Описание:
Филма е по действителен случай. Имената на всички главни герои са имена на действителни хора.
Началото на 40-те години. Българските патриоти комунисти са наясно, че много скоро ще започне истинска война между Германия и СССР, страни на двете противостоящи обществени системи в Европа - социалистическата и фашистката. Тъй като управляващите цар и правителство са марионетки на нацистка Германия, българските патриоти се организират в нелегални групи за сътрудничество с братския Съветски Съюз. Доктор Александър Пеев-Боевой, царски офицер от запаса, организира такава разузнавателна група , която си поставя за цел да информира Съветското разузнаване за плановете на фашистка Германия. Главен информатор на групата е неговия съвипусник генерал Никифор Никифоров, юрист, отговарящ за военните съдилища и прилагането на ЗЗД в армията. В последствие двамата умело успяват да извличат информация и от друг техен съвипусник- генерал Лукаш, началник щаб на войската, макар че той е привърженик на хитлерова Германия.
В началото на април 1941 правителството присъединява страната към Тристранния пакт. Скоро след това разузнавателната група на Боевой научава за плана на Хитлер да нападне СССР през втората половина месец юни. Радиста своевременно предава тази важна информация на братушките в Москва...
откъси:
От полицейските преписки на следствието срещу Александър Пеев:
В арестантска преписка N 357, съдържаща 490 листа, се установява, че от 1941 г. до момента на задържането му д-р Александър Костаки Пеев е ръководил “специална разузнавателна служба, която имала за задача да събира сведения в полза на Червената армия. Александър Пеев получил шифър, по който съставял текстовете на телеграмите. Пряк отговорник за връзката с Москва бил Емил Попов, той адресирал телеграмите до Дубок, тоест до съветския разузнавателен център”.
“Аз не съм целял да увредя на интересите на България - заявява Пеев в показанията си. - За мен като българин не можеше да има колебание. Моите симпатии бяха на страната на руския народ, с който при това България не беше във война. Прецених, че след като Германия ще се увлече във война с Русия, ще загуби, както в 1918 г., и страната ни ще се намери отново в още по-плачевно състояние от това през 1918-1919 г. А сега ролята на една велика сила при уреждане на международните отношения ще бъде от решаващо значение за България. С моите сведения, като информирах Русия, че България не ще участва със свои войски в най-трудните моменти на немското нашествие на Източния фронт, смятам, че бях полезен както за нашата освободителка, така и за България."