intogloryride » 27/06/2016, 15:53
Если кто то сможет сделать поэтический перевод,мне будет интересно посмотреть на ето:
ДУЕЛ1-Животът има за какво да ми се въси:поканен бях на приема галантен,но жегнах бакенбардите му къси с плесница и очаквам секунданти.Не му се вярваше.Потръпна слисан.По-бял и от нагръдника колосан.По хвърлената дума-ръкавица опита да узнае кой съм,що съм.Изполичар на неговата нива,аз казаното мога да повторя-той насаме ме кара 2-да унивам,но гаврите не се търпят пред хора.Прощавал съм му не една обида;за тази нека вземем пистолети...Но пратеник от него все не идва и жестът ми остава безответен.Дали кръвта ми не е благородна или ме сбърка с някой от незваните?Отрекъл ме,поне ще съм свободен да вложа сам в цевта си отрицание.
ДУМИ ЗА СВОБОДАТА-1-За свободата трудно се добиват думи,тъй както трудно се добива тя самата.Налага се да конспирираш в нощи лунни срещу охолство,ситост и апатия,да търсиш четирилистната парола на нечие забравено другарство и устните приучил да не молят,да влизаш в съвестта си като в карцер.Задъхан да изкачваш стъпалата 2-на кула,небелязана от знаме,орли да храниш,дялайки петата,когато сам куцукаш недохранен,да носиш не оръжие на явка,а въжделената трошица смелост,да не превръщаш битката в задявка,когато нямаш изглед да спечелиш срещу мазник,невежество надуто,а да заплащаш порива си бруто,да вдигнеш падналия,който може -да ти отвърне утре и предателски и честолюбието,дето гложде у теб,да не запита за правата си...Тогава може би не точно умни ще дойдат думите,ала уместни.Изчакай тоя миг с готови струни.За свободата иначе не става песен.
ЕКСПЕДИЦИЯ-1-Не зная нейното начало.То се крие там,дето не остава нищо скрито.Понякога съм вземал за пътеки змии и с пръсти вкоченясали съм ги разплитал.На жажда ме е пекло,порой ме е въртял,досаждал ми е с ласки небръснатият глог, и сянката ми даже,проклела своя дял,е бягала от мене-неземен геолог. 2-Зад циркуси и преспи е някъде целта ми.До нея се достига самичък само пеш.От истинско по-страшно дълбае мойто рамо над пропасти без дъно измислено въже.Догонват ме мъглите със своите потери и пръстите изцеждат треперещата сила над камъка,по който се мъчат да намерят очите ми напразно бленуваната жила.-От мъка и от немощ,покрит със бели струпеи,навярно ще остана на камъните проснат,но слънцето ще вземе през бялата си лупа червената ми диря за жила златоносна.Ще пърха пак пред мене примамливо звездица,но горе ще остане последният ми стон,обагрен от кръвта ми-за нова експедиция сред скални пукнатини,забит като жалон.-(в прошлом было опубликовано...)
ЗЪРНО-1-Векът изтича като мливо в хилядолетния чувал;движението въртеливо предсказва неотменен дял.Епохата ти беше строга като към корабите-риф.Тя сметки имаше и с бога,но ти не стана пресметлив.Какво пък,утре ще те смеле в прегръдките от кремък як;палеолитното изделие ще стане твой надгробен знак. 2-Потръпват валците огромни с паспал,от делника по-сив:а може би един компромис би стигнал,за да те спаси?Нали мерзавци и герои дочакват края-все един...С какво се мислиш по-достоен от хленчещия господин?Но не-постъпваш както трябва.Защото утрешният свят отвърнал би лице от хляба,на зърно щом е зле пресят.(-ето было в публикациях в прошлом...)
ИНТЕЛИГЕНТИ-1-Векът неохотно за челяд призна ни,стаил към земята съпружеска злост,а тя ни отнесе към белите врани,погрешно измътени в нейно гнездо.Кого ще учудиш тъй-него ли,нея,с достигнат по тяхна заръка таван,когато за двамата вятър те вее-не вятър изобщо,а общо руган. 2-И падат мнозина...До черната угар.До зърното,трудно изчопляно с клюн.Каква орисия,но търсиш ли друга,минава за лудост,минава за бунт.Да бъде,каквото е.Истинска тя е,при все че откъсва от кръв и от род.Последната дума ще има безкраят с единствено тачен от птиците вот
МОСТ-1-Къде е твойта памет,мукавено куфарче?Дали ще я открия по таваните...Връстниците ти-дрехи покоси ги мухълът,а ти стоиш...Все някой трябва да остане.Търпеше ти на груби пощенци обноските и моя чичо чак на фронта придружила бе.Там друго е било,макар в обозите,а не като да си на розов паяк жилище. 2-Проблясваха по твойте ъгли еполети с ония ситни гвоздеи по тях-звезди поручишки.Надуваха на изпроводяк цигани кларнетите,а после само теб обратно те получихме.Не знам с баща ми много ли си казахте,но той направи на ключалката езичето и помня,че те мъкна из боазите сред прах от взривове и думи на обричане. 3-Боята вече падаше от теб-олющена,по двора със връвчица моят син те влачеше и струва ми се,че ако в звука се бях заслушал,не бих си купил после куфар лачен.В тавана-сетно старческо убежище,ти изхитри се да дадеш приют на котенца.Поне тогава трябваше да забележим,че ти спътник си и покровител на животеца. 4-Сега е късно твойта памет да докосваме.Снове из ъглите ти паяк и превръща в мумия краче от кукла,дето може би е мостът ми към безвъзратно отлетели пълнолуния.(было напечатано-опубликовано)
НЕ СТОРИХ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ НЕЩА
1Не се научих да проливам сълзи,каквито биха стигнали и за ведро,когато над надеждите ми плъзна подоблачният дъх на колендро.Не спазих дружеската препоръка с интриги да препаша патрондаш,макар да оцелявах с много мъка в леса на учрежденския етаж.Когато ме споходи люта жажда,не пих от раболепния черпак 2-и падналата на ревера сажда не помня да наричах първи сняг.Не влязох в омагьосаното царство за премията-знатна дъщеря,защото има ли едничка вярност,човек й търси участ по-добра.Избягвах проверените пътеки в планинския гостоприемен скут и не приех прохладата на сенки,които бавно те превръщат в шут.Не се подведох по ума на тия, 3-които уж ми мислеха добро,с надежда да им бъда при стихия очаквано спасение и брод.Отминат от престижни епидемии,едно научих,с него се теша:не всички пък завършват академий,в които таксата да е душа
ПРЕЖИВЯНО 1-Не се продадохме.За шепа слука не поругахме съвест и сърца.Като главни горяхме,с дим и пукот.За тоя огън бдеше полицай.Не плакахме.От чувство горделиво,възпиращо на миглите сълза.Вървяхме право.Гледаха ни криво.През догмата-преситена и зла.Не молехме.Врага си и да молиш,той с нищо не престава да е враг,а стане ли към тебе 2-благоволен-белязал те е неговият знак.Не спирахме.По време,за което часовникът бе също занемял.Проклехме го,но даже и проклето,то в брой поиска собствения дял.Не бяхме мъртви.Но и живи бяхме едва-едва при мъртвия режим.С каквото се наехме-преживяхме.Длъжници вчерашни,днес пак дължим.
ПРЕМЕЖДИЕ
1-Не вини съдбата,че запрати те сред кълбо от сплетени лъжи;зърна как живеят на духа кастратите и си тръгна,без да им дължиш.Е,какво-и с други се е случвало,но оставаха на оня пир,непресметнали че днешно чучело утре е за правдата вампир.Как преливаха от празното във пустото с тънка вещина на виртуоз 2-и представяха за свята същност лустрото,вдигайки за блясъка му тост.Слава Богу,че звездата ти опази те на провала на самия ръб и им каза нужното за казване миг преди да им обърнеш гръб.Само спомен ти остана за наркозата-в тебе бавно се разсейва тя и прозираш зад мъглицата й розова,че си бил на косъм от смъртта.
ПРЕХОД-1-в унинието като в пряспа чезна,но моят стих с похват на планинар извлича ме от неговата бездна под слънце,заискрило като нар.Напрягам аз остатъка от сили,а той скъсява общото въже и сочи на върха контура иглен с нехаещ за последиците жест.Плета нозе-щом вече сме поели,изстраданата вярност е закон, 2-при все че всяка дързост е с предели по сипещ непредвидености склон.Отломките от логика връхлитат,лавини плашат с белота на лист и клинове на сетна упоритост забиваме в окървавена вис.На лутането трудно към успеха цената често се оказва срам...Оказва се,било е само преход.Оказва се-върхът бил по-натам.