А вот отрывок из Закона:
Предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване на чужденец
Чл. 24д. (Нов – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) На чужденец, получил статут на дългосрочно пребиваващ, се издава разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз. Това разрешение е със срок на валидност 5 години, като при изтичането му се подновява след представяне на заявление. Изтичането на срока на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз не е основание за отнемане или загуба на този статут.
(2) Разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз се издава въз основа на лично подадено заявление. Разрешението се издава съгласно изискванията наРегламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни. В полето „тип разрешение“ се отбелязва „дългосрочно пребиваващ в ЕС“.
В края на процедурата се регистрира заявление за издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз по Закона за българските лични документи. Таксата за разрешението е 45 лева и е определена от Тарифа №4 за таксите, които се събират в системата на министерството на вътрешните работи по закона за държавните такси. Условията и редът за издаване на разрешение за разрешението се определят от Правилник за издаване на българските лични документи
Чл. 40. (1) На чужденците с разрешено пребиваване над 3 месеца в Република България се издава разрешение за пребиваване въз основа на подадено заявление по образец. При подаване на заявлението длъжностното лице заснема с цифрови устройства подписа и биометричните данни на заявителя съгласно ЗБЛД, като:
1. чужденците, навършили 6-годишна възраст, с разрешено продължително пребиваване в Република България се явяват лично в ДМ – МВР, или в звената „Миграция“ при СДВР/ОДМВР по настоящ адрес; данните от заявленията се обработват в съответните информационни фондове от ДМ – МВР, или от звената „Миграция“ при СДВР/ОДМВР; документите по приети от ДМ – МВР, или от звената „Миграция“ при СДВР/ОДМВР заявления се персонализират от съответното звено „БДС“ при СДВР/ОДМВР;
2. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2011 г., в сила от 05.07.2011 г.) чужденците, навършили 6-годишна възраст, с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България се явяват лично в ДМ – МВР, или в звената „Миграция“ при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес; заявлението и приложените към него документи се изпращат в ДМ – МВР, за обработване на данните в съответните информационни фондове; персонализация на документите се извършва в ДБДС – МВР;
Чл. 42. (1) Към заявленията по чл. 40 се прилагат:
1. копие на редовен документ за задгранично пътуване, на друг заместващ го документ или на български документ за самоличност;
2. цветна снимка, която да съответства на изискванията съгласно приложение № 5; снимка не се прилага, когато има техническа възможност за цифрово заснемане на лицето на заявителя;
3. копие на издаван предходен документ за пребиваване;
4. документ за платена държавна такса.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2011 г., в сила от 05.07.2011 г.) Чужденците с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване и лицата без гражданство, установили се трайно и преимуществено в Република България, при подаване на заявление по чл. 40, ал. 1, т. 2 освен приложенията по ал. 1 представят и удостоверение за вписване в регистрите на населението и удостоверение за постоянен адрес.
(3) Чужденци с разрешено продължително пребиваване при подаване на заявление по чл. 40, ал. 1, т. 1 освен приложенията по ал. 1 представят и документи, удостоверяващи настоящ адрес.
(4) Чужденци с разрешено продължително и постоянно пребиваване, които подават заявление по чл. 40, ал. 1, т. 3 и ал. 2, освен приложенията по ал. 1 прилагат и декларация за адрес на пребиваване.
(5) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2011 г., в сила от 05.07.2011 г.) Лицата с предоставено право на пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 12 от Закона за чужденците в Република България вместо документа по ал. 1, т. 1 представят копие от страниците със снимката и личните данни на документа за задгранично пътуване, с който лицето е влязло в страната, издаден от съответната бивша съветска република, и официален документ, издаден от дипломатическото или консулското представителство на съответната бивша съветска република, че лицата не са признати за граждани на съответната държава.