинът на трета държава е длъжен да върне разрешението за работа в Агенцията по заетостта.
(4) Решението за издаване на разрешение за работа се отменя, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението.
Раздел VIII.
Разрешение за извършване на дейност на свободна практика (В сила от 01.01.2017 г.)
Чл. 44. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава след представяне на подробен план за дейността за срока на разрешението, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване съгласно чл. 24а от Закона за чужденците в Република България.
(2) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1 се издава в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 7, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 4.
(3) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешение за извършване на дейност на свободна практика на граждани на трета държава в Република България се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 45. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика по чл. 44, ал. 1 се издава за срок до една година.
(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначално издаване.
(3) За издаване и продължаване на разрешението кандидатът внася таксата по чл. 7, ал. 8.
(4) За преиздаване на разрешението по чл. 44, ал. 1 поради загубване, повреждане или унищожаване на документите се заплаща такса в размер 200 лв.
Чл. 46. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Всяка промяна в личните данни и обстоятелствата, декларирани в заявлението за извършване на дейността на свободна практика и в приложените документи, настъпила след започване на дейността, трябва да бъде заявена от гражданина на трета държава до Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от настъпването на промяната.
(2) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта одобрява промени в плана за дейността, в случай че няма да се отразят неблагоприятно върху извършваната дейност и върху поетите от гражданина на трета държава в него ангажименти.
(3) За срока на първоначално издаденото разрешение за извършване на дейност на свободна практика не се допуска промяна в предмета на извършваната дейност.
(4) Гражданин на трета държава, който изпадне във временно затруднение или невъзможност за извършване на дейността на свободна практика, уведомява в 7-дневен срок Агенцията по заетостта.
Чл. 47. (В сила от 01.01.2017 г.) Издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика от граждани на трети държави се отказва в следните случаи:
1. гражданинът на трета държава не е подал необходимите документи;
2. представеният план за дейността или отчетът за неговото изпълнение не са обосновани или не е доказан икономически или обществен ефект;
3. от подадените документи се установява, че гражданинът на трета държава има намерение да извършва работа по трудово правоотношение;
4. гражданинът на трета държава е подал документи преди изтичането на 12 месеца от датата на отнемането на предишно разрешение за извършване на дейност на свободна практика;
5. гражданинът на трета държава не е изпълнил задълженията си по Кодекса за социално осигуряване и данъчните си задължения;
6. на гражданина на трета държава е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.
Чл. 48. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:
1. се установи, че за издаването на разрешението гражданинът на трета държава е заявил неверни лични данни или не е уведомил Агенцията по заетостта за промяната по чл. 46, ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от настъпването на промяната;
2. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта не одобри промяната по чл. 46, ал. 2;
3. гражданинът на трета държава изпадне в неплатежоспособност;
4. в рамките на последните 12 месеца затрудненията или невъзможността за извършване на дейността продължат повече от:
а) три месеца, ако гражданинът на трета държава е извършвал дейност на свободна практика на територията на Република България по-малко от две години;
б) 6 месеца, ако гражданинът на трета държава е извършвал дейност на свободна практика на територията на Република България две години или повече;
5. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят грубо или системно нарушение на трудовото законодателство по отношение на наетите в изпълнение на дейността лица;
6. на гражданина на трета държава е наложена принудителна административна мярка по реда на Закона за чужденците в Република България;
7. разрешението за пребиваване на чужденеца в страната не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.
(2) За отнето разрешение за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1, т. 1 - 6 Агенцията по заетостта уведомява гражданина на трета държава, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) В тридневен срок от уведомяването по ал. 2 гражданинът на трета държава връща разрешението за извършване на дейност на свободна практика в Агенцията по заетостта.
(4) Решението за издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика се отменя, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението.
Глава трета.
РАВНО ТРЕТИРАНЕ
Чл. 49. (1) Гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото си на свободно движение, при пребиваването си в Република България имат всички права и задължения според българските закони и международните договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.
(2) Гражданите на трети държави, притежателите на Единно разрешение за пребиваване и работа, на Синя карта на Европейския съюз и на Разрешение за сезонен работник са равнопоставени на българските граждани по отношение на:
1. достъпа до информация за обявени свободни работни места;
2. ползването на посредничество по информиране и наемане на работа;
3. условията на труд, включително по отношение на заплащането, работното време и почивките, прекратяването на трудовото правоотношение, минималната възраст за започване на работа, участие в колективното трудово договаряне;
4. безопасността и здравето при работа;
5. условията за достъп, подчиняването на задължения и ползването на права на социална сигурност в рамките на правото на Европейския съюз;
6. достъпа до стоки и услуги, включително обществени;
7. образованието и професионалното обучение;
8. признаването на дипломи за завършено образование;
9. признаването на удостоверения и други доказателства за професионална квалификация в съответствие със Закона за признаване на професионални квалификации;
10. плащанията на придобити законоустановени пенсии за старост, инвалидност и смърт, свързани с приходите и по предходна заетост, в размер, приложим съгласно правото на държавата членка или на държавите членки - длъжници, при преместване в трета държава, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание на тяхното гражданство (ОВ, L 344/1 от 29 декември 2010 г.), както и на съществуващите двустранни споразумения с трети държави; същото се прилага и по отношение на плащанията за преживелите ги съпрузи;
11. свободата на сдружаване, присъединяване и членство в организации на работници и служители или работодатели, както и в професионални и съсловни организации, включително по отношение на предоставяните привилегии от такова членство, освен когато по силата на закон, устав или друг нормативен акт се изисква българско гражданство, без да се засягат общественият ред и обществената сигурност;
12. правата за ползване на данъчни облекчения при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) В обхвата на ал. 2, т. 5 не се включват семейните надбавки и обезщетенията при безработица, когато разрешението се издава за заетост с продължителност до 9 месеца.
(4) Условията по ал. 2 не възпрепятстват налагането на мерки за административна принуда по глава пета от Закона за чужденците в Република България.
Чл. 50. (1) От правата по чл. 49, ал. 2 се ползват и гражданите на трети държави с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България съгласно Закона за чужденците в Република България.
(2) При ползването на правото по чл. 49, ал. 2, т. 7 се включва и достъпът до стипендии по реда за българските граждани.
Чл. 51. (1) От правата по чл. 49, ал. 2 се ползват и членовете на семействата на притежатели на Синя карта на Европейския съюз, които обичайно пребивават на територията на Република България.
(2) При преместване в друга държава - членка на Европейския съюз, ползването на правата по чл. 49, ал. 2, т. 1 - 5 се преустановява след получаване на Синя карта на Европейския съюз или на друго разрешение за пребиваване от следващата държава членка или при изтичане на срока на пребиваване в България.
Чл. 52. (1) Сезонен работник се полза от правото си по чл. 49, ал. 2, т. 7 само по отношение на сезонната работа, за която е получил разрешение по реда на раздел IV.
(2) Данъчните облекчения по чл. 49, ал. 2, т. 12 не се прилагат в случаите, в които регистрираното или обичайното местопребиваване на членовете на семейството на сезонен работник, за които той подава съответната декларация за прилагане на облекчения, е извън територията на Република България.
Чл. 53. (1) По отношение на условията и реда за заетост в Република България работниците - граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се ползват от правото на равно третиране с командированите работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
(2) Гражданите на трети държави по ал. 1 са равнопоставени на българските граждани по отношение на правата по чл. 49, ал. 2, т. 4 - 10.
Чл. 54. (1) От правата по чл. 49, ал. 2, т. 3 - 9 се ползват и чужденците, получили разрешение за продължително пребиваване като научни работници по чл. 24б от Закона за чужденците в Република България.
(2) От правата по чл. 49, ал. 2, т. 3 - 9 се ползват и чужденците, получили разрешение за работа или разрешение за извършване на дейност на свободна практика.
(3) Равното третиране на командированите работници и служители се определя с наредбата по чл. 5, ал. 2.
Глава четвърта.
ТРУДОВА МОБИЛНОСТ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Чл. 55. (1) Правото на свободно движение на български работници на територията на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, както и на работници - граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, на територията на Република България е гарантирано от чл. 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз и се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ, L 141/1 от 27 май 2011 г.).
(2) Гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото си на свободно движение в България, могат да потърсят закрила по законоустановения ред в случаите, в които са:
1. ощетени в резултат на необосновани ограничения и пречки да упражняват своето право на свободно движение;
2. засегнати от неспазването на принципа на равно третиране спрямо тях, дори след като правоотношението, при което се твърди, че са възникнали ограниченията, пречката или дискриминацията, е прекратено.
(3) За осъществяване на правата на лицата по ал. 1 Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта си сътрудничат със съответните държавни институции на другите държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Чл. 56. (1) Министерството на труда и социалната политика планира, координира и чрез Агенцията по заетостта осъществява дейността по насърчаване, анализ, наблюдение и подкрепа на равното третиране на работниците от Европейския съюз и на членовете на техните семейства при упражняване на правото им на свободно движение.
(2) Агенцията по заетостта осигурява своевременно ясна, безплатна, леснодостъпна, подробна и актуална информация за всички права и задължения във връзка със свободното движение на работници на повече от един от официалните езици на институциите на Европейския съюз.
Чл. 57. Всички въпроси, свързани с упражняване правото на свободно движение на работници, се обсъждат в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност.
Чл. 58. (1) Условията и редът за командироване на работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) Условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се определят съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.
Чл. 59. (1) Българските граждани и гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото на свободно движение на територията на Република България, могат да ползват посреднически услуги за заетост по реда на Закона за насърчаване на заетостта.
(2) Условията и редът за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в други държави от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за насърчаване на заетостта се определят с наредбата по чл. 28, ал. 8 от същия закон.
Продолжение следует...