Uvajaemii IURII! Poka ne umeiu polizovatisia forumom i poetomu pisshu na Vash sait. Ia i moia semia priniali grajdanstvo kak "besarabski b'lgari" i priehali v Bolgariu na PMJ. Ostanovilisi u znakomih. Ia i starshii sin budem rabotati. Menishemu 16 let, zakoncil 9 klassov. Kak ego opredeliti ucitisia? I vtoroi vopros: net li kakogo-nibudi zakona o pomosci pereselentsam- bes. bolgaram, denigami, jiliem. Blagodariu zaranee. Popavshaia v nelegkoe polojenie jenscina.
Мой ответ:
Я о такой программе ничего не знаю, поэтому отправил вопрос в Агенцию болгар
за границей. Надеюсь, что получу ответ от них.
Насчет сина 16 лет советую обратиться в ближайшее среднее училище и узнать там.
Мне сложно отвечать так как не располаю никакой информацией о вас. Ваш син может говорить на болгарском?
Как считаете: стоило ли перебиваться в Болгарию? Ваши первие впечатления? Где лучше?
И в каком городе сейчас живете?
Юрий
Если кто-то располагаетр информацией о существующих программах помощи переселенцам, просьба сообщить мне по почте или оставить сообщения на данном форуме.
Давайте помогать друг другу!
Юрий
Юрий, питай ги и тия макар че като знам какви хора работят там...имат някакви клаузи за "хуманитарен характер"...от съобщението на жената не е ясно тя с гражданство ли е вече или с пмж?Иначе имат сграден фонд за бежанците-пълно е с негърчета, и училища и социални програми някакви..
Давр ,. спасибо за комментарий.
В письме написано, что они приняли гражданство и имеют ПМЖ, так что гражданство они имеют. Также сейчас получил от них ответ, что болгарский все семейство знает, хотя говорят немного по-другому.
Юрий
За специална програма за подпомагане на получаващите българско гражданство бесарабски българи не зная, но ако вече имат такова, следва да се обърнат към нормалната социална служба по местоживеене на общо основание като български граждани. Ако ли пък още са в процедура, едва ли ще е възможно да получават помощи - все пак нищо не пречи да се опита. Къде обаче - нямам представа, но едва ли при бежанците - няма да ги признаят за бежанци. Но за детето е важно да продължи да учи - а за целта е добре да знае български. Мисля, че в ИЧС - Института за чуждестранни студенти (така се казваше преди, а сега вече не знам - до завод "Електроника" зад х-л "Плиска") се предлагаха такива курсове за желаещите да научат езика. Агенцията за закрила на детето вероятно също би могла да помогне. А щом двама от семейството са си намерили работа, трябва или да са "продължително пребиваващи" или да са получили гражданство по произход. С двама работещи все някакви доходи на първо време ще имат и по добре да си търсят нещо под наем, защото жилище не виждам кой би могъл да им предостави.
Ако имате какво да кажете - добре. Пишете. Ако нямате какво да кажете - пак добре. Но не пишете.
Как я понимаю, неизвестно, где конкретно живет сейчас эта женщина, в большом городе или в провинции. И где она имеет намерение жить и работать в будущем.
Юрий, если Вы уже обратились в "Агенция за Българите в Чужбина", поинтересуйтесь там о наличии какого-либо жилья для бессарабских болгар. Может, что-то у них и есть на примете... Дело в том, что некоторые благородные люди предоставляют Агенции, специально длю бессарабских болгар, недвижимость, которую не используют /большей частью в провинции/. Как дарение. На определенных условиях, конечно. В частности - постоянное проживание там и без права продажи третьему лицу.
Пишу об этом, так как одна моя знакомая в прошлом году предлагала им свой маленький домик, по-моему в северной Болгарии /точно не помню/.
Вот материал, который прислала мне одна из посетительниц форума.
Думаю, что он как раз по теме и отражает состояние дела:
"Болгария днес" (Двуседмичник на Агенцията за българите в чужбина г.III, бр.14 (59), 15.-31.07.1999 ISSN 1311 - 2198)
"ПРОБЛЕМИ НА ТРАЙНО ЗАВРЪЩАЩИТЕ СЕ БЪЛГАРИ В РОДИНАТА
На 13 юли в Агенцията за българите в чужбина се проведе пресконференция на тема "Проблеми на трайно завръщащите се българи в Родината". В нея взеха участие Григори Петров, българин от Молдова, председател на дружество "Завръщане" в Кърджали, Фьодор Чендев от Казахстан, председател на дружество "Възраждане" - Шумен, Светлана Филипова от Молдова, изпълнителен директор на Фондация "Бесарабски българи 98" - София, Иван Петков от Цариград, бизнесмен в София, Сергей Крински от Русия, бас-китарист на група "Спринт", Иван Автутов от Молдова, студент в Естрадния факултет на Българската държавна консерватория, Галя Новакова от Молдова, студентка специалност "Графика" в Художествената академия, Жаклин Толева, експерт в Парламентарната комисия по вероизповеданията, правата на човека и жалбите в Народното събрание, общественици, журналисти от телеграфни агенции, телевизии, радиостанции и вестници, много гости,.
Пресконференцията беше открита от доц. д-р Пламен Павлов, председател на агенцията. Той се спря на стремежа на всички председатели на АБЧ да улеснят разрешаването на проблемите на нашите сънародници, решили да се заселят в прародината. Излишно е да ви напомням - каза г-н Павлов, - че натрупан опит през последните 50 години няма. Ние се стараем да помагаме, доколкото ни стигат силите. Самият факт, че тези хора се обръщат към нас, е показателен. Ако АБЧ не е много известна сред българската общественост, то сред задграничните българи и сред тези, които са се върнали обратно в родината, е много добре позната. Г-н Павлов благодари на хората, които са спомогнали според възможностите си за решаване на един или друг проблем: на областните управители на Варна - Добрин Митев, на Велико Търново - Румен Рашев, на Разград, на Шумен, на кметовете на Нови пазар, Балчик, Добрич, на кв."Овча купел", София - Методи Спасов. Тези хора, представляващи различни политически сили, понякога вървяха на ръба на възможното, за да помогнат на връщащите се в България сънародници да излезат от блатото с проблеми, продължи доц. Павлов. Мога да ви уверя, че АБЧ, е помагала винаги свръх силите си, каза в заключение председателят.
Заместник-председателят на АБЧ, Спас Ташев, направи кратка ретроспекция на законите, засягали заселването на българите в различни периоди от нашата история. Той констатира със съжаление, че повечето от тях се отнасят за годините до 1944. След този период, каза г-н Ташев, печален е фактът, че почти няма български документи за проблемите на тези българи, които желаят да се преселят в България, още по-малко пък да се предвиждат някакви облекчения с цел изравняване на техния стандарт със стандарта на останалите граждани. Ако човек се запознае с тези закони, не може да не се почувства горд с огромната социална политика на България от Освобождението до 1944 г. Спас Ташев цитира някои от по-важните нормативни документи, според които етническите българи от Беломорието, Северна Добруджа и други чужди земи са били облекчавани на територията на Княжеството и по-късно - Царство България: автоматично възстановяване на българското поданство, освобождаване от данъци, обезпечаване с жилища и поминък. Всичко това стимулира завръщането на близо един милион българи. След Втората световна война нормативните документи в тази посока са твърде малко и не насърчават преселването на етнически българи в родината.
От десет години насам, (по неофициални данни), има около 7000 души преселени в България. Това са хора най-вече от териториите на бившия Съветски съюз, изпаднали в изключително тежко финансово положение.
В изказванията на всички участници присъстваше благодарността към агенцията за оказваната помощ и същевременно се улавяше огорчението от трудностите, пред които се изправя всеки, завърнал се в България: тромава бюрократична машина; бавна и скъпа процедура по изваждането на медицинско свидетелство; липса на работа, жилище, обучение по български език, помещения за срещи и общуване, за културни прояви; затруднения за развитието на дребен и среден бизнес. Всичко това спъва социалната адаптация, води до обезверяване и отчаяние, губи доверието в държавата. Общият извод е: България се нуждае от официална, ангажирана политика относно завръщането на сънародниците.
Мария Гарева"
К сожалебнию, с 1999 года, как видно, ососбых изменений к лучшему нет.
Юрий "
