Лично мой - "Двенадцать стульев "...Еще с пятого класс,когда прочитал в первый раз.Критерием выбора книги был её потрёпанный вид и замусоленные страницы - ага,должно быть интересная,раз вид ещё тот, - подумал я и взял в центральной городской библиотеке Тюмени на десять дней почитать.....Книга так понравилась,что до сих пор у меня:oops:
Несколько лет приходили в разные города, (мы переезжали) ,оповещения и предупреждения вернуть книгу.....Не вернул.....
Няма такъв чужд автор, който за мен да бъде по-любим от български автори. Колкото и да е гениален, колкото и общочовешки ценности да засяга, той не може да достигне до моята българска душевност. Мога да чета с възхищение, удоволствие, любопитство и до там.
Не съм нито литератор, нито филолог, не се влияя от мода и чужди мнения.
Допадат ми творби в които се преплитат красота, примирение и сила.
Харесва ми "Поручик Бенц", "Тютюн", "Чифликът край границата " и много други.
п.п. Трябваше да спомена специално и " Балада за Георг Хених". Доколкото зная любим и за чехите.
Спомня ли си някой чехословашкия филм "Балада за Анада"?
39. Кръстникът Марио Пузо
83. Аз, Клавдий Робърт Грейвс
Это первые книги, которые я прочитал на болгарском.
Из болгарских авторов - Строителите на съвременна България от Симеон Радев.
Результаты кампании абсолютно предсказуемы, я думаю, ни у кого и сомнения не было, что победит именно ''Под Игото''. Сей шедевр изучается в пятом классе школ, видно именно тогда и остановилось интеллекруальное развитие людей, проголосовавших зе него. На фоне мировой литературы роман Вазова, при всем моем уважении к писателю, сильно проигрывает. Даже на фоне других болгарских романов. Что естественно-''Под Игото''-первый болгарский роман и художественные качества его не высоки, именно на уровне пятого класса. То, что из огромной палитры прекрасных произведений литературы болгары выбрали ''Под Игото'' говорит об отсталости, неразвитости мышления, этноцентризме и ура-патриотизме тех, кто выбирал. Очень жаль, что болгары не могут подняться над этим уровнем. Значит, со времени выхода в свет романа, ничего в сознании не изменилось, и интеллектуально болгары все еще ''под игото''. Ориентацию можно менять хоть каждые пять лет. Рабское сознание-остается на всю жизнь, определяя ее ход.
http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=693853
Грехи других судить Вы так усердно рветесь, начните со своих и до чужих не доберетесь...
КИРЯК СТЕФЧОВ СЕ ПРОВАЛИ, ПОТОМЪКЪТ НА РАЧКО ПРЪДЛЕТО ОТКАЗВА ДА СЕ ВЪРНЕ В БЪЛГАРИЯ
Добре организираната суматоха, редена по чужбински маниер, именувана за кашмер и срам „Голямото четене” завърши с катастрофа за новия Киряк Стефчов – някой си Георги Тенев.
Замисълът беше да се покаже, че уж българите вече не поглеждали към патриарха на българската литература – Иван Вазов, че вече никой не четял творбите му, както от години се опитва да ни убеждава университетската овца Милена Кирова.
Но даже Киряк Стефчов не посмя да излъже, нито пък криещите се зад гърба му особи на които се плаща от султанската власт.
Потомъкът на Рачко Пръдлето – литературният плут, обяви през сълзи, че нямало да се завръща повече в отвратителната му България, а щял да си остане завинаги в далечната Германия, в знак на протест.
Най-отвратителното за Киряк Стефчов и подобните му, е, че на челни место са и други вечни български книги – като „Време разделно” на Антон Дончев, „Тютюн” на Димитър Димов и "Железният светилник" от Димитър Талев.
Е, добре, оказа се че въпреки добре заплащаните ругатни и попържни срещу класиците на българската литература читателите си обичат и почитат своята, българската, литература.
Какво следва от този избор?
Че тези, които заплащаха тъй щедро милиони долари на българските рушители напразно са си харчили парите.
Че псевдомодерните псевдописатели нямат читатели, да не говорим за почитатели.
Че това е ясен знак и към чиновниците в министерството на културата – време е да престанат да харчат парите на данъкоплатците за текстове от типа на този, който разказва за „миризмата на гаджето, което сере пред тебе”.
Очакваме султанът да накаже подобаващо новия Киряк Стефчов, тоест Георги Тенев, който се бие в гърдите, че българската литература е отдавна мъртва, че само постмодерните литературни маанета били обичани от българския народ.
Надяваме се, че ще се намеси и провалилият се цензор на българската литература г-н Михаил Неделчев.
Позорът е голям и българските псевдомодернисти би следвало или всички, до един да сврат глави в литературното блато, или да си припомнят реченото от Вазов за техните предходници, но сякаш отнасящо се за самите тях: „:”... поезия космополитична, студена, небългарска, нестоплена от живо човешко чувство, защото не е расла на българска почва, чужда на българския дух”.