ЗАКОН ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА
Вступил в действие с 01.01.2007 года.
Так как было много вопросов по поводу изменений в Законе об иностранцах в РБ (ЗЧРБ), то сообщаю, что я не нашел отмены закона ЧРБ или его изменений с 10.10.2006 г. (Закон о болгарском гражданстве, также пока не изменен), но с Нового года вступил в действие новый заком, о котором идет здесь речь. Он дополняет болгарское законодательство.
Так как болгарский гражданин является сейчас гражданином ЕС, то болгарский гражданин и члены его семейства, верроятно, подпадают под его действие.
Дам (пока без перевода) тексты статей, по которым наибольшее число вопросов.
Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда, при които гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства могат да влизат, пребивават и напускат Република България.
Чл. 2. Гражданин на Европейския съюз е лице, което е гражданин на държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 4. (1) Гражданин на Европейския съюз влиза и напуска територията на Република България с лична карта или паспорт.
(2) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, влиза и напуска територията на Република България с паспорт и виза, когато такава се изисква. Визата се издава при условия и по ред, определени от Министерския съвет, без заплащане на такси за обработването на документите и издаването на визата.
(3) Виза не се изисква, при условие че лицето по ал. 2 притежава карта за пребиваване, издадена от държава - членка на Европейския съюз.
(4) При влизане или напускане на Република България на член на семейството, който не е гражданин на Европейския съюз, не се поставя печат в паспорта му, при условие че представи карта за пребиваване на територията на държава - членка на Европейския съюз.
(5) Когато гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който не е гражданин на Европейския съюз, няма документите по ал. 1 и 2, преди да се предприемат действия по недопускане, му се предоставя възможност да получи необходимите документи или да удостовери чрез други средства, че притежава право на свободно придвижване.
Чл. 6. (1) Гражданин на Европейския съюз пребивава в Република България с лична карта или паспорт за срок до три месеца.
(2) Член на семейството, който не е гражданин на Европейския съюз пребивава в Република България с паспорт за срок до три месеца от датата на влизане в страната.
Чл. 8. (1) Удостоверението за продължително пребиваване се издава на гражданин на Европейския съюз, който отговоря на едно от следните условия:
1. работник е или е самостоятелно заето лице в Република България;
2. притежава здравна осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по пребиваването си и тези на членовете на семейството му, без да са в тежест на системата за социално подпомагане; размерът на финансовите средства се определя с акт на Министерския съвет;
3. записан е в учебно заведение за обучение, включително и професионално обучение, и отговаря на условията по т. 2.
(2) Удостоверението за продължително пребиваване се издава и на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който представи:
1. лична карта или паспорт;
2. документ, който удостоверява, че е член на семейството или е във фактическо съжителство с гражданина на Европейския съюз.
(3) На лице по ал. 1, т. 1 се приравнява и лице, което вече не е работник или самостоятелно заето лице и е:
1. в състояние на временна неработоспособност поради заболяване или злополука;
2. регистрирано като безработно в дирекция "Бюро по труда", след като е работило повече от една година и е останало безработно или е прекратило дейност като самостоятелно заето лице;
3. регистрирано като безработно в дирекция "Бюро по труда" след прекратяване на договор със срок до една година или е останало безработно през първите дванадесет месеца след прекратяване на договор със срок над една година;
4. започнало професионално обучение, което:
а) е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен по негово желание;
б) не е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен от работодателя.
(4) В случаите по ал. 3, т. 3 лицето запазва статуса си на приравнено към ал. 1, т. 1 за срок от шест месеца, а по ал. 3, т. 4 - до приключване на професионалното обучение.
Чл. 9. (1) За издаване на удостоверение за продължително пребиваване гражданинът на Европейския съюз и членовете на семейството му, които са граждани на Европейския съюз, подават заявление до Национална служба "Полиция" в тримесечен срок от датата на влизане в Република България.
(2) Гражданинът на Европейския съюз прилага към заявлението:
1. лична карта или паспорт;
2. в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 - документи, които удостоверяват наличието на обстоятелствата, а по чл. 8, ал. 1, т. 3 - декларация;
3. документ за платена държавна такса.
(3) Членът на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз, прилага към заявлението:
1. лична карта или паспорт;
2. документ, който удостоверява, че е член на семейството на гражданина на Европейския съюз;
3. документ за платена държавна такса.
(4) Удостоверението за продължително пребиваване се издава в деня на подаване на заявлението и съдържа пълните имена на лицето и датата на регистрация.
(5) При непълноти в документите по ал. 2 и 3 на лицето се определя седемдневен срок за отстраняването им.
(6) Ако в срока по ал. 5 лицето не отстрани допуснатите непълноти, органите на Национална служба "Полиция" мотивирано отказват издаването на удостоверение за продължително пребиваване.
(7) Отказът по ал. 6 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 10. Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, може да пребивава продължително или постоянно в Република България, за което му се издава карта за пребиваване.
Чл. 11. (1) Срокът на продължително пребиваване на лицето по чл. 10 се определя от срока на продължителното пребиваване на гражданина на Европейския съюз.
(2) Временни отсъствия до шест месеца в рамките на една година, отсъствия с по-голяма продължителност за задължителна военна служба, едно отсъствие поради уважителни причини за срок не повече от дванадесет последователни месеца или командироване в друга държава не засягат срока на продължителното пребиваване на лицето по чл. 10.
Чл. 19. (1) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, получава карта за постоянно пребиваване, ако е пребивавал непрекъснато за срок от пет години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз. (2) Заявлението до Национална служба "Полиция" за издаване на карта за постоянно пребиваване се подава два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване.
(3) Картата за постоянно пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението.
(4) Картата за постоянно пребиваване се преиздава служебно на всеки десет години.
(5) Картата за постоянно пребиваване се отнема от лицето, на което е издадена, при отсъствието му от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.
На данный момент есть определенное расхождение Чл. 19 (ЗВПН РБ Г ЕС) (1) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, получава карта за постоянно пребиваване, ако е пребивавал непрекъснато за срок от пет години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз.
и Закона ЧРБ:
Чл. 25. Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:
..............
2. две години след сключването на граждански брак с български гражданин или с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
Надеюсь, что данное несоотвествие будет исчистено в ближайшее время, или дано объяснение в каких случаях применяется какой закон. Возможно, Новый закон делает различие между гражданином ЕС и Болгарским гражданином, причем болгарский гражданин находится в привилигированном положении: брак с ним дает право на ПМЖ через 2 года!
Как видим из текста Нового закона, есть много упрощений процедур. При дальнейшем я дам не только перевод отдельных статей, но и рассмотрю трактовку статей закона (пока ни в Посольстве РБ, ни в Полиции не могут дать однозначного ответа: ждут инструкций).
Надеюсь, что посетители сайта проявят интерес к обсуждению данной темы.
Юрий