Биатлон Болгарии.

[Спортсменка]

Такой вопрос!
Поделитесь пожалуйста сведениями ( кто , что занет) об олимпийской чемпионке нагано Екатерине Дафовски!!!
Всн что нахожу на болгарском языке, и я не понимаю, а очень надо.
Заранее спасибо.

[Юрий]

Я располагаю только интервью с ней , уточните, какая информация вас интересует, я переведу ту часть, которая вас может заинтересовать.
А вот и интервью:
Вестник “Дневен Труд”/ брой 16966 – 13.02.2002 година

Заглавие: Трепването лиши Екатерина Дафовска от титлата

Малко трепване отне титлата на Екатерина Дафовска в биатлона на 15км. В детайлното преглеждане на записа нашите треньори са видели, че при грешката си на рубежа единствената ни олимпийска шампионка от зимни игри е стреляла на ръба на мишената. Така заради милиметрите встрани, този пропуск се оказа фатален за аблолютно реалната възможност на българката да повтори историческия си успех от Нагано, преди 4 години в същата дисциплина. Сметките показват, че ако се свали наказателната минута от нейния резултат, Дафовска категорично ставаше първа. В тази дистанция за всеки неуспех в стрелбата се прибавят по 60 секунди към беговото време. Златната медалистка Андрея Хенкел (Германия) завърши с 47:29:, 1 мин. и един пропуск с пушката, и то на второто спиране от положение прав, както се случи с Дафовска. Общото врема на нашата биатлониска е 48:15 – минута по-малко и тя ставаше шампионка. Малшансът се допълни от факта, че заради нищожните 7,2 секунди родната шампионка изпусна и бронза. Втора завърши норвежката Лив Грет Поаре, а трета – шведската легенда Магдалена Форсберг, която водише до последната стрелба, но там изпусна два изстрела.

Дневен труд: Доволна ли сте от резултата, останахте само на 7,2 секунди от медала?

Дафовска: Доволна съм естествено. Тази година минах през много премеждия, а тук направих най-доброто си класиране. Не мога да не съм доволна.

Дневен труд: Можехте ли да издържите още малко, за да стопите тези секунди?

Дафовска: На последната обиколко дадох всичко от себе си. Просто малко нямаше откъде да го взема. Сигурно се е намирало в едни ски, вакса и трепване.

Дневен труд: Заболяванията също оказаха влияние...

Дафовска: Таке е – боледувах тежко три пъти тази зима. Все пак благодаря на всички, че успях да се възстaновя.

Дневен труд: Как преценявате стрелбата си?

Дафовска: Успях да се концентрирам. Най-тежко ми бе на последната, защото вече знаех, че имам една наказателна минута и трябваше да се съсредоточа много повече, за да мина без грешка.

Дневен труд: Петото място повиши ли амбициите ви за 7.5 км?

Дафовска: Не мога да кажа подобно нещо, защото почти нямам добро класиране в тази дисциплина. Не съм от най-добрите спринтьорки, но ще дам всичко от себе си.

Дневен труд: Как преценявате шансовете ни в щафетата?

Дафовска: Много са големи. Надявам се и другите момичета да се “съберат” и да направим концентрирана стрелба, защото това ни е силата. Колкото по-малко резервни патрони – толкова по-добре.

Дневен труд: Защо в предварателните анализи чужденците не поставиха българките сред фаворитките?

Дафовска: Винаги ни отписват на такива състезания, но ние ги изненадваме. Това е биатлон – непредвидим спорт.

Дневен труд: Какво мислите за скандала с приемането от доста от съперничките ви на лекарства против астма?

Дафовска: Наистина има нещо непонятно. Другите състезателки са винаги пред нас – метър или сантиметър. Но се надявам, че занапред ще забранят тези неща.

Дневен труд: Знаете ли кои са “асматиците”? Форсберг със сигурност е от тях...

Дафовска: На нас ни съобщават единствено общата бройка в биатлона.

Дневен труд: Каква е тя?

Дафовска: Над 50 процента при мъжете и жените.

Дневен труд: Защо и вие не станете “асматици”

Дафовска: Не можем да си го позволим, не сме от държавите с най-големи спонсори.. Никой не ни защитава и затова сме винаги отдолу.

Дневен труд: Имахте ли критичен момент в състезанието, в който да си казвахте, че не можете да издържите?

Дафовска: Постоянно си мислех, че не мога да съм толкова напред и затова се концентрирах само върху стрелбата.

Дневен труд: Надявахте ли се преди състезанието да влезете в първата шестица?

Дафовска: Въобше не съм очаквала, но винаги имам малка надеждичка в себе си.

Дневен труд: Нанасяте своите удара все на олимпияди...

Дафовска: Може би това ми е някаква дарба. На големи състезания успявам да се преборя със себе си и да направя добри класирания.

Дневен труд: Тогава да чакаме ли най-добрия старт на следващите игри в Торино?

Дафовска: Има много време дотогава. Сега не ми се говори.


Заглавие: Титлата тежи, но и помага, смята олимпийската шампионка

Дневен труд: Вие сте първият “зимен” спортист, който печели признанието за №1 годината у нас

Дафовска: Наистина е впечатляващо и съм доволна, но и златният медал от Нагано е първият за България от зимен спорт. Просто не очаквах титлата. И въобще не съм мечтала да бъда в класацията за най-добрите десет, но след такъв успех сега ми изглежда нормално.

Дневен труд: Има ли нещо особено в отношението на останалите спортисти от десятката към вас?

Дафовска: Може би да изненадани, но мисля, че оценяват моя резултат и гледат доста сериозно на това постижение.

Дневен труд: Какво си пожелавате сега?

Дафовска: С цялото си сърце искам и си пожелавам всички близки и обичани от мен хора да са живи и здрави, както и аз самата, разбира се.

Дневен труд: След олимпийската титла и победата в класацията, чувствате ли се по-задължена да сте на всяка цена сред най-добрите в биатлона?

Дафовска: Чувствам, че във функционално отношение имам резерви, значи има място за развитие. Ако успея да подобря функционалните си показатели, мисля, че ще имам нови успехи. Конкретната ми цел е добро класиране на световното първенство във Финландия през месец февруари.

Дневен труд: Какво получихте от дядо Коледа?

Дафовска: Бях подготвила малки изненади за най-близките си, но ще запазя в тайна подаръците, които получих. Щастлива съм, че се събрахме заедно в Чепеларе – моето семейство и приятелят ми Светлин Проданов.

Дневен труд: А как ще посрещнете Новата година?

Дафовска: Ще бъда в Чепеларе, ще тренирам всеки ден на Пампорово. Не мога да почивам, защото националният отбор заминава на 4 Януари за немския курорт Оберхоф, където на 8, 9 и 10 Януари има стартове за световната купа.


--------------------------------------------------------------------------------

Вестник: 7дни Спорт/Брой 1397 – 10.02.1998г.

Заглавие: Екатерина Дафовска: Сърцето ми щеше да се пръсне

Подзаглавие: Някаква сила, извън човешките възможности, ми помогна



7дни Спорт: Катя, какви бяха първите мисли, които нахлуха в главата Ви, след като спечелихте олимпийската титла?

Дафовска: След като минах финала, сърцето ми щеше да се пръсне. Не толкова от умора, защото състезанието мина гладко. Когато финиширах бях доволна, че всичко вече е свършило. След това пулсът ми взе да галопира, защото осъзнах, че почти сигурно печеля медал. Оставаше ми само да изчакам да финишират всички. Тогава изпитах най-голямо напрежение.

7дни Спорт: Какво почувствахте, след като видяхте, че печелите медала?

Дафовска: Почувствах се най-щастливият човек на света. Някой ми подаде бълг. знаме, с което тичах на финала. След това треньорите ме понесоха на ръце. Усещането бе невероятно. Дори в най-смелите си мечти не мислех, че ще спечеля олимпийското знаме. Неочакваните неща се най-хубавите. Когато тръгвах за Нагано, казах на майка ми, че точно защото всички са ме отписали, сигурно ще направя изненада на игрите. Мечтаех да чуя българския химн. Не вярвах обаче, че това ще стане толкова скоро. На стрълбичката дори подскачах – толкова бях радостна.

7дни Спорт: Как премина състезанието? Не ви ли притесни снеговалежът?

Дафовска: Бях много спокойна. Може би затова постигнах такъв успех. Тръгнах с добро темпо. След като не направих грешка на първата стрелба, знаех, че така ще продължа до края. Този сезон стрелбата ми не вървеше много, така че точно първата стрелба ме успокои допълнително. Колкото до снега – дори не забелязах, че вали. Шегувам се. Преди старта говорехме, че ако снеговалежът може да окаже влияние, той ще попречи на по-тежките състезателки, които ще потъват повече от нас. И аз, и Павлина нямахме такива проблеми.

7дни Спорт: Каква беше печелившата тактика?


Дафовска: Постигнах отличен баланс между бягането и стрелбата. Видя се, че именно неточната стрелба изяде главата на Магдалена Форсберг(Швеция), която дойде като фаворитка на олимпиядата.

7дни Спорт: Изненадахте всичко от световния елит. Преди олимпиядата нямахте класиране в челото за световната купа.

Дафовска: Знаех, че влизам във форма. Още на летището в София журналистите ме попитаха какво очаквам, и аз отговорих – медал. Просто знам, че на големи състезания мога да се концентрирам максимално. Може би точно това, че никой не ме смяташе за фаворит, не обременяваше психиката ми. Около останалите имеше непрекъсната шумотевица. Журналистите следяха тренировките им, взимаха интервюта. При нас всичко бе нормално, никой не ни обръщаше внимание.

7дни Спорт: Как ще коментирате представянето на съотборничката Ви Павлина Филипова?

Павлина също бе невероятна. Тя е в биатлона само от две години, а почти се докосна до медала. Успехът и на двете ни е голям. Конкуренцията бе огромна. Имаше 10-15 биатлониски с амбиции и възможности за медал.

7дни Спорт: На кого ще посветите победата си?

Дафовска: На всички, които бяха с мен. На треньорите, на родителите, на брат ми(поради технически причини тук текста липсва)… Чепеларе, на приятелите ми, на колегите ми от NSA. Не искам да забравя никого, защото много хора са съпричастни с моя успех.

7дни Спорт: Говорихте ли с родителите си?

Дафовска: Още не. Все още съм в еуфория. След състезанието бях постоянно заета. Трябваше да отида на допингконтрол, след като отидох на официалното награждаване.

7дни Спорт: Там се разплакахте. Какво предизвика сълзите Ви?

Дафовска: За втори път се качих на почетната стълбичка в Нагано. Преди това бях наградена на самата писта. Там не успях да преживея така победата. Бях все още объркана, не вярвах, че това се е случило на мен. Няколко часа по-късно обаче плаках (поради технически причини тук текста липсва)… “Мила родино”, почувствах огромно облекчение и гордост. Усетих, че някаква сила извън човешките възможности ми е помогнала. Всички българи се радват наравно с мен. Просто никой не очакваше, че някой от нас може да спечели.

7дни Спорт: Трябваше да носите знамето на откриването, след това бяхте сменена със скиора Любомир Попов. Обидихте ли се?

Дафовска: Това са дребни неща. Просто не трябваше да ми казват първо, че аз ще нося знамето, а после да ме сменят. Още от София знаех, че аз съм избрана. Шансовете на биатлониските за медали бяха по-големи, а миналата година аз станах 3-та на световното. В Нагано обаче бе направена смяна. Сега това няма значение. Живот и здраве на следващата олимпияда ще нося трикольора.

7дни Спорт: Миналата година станахте 3-та в старт за световната купа, точно в Нагано.

Дафовска: Трасето ми е познато. Най-важното е, че то ми носи късмет.

7дни Спорт: Участието Ви на олимпиядата продължава. Какви са очакванията Ви (поради технически причини тук текста липсва)…

Дафовска: … спринта, където също мога да спечеля медал. Вече ще ми е по-лесно, защото напрежението падна, а и съм с друго самочувствие. Трудно ми е да правя прогнози, защото се видя, че на олимпияда всичко е възможно. За мен ще е много важно да се представим добре и в щафетата. Отборът показа, че има възможности. Ако сме здрави, ще спечелим още един медал.

7дни Спорт: Какви са впечатленията Ви от Япония?

Дафовска: Тук се движим между пистата и олимпийскато село. Хората са много мили. На финала ми ръкопляскаха много, а сред публиката дори имаше японски деца, които развяваха нашето знаме. Условията в олимпийското села са много добри. Спим в големи стаи.

7дни Спорт: Какво ще правите с премията за първото място?

Дафовска: Това е последното нещо, за което мисля.

7дни Спорт: За всеки спортисти Олимпиядата е най-голямата цел, а Вие вече я постигнахте. Какво ще ви задържи на пистата оттук нататък?

Дафовска: Аз съм още млада и ако съм здрава, ще мога да се състезавам още дълго време. Досега не съм мислила за отказване, защото не смятах, че ще спечеля толкова бързо олимпийската титла. Има още много неща, които (поради технически причини тук текста липсва)…

--------------------------------------------------------------------------------

Вестник за жената – брой 10(за 1998г.) – 6.03.1998

Заглавие: Златната Катя се спусна от Олимп в родната Родопа

Подзаглавие: Първата шампионка на България от зимна олимпияда

Екатерина Дафовска разбуди позаспалото ни национално самочувствие. Близо до корените си, през очите на чепеларци, тя най-после изживя радостта и победата

Колоната от автобуси и автомобили бавно се изнизва под десетките транспаранти. Клаксони и родопски гайди възвещават, че златното момиче от Чепеларе най-после е пристигнало в Родния си дом. Никой не мисли за сън, въпреки че отдавна текат среднощни часове. Наздравици огласяват баирите, където ските на Дафовска са оставили следите към олимпийският й връх. Въртят се чевермета, лее се вино. Улиците са пълни с хора, балони и усмивки. Никой не мисли за работа. Питаме къде е къщата на семейство Дафовски. Избираме водач между десетки желаещи да помогнат и запълзяваме към чепеларските улици. Стигаме до стълби, търсим края им сред баирите. Не сме покорили и половината, а вече сме без дъх. И си мислим – как след тренировка крехкото момиче е изминавало същия този път. Вече сме пред къщата,в която от две седмици пристигат телеграми с адрес: “Чепеларе, за олимпийската шампионка”. Всички стаи са пълни с цветя и гости. Между тях виждаме едно дребничко девойче – да го духнеш, ще литне. И то наистина излетя в звездната орбита. Екатерина Дафовска, първата ни олимпийска шампионка от “бяла” олимпияда.

Вестник за жената: Честито, Кате. Благодарим ти за радостта! Успя ли да се наспиш?

Дафовска: Май поспах, малко неспокойно, но все пак у дома. От както чух химна и докоснех медала, все това си мечтаех.

Вестник за жената: А какво сънува?

Дафовска: Нищо, бях капнала от умора. Често сънувам писти, пушки, ски и мишени. Но, ако питаш дали съм предчувстала олимпийската титла, не съм. Масаджийката на отбора четири дни преди състезанието, я е сънувала. Нищо не ми каза, само сутринта преди старта ме прегърна и ми обеща, че всичко ще мине добре.

Вестник за жената: Майка ти се оплаква, че нищо не си хапнала….

Дафовска: Тя все така си говори. Беше приготвила от всичко, което обичам. Опитах и от родопския клин, и от баницата с тиква, и сърмичките с листа от цвекло. Не можах да ги изям всичките. Повече ме заситиха прегрътките на най-близките ми хора.

Вестник за жената: Поне двайсет човека вече се пъчат че имат дял в победата ти. Ти на кого искаш да благодариш?

Дафовска: На родителите си, че са ме родили и възпитали. На треньорите от Чепеларе. На приятелят ми Светлин. Когато в началото на сезона всички ме отписаха, той ми помогна да повярвам в себе си. Тренираше заедно с мен, даже заряза своя спорт. Въпреки всичко преди олимпиядата стана републикански шампион 1500 метра. Когато пристигнахме в Япония, казах на треньорите от федерацията, че не искам никой да ми се бърка. Продължих да се готвя само и да следвам съветите на Светльо. Това са хората, на които дължа попедата си. Всички останали просто трябва да се засрамят и млъкнат.

Вестник за жената: А бъдещето ти в биатлона? Много се шуми за парите, които ти донесе титлата.

Дафовска: Ще мисля като свършат стартовете за световната купа. Тогава ще обсъдим и всички предложения за реклама. Като споменаваш за пари, някои се опитват да ги правят на моя гръб. Казаха, че из Чепеларе е пълно с плакати на Пампорово с моята снимка. Никой не ме е питам дали съм съгласна. По света тези неща се вършат цивилизовано. Няма да позволя да се спекулира с олимпийската ми титла.

Вестник за жената: Готова ли си за обратната страна на славата?

Дафовска: Който ме познава, никога няма да си помисли, че ще ме хване звездна болест. На мама вече подметнали, че с толкова много пари, дето ще ми дадът, няма да се налага да гледа вече крава. Пълни глупости! Та това е животът й. Примията си от последното световно дадох на дечицата от дома в Широка Лъка. Какво ще направя сега, нито ще кажа, нито иска да се пише по вестниците. Ни ако чуеш на пролетм че садя картофи с мама и татко на нивата, повярвай. Шампионка бях в Нагано, сега съм пак обикновенното момиче от Родопите.

Вестник за жената: В какво вярваш?

Дафовска: В доброто у хората. Вярвам и в Бог. Така съм възпитана от малка. Преди олимпиядата отидох в Бачковския манасти, и се помолих само да съм жива и здрава. Имам си и талисман, пухкаво пингвинче. Донесох си от световното първенство преди 2години. Навсякъде е с мен. Даже и Светльо замества. Ако не сме заедно, слагам си го на възглавницата до мен.

Вестник за жената: Какво занесе в Нагано, освен пингвинчето?

Дафовска: Японците ме питаха дали нося кисело мляко. Ако бях послушала майка си, трябваше да помъкна бурканите. Тя е убедена, че нашата крава дава шампионско мляко. Сега, щом разбрала, че футболистите от националния отбор ме канят на световното във Франция, почнала да консервира мляко за тях. Да станат и те шампиони. Мляко не носих, а родопски мед . Всяка сутрин на гладно ям по две лъжици. Така е от години.

Вестник за жената: Остава ли време за нещо друго в живота ти извън спорта?

Дафовска: Наи-мразя превземките на някои колеги. Не можеш денонощно да тренираш. Остава време за всичко, стига да знаеш какво искаш. Обичам да шия гоблени. Така си успокоявам нервите. Харесвам и хубавите книги, но класика, а не сълзивите любовни романчета. Не тръгвам за лагер и без любимите ми касети. Луда съм по Селин Дион. Сега ще си нося и диска на Валя Балканска. Тя ми го подари с думите: “Родопите вече си имат две олимпийски шампионки, аз и ти”.

Вестник за жената: Суетна ли си?

Дафовска: Че то има ли жена, която да не е суетна. Обичам да изглеждам добре, въпреки, че в гардероба ми има само спортни дрехи. Доволна съм, че за олимпиядата ни облякоха толкова добре. Най-големият ми проблем ми е, че бягам с екип, който хич не харесвам. Когато ни го дадоха преди две години не исках да го облека, но после с него спечелих няколко призови места и си внуших, че ми носи късмет.

Вестник за жената: Благодаря ти, че отдели време за този разговор

Пред къщата вече е спрял белият файтон и Катето тръгва към прегръдките на чепеларци.
--------------------------------------------------------------------------------
Вестник: “Земя”/бр. 2135 – 30.12.1998

Заглавие: Всеки ден се връщам към титлата от Нагано

Вестник Земя: Мина почти цяла година, от както спечелихте олимпийската титла в биатлона на 15 километра в Нагано. Претръпнахте ли вече от радостта?

Дафовска: Вече съм по-спокойна, но няма ден, в който да не си спомням шампионския старт в Нагано, и в такива моменти винаги се вълнувам.

Вестник Земя: Като дете сте гледали по телевизията награждаванията на спортистите на годината. Какво си мислихте в онези години пред телевизионния екран?

Дафовска: Никога не съм мислила, че един ден аз ще бъда спортистката на родината и че президентът на Републиката лично ще ми връчи наградата.

Вестник Земя: Как се чувстваше в гербовата зала на президенството?

Дафовска: Невероятно. Но все пак най-разтърсващо за мен бе посрещането в София, след завръщането в Нагано. Не бях на себе си, не знаех къде се намирам.

Вестник Земя: Надявахте ли се да влезете сред легендите на българския спорт като победетелка в анкетата?

Дафовска: В Нагано не съм мислила за това. Мечтата ми беше да бъда на почетната стълбица, да чуя българския химн и да видя как се развява трибагреникът. Останалото дойде по реда си.

Вестник Земя: И един шеговит въпрос. Стрелкинята Мария Гроздева спечели световната куба бременна в петия месец. Във вашия спорт също стреляте, но няма да може да се състезавате бременна. Завиждате ли за тoва на Мария Гроздева.

Дафовска: Нашият спорт е много тежък и едно евентуално раждане ще бъде един вид почивка за мен.

Вестник Земя: Доволна ли сте от началото на новия сезон?

Дафовска: Да. Деветото място за световната купа е добро начало. Състезанието беше на пистата в Osryble(Словакия). Познавам отлично това трасе и то ми допада. Веднага след Нова година ми предстоят стартове за Световната купа в Германия.

-------------------------------------------------------------------------------
Интервю от www.saga.bg
Екатерина Дафовска: Ясно беше, че ще изгубя титлата.

Катя, очакваше ли такова представяне?

Определено не. Това е най-доброто ми класиране за целия сезон и не вярвах, че ще е точно тук. При стрелбата успях да се концентрирам, казвах си: "Спокойно, ще успееш!" Направих само 1 грешка и тя ме лиши от медал, но това е нашият спорт.

Как се чувстваше по време на състезанието?

Бях свежа, не почувствах умора. Може би малко преди финала краката спряха да ме държат. Виждам, че само 7 секунди ме разделиха от бронза и може би ако бях по-бърза, сега щях да съм на почетната стълбичка.

Доволна ли си от ските?

Нашите ски определено не бяха най-бързите. Забелязах го в състезанието, но с това не мога да се справя сама.

Как ще продължи олимпиадата за теб?

Вече имам повече вяра в силите си и е възможно да направя още по-добро класиране, но не искам да говоря предварително, за да не затормозя психиката си. И в Нагано, и тук успях заради голямото си спокойствие.

Като че никой не слагаше българките в сметките.

Редовно го правят и е добре, че от време на време ги изненадваме.

Какъв съвет ще дадеш на съотборничките си?

Те са достатъчно опитни и сигурно вече са направили равносметка. Изключително важна е стрелбата, защото с бягане трудно наваксваме. Имам надежда, че можем да направим нещо в щафетата, нещо като медал. Но трябва всички да имаме ден.

Все пак не ти ли е мъчно, че изгуби титлата си?

Ясно беше, че ще стане така. Дори и в най-смелите си мечти не съм мислила, че ще мога да я запазя. Пред мен са много силни състезателки, а аз съм единствена от медалистките в Нагано, влязла в шестицата тук.

Страхуваш ли се от атаки към българския тим, заради кампанията ни срещу "астматиците" в спорта?

Да, малко. Защото сме малка държава и лесно може да си спечелим врагове. От друга страна, нас непрестанно ни проверяват за допинг и едва ли някой може да се съмнява, че не сме чисти.
Юрий

[спортсменка]

Юрий большое спасибо))
Меня интересует самое свежее ее интервью. как бы какая она в жизни, так сказать без винтовки и шапочки))
Общие сведения и ее достижения я знаю.
Если вам не трудно переведите его, если такое есть.
Спасибо, что так быстро откликнулись и спасибо вам за сайт)))

[Юрий]

Вот моя подборка о том, какая Екатерина в жизни. Перевод буду дополнять по мере нахождения времени:

Екатерина Дафовска родилась и выросла в селении Чепеларе, о котором говорят, что город с самой высоким расположением над уровнем моря в Болгарии – почти 1300м. Дом будущей олимпийской чемпионки расположен в самом высоком районе городка, и она с раннего возраста привыкнула к трудновтям. В свободное время, Катя училась на фортепиано, но родители ее не могли ей купить собственное и так закончились мечты o музыкалзном будущем. Из-за постоянных простуд и кашля в 8 годовом возрасте родутели Цонка и Стефан Дафовски отправляют ребенка на тренировки по лыжному ориентированию, для укрепления организма. Белокурый Иван Мачкырски обнаруживает в ней талант, и советует Кате : “Иди в биатлон, так как он - олимпийски спорт и там получишь большой шанс.” И Дафовска идет к Савко и Боран Хаджиеви
Сначала Катя боялась , что не сможет научиться стрелять. А родители ее, которые одни из лучших охотников в, ее успокаивали, раз они могут, значит и она научится.... И так все началось. За 10 лет в биатлоне, 5, из которых в национальной команде, Дафовска кроме олимпийского титла, имеет две бронзовые медали от мирового первенства среди женщин и серебрянную среди девушек.
“Золото в Нагано меня не изменило”, - признала чемпионка и его доказала сразу после возвращения из Японии. В 23 часа 27 февраля, 18 дней после возвращения она пела родопские песни с чепеларци, котор,е ее встречали на дороге от Софии до горного городка. И сегодня с Катей может поговорить любой, кто подойдет к ней. Часто проживает в Студенский град в Софии, так как там живет в общежитии как студентка в Национальной спортивной академии. В качестве награды за феноменальный свой успех Дафовска получила автомобиль “Форд”, около 20000 Евро и все още неотделанный апартамент. А после каждого своего успеха или триумфа чемпионка дает часть премии детям без родитей в селе Стойките.

Любит возвращаться в родное Чепеларе, для того, чтобQ зарядиться энергией, как объясняет она сама. Перед 3-х этажным домом первым ее встречает собака Чарли. Больше всего она любит поезть качамак (каша из кукурузной муки, Ю.А.) и постные сырми , приготовленные ее мамой. В скромной ее комнате, Катя установила большую ветрину, заполненную кубками и медалями. Блый пингвин – ее талисман, который, как она клянется помагает ей в трудные моменты. Светлин Проданов, юноша с которым Екатерина живет последнее время. Как признала чемпионка, точно перед Нагано обдумывала возможность отказа от биатлона, если ничего не удасться достигнуть на оломпиаде. Но вместе с Светльо разработали свою программу для тренировки, которая помогла триумфа. Много лагерей и состезаний не позволили им пройти ритуал венчания, но обящают, что событие состоится обязательно. А между стартами Катя больше всего любит шить гобелены (вышивать) и слушать мизыку. Признает, что часто управляет в Европе микробус, на котором национальная командапутешестует на состязания, потомушто очень расслабляет и успокаивает ее. Может убедить любого, что имеет олимпийское спокойствие, когда посмотришь состязание Екатерины. В мире есть только несколько человек, которые могут стралять с таким сумсшедшим темпом, как золотая болгарка. Перед Нагано, даже ее мама Цонка предлагала ей считать до 5, перед началом поражения мишеней.
После первого звучания болгарского гимна “Мила Родино” в честь Екатерины Дафовска, спортсменка продолжает конкурировать с успехом элита Мирового уровня. “Трыпка от состязания сильнее меня – признается Катя в интервю газете“Дневен Труд”. – Еще мне рано отказываться, потому что ощущаю, что не достигнула верха своих возможностей”. Самая ценная медаль из всех -золотая от Нагано, которую Катя отказась продать японскому коллекционеру за 150 000 доллара, и предпочла ее отнести в родной дом в Чепеларе.

Вестник за жената: Понимаете ли, что вы сделали для биатлона?

Дафовска: Что такого я сделала? То, к чему я готовлюсь с детского возраста. Была на 6 лет, когда записалась на ориентирование, занималавсь музыкой, даже учительнуца говорила, что имею талант. Моя мама по0могла сделать выбор. “ Мы бедные люди, нет денег для такого дорогого инструмента. Бегай в горах, смотри какая больная и слабая. Там выздоровишь!”- сказала мама и так закончили с музыкой.

Вестник за жената: А как попали на биатлон?

Дафовска: Тренер мой по ориентированию Иван Мачкырски меня отправил. Был более перспективным видом, ведь он олимпийский спорт. Отец мой известный и самый хороший охотник в Чепеларе. Мама моя первая женщина в нашем районе, которая взяла ружье и отправилась за дичью в горы. Цeлый наш дом полный с их трофеями. Говорю, что не может быть я не получила что-то от них. И пошла учиться тренировкам к братьям Савко и Боран Хаджиевы. Перед поездкой в Япония плакалась маме, что стрельба у меня никак не получается. С детства не было у мена столько отклонений при выстрелах. Мама рекомендовала мне перед натиском на спуск, отдохнуть на 5 секунд побольше. В Нагано все повтаряла: “Давай 5 секунд для мамы”.

Вестник за жената: Твоя мама не может вспомнить с детства никакой твопей шалости.

Дафовска: А, как так никакие! Однажды с братом мы вырвли все моркови в огороде. Да и другие проказы мы делали. Я большая упрямица, за что меня часто ругали. Только мой дядя меня защищал: спорта без упрямства не бывает

Вестник за жената: Думаете ли за свадьба?

Дафовска: Со Светльо мы познакомились я лагере Белмекен. Я очень самолюбива, стрелец же. Трудно уступаю, добиваюсь своего до конца. Он же уступает, делает компромисы, учитывает мое мнение. Не ругаетса, что я все время в лагерях и редко видимся.Ожидаю с нетерпением окончания сезона, чтобы поехать в Сандански на одтых. Тогда поговорим и о будущем.

Вестник за жената: Может ли ваша победа быть случайностью?

Дафовска: Абсурд. Знаю о чем спрашиваете. Слышала, что говорят, что мне просто повезло, что побета чисто случайна. Но без везения нельзя, на старт встают 30 биатлонистки готовые для победы. но говорить, что случайность, просто подигрывания над нашем трудом. На двух мировый первенствах я была третьей на 15 км, законно должна была быть и мое победа.



Вестник за жената: Готова ли си за обратната страна на славата?

Дафовска: Който ме познава, никога няма да си помисли, че ще ме хване звездна болест. На мама вече подметнали, че с толкова много пари, дето ще ми дадът, няма да се налага да гледа вече крава. Пълни глупости! Та това е животът й. Примията си от последното световно дадох на дечицата от дома в Широка Лъка. Какво ще направя сега, нито ще кажа, нито иска да се пише по вестниците. Ни ако чуеш на пролетм че садя картофи с мама и татко на нивата, повярвай. Шампионка бях в Нагано, сега съм пак обикновенното момиче от Родопите.

Вестник за жената: В какво вярваш?

Дафовска: В доброто у хората. Вярвам и в Бог. Така съм възпитана от малка. Преди олимпиядата отидох в Бачковския манасти, и се помолих само да съм жива и здрава. Имам си и талисман, пухкаво пингвинче. Донесох си от световното първенство преди 2години. Навсякъде е с мен. Даже и Светльо замества. Ако не сме заедно, слагам си го на възглавницата до мен.
Вестник за жената: Остава ли време за нещо друго в живота ти извън спорта?

Дафовска: Наи-мразя превземките на някои колеги. Не можеш денонощно да тренираш. Остава време за всичко, стига да знаеш какво искаш. Обичам да шия гоблени. Така си успокоявам нервите. Харесвам и хубавите книги, но класика, а не сълзивите любовни романчета. Не тръгвам за лагер и без любимите ми касети. Луда съм по Селин Дион. Сега ще си нося и диска на Валя Балканска. Тя ми го подари с думите: “Родопите вече си имат две олимпийски шампионки, аз и ти”.

Вестник за жената: Суетна ли си?

Дафовска: Че то има ли жена, която да не е суетна. Обичам да изглеждам добре, въпреки, че в гардероба ми има само спортни дрехи. Доволна съм, че за олимпиядата ни облякоха толкова добре. Най-големият ми проблем ми е, че бягам с екип, който хич не харесвам. Когато ни го дадоха преди две години не исках да го облека, но после с него спечелих няколко призови места и си внуших, че ми носи късмет.
Юрий

[спортсменка]

Юрий большое Вам спасибо!
Как много вы для меня нашли, вы не переводите дословно, можно в общих чертах))))
вы мне очень помогаете))

[Александра Ганева]

Жаль, что такая хорошая тема как биатлон, и биатлон в Болгарии в частности, не нашла своего продолжения на форуме.
Есть ли еще поклонники етого вида спорта? Дома я старалась не пропускать ни одного старта как по телевизору, так и наших местных чемпионатов в Беларуси. Мне даже удалось взять автограф у Екатерины Дафовски на чемпионате Европы 2004 года.
В следующем году ЧЕ будет в Банско!

[svetast]

Жаль, что такая хорошая тема как биатлон, и биатлон в Болгарии в частности, не нашла своего продолжения на форуме.
Есть ли еще поклонники етого вида спорта? Дома я старалась не пропускать ни одного старта как по телевизору, так и наших местных чемпионатов в Беларуси. Мне даже удалось взять автограф у Екатерины Дафовски на чемпионате Европы 2004 года.
В следующем году ЧЕ будет в Банско!

Я поклонник биатлона. И беговых лыж. Единственная радость от зимы и мой любимый вид спорта.

[Harita]

Я поклонник биатлона. ......Единственная радость от зимы и мой любимый вид спорта.

И Я!!!!!!! И У МЕНЯ!!!!!

[Александра Ганева]

Тоже не могу представить себе зимъ без биатлона и лыж. С нетерпением жду 28 ноября - первый старт етого сезона. Хотя думаю, что белорусская сборная в етом сезоне навряд ли многого достигнет, тк все профессионалы (и те не наши ) ушли кто в тренера, кто на отдых, а кто и детей рожать

[Александра Ганева]

И Я!!!!!!! И У МЕНЯ!!!!!

Ну вот, стоило только начать, и в семье любителей биатлона прибавилось!

А кто ваши любимые биатлонисты?

[Georgi Tsolov]

M или Ж

[Skorpion_BG]

И я это, поклонник так сказать!!!
Тоже жду с нетерпением первый старт!!

[Александра Ганева]

Не важно М или Ж. Можно и М и Ж.

[Harita]

Не могу сказать, что есть любимчики.. ну если нет на горизонте белорусских, русских или болгарских спортсменов, болею за Рафаеля Пуаре

[Александра Ганева]

Да, Рафаель хорош! Мне из "не наших" еще очень нравятся Фишер, Грос, Ханеволд. Из девушек Байли и Дизл. А вот кого я больше всех не люблю, так ето Бьерндалена Ну просто не могу я на него смотреть когда он весь в соплях, фууу

[Georgi Tsolov]

Из Руских-Албина Ахатова, из болгарских- Дафовска, другие-Катти Вилхилм и Катрин Апел

[Александра Ганева]

Я вообще восхищаюсь всеми девочками биатлонистками. Многие из них такие хрупкие, но не смотря на это при любой погоде бегут и стреляют.

[Александра Ганева]

Прямую трансляцию кубков по биатлону можно смотреть на сайте www.biathlonworld.com
Сегодня первая гонка!