ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА
Чл. 70. (1) Чужденец може да работи по трудово правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Разрешението по ал. 1 се издава от Агенцията по заетостта по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован чужденец.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Не се изисква разрешение за работа на чужденци с постоянно пребиваване в Република България или на чужденци, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, както и в случаите, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Условията и редът за допускане на командировани работници и служители в Република България в рамките на предоставяне на услуги се уреждат с наредба на Министерския съвет.
Чл. 71. (1) (Предишен текст чл. 71 - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разрешение за работа на чужденци се издава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство:
1. съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на националния пазар на труда;
2. при условие че общият брой на работещите за местния работодател чужденци не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани и чужденци с предоставено право на убежище или с признат статут на бежанец в предходните 12 месеца;
3. когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
4. когато трудовото възнаграждение осигурява необходимите средства за издръжка в страната съобразно размера, установен с акт на Министерския съвет.
(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Условието по ал. 1, т. 2 не се прилага за граждани на държавите - членки на Европейския съюз, както и за граждани на другите държави - страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство.
видимо порядок не изменился, только для граждан евросоюза, о членах семей ничето не сказано