1. Подписана декларация за отказ от виза тип “Д”при получаване на краткосрочната виза.
2. Чл.9 Ал5 гласи “Визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България” Край. За бюрократа това е достатъчно. Консулите и посланниците издават визи, а шефовете им тук – Отдел “Консулски” не издават. По закон.
3. Чл.24, Ал.2. Лицата по ал. 1 следва да имат осигурено жилище, издръжка, задължителни застраховки и осигуряване съгласно законодателството на Република България. А законодателството всеки го знае – толкова е сложно, че и специалистите не то знаят. Като ти кажат, че работодателя ми е забравил я да ме осигури, я че накаква хартийка /или такса/ е била необходима... Или пък, че съм бил задължен да се застраховам за нещо някъде си – иди чети закона и го обяснявай на полицая или мацката на гишето...
Единственият текст от закона, в който става ясно, че сключилите брак са под закрилата на закона, наред с нетърпящите отлагане, е Чл. 27, Ал.1, но и там става дума за продължаване на срока на визи, а не за издаване на друга виза, друг тип виза. А в “Миграция” твърдят, че разрешение за продължително пребиваване става само на базата на виза за дългосрочно пребиваване. А за да се издаде разрешение “Миграция” трябва да се съгласи да свърши служебно някои действия /приемане документи, съгласуване с МВнР/...
Явно е много по-лесно ние /клиетните, гражданите, молителите, молещите се за правата си/ можем да отидем на другия край на света, да си поискаме визата и спокойно да изчакаме съответния консул да съгласува визата с отдел “Миграция” по постоянен адрес. Тъпо, но факт. Но да сме примерни абсурдистанци, с подобаващ манталитет.
