болгарская поэзия

музыка, театры, концерты, премьеры и т.д.

Модератор: Юрий

болгарская поэзия

Сообщение Katya » 11/10/2005, 20:25

подскажите, пожалуйста, сайт по болгарской поэзии (на болгарском языке). заранее благодарю!
Аватара пользователя
Katya
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 13
Зарегистрирован: 30/09/2005, 10:07
Откуда: Москва

Сообщение a11ex » 11/10/2005, 21:13

Посмотрите здесь, Катюша :lol: http://liternet.bg/
a11ex
a11ex
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 737
Зарегистрирован: 13/10/2004, 18:50
Откуда: BG

Сообщение Katya » 11/10/2005, 21:23

Allex, большое спасибо! уже посмотрела. будет, что изучать в ближайшее время :)
Аватара пользователя
Katya
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 13
Зарегистрирован: 30/09/2005, 10:07
Откуда: Москва

Сообщение Юрий » 11/10/2005, 21:48

Катя можете воспользоваться и болгарской виртуальной библиотекой:
http://www.slovo.bg/
Можете найти полезную инфу , а также и стихи на странице: http://www.hulite.net/modules.php?name= ... link&cid=2 ( в правом столбце)
Юрий
Аватара пользователя
Юрий
Author
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 17469
Зарегистрирован: 16/03/2004, 14:19
Откуда: Sofia, Bulgaria

Сообщение Katya » 11/10/2005, 21:53

спасибо большое, Юрий!
Аватара пользователя
Katya
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 13
Зарегистрирован: 30/09/2005, 10:07
Откуда: Москва


Re: болгарская поэзия

Сообщение intogloryride » 27/06/2016, 14:12

Сайты много,конечно....Сам я тоже сайт.....в переносном смысле,в голове,так сказать...Сразу вспоминается прекрасная поэзия самой молодой поэтессы у нас,из одного морского города,оставшаяся навсегда в 17лет,но являющаяся автором прекрасных стихов.Например стихи "Я и море".....По ее стихи написаны песни,за год до смерти учавствовала в одном фильме 1978г....

Поэтесса Петя Дубарова в ролике фильма1978г"Трампа":https://m.youtube.com/watch?v=WnlBDVxOMyI
Фото поэтессы навсегда в 17 лет: https://www.google.bg/search?q=петя+дубарова&prmd=ivn&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwja-dTioMPNAhVJShQKHfWdCyoQ_AUIBygB&biw=1280&bih=800
Песни на стихов поэтессы:
Песня "Лунапарк":https://youtu.be/wr80f7TiEPQ
Песня "Весна": https://youtu.be/dCE01IB77Xk
Песня "Зимние каникулы" по стихов Петя Дубарова
http://vbox7.com/play:6377fb95
https://youtu.be/ywPMLeVjVjM
ПЕТЯ ДУБАРОВА (Петя Стойкова Дубарова) — родилась 25.04.1962 г. в Бургасе. Училась в английской гимназии. Покончила с собой, когда ей исполнилось всего 17 лет — 04.12.1979 г. Автор книги «Я и море», посмертно вышли — «Синейшее волшебство» и «Ласточка».


ПЧЕЛА
Като златна песъчинка
с нежни сребърни крила,
сякаш огнено око е —
трепка слънчева пчела.

Тя — трошица от луната —
пълни въздуха със звън,
често виждам я обляна
в злато слънчево на сън.

Със наслада в свойто детство
чувам топлия й глас.
Дълго слушам упоена
песента й пъстра аз.

ПЧЕЛА
Как золотая песчинка
с нежной сребринкой крыла,
тычется рыльцем в тычинки,
вьется над цветом пчела.

Лунная пулька отлита,
только безвредна она.
Вот она снова облита
солнечным золотом сна.

Сладостно слышать нам в детстве
голос уютный ее.
Дайте же пчелке напеться,
пусть до зимы нам поет...

СМЪРТТА НА ПТИЦАТА
Наведе главица раненото птиче,
притвори от болка очи
в ръцете на малкото мило момиче,
добри като топли лъчи.

И зрънце не иска, не иска водица,
замира доброто сърце.
Погледна със ужас, тъй, не като птица,
а само човешко лице.

Но ето крилцата едвам изтрептяха,
а после замряха за миг,
очичките малки за вечност заспаха,
заспа сърчицето без вик.

СМЕРТЬ ПТИЦЫ
Наклонит головку подбитая птичка,
от боли глаза заведет.
В ладонях у девочки милой — синичка
тепла и участия ждет.

Не хочет пшеницы, не хочет водицы,
сердечко тук-тук! — и замрет.
И смотрит на девочку, будто не птица,
страх смерти в лице у нее

почти человеческий. Крылья чуть дрогнут,
и девочка выдохнет: ах!
А птичка, в борьбе против тьмы изнемогнув,
спасенье найдет в Небесах.

НЕСТИНАРКА
На жълтите листа като жарава
разлива свойта дива песен
с коси червеножълти като лава
красива нестинарка-есен.

И босите и длани и колене
Трептят като крила на птица.
Протяга тя ръцете си към мене
и иска тайно като древна жрица

магийния си огън да ми влее,
с червената си жар да ме прегърне
и в млада нестинарка като нея
сърцето ми желае да превърне.

НЕСТИНАРКА
По листьям желтым отсветом костра
песнь девы молодой польется жарко.
Багряной лавой косы до бедра —
Прекрасна осень-нестинарка.

Ее босые ступни над огнем
порхают, трепеща, две нежных птицы...
Она протянет руки мне — пойдем!
Подобно древней жрице

магический огонь захочет влить
в меня — и нет желаннее подарка.
И сердце отогреть, и превратить

в младую нестинарку.
предсмертная записка Петька DubarovaTya остается неясным предсмертную записку, что никто не смог интерпретировать сегодня
4 декабря 1979, около пяти месяцев, прежде чем он исполняется 18 лет, Петька покончил с собой в своем доме в Бургасе с снотворного. Разрешить умирающих Обратите внимание на следующее:
,, Обманутые
молодежь
прощение
сон
память
За стенами большого дома
SECRET "


Никто никогда не был в состоянии расшифровать это сообщение, закодированную в этих рода сложенных. Несмотря на свою короткую жизнь поэт оставил позади около 200 стихов, прозаических произведений 50-60, десятки художественных переводов песен The Beatles ,, ",, Bee Gees" Smokey ",, ,, Пух."
Петя Dubarova родился 25 апреля 1962 года в г. Бургас. Ее мать Мария была младшей средней учитель литературы, ее отец Стайко - начальник сдвиг в заводских радиаторов Бургас. Она окончила школу ,, Иван Вазов "продолжается в элитной школе английского языка. То, что Бог поцеловал Петька лоб, видел больше, как она играет с куклами. У каждого из них есть не только имя, но и с природой, есть даже история жизни. Эти истории рассказывают маленькая девочка с удивительной для его возраста образов и эмоций.
Для открывателя талантов Пети считается Бургас поэта Христо Fotev. Когда ей было 10-11 лет, он ведет своего рода круг. С его чувство великого поэта чувствуется специфический путь, в котором девушка видит окружающий его мир, образы не создает никаких усилий. Мария Dubarova начал посылать некоторые из стихов Пети в газету детей ,, Septemvriiche. "Там появляются ее первые работы. Хотя редакторы часто вопрос, действительно ли они были написаны ребенком. По этой причине отказываются публиковать некоторые из них. когда ему было 12 лет Петя получил письмо от редакции Septemvriiche ,, ", что больше не может печатать, потому что ее стихи, как взрослые. Посоветовала ей отправить в журнале. ,, Родная речь "и. ,, Флаг средней школы." Когда ему было 14 лет Петя встречался с некоторыми из редакторов ,, Septemvriiche "и они признают его, что из-за своих длинных стихов копаться в книгах современных и даже забытых поэтов, чтобы увидеть, если это не так ,, украден "из них.
В средней школе Петя подружилась с Еленой Natcheva сегодня актриса и жена Красти Lafazanov. Их дружба глубокая, сильная, но и оригинально. Девушки в разных классах и решили поговорить с помощью писем. Из них мы теперь знаем гораздо больше о эмоций и фобий у нее приливов и отливов в ее чувствительной души, оценивает свое время для людей. Один из них описал ее историю любви с Пер - шведский мальчик, пришел на поездку в Болгарию зимой 1978 года после того, как их короткой встречи в Боровец, он писал ей несколько раз. 18 декабря 1978 года в письме к Елене Пети говорит: ,, Я хочу рассказать вам кое-что о Peer не иметь ощущение, что вы постоянно намекают на загадочную историю и никогда не возвестит вам полностью. Все, что с ним было на самом деле очень просто и очень приятно. Мы встретились на дискотеке в Боровец - вдруг он пришел и попросил меня танцевать. Он был полон иностранцев. Я был с группой производства (фильм «своп», в которой Пете эпизодическую роль), несколько мальчиков и девочек. Я был польщен тем, что он остановил меня, несмотря на большое количество красавиц на дискотеке - все же он был самым красивым - таково было общее мнение. Когда мы начали танцевать нежный блюз, на мгновение я понял, что так же, как его я не спал всю ночь, и я танцевала с ним. Я не знаю, что случилось, но в свое время во время сна почувствовал, что он поцеловал меня. Я запутался. Потом они сказали мне, что мы оба были настолько хороши, что все из нас смотрят. Но я уверен, что я видел только его - особенно мои друзья - потому что он был самым желанным. И только когда мы обнялись так крепко блюз над. Мы вышли. Были звезды ... Его губы были мягкими и жутко страшно тепло. Потом я ушел, потому что завтра утром я ждала работа, а потом я ушел неожиданно для Бургас. Даже я не мог видеть его и назвать его. Потом - его письма. А теперь - он молчит. Я не умер за это! Но мы увидим, что произойдет. Это конец! С любовью - Pety. (Это конец Любви - Петя). "
Последнее письмо от Per Пети получает накануне нового 1979 Может быть, каждый день ждет почтальона с надеждой. Мы можем только догадываться, какие страсти бушевали в ее чуткой душе. И что написал в своем письме к одноранговой.
Ее вторая любовь Deyan Enev, сегодня известный писатель. Они встретились на семинаре. Он посетил ее домой. Прогулка вокруг Бургаса. Тогда Дин пошел в казармы, и они никогда не видели.
Летом 1979 Петей одна сумасшедшая вечеринка. Бесконечный праздник. Вместе с Еленой ,, назначаются "командиром муниципальной штаба бригады для вкладчика в mnogotirazhka. Отражать ,, трудовые успехи" и проблемы школьников в газете Комсомольской. Размещенный их в кабинете командующего едва vyasva в нем. И принести магнитофон и слушать музыку. Петя Исследует слух ,, я плыву "Род Стюарт. Оба поют в течение нескольких часов. Все это, конечно, достигли ушей правила бригады. Две девочки ,, лопнул" в качестве участника и направлен на работу на заводе-изготовителе для безалкогольных напитков Бургас. День работы на заводе в ночное время спать в школе поблизости. Петя и Елена расположены в одном углу класса, приспособленный для общежития с 14 кроватями. Сделайте свою собственную игровую площадку. Принесите кучу книг и тетрадей. Текущий потушен в 22.30 вечера, но оба продолжают читать свет от ламп во дворе. Петя никогда не писала ничего. В одной комнате, как это, другие делают кривые морды, раздраженный тем, что много болтовни.
Бригада Пети и Елены готовит поэтический концерт. Стихи были распространены, но решил включать как ,, вкладчика. "Они хотят, чтобы запомнить стихи и читать их с пафосом. Как и все другие. Елена утверждает, что директор концерта, который комсомольский секретарь твердил : ,, Дайте, дайте пафоса я хочу темперамент повстанцев и энтузиазм Dimitrovtsi "!
Петя отказался читать этот путь. Директор предупреждает ее не мямлить так. Затем он исключен из группы. Его аргумент: ,, Как это может сделать удовольствие от стихов поэтов ,, коллеги сказали бы им, как если вы покупаете сыр торт из духовки "Петя признает, что это не для жалкого читателя и листьев наказали его!. выговор.
К в первый день 15 сентября остаются несколько недель. Петя писать дневник. Примечания в нем становится все более мрачным, грустным и пессимистичным с приближением конца праздника. ,, Я остановился, чтобы отразить второй этаж, вытащил желтый гребень и медленно и бесшумно Зереш. Это было страшно. Дыхание этот прохладный коридор, изогнутые лестницы, даже это голое зеркало, в котором я смотрел прежде - робкая, tankokraka тесьмой на верхней части головы, которая так или иначе не взвешивают все извергал это - определенно, без сомнения, невообразимая - Решения принимаются, и я подумал, почему сейчас не смакуя меня - как я вырос и как приятная улыбка ... "
Таковы последние записки Петя Dubarova.
К Пети классу студентов из средней школы изучают второй язык. Клерк тогдашнего министерства образования или выше, однако, решил, что английский язык ,, "должны иметь профессиональную ориентацию. И дисциплина была введена практика ,, в производстве пива." Расположение фабрика, которая производит популярный когда-либо ,, Burgas пиво ". Машины есть старые импортированы давно из Германии. Здесь, производственная практика становится фатальным проблема. Удара по борьбе с одной из машин и обвиняется Петю. по словам Елены Natcheva ,, мальчик по имени С. вытолкнут или сжигали, чтобы соответствовать пластмассовую прилипание частиц бутик счетчик, чтобы увидеть фигуру, которая замораживается до десятилетий. руководство завода обвинил Петю в саботаже, а школа решила уменьшается ее поведение один, потому что ,, уничтожение социалистической собственности ". Это страшно шок чувствительная и эмоциональная девушка, как она. Она - лучший ученик, поэт, ботаников, Комсомольский активист - уменьшенный поведение?! Какой позор!
3 декабря вечером Петя домой в одиночку. И приняла с большой дозой снотворного.
Ночь долг команда в больнице Бургаса борется за свою жизнь. После нескольких лет мать Мария говорит, что ее всю ночь, слушая его врачи говорят охоты истории. Когда его спросили Бинев дежурный врач есть необходимость вызвать для консультаций и других врачей, он ответил: ,, Мне нужно, чтобы выйти из моей двери "Доктор Бинев мертва 5 лет, умер от болезни Альцгеймера бывшего завода!. для ,, Бургас пива "уже давно снесли и на его месте сидел торговый центр. После смерти Пети гнева студентов из английской школы фокусируется на руководство и особенно заместителя директора. Почти месяц все ходят с белыми полосами на лацканах - горе для молодой Пети обвинений, выдвинутых против учителей. Этот протест впечатляет для своего времени, но никто не осмеливается поощрять студентов, чтобы удалить белые полосы
intogloryride
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 18
Зарегистрирован: 26/06/2016, 21:01

Re: болгарская поэзия

Сообщение intogloryride » 27/06/2016, 16:20

Вот,предлагаю стихи одного болгарского поэта,не в живых,к сожаленью,ети произведения не мои и автор не я,сделаю уточнение,но и не боюсь что кто то предьявит мне претензии на авторское право,просто потому что тот,кто может такие претензии на авторское право предъявлять,ето только я,и никто другой.А сам себе предъявлять претензии конечно не стану Имя не назвову,но поэт етот еще и переводил из русской поэзией и его другом по линии поэзии был известный поэт из Донецка Анатолий Кравченко.На его имени названа и улица в его родном городе...Если кто то сможет предложить поэтический перевод,мне будет интересно посмотреть… Вот первое стихотворение-"Дуэль .
ДУЕЛ1-Животът има за какво да ми се въси:поканен бях на приема галантен,но жегнах бакенбардите му къси с плесница и очаквам секунданти.Не му се вярваше.Потръпна слисан.По-бял и от нагръдника колосан.По хвърлената дума-ръкавица опита да узнае кой съм,що съм.Изполичар на неговата нива,аз казаното мога да повторя-той насаме ме кара 2-да унивам,но гаврите не се търпят пред хора.Прощавал съм му не една обида;за тази нека вземем пистолети...Но пратеник от него все не идва и жестът ми остава безответен.Дали кръвта ми не е благородна или ме сбърка с някой от незваните?Отрекъл ме,поне ще съм свободен да вложа сам в цевта си отрицание.
ДУМИ ЗА СВОБОДАТА-1-За свободата трудно се добиват думи,тъй както трудно се добива тя самата.Налага се да конспирираш в нощи лунни срещу охолство,ситост и апатия,да търсиш четирилистната парола на нечие забравено другарство и устните приучил да не молят,да влизаш в съвестта си като в карцер.Задъхан да изкачваш стъпалата 2-на кула,небелязана от знаме,орли да храниш,дялайки петата,когато сам куцукаш недохранен,да носиш не оръжие на явка,а въжделената трошица смелост,да не превръщаш битката в задявка,когато нямаш изглед да спечелиш срещу мазник,невежество надуто,а да заплащаш порива си бруто,да вдигнеш падналия,който може -да ти отвърне утре и предателски и честолюбието,дето гложде у теб,да не запита за правата си...Тогава може би не точно умни ще дойдат думите,ала уместни.Изчакай тоя миг с готови струни.За свободата иначе не става песен.
ЕКСПЕДИЦИЯ-1-Не зная нейното начало.То се крие там,дето не остава нищо скрито.Понякога съм вземал за пътеки змии и с пръсти вкоченясали съм ги разплитал.На жажда ме е пекло,порой ме е въртял,досаждал ми е с ласки небръснатият глог, и сянката ми даже,проклела своя дял,е бягала от мене-неземен геолог. 2-Зад циркуси и преспи е някъде целта ми.До нея се достига самичък само пеш.От истинско по-страшно дълбае мойто рамо над пропасти без дъно измислено въже.Догонват ме мъглите със своите потери и пръстите изцеждат треперещата сила над камъка,по който се мъчат да намерят очите ми напразно бленуваната жила.-От мъка и от немощ,покрит със бели струпеи,навярно ще остана на камъните проснат,но слънцето ще вземе през бялата си лупа червената ми диря за жила златоносна.Ще пърха пак пред мене примамливо звездица,но горе ще остане последният ми стон,обагрен от кръвта ми-за нова експедиция сред скални пукнатини,забит като жалон.-(в прошлом было опубликовано...)
ЗЪРНО-1-Векът изтича като мливо в хилядолетния чувал;движението въртеливо предсказва неотменен дял.Епохата ти беше строга като към корабите-риф.Тя сметки имаше и с бога,но ти не стана пресметлив.Какво пък,утре ще те смеле в прегръдките от кремък як;палеолитното изделие ще стане твой надгробен знак. 2-Потръпват валците огромни с паспал,от делника по-сив:а може би един компромис би стигнал,за да те спаси?Нали мерзавци и герои дочакват края-все един...С какво се мислиш по-достоен от хленчещия господин?Но не-постъпваш както трябва.Защото утрешният свят отвърнал би лице от хляба,на зърно щом е зле пресят.(-ето было в публикациях в прошлом...)

ИНТЕЛИГЕНТИ-1-Векът неохотно за челяд призна ни,стаил към земята съпружеска злост,а тя ни отнесе към белите врани,погрешно измътени в нейно гнездо.Кого ще учудиш тъй-него ли,нея,с достигнат по тяхна заръка таван,когато за двамата вятър те вее-не вятър изобщо,а общо руган. 2-И падат мнозина...До черната угар.До зърното,трудно изчопляно с клюн.Каква орисия,но търсиш ли друга,минава за лудост,минава за бунт.Да бъде,каквото е.Истинска тя е,при все че откъсва от кръв и от род.Последната дума ще има безкраят с единствено тачен от птиците вот
МОСТ-1-Къде е твойта памет,мукавено куфарче?Дали ще я открия по таваните...Връстниците ти-дрехи покоси ги мухълът,а ти стоиш...Все някой трябва да остане.Търпеше ти на груби пощенци обноските и моя чичо чак на фронта придружила бе.Там друго е било,макар в обозите,а не като да си на розов паяк жилище. 2-Проблясваха по твойте ъгли еполети с ония ситни гвоздеи по тях-звезди поручишки.Надуваха на изпроводяк цигани кларнетите,а после само теб обратно те получихме.Не знам с баща ми много ли си казахте,но той направи на ключалката езичето и помня,че те мъкна из боазите сред прах от взривове и думи на обричане. 3-Боята вече падаше от теб-олющена,по двора със връвчица моят син те влачеше и струва ми се,че ако в звука се бях заслушал,не бих си купил после куфар лачен.В тавана-сетно старческо убежище,ти изхитри се да дадеш приют на котенца.Поне тогава трябваше да забележим,че ти спътник си и покровител на животеца. 4-Сега е късно твойта памет да докосваме.Снове из ъглите ти паяк и превръща в мумия краче от кукла,дето може би е мостът ми към безвъзратно отлетели пълнолуния.(было напечатано-опубликовано)
НЕ СТОРИХ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ НЕЩА
1Не се научих да проливам сълзи,каквито биха стигнали и за ведро,когато над надеждите ми плъзна подоблачният дъх на колендро.Не спазих дружеската препоръка с интриги да препаша патрондаш,макар да оцелявах с много мъка в леса на учрежденския етаж.Когато ме споходи люта жажда,не пих от раболепния черпак 2-и падналата на ревера сажда не помня да наричах първи сняг.Не влязох в омагьосаното царство за премията-знатна дъщеря,защото има ли едничка вярност,човек й търси участ по-добра.Избягвах проверените пътеки в планинския гостоприемен скут и не приех прохладата на сенки,които бавно те превръщат в шут.Не се подведох по ума на тия, 3-които уж ми мислеха добро,с надежда да им бъда при стихия очаквано спасение и брод.Отминат от престижни епидемии,едно научих,с него се теша:не всички пък завършват академий,в които таксата да е душа
ПРЕЖИВЯНО 1-Не се продадохме.За шепа слука не поругахме съвест и сърца.Като главни горяхме,с дим и пукот.За тоя огън бдеше полицай.Не плакахме.От чувство горделиво,възпиращо на миглите сълза.Вървяхме право.Гледаха ни криво.През догмата-преситена и зла.Не молехме.Врага си и да молиш,той с нищо не престава да е враг,а стане ли към тебе 2-благоволен-белязал те е неговият знак.Не спирахме.По време,за което часовникът бе също занемял.Проклехме го,но даже и проклето,то в брой поиска собствения дял.Не бяхме мъртви.Но и живи бяхме едва-едва при мъртвия режим.С каквото се наехме-преживяхме.Длъжници вчерашни,днес пак дължим.
ПРЕМЕЖДИЕ
1-Не вини съдбата,че запрати те сред кълбо от сплетени лъжи;зърна как живеят на духа кастратите и си тръгна,без да им дължиш.Е,какво-и с други се е случвало,но оставаха на оня пир,непресметнали че днешно чучело утре е за правдата вампир.Как преливаха от празното във пустото с тънка вещина на виртуоз 2-и представяха за свята същност лустрото,вдигайки за блясъка му тост.Слава Богу,че звездата ти опази те на провала на самия ръб и им каза нужното за казване миг преди да им обърнеш гръб.Само спомен ти остана за наркозата-в тебе бавно се разсейва тя и прозираш зад мъглицата й розова,че си бил на косъм от смъртта.
ПРЕХОД-1-в унинието като в пряспа чезна,но моят стих с похват на планинар извлича ме от неговата бездна под слънце,заискрило като нар.Напрягам аз остатъка от сили,а той скъсява общото въже и сочи на върха контура иглен с нехаещ за последиците жест.Плета нозе-щом вече сме поели,изстраданата вярност е закон, 2-при все че всяка дързост е с предели по сипещ непредвидености склон.Отломките от логика връхлитат,лавини плашат с белота на лист и клинове на сетна упоритост забиваме в окървавена вис.На лутането трудно към успеха цената често се оказва срам...Оказва се,било е само преход.Оказва се-върхът бил по-натам.
ДИСИДЕНТИ-1-Бяхте дръзки.Непресмятащи,че на брой са ви пресметнали като дивеч в резрватите,годен само за отстрелване.В кабинети тапицирани участта ви предрешаваха по декрета на грузинеца за добрия ред в държавата.Но осъмвахте пречистени над брошури и над томове,дето нямат общо с истини,приподнасяни от гномове. 2-Другото бе страшна приказка с параграфи и премеждия,щом на краля сте извикали нещо детско за одеждите.Останете непресмятащи зло и хула откъм численост,щом венчали сте съдбата си с неподправената Истина
ВЕКЪТ 1-Това се случи в ден,когато се завръщах бодър от землището на разходките си в час вечерен.С отпаднал глас ме призова до смъртния си одър векът,навлязъл в своята последна четвърт.Не знам дали синовно чувство ме възпря от отказ или за стареца все пак ми беше дожаляло,но аз забравих,че съм го упреквал в подлост и с кротък жест 2-оправих провисналото одеяло.Идилия-да бяхте ни видели по-отблизо как двамата мълчахме и се гледахме от упор.Аз имах бъбречни,той -остри социални кризи и мойта кръв момчешка по него бе на струпеи.Доброто му признах аз,но злото не забравям!Той с кашичка от фрази залъгваше глада ми,научи ме за правдата,но с мярка да въставам 3-и чинно да говоря-с врага си и пред дами!Научи ме да мисля за себе си предимно и болката човешка за мене стори чужда.Притворството му само пораждаше взаимност и неговата глупост взе мойта да пробужда.Сега издъхваше пред мене и старческият профил бе тъмен като вече наченатия космос.Разказваше ми с хленч за поредната атрофия 4-и аз от тъпа жалост ръката му докоснах.Навярно ще успея трупа му да прекрача и някой ден за него ще служа панахида...Тогава ако зърнете внезапно да заплача,не казвайте на оня,след него дето идва
ВОЙНИШКА КЛЕТВА-1-Ветрове подравняват площада.Сиви шинели-пагон до пагон.И снегът над шинелите пада както е падал при Балатон.А отсреща,притихнали,майките със сълзи на очите ни гледат и навярно мнозина се вайкат,че изглеждаме толкова бледи. 2-Но утехата бащина там е-ще научат,че в мигове къси кръвта ни се втурва към знамето и сверява със него цвета си
ЖИВЕЯТ ВЕЛИКАНИ-1-Живеят великани в страстосферата,дошли от гордите предели на гнева.До нея през пожари път намериха и как чудесно сториха това!Безкрили херувими на грядущето,към него те бурлашки ни влекат и под небе,от сто войни опушено,земята става обетован кът.С дела те име дадоха на ерата и тъй като живяха с много страст, 2-добиха право днес от страстосферата да гледат изпитателно към нас.Те диря завещаха на потомците,кървяща до последния им ден и Времето в гранитните отломъци дълбае имената с клюн свещен.Живеят великани в страстосферата,простряла върху бъдещето власт...И слънцето на тяхното доверие пречупва своите лъчи у нас
КЪМ НОВОРОДЕНОТО
1-Животът ти завързва ръкавици и ти ги свиваш под брадичката беззъба.Почти прелиташ ринговата стълба и почва боят в категория до три и двеста.Шуми край теб роднинската фиеста.Сега си още галеник без титли,но трябва смешните юмруци да са свити и удара да се отмери точно. 2-Издебната в самото слепоочие,пневмонията рухва.Правилата после.Ще дойде ден-за удара под пояс злопаметна ангина ще ти върне.Осланяй се на капчицата твърдост,дошла отвътре,не от пъстрите трибуни,и в себе си търси ония струни,които бъдната победа ще възпеят... 3-Не само с млечни зъби ще платиш за нея!В небето,със следата реактивна,животът отсега чертае ринга за битките,които те очакват.
НА ФЕЛДФЕБЕЛ-ШКОЛНИК ПЕТЪР АНГЕЛОВ
1-Колцина са командвали разстрела си?Затуй е нужен тъкмо весел нрав!Затуй далеч не стига само смел да си и твърде малко е да си корав!Досаден барабанен туш.На плаца сив-редици бледи.-Момчета,дайте да запуша...Готви оръжие за преглед! 2-И залюляват борови върхари последния си страшен хоровод,но оръжието е в ръцете на другари.Оръжието е почистено и годно!
НЕСПОСОБНОСТ
1-След толкова превратности и зли обиди каквото бях очаквал,то и стана-споходи ме върху криле на врана от люлка бдящият над мен Невидим.От края на балконската тераса на птичето око проблясна кварцът и мигом хлад гърдите ми проряза,превръщайки ги за сърцето в карцер. 2-Запомних-на стената беше спряла часовниковата прастара акробатика,но хиляди махалца и махала подигравателно се плезеха и клатеха.Той седна.Най-изискан.С папионка.Край нас се ширна пладнето безлико.-Дочух,че обстоятелствата те подгониха...-Уви,така е!Но не съм те викал. 3-Помръкна той и малахитов ирис над рамото ми някъде вторачи.-Да си призная,трудно те разбирам...-Ще мина,казах му,без помагачи.Криле отново птицата размаха.Обиден,покровителят ми стана.И пак часовникът със бронз ми махна,когато той възседна свойта врана. 4-Изви се във просторите злокобно и вече отговарям щом запитат ме за мойта най-ужасна неспособност:-Не мога да понасям покровители!
ПЕСИМИСТИЧНА КОМЕДИЯ
1-Плахи хорица.От ген ли е или нещо придобито? Гложде не едно съмнение фундамента битов.Рухва пагубно и лепкаво смут над екзистенца.Няма порив.Няма трепети.Немотия без претенции.Ситнят с крачки неуверени,сякаш ходят по поледица.Радостите им-премерени,жалбите им все на едро са. 2-Тягостно,в минорна гама от години пропилени,като в пошла мелодрама са баналните им сцени.Мрат си някак между другото и куражът им куражец е...Много лошо,малко хубаво крие фактът,че и раждат се.
ПЛАВАНЕ-1-Реката на живота с три течения от средното към долното влече ме...Благодаря,неумолимо време,за синевата в моите падения!Над прагове и страшни водовърти пренесох аз пороците си мними и оцелях,зад борда като хвърлях баласт от качества неоспорими. 2-Издигах над вълните-като Разин,прескъп товар над плисък речен:-На тебе "Послушание" ти казват?Върви да търсиш долу подопечен!След миг докопвах за врата Стремежа към всякакви удобства и облаги:-Душата ми и с тебе се развежда,заради фалша в древния ти шлагер! 3-Изхвърлях от несигурната лодка пред рибешките твари остроноси не туй,беди,което ще ми носи,а стръв,с каквато щастието коткат.В реката на живота се оглеждам-непримирим,развихрен,злополучен...След толкова сражения-от нежност се питам само как не се отучих.
intogloryride
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 18
Зарегистрирован: 26/06/2016, 21:01

Re: болгарская поэзия

Сообщение intogloryride » 29/06/2016, 18:11

А вот в переводе еще несколько стихотворении незабываемой поэтессы Петя Дубарова:
Петя Дубарова - Живот-ракета, перевод
Доктор Эф

ЖИВОТЪТ МИ Е МЪНИЧКА РАКЕТА,
КОЯТО ВСЕ НАГОРЕ СЕ СТРЕМИ
И ТЪРСИ СВОЙТА ПРИКАЗНА ПЛАНЕТА,
НЕЗНАЙНА КАТО НОЩНИТЕ ТЪМИ.

СЪРЦЕТО МОЕ НЕЯ УПРАВЛЯВА
И МИСЛИТЕ МИ СЛУЖАТ ЗА КОМПАС,
А ВОЛЯТА В БЕДИ Я ЗАКАЛЯВА,
СЪС НЕЯ ЗАКАЛЯВАМ СЕ И АЗ.

ТЯ ДЪЛГО ЩЕ СЕ ЛУТА СРЕД ТЪМИТЕ,
ЩЕ ЧЕЗНЕ ВЪВ ЧЕРНЕЕЩИЯ МРАК,
НО ВСЕ ЩЕ БЪРЗАМ ТАМ, КЪДЕТО СКРИТ Е
ПЛАМЕННИЯ, ТЪЙ ДЪЛГО ТЪРСЕН ЗРАК.

О, БЪРЗАЙ, МОЯ ОГНЕНА РАКЕТО,
НАГОРЕ И НАГОРЕ ТИ ЛЕТИ,
ЗАЩОТО ЧАКА МОЯТА ПЛАНЕТА
И С ТАЙНИТЕ СИ ПРИКАЗНИ БЛЕСТИ.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Жизнь-ракета

Похожа жизнь, на быструю ракету,
Несущуюся прямо в небеса
На вечный поиск сказочной планеты
Не рассказать о ней, не описать.

И сердце моё ею управляет
И мысли мой единственный компАс
А волю беды только закаляют
И с нею вместе закаляюсь я.

Метаться будет долго темнотою
И сумрак поглотит её ночной
Спешу я и надеюсь что открою
Источник света долгожданный мой.

О как огонь спеши моя ракета
Наверх! Наверх! Неистова лети
А потому что ждёт меня планета
И сказочными тайнами блестит.

ПЧЕЛА
Като златна песъчинка
с нежни сребърни крила,
сякаш огнено око е —
трепка слънчева пчела.

Тя — трошица от луната —
пълни въздуха със звън,
често виждам я обляна
в злато слънчево на сън.

Със наслада в свойто детство
чувам топлия й глас.
Дълго слушам упоена
песента й пъстра аз.

ПЧЕЛА
Как золотая песчинка
с нежной сребринкой крыла,
тычется рыльцем в тычинки,
вьется над цветом пчела.

Лунная пулька отлита,
только безвредна она.
Вот она снова облита
солнечным золотом сна.

Сладостно слышать нам в детстве
голос уютный ее.
Дайте же пчелке напеться,
пусть до зимы нам поет...

СМЪРТТА НА ПТИЦАТА
Наведе главица раненото птиче,
притвори от болка очи
в ръцете на малкото мило момиче,
добри като топли лъчи.

И зрънце не иска, не иска водица,
замира доброто сърце.
Погледна със ужас, тъй, не като птица,
а само човешко лице.

Но ето крилцата едвам изтрептяха,
а после замряха за миг,
очичките малки за вечност заспаха,
заспа сърчицето без вик.

СМЕРТЬ ПТИЦЫ
Наклонит головку подбитая птичка,
от боли глаза заведет.
В ладонях у девочки милой — синичка
тепла и участия ждет.

Не хочет пшеницы, не хочет водицы,
сердечко тук-тук! — и замрет.
И смотрит на девочку, будто не птица,
страх смерти в лице у нее

почти человеческий. Крылья чуть дрогнут,
и девочка выдохнет: ах!
А птичка, в борьбе против тьмы изнемогнув,
спасенье найдет в Небесах.

НЕСТИНАРКА
На жълтите листа като жарава
разлива свойта дива песен
с коси червеножълти като лава
красива нестинарка-есен.

И босите и длани и колене
Трептят като крила на птица.
Протяга тя ръцете си към мене
и иска тайно като древна жрица

магийния си огън да ми влее,
с червената си жар да ме прегърне
и в млада нестинарка като нея
сърцето ми желае да превърне.

НЕСТИНАРКА
По листьям желтым отсветом костра
песнь девы молодой польется жарко.
Багряной лавой косы до бедра —
Прекрасна осень-нестинарка.

Ее босые ступни над огнем
порхают, трепеща, две нежных птицы...
Она протянет руки мне — пойдем!
Подобно древней жрице

магический огонь захочет влить
в меня — и нет желаннее подарка.
И сердце отогреть, и превратить

в младую нестинарку.

***
Петя Дубарова Где-то там

Там, в облачном буйстве небесной лозы,
с ресницы испившей дыханье слезы,
из рачьего дома, что солью пропах,
из древнего берега в синих волнах

рождается, жить без меня вдруг невмочь
/когда наступает ни день и ни ночь/,
не хлипок, бесцветен, застенчив и тих,
а жаркий, живой, мой неистовый стих.

И падаю навзничь во власть его рук,
и сердце девчоночье слышит свой стук,
вибрирует гулко, счастливой пчелой.
Не жду, когда стих позовёт за собой!

Бегу к нему, знаю: он мой, только мой,
негаданных мыслей сияющий рой
меня увлекает. Во сне? Наяву?
Бургасом, вдоль бронзовых улиц, плыву.

А солнечный слиток с дрожащих небес,
как чудный фонтан, извергает свой блеск.
В невиданной матовой странной заре
счастливо плещусь, становлюсь всё добрей.

В глубинах живых нескончаемых вод,
в дельфинах и звёздах, раскрасивших свод,
во тьме, где вдруг вспыхнет, проснувшись, маяк
мне чудится тайный пленительный знак.

Ведь рядом со мною, распахнут и бос,
живой и реальный, как день и вопрос –
мой стих, что запальчиво молод, крылат,
любимый, единственный друг мой и брат.

За временем светлым ступаю вослед.
О, как я хочу, чтоб строкою согрет,
нашел после жизни моей кто-нибудь
зелёную пристань, спасительный путь.


Петя Дубарова
ДОБРОТА

Порою я бываю так добра,
что все во мне дрожит, и я болею,
Сплетенная из вен моя душа,
найти мне имя новое сумеет.

Порою я бываю так добра!...
Едва меня укроет куст самшита
Бессмысленной покажется игра –
Меня найдут, я буду всем открыта!

Порой бываю светлою как мёд
И светлые уста меня ласкают.
Я, как подсолнух золотой цветет,
чья девичья головка полыхает.

Порою я бела и так добра.
Случается, бываю редко белой!
Всем подарить любовь свою пора,
которую не сыщешь в мире целом

осколками разбитого стекла
сейчас кому-то руки согревает.
Любому стебельку я б сок дала,
чтоб тайну сохранил, что я живая!

Петя Дубарова
ВРЕМЯ

Идут минуты и часы и дни
и отлетают в постоянном беге.
Как страшно между этих стен
все мысли сталкивать уж поседели.
И ждать кого-то. Но приходит день,
когда, шагая по аллее освещенной,
и с венами прямыми от дождя,
ты остановишься на миг, внезапно
от мысли – молодость ушла.
Но как признаешь ты себе,
что упустил ее когда-то
и что не жил еще совсем.
А день твой серый мерно-мерно
все отмеряет пульс последний.
И схватишь время крепко в руки,
в глазах проступит ужас жуткий
и с жадностью карабкаться все будешь
ты к солнцу с пересохшим горлом.
А солнце – молчаливо и жестоко.
И не найдешь ты нового себе,
все потому что ты обычный человек
в обычном среднем возрасте. Но скоро,
когда придет тот страшный день,
ты сможешь ли вернуть его,
прожитое потерянное время?
И чтоб не делал ты: на карту ли поставишь
иль светлый берег вдруг найдешь –
в тебе всегда как рану бедет жечь
та мысль,что никогда не сможешь
вернуть то время иль избавить
жизнь, даденную Господом, от смерти.

Песнь утекла моя как речка,
на страже время лишь стоит.
На этом останавливаю след мой,
а сколько бы могла сказать вам всем
intogloryride
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 18
Зарегистрирован: 26/06/2016, 21:01

Re: болгарская поэзия

Сообщение intogloryride » 29/06/2016, 18:21

Я,конечно,никогда не был знаком с етой гениальной по моему,поэтессы,узнал о ней после ее гибели,как и большинство людей у нас...Но мой интерес к ее творчество имеет еще одну причину-в периоде 1977-1979,не зная друг друга,мы оба публиковали свои стихи в детских и школьных газетах того временни,а именно"Септемврийче","Родна реч" и "Средношколско знаме",после чего я не пошел дальше по етом пути...
intogloryride
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 18
Зарегистрирован: 26/06/2016, 21:01

Re: болгарская поэзия

Сообщение intogloryride » 29/06/2016, 20:46

А вот еще и несколько стихов от нашего загадочного автора-подскажу-"Апрельский снег"-его первый сборник стихов .
РЕКВИЕМ
1-На тясното легло,от чам сковано,във стаичка с размери на барака,умираше трагически и рано човекът на фронталната атака.Мълчаха надошлите-все онези,с които беше ял от обща бака.Те бяха мъдри флангови стратези,а той-човек на челната атака.В глава на гвоздей слънцето удари с десница и разчувствана,и яка. 2-Бе тръгнал сам-умираше с другари преди и след победната атака.И спазъм неочакван го задави,повдигна се мъчително на лакът.То беше гледка за души корави,напомняща мига преди атака.Тежеше зноят в стаичката тясна и само вятър в клоните проплака като ракет сигнален щом угасна човекът на фронталната атака.(в прошлом опубликовано).
ВРЕМЕ
Лъч от детство ли ме парна по сивеещото теме-зърнах плитки водоеми,тъжен залез над тухларна.Изтъняло вече ехо,гледка с крави и дъбрави,мойта памет съчета ви в двуединството си крехко.Кой да знае че победа и над бедност се заплаща,но веднъж забъркал каша,да не загори я гледай.Как я месеха бащите от тестото...2-мокра глина,но потта им беше силна и на вяра бяха сити.Преобръщаха калъпи и подреждаха кирпича,после тухлената притча пред бетонен мит отстъпи.А наблизо,понадигнал чифт уши над бучиниша,заек хукваше да впише своя род в червена книга.Някой трябваше да плаща,та макар и след години,ала Клио бива мащеха твърде често за невинни 3-Срещу тяхното писукане избоботи глас на сова:Е,посгазвали сме лука,но...беше времето такова."Щях да чувам тия думи.Все отново и отново.Натворяваме безумие,после-времето такова.Че полагаме накриво трудно дялана основа,се корим несправедливо-времето било такова.Квачката над запъртъка,вкаменена в нужна поза,колко вечери замръкна~4-И осъмна все без полза? Гаснеше човек охулен,даровит и неразбран,но пред зърното в мамула се ценеше гол кочан.И се чакаше от тръна да навърже тон череши..."Лошо-казваха,-ни тръгна,но такова време беше."Пусто време-непочтеност криел бързият му бяг;стореното иска пренос върху миналото-как?Начин все ще се намери-обявят ли те (~)5-за грешен,изходът поне е верен:"Времето такова беше!"Памет строга и насъщна,как забрави Оня глас:"Времето ни преобръща.ние в него сме,то-в нас."Работливото те радва,ала правиш кръстен знак:Боже опази от брадва,развъртяна от глупак!Херостратово потомче,я ела,ела насам...Е,подсича ли законче празакона от Адам? (~)6-Дявол знае колко пъти вчепкват се добро и зло;убеден ли си че пръти слагаш в нужно колело?Махай с брадвата тогава,утре с нова я смени-отминава всяка слава,но срамът ни има дни.Като кръв избива мъка под превръзка от лъжи,но по бащина заръка истината ти прнадлежи.Все я търсиш неспокоен,а животът си тече
(~)7-отразявайки те двоен-полумъж,полумомче.И дано не
ти се случи да предъвкваш безутешен пред съда на син и внуче:"Времето такова беше..."Преобръщай го,туй време,както меси се тесто,инак в гроба ти ще вземе да те преобърне то
ФАЛШИФИКАТОРЪТ НА МОНЕТИ
1-Той не криеше своята тъмна,порочна нагласа и мъжете пиянски му викаха"Дай хилядарка!"Като златна кокошка,която не спира да снася,в мойте спомени с късото,вехто елече се мярка.Изкушен и познал сатанинската власт на парите,той се беше обрекъл на този проклет и хазартно-красив занаят.Беше вън от закона 2и аз като малък се питах само как да разбирам отвъдното-"под"или"над"?Нещо царствено лъхаше даже от куцата стъпка,под сакото проблясваше ланец от мътно австрийско сребро.Този пъклен артист,този пагубен жрец на калъпа,през реката на нравите газеше с брод и без брод.Сял презрителна завист,живял без жена и приятел,той издъхна през 3-кучешка зима на връх Рождество.Някой бил го отровил,твърдяха в градчето познати.Нито думица повече.Никой дори не узна за какво.Днес разбирам,отливайки слово в калъпа на своята строфа,че боравя самичък с един възмездяващ без мяра метал.Разтопената сплав поразява гърдите ни с бавна отрова и смъртта крие нещо възвишено.Крие морал
АПРИЛСКИ СНЯГ
1-Внезапен сняг посред април.На сняг той даже не прилича.До обед няма го дори-южнякът е категоричен.Но все пак той ще разтревожи не на шега и стар,и млад,и пак ще се загърне в кожи практичният ни свят.
2-А други тъкмо като мене ще тръгнат гологлави,свирейки...Обичам аз в такова време приятели да си избирам.(опубликовано-название сборника стихов)
intogloryride
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 18
Зарегистрирован: 26/06/2016, 21:01

Re: болгарская поэзия

Сообщение intogloryride » 10/07/2016, 12:13

Стихотворение "Безистен" описывает конкретное место в самом центре Софии,ето улица "Пиротска-3",в прошлом-"Жданов-3"БЕЗИСТЕН
1-В квадратна челюст-като зъб изкъртен,тъмнее вход към сивите етажи.Просторът на въжето пъпна връв е за хората,които в тоя дом се раждат.Тук сенките с миазми се преплитат:докоснеш ли пресечните им точки,докоснал си неволно и съдбите,които в живия котел клокочат.2-Като вода,от времето отбита,денят се гърчи в тинестата вада и семето на зло,което идва,засява в тъмни плитчини еснафа.Табелите наоколо дежурят-секретен ключ,ножове и чадъри...Под прашното стъкло на абажура илюзиите спят...Не са ли мъртви?
В СЪПРОВОД НА СЪРЦЕ
1-Цяла вечност пътувам из пясъчно-жълто безводие.Накъде-сам не зная,ни как ще завърши за мен.Глъхне в зноя кръвта ми-една безконечна мелодия,доверена без думи на пясък петнисто-червен.Често падам,на лакти изправям се,лазя,проумял че да спра-значи сигурна смърт.Нещо пари дланта ми-навярно елмаз е,щом от късчето хлад се усещам 2-по-силен и твърд.И внезапно разбирам от вещия досег до него,че съм нужен на хората,чакан съм някъде аз.Богомолец така на планинската стръмна пътека се подкрепя с живителна глътка молитвен екстаз.По каква неотменност съдбовна на мене е пратен тоя знак,над десетките братски глави прелетял?Той е лава от древен и винаги действуващ 3-кратер,той е нишка от знаме и нота от боен сигнал.Проумявам чрез него онази безсмъртна природа извисила без мярка човешкия ръст и таван...И съм горд от това,че за нея съм винаги смъртен и годен,ако ще и това да е моят единствен талант!Цяла вечност пътувам из пясъчно-жълто безводие,както става насън-към една недостигната цел.. 4-И ме следва в горещите пясъци тази безкрайна мелодия-моят шепотен вик...В съпровод на сърце!
ЖРЕБИЙ-1-Лети околосветската тревога по орбити,минаващи през нас.Подземни сили пазарят се с бога,а земните очакват своя час.Не ще и дума-нещо си отива там,дето луд да влезе е напрял!Човечността ли не е прилепчива или прилепва с твърде много кал? 2-Заплашва на тирантите венозни сърцето да увисне всеки миг и няма в мъченичеството пози,с които то би разкрасило лик.Но всеки е свободен тоя жребий да назове,по съвест да определи.А казват-много малко е потребно...От малкото тъй много ни дели!
КАМЪНИТЕ ПАДАТ-1-Аз камък съм от древна прашка и скромен кът в музея ми е дом;съсед съм на парче лавинна каша,опустошила някога Содом.Не сме за геолог,а историкът ни гледа с неестествена печал;досеща се,че бил е предизвикан самия Бог да ни запрати в кал.А камъни не бяхме,но ни стори на камъни околната среда- 2-Възмездието няма мораториум и не е само огън и вода.Валяхме като дъжд метеоритен,ударил по настръхналата гмеж-тя съскаше като змия недоубита и пърлеше като зловонна пещ.Сега е тихо...Дреме притаена и чака тинята пак своя час.Тя оцеля,но бе предупредена,че камъни ще има и след нас.
КВАРТАЛНИ СЮЖЕТИ-1-Седеше на пейка в градината градска самотна жена между двата чемшира.Лицето й бе като цокъл издраскан на сграда,която не се ремонтира.С прическа неугледна,все още млада,с потръпващи пръсти над шлифера бежов,тя слушаше дълго и с вид безнадежден концерта за делнична глъч с автострада. 2-Пришиваха птиците кестен към ясен,преливаше смях от потока-алея,но бодрият шум,местността заогласял не беше за нея,не беше за нея...Животът с какви сечива я бе ваял,щом бе равнодушна дори и към грима?Това не узнах и не ще го узная,а би й помогнало знаещ да има. 3-Когато се върнах край същото място,пустееше пейката с двата чемшира...Бях свърнал и аз като другите-вдясно,но те преминаваха,аз дезертирах.
КЛАДА 1-"Чудесно бе на стария таван"(Беранже)
Божествен дял срещу безбожен наем съдбата в младостта ми отреди-в хралупата,минаваща за стая,ни спъваха подпорните греди.Леглото бе единствената мебел под книгите на дъсчения рафт и плочата,донесена от тебе,множеше всеки вопъл на Пиаф,когато сребърната твоя гривна над нашите неволи сипна звън-ти беше скъсана по дискриптивна а мен падежи стряскаха и в сън.Един на друг си давахме утеха,додето те изпратих натъжен,за да те върне като късно ехо сега забравен стих от Беранже.И ето че горим на нова клада,разпалена от старата любов,но нека ни е съдник дървоядът в подметката на твоето сабо.
КОМА-1-Пътник бе,но странно обстоятелство му забави крачките към гроба и наричайки плещивата"сиятелство" поясни,че ще му вземе проба.Костите на скелета изтракаха заднешком в една потайна ниша-всъщност беше крайно деликатна тя,тази,от която ни се пише. 2-Взе каквото трябваше застъпникът и започна с прибори анализ:по тръбите течности запъплиха от стопени в колбата кристали.Примижа,над микроскопа свесил се и надраска в листа прошнурован:показания за честност-честен е колкото би плувало олово. 3-После ред на любовта към ближния идваше в графата разчертана:от направената проба вижда се-не субстанция е то,а пяна...Скелетът се вгледа в резултатите и въздъхна-нека се поправя.Ако бе прибирал сурогатите щеше ли с това респект да всява?
КОМАНДИРОВЪЧНО-1-Ако тук сме преродени по прищявчица отвъд,нека спастрим документа,съпровождащ ни до смърт.В него има пътни,дневни,неизбежни"от"и"до",има цел и суетене,сведено до епизод.Гинат страсти като пешки пред задачата една:"Да живее по човешки!"Сиреч-злото настрана. 2-Вярно,пречките ни бол са,но побираш ги в графа:"Не принесох много полза,възпрепятстван от профан."Да попълваме приживе с неизмислени дела този рапорт,че лъжливият ще ни вкара във беля.
МЕМЕНТО-1-В живота с мимолетния му срок ще зърнем ли неоценим подарък,на ъгъла щом спре ни некролог и снимката е на момче с китара? Извадена от някакъв албум-от евтините и едва наченат,тя сепва с мълчаливото табу над всичко,имало значение.Под думи хилави слова пълзят,подстригани под траурната мода и битово усое праща хлад, 2-разклатил края на висящ проводник.Било каквото е било.До тук.Нататък дните са като маниста и нижат ги като безкраен звук замрелите ръце на китариста.Какъв концерт...На първия му ред иди че отърви се от вълнение,при спомена за късото тире след датата на твоето рождение
МУЗЕЙ1-Сред избен хлад пантофите от вата повлякъл по блестящия паркет,сподирям на уредничката алта,на книжно топче мачкайки билет.Висят доспехи в сумрачните ниши,ръждиви мечове почиват под стъкло.Дъхтят на плесен векове предишни и царствени особи ме фиксират зло.Светът е бил направо невъзможен със свойте разпри,възгледи,морал... 2-Край тронове от тяхното подножие какъв ли бурен само не растял!Стената век е,залата-епоха и питаш,минал тия сводести врати:"Историйо на людската всемирна похот,какво най-сетне ще те насити?".Коварства,отровители,преврати съпътствуват ни още...Докога?В устата на невиждан алигатор изчезва седмоцветната дъга. 3-Но ето ме отвън...Като събуден от зли кошмари,дишам възроден.Уж смачкал съм билета от възбуда,а в мен остава смачканото..В мен.
НИШКА-1-Сърцето ми осъмва в час потаен,разбудено от птича песен в храст и както върху паяжина паяк виси на тънка нишчица от страст.О,тази нишка!Тя е мойта вечна тревога и почти божествен дял!С отвеса на пулсираща човечност на времето си ръста аз следя.Едва ли щях без нея да отмина съблазните на щедрия си ден, 2-но плаках пред небесната витрина за слънчевия кръг преоценен.Дали бях искрен и дали ще бъда?Живот,почакай,ще узная сам...Защо душата се нарича твърда,когато твърдостта й носи срам?Защо притворството така ни яха, че сменяме посоката дори?Нали над всеки-като лъч над стряха,онази нишка трябва да гори? 3-Сърцата като струни да изопне и времето да я докосне с огнен лък...Едва тогава може да ни стопли симфонията,назована просто дълг.
ПАНАХИДА-1-Към думите от вчерашните речи е искреното мое"Спете в мир!".На пътя ви сестра не се изпречи да ви възпре от чумавия пир.Изнежи ви разкошът акустичен и зърнах ви под знака на бацил,превърнал досегашните величия в слова от възмездяващ водевил. 2-Стопи ли се магическата сила, къде е гръмогласната ви мощ,за още неродени прогласила,че Словото призвано е за Вожд? Каквото бяхте-бяхте.И до тука!Понякога неписан некролог ни връща към безсмъртната поука,че Словото е друго.То е Бог!Не го покриват плесен и забрава,дори когато му предричат крах.Умира и възкръсва.И остава. 3-А ето че от вас остана прах.
ПАРАПЕТ 1-Парапет с гранитни блокове над крайбрежни стъпала,дето напаст придошла укротява сили с охкане.Свежда клони изпокършени нискораслият бадем и вони на миди мършата,неразложена съвсем.За Нептуновите дарове в лодка,легнала на борд,кипва свада между гларуси-тя е с блясък на топор.Вятър трупите на салове пази като дворно псе и тъга 2-блести-кобалтова,с тънък привкус на оцет.Дълго тръпнеш под хипнозата на въздишки и на рев и си тръгваш с бледорозово късче охлювен седеф.Къщите лежат на пластове сред проядени скали и превързваш с водораслите спомен,който ще боли.
ПЕЙЗАЖ 1-Падаше прашецът в пролет късна от оклюмалите цветни тичинки,както в зрелостта човек отърсва бремето на пошлост и себичности.Над реката вдигаше се пара,от върбите сведени притулена,както се въздига подир гавра доблестта на мъченици хулени.Крехък ствол на цъфнала фиданка рана криеше под нежна кожица,сякаш че с девическа осанка 2-скриваше одумки на нищожества.Слънчев лъч,белязал близка порта,между клон разлистен се поклащаше,родствен с колебание на хора след началническо поокашляне.Но кипеше в стволове дървесни лудият фермент на земни сокове,както пъпли в мозъците ерес,пет пари недала за посоката.С гама от увереност и плахост нов сезон навлизаше 3-в правата си,както храбрият без опит яхва кон с очи искрящи и кървясали.
ПОБЪРЗАЙ,ТОРЕАДОРЕ!-1-По тел,опъната върху небесното сметало,луна и слънце си менят местата.Часът дойде...Дели се жълтото на бяло и дава мъжеството ти остатък.На бичи ноздри пяната ти коства изопване на зрителния радиус...Не зная как-от свръхвнимание пригвозден,все пак успяваш да изпиташ радост. 2-А утре виното ще е така пенливо и дълго-сред прегръдки,твойто лутане.Побързай,тореадоре!Дано с ръка щастлива изтеглиш миг от ножницата на минутите.И още знай-сполуката е недостатъчна:за цвят едничък ще преравяш дълго плащове...Да беше купил бял от продавача им-каквото сам обагриш,носи щастие
ПОЛЮСИ 1-Самоубийци в плен на чужда за света идея,не знам защо на мен дори така сте чужди..Магнит ли носи в джоба си смъртта?Немеят високомерно устните ви с гланц спаружен.Защо ли днес не ви разбирам,след като усещам живота като дребен приход от една продажба?Навярно затова,защото само тъй си плещя,а приходът все пак е нещо много важно 2-Да бяхте ме запитали-без грам притворство щях по човешки друм по-друг да ви посоча.С отвъдното се разберете по-добре чрез морза на сълзите горещи по мраморната плоча.Лежите в моргата сега...Съвети не помогнаха,ако изобщо сте ги имали през миговете сетни.Черта е между нас.По нейната извечна логика за мен сте клетници,за вас съм 3-клетник.По-силен съм,река ли само да ви се надсмея,не ще ме спрат ни почит суеверна,нито мистика...Но с вас два полюса сме на една идея-неуловима,като на вълните морски плисъка
СВЕТЛИНА ОТВЪД
1-Животът вложи болка в мен,очаквайки да я превърна в триизмерност проста.Така зарежда фотографът плаките,в които лъч и време се кръстосват.Но нека му призная-и надеждица той в шепите ми пусна-да блещука.Благодаря за грижите му нежни са,но някак си да бяха спрели тука.Уви-не ми отказа и възторзите,които с 2-милиграмчета отмери...Подправка бяха те за чужди гостби,а аз на честен хляб останах верен.Видял тъй много и добро,и лошо,по склона с камъка сизифов бързам.Надменността прекарах като коклюш,но с гордостта ще си остана свързан.Край мен не остарява суетнята на погналата интересите си грижа.Отмествам я като премръзнал пътник 3-вратня,отвъд която вечна светлина се вижда.
СИЦИЛИЯ
1-Стръмни скатове,зной запокитен от сини етажи.Късче мрамор,опушено с дървесни сажди.Изтерзано безлюдие,гниещи прагове,жълтеничава строгост и шепотен заговор.Под маслините старци за нещо се мусят.Еква кашлица,сякаш родена от спусък.Преминават жени и са толкова бледи те,сякаш тяхната кръв са изпили вендетите. 2-Върху влажната маса калканът е проснат под рояк от мухи-като птици над остров.Черно-бял термометър е псето-в устата му стълб от ален живак затрептял е старателно.Нищета се предлага на пътя кокетно и тежи върху мокрия лакът прането,а моряци на чаша си спомнят авралите и вълни,по-високи от катедралите... 3-Пада здрач на петна виолетово-сини върху рибни тържища,таксита и пинии...Сетне нощният вятър в квартала на бедните пак свисти като гуми в опасно преследване. 4-Призори ,по-контрастен от картичка цветна,се надига зловещият цирей на Етна.Триж измамна екзотика,подла идилия!Човече добър,не ходи във Сицилия.
СМЪРТТА НА ОКЛЕВЕТЕНИЯ 1-В угода на баща ми и старата ми майка по техните съвети животът ми протече...Квадрата кръг наричах,на тръна казвах лайка,край всяка чужда свада минавах отдалече.Ах,думите стареят,но тъжният им смисъл,ги сменя като кожите,захвърлени от смока.Мечтах да се науча мечтите да потискам,но тази цел изглежда била е превисока. 2-Клеветникът ликува-и колко ли му трябва!Изпъчил е гърдите,а те са отличени.Очи да беше имал при тия гледки хлябът за жълтия му кътник троха не би оженил!Моралът ще ни съди-висок зад парапета,изрязал голо теме от сумрака на ниша...В града,към който бързам,той сто на сто е кметът,и в мраморни регистри сега ще ме запише. 3-Би трябвало да стана,поне да се надигна.Такава чест за мене-не мога да повярвам.Пред името ми знакът във траурната книга не бива да е "лястовичка"...Нека бъде гарван!
ЦЕНА-1-ЦЕНА
Вярвам аз,някой ден тишина ще продават,като ролките с джаз-на цена превисока!Бих си купил тогава от песен на славей две-три паузи кратки в добра опаковка.Бих си купил на дом изоставен пълнежа и гласа на часовник със спящо махало,оня миг,в който син над баща се навежда сред гробари,които мълчат ритуално. 2-Ще ми трябват и двата мъчителни мига пред едно обяснение с трепет любовен,до което така не можах и да стигна поради блясъка в мойто подготвено слово.Ще припомня на моето битче невесело колко пъстри мълчания то е пронизало:и позора студентски в мълчание сесийно,и мълчанийце подло в събрание низово... 3-Своя делник познавам,но аз съм за него загадка.Затова той над мене с хиляда очи се надвесва.Постановчикът жълт от небесната синя тетрадка ми тълкува прескучната земна пиеса.Той от мен има право да иска покорство,но повтарям за кой ли път старата сцена:ту от реплика твърда към него аз горд съм,ту мощта му признавам с душа 4-съкрушена.Зле играя,по своему...Как не разбира,горкият,че мигът олетял ме заключва в една премиера,дето не по сценарий доброто и злото се бият и обвивката тленна-самият аз,всъщност,треперя.Моят делник ми носи тревожно безмълвие,за което цена най-висока ми иска,и му плащам с перата на ястреб и гълъб,които изтръгвам от тръпната кожа на риска.
ЧАС1-ЧАС
За свойта смърт най-близките ни хора по правило избират час внезапен.Дъхът ти спира още в коридора,сълза дъждовна от чадъра капе и новината като псе виновно брега на коленете подкопава,смутено се отдръпва и отново се връща безпокойствена и плаха.А ти си мислиш,че си бил подготвен,а ти не знам какво си мислиш още и колко 2-странно нещо е животът-към него чувство на вина те гложде.Остатъкът му е нащърбен като месец и няма как парче да се пришие...По начин благодатно-неуместен една муха в прозореца се бие и сякаш с бремето на твоята умора пълзи по тясната витринка на долапа.За свойта смърт най-близките ни хора по правило избират час внезапен.
ЧОВЕКЪТ СЛИЗА В СКРЪБНА ДОЛИНА 1-Човекът слиза в Скръбна долина,прегърбен и с походка безутешна,под бремето на вчерашна вина,обрасла с тънки филизи от днешна.А склонът от пороища изрит е и ето че навява мисъл тъпа-душата ти когато е в петите,дали на тях е редно да се стъпва?Да бе умора,лесно ще е някак,но той върви като към лобно място и строгият конвой 2-на гъсталака отнема избора му"ляво-дясно".Посоката от детство го подведе,по стръмни скатове обувки къса,за да открие,мълчалив и бледен,че не едната истина е търсил.За нея има днес да се разплаща,за прошка стъпкана трева да моли...Дано не го отмине тая чаша,тъй трудна за изпиване надолу. 41-ПОЕЗИЯ
ТЕАТЪР-2-1-Авария на Мелпомена в храма внезапно ти разкри,че ти си бил мамен-истинската драма до днес вървяла зад кулиси.Артистите притворничеха явно,а виж-отзад враждували екипи;от тази гледка няма по-забавна,когато светлината я раздипли.Текат секундите,а механизма техник оправя и ругае трескав,свадлив директор въздуха пронизва 2-и съска режисьор:"Пусни завеса!"Успяха някак,ще остане скрита на свадата им оргията ярка-изплъзна ти се тя подобно хитра,намерила убежище хлебарка.Почтени зрителю,не позволявай да те разстройва зърнатото мигом...Театър сме с традиции и слава,така че ако можеш,забрави го.
-Ето самое интересное из стихов етого автора...
intogloryride
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 18
Зарегистрирован: 26/06/2016, 21:01

Re: болгарская поэзия

Сообщение intogloryride » 30/07/2016, 08:09

Още от същия поет(1945-2005)-большая часть опубликована в прошлом:
В МОЯ КРАЙ-1-В моя край не се раждат ябълки.Трудно връзва дори и пипера.Разкопай-ще удариш на кабели,спри случаен човек-инженер е.Аз ги срещам най-често в книжарницата.Щандът за техника им е легация.Тук се топлят,купуват наръчници и говорят език непонятен.Със семействата вечер излизат на концерти,в кината квартални,2-рядко спорят за разните "...изми",много често-за премиалните.Аз пътувам със тях в автобусите и чета по лицата им грижа дали детето само ще закуси,ще го върнат ли да се подстриже...А след работа дълго остават над чертежи и работни схеми и в стъклата им плисват лава полудели електрожени.3-Те са всичко,което наричат промишлена интелигенция.И сами определят всичко-даже моите стихотворения!
УЧАСТ 1-Сърцето-тая горна половина на непрозрачен пясъчен часовник,прецежда мигове с тегло на перушина и мигове куршумено-оловни.Пороят им остава неподвластен на парещата мисъл пресметлива и странно как представата за щастие с нещастието може да се слива.Така овъзмездено,битието нехае за божествената глина и на въпроса:-Времето,поете? 2-отвръщаш:-Цял живот и половина!И нека те упрекват във неточност-часовникът по своему си мери.Върви с кървене и предсрочно,опесъчил поледици безверие.По тоя път е писано да минат след теб нозе-обути или боси...По хлъзгаво прокарваш ли пъртина,покрий я с пясък.Даже златоносен.
УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ПОЕТИ 1-(на К.Кадийски). Сред тях аз имах врагове и братя!Със тях аз имах пирове и свади...Кипяха главоломни кръговрати над шумни факултетни естакади и страсти нажежаваха до бяло позапетнена съвест или вяра...Благословено гордото начало,лишено от притворство и от мяра!Светът бе млад,бе техен и по право той трябваше това да им признае. 2-Земята се въртеше много бавно и значи заслужаваше да се ругае.А как воюваха!Получените рани бележеха с кръвта им пътя светъл и вълците се вчепкваха с глигани в горите от редакционна мебел.Но аз познавам огъня в очите им,за който казваха дори-опасен е,и знам че няма нищо по-мъчително от гледката на неговото гаснене. 3-Воюваха...Дори и помежду си!Те нямаха все още кабинети,но с тях бе святата им неподкупност и тя им стигаше да са поети!
ТЕФТЕРЪТ.НА.ЛЕВСКИ-1-На света няма друг като тоя документ,заменил ореол:два-три гроша за нови навои,за барут,за мастило и сол.Със стеснение,трудно понятно,отбелязал Апостолът там:"За маслините-връщам обратно,три дни нямах какво да ям..." 2-И те стяга за гърлото нещо:за длъжник се е смятал Той,че е харчил за лоени свещи,за опинци и чифт навои...Всеки разход грижливо е вписан-строг отчет за народни пари.Ако твоята сметка е чиста,ти по тая все пак я свери.
СТАРИТЕ ИНЖЕНЕРИ-1-По входните врати-гравиран месинг.В изисканата реч-акцент гравиран.Една отдавна втръснала пиеса,която всяка сутрин репетират.Те вестници купуват-по кило,оплакват се на чашка от лумбаго,припомнят си било и не било от предвоенните години в Прага. 2-Припомнят си концесии и фирми,отнели им на младостта патента,и старчески загрижено намират,че роклите са доста над коленете.А после става изведнъж студено.Събуждат тръпки падащите кестени и те си тръгват както му е редно,забравили да вземат рестото. 3-Като юмрук е възелът на връзките,дори бастуните са демоде...Шпалир от парапети мръсни при месинга отново ще ги доведе.И там-не са жени да плачат те-не спомени ще търсят,а забрава,безсилни да прогонят от клепачите съня за довоенна Прага
СКУЛПТОР
1-Душата на гранита ме преследва-навярно мойта още й дължи.Венчах се за безсъницата бледа с едничка корист-да остана жив.Помощник ми е тази болка тиха и знам,че няма да изневери.Дългът е мой,а неговата лихва тежи на раменете й добри.Повтаря мраморът плътта.С упорство,което няма как да назова,открито уличавайки ме 2-в гордост под прашните и топли сечива.Отломките летят като монети,а моят дълг не спира да расте...На възраст бях,когато се досетих,че цялото богатство са ми те. Преследва ме душата на гранита-избранница на моята душа.Пред неизвестното,което идва,това преследване е моят шанс
СИН -1-Аз плъхове се уча да убивам.Спокойно.Фанатично.Зло.Тревогата им сива ми пришива неподозирано крило.Те крият зад брокатени завеси делата и престъпното си потекло.Убивам ги отчаяно.По Шекспир.Със дълъг като шпага монолог.Убивам ги с благословена ярост,разколебала в бога кардинал с пресекващия шепот на Риварес:-Отново,падре, 2-плъхове бих клал...Корава е все още и не трепва ръката ми пред ни един-пред жертвите им дал съм клетва,на жертвите им аз съм син.Така живея...На това се уча.Ще бъде тъй до сетния ми дъх:прости на блудница,прости на куче,но не прощавай никога на плъх
СЕИТБА-1-Това е най-великата илюзия,дивила ни през всички времена.Залян от слънце и от птича музика,човек в земята мята семена.И погледът ни смаяно се мъчи загадката докрай да проумее:кое превръща семето във стръкче,кое го кара в клас да се налее? 2-Това е толкова неуловимо за нашите несъвършени сетива.Измисляме му много просто име,като съзнателно се мамим при това.А свърши ли сеячът,без поклони умората се влива в пътя черен и само от разцъфналите клони не спира да струи напев вечерен.
Рибен пазар в Палермо
1-Улица с люспи,хриле и опашка от камък,на суша изтръгната с мишци и тралове-субтропическа перла на моята памет,която погубвах и все още цяла е!Колко тарги и ниши,стрехи и сергии!Конвейр неподвижен на рибните късове...Продуктът-стихиен!Цените-стихийни!Препирня,увенчана с проклятие търсено! 2-Суетливо гъмжене,старание нервно в пълно с глъч и кипеж надпреваряне.По-висока от кметската сграда в Палермо е цифрата,сложена над омарите.Прозвънтяват лиретите в мократа шепа-тържествува духът на успеха и случая.Тържествува обменът"пари за вълшебства" под безпризорния поглед на кучета. 3-Но декорът е друг под небето вечерно:тъга и поука се любят на пейките каменни и незримата тяхна прегръдка е перла сред нещата,които за мене са паметни
intogloryride
 
Лет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форумеЛет на форуме
 
Сообщения: 18
Зарегистрирован: 26/06/2016, 21:01


Вернуться в Культурная жизнь Болгарии

Кто сейчас на конференции

Сейчас этот форум просматривают: нет зарегистрированных пользователей и гости: 1

cron