Какво носим в душите си?

[milistyle]

Защо ли всеки един ден не започва с триминутното "виене" на сирените, както е на 2-и юни всяка година в България? Може би по-често ще се питаме кои сме, защо сме тук и докога. Наблюдавам и разсъждавам.
Светофарите само работят и напомнят за живот. Всеки гражданин е замълчан и притихнал на мястото където воят го е заварил. Погледите са сведени към земята надолу, там ,в разстоянието между двете стъпала. И всеки за три минути се замисля кой е, за къде бърза в този си живот. Може би за последния си час преди смъртта или просто блуждае смирено, защото така е прието в ежедневието на модерния българин. На 4-тата минута всичко е пак същото, но и ... не е!
Хората вдишват озона в себе си, окъпаният с дъждовната лейка град е по-млад и бодър. Те са пречистени не само от юнския дъждец, но и от това, че са се погледнали за миг в духовното си огледало, търсят какво носят в душите си...
Тръгва гълчавата по улиците по- малко нахална, озлобена и груба. Хората по-често започват да се взират между двете си стъпала и да се замислят, че са кратки и преходни; че има важни неща, най-важните от техните приумици за "имането" или "оцеляването", а именно- каква диря ще оставят след себе си. Каква памет за род и родина носят в сърцата си, особено много младите около нас? Или само триминутният вой на сирени на 2-ри юни всяка година оповестява проблясъка в душите им, напомня им за трагиката на Ботевата смърт, за героизма на знайни и не толкова знайни люде родолюбци.
Нужно ли ни е или не всеки ден да се замисляме, да се поспираме, да се взираме в земята между двете си стъпала и да помним като изправим чела, че сме преходни?!... Каква ще е значимата диря след нас? Защо само на 2-юни всяка година се сепваме за трите минути мълчание, героизма и преходността? Какво носим в душите си?
Людмила Андреева

[Nik_1]

Очень хорошо написано. Я уважаю и чту эту болгарскую традицию. Это как наша минута молчания 9 мая. Каждое 2 июня в полдень я встаю смирно и отдаю дань почёта болгарским героям. К сожалению в последнее время болгарские тинейджеры не соблюдают традицию и мне приходится призывать их не баловаться пока воют сирены.

[Alfia]

Эту дату связываем со смертью 28-летнего поэта и революционера Хр.Ботева прострелянном на вершине Околчица

здесь и его знаменитая публицистика:
http://www.litclub.com/library/bg/botev/publ/rev_nez.htm
Цитат в. "Знаме", г. I, брой 23 от 27 юли 1875 г

.....
Ние трябва да въстанеме и да дадеме край на нашите гнуснави и безчовечни теглила, ние трябва да си видиме сметките с тиранинът, да помогнеме на Херцеговина и на себе си и да покажеме на дипломацията, че ние не сме скотове, не сме стока, а сме народ, способен да живее, да се развива. Помислете върху това, братя емигранти. Зданието на Османа пада, и пада връз нашият народ! Елате да отблъснем това падение в Азия, защото в противен случай името българин се изгубва от лицето на земята. . . Ние живееме в свободна земя и никой не може да ни запрети да изпълниме дългът си към своето Отечество. Няма власт над оная глава, която е готова да се одели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.



Душа у него - как видите - была революционная!