Поети с китари

[lilche1]

К сожалению до сих пор никто не вспомнил о болгарских бардах, а они - великолепны. Послушайте - и согласитесь со мной. Вот мое любимое, как и у почте всех болгар
http://textove.com/print.php?song=8245
и это тоже
http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB ... MEID=70120


Бардът Гриша Трифонов представи песните си в Добрич на 23 юни

Гриша Трифонов е роден в гр. Харманли на 20 септември 1955 г.

Стихосбирката му "Докато проговори камъкът" (1977 г.) печели първа награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет" през 1978 г. Следват стихосбирките "Градовете където не сме" (1999 г.), "Есени" (2000 г.) и белетристичната книгата "Съботни мемоари" (2001 г.)

Член е на Съюза на българските писатели.

Поет, бард, журналист, Гриша Трифонов е основоположник на ежегодните сбирки на поетите с китари "Поетични струни" в гр. Харманли. Водещ на телевизионното предаване за поети с китари "От трета страна". Пише текстове и музика за редица известни известни български изпълнители и групи.

На 05.06. 2006 г. беше представен първият му албум с негови изпълнения "Главната улица". И ето - вече е в Добрич!


"И понеже животът е кратък, а дълга е главната улица,
ако викна сега, ще ме чуят ли в другия край,
или просто да пия с врабчето ръждива вода от улуците
по-добре ще ми дойде от двойно кафе или чай..."

"Главната улица" е заглавието на диска, като тази емблематична песен по стихове на Валери Станков. В него се съдържат и още много популярни и обичани песни по текстове на различни автори(Автори на текстовете: Гриша Трифонов, Виктор Самуилов,
Валери Станков, Калин Донков, Тодор Чонов, Биньо Иванов, Павел Матев, Иван Вълев и др.), с музика и изпълнение на Гриша Трифонов. И разбира се, "Какво е лятото?" също е там.
Но да чуеш нещата в оригинал - друго си е...
След представянето на Гришата от Камелия, вълнуващо само по себе си като преживяване, започна една незабравима вечер. Песните се пееха една след друга, коя от коя по-вълнуващи. През почивките - стих след стих.

По есенните улици
на лятото
се скита зимна котка
с пролетни очи.
Замита пухкавата и опашка
следите котешки
в праха,
в калта,
в снега.
По тротоара,
по дървото,
по небето.
По есенните улици на лятото.


Градовете I

Градовете, в които ни няма, живеят безшумно.
Как изтръпва от болка паважът без нашите стъпки!
А в градчетата свои - с усмивки и погледи умни -
колко дълго протритите лакти на дните си кърпихме.

Тук китарите свириха бавни и душни мелодии -
до последното кътче душите ни с тях са претъпкани.
Градовете, в които ни няма, тъмнеят по глобуса.
Тихи столици. Сухи пристанища. Шепот по ъглите.

Смугли, кротки жени от години стоят по прозорците,
остаряват косите им, дългите есенни пръсти.
Векове ни очакват, а все не пристигаме. Господи,
не останаха кой знае колко от нашите възрасти!

Но и тука, и тука отдавна не сме. Безпощадно е.
Тихо дреме в следобеда гълъб, дори не сънува.
Гласовете ни, бившите, само кръстосват площадите
в градовете, където не сме.

За където пътуваме.

На практика Гришата представи два диска и две стихосбирки. Песните, които не са успели да се поберат в първия албум са просто началото на втория. Също и стиховете - умирам когато видя пишещи ръце с трепет да разтварят неточно сгънати поомачкани листи, знам че ще последва четене на нещо съкровено и скъпо, и съвсем ново - чувството, с което са написани, все още не си е отишло. Та и такива стихове имаше.
Разбира се, имаше и култови стихотворения -

Аз влязох в този свят като Исус
повел дванадесет овце на паша
Тревата имаше на утро вкус
и цялата природа беше наша.

Денят ухаеше на кукуряк,
денят преливаше от оптимизъм
и ние с гугли бели като сняг
за проповед с апостолите влизахме.

Но лятото ни би със град и дъжд,
през зимата зад хълма виха вълци
и забелязах изумен веднъж,
че сменяха овцете ми цвета си.

Едната посивя като вълче,
ах, страшно ми отива да съм в сиво.
И тъй подред, което ще рече,
че всичко към защитен цвят отива.

Сега край асфалтирания път
и край масивите от тежко жито
дванадесет вълчета ме пасат
и ми е сигурно и ми е сито .......

И си тръгна поредната бохемска вечер в Стария Добрич, както си му е реда. Дадохме възможност на Гришата да си почине, показахме му елементи от нашия си живот, няма да описвам подробности, знаем се - добри сме. В любимата ми, неофициална част, когато авторът е придърпан между фенките, се изпяха и други песни: емблематичния цикъл за "цъфналата ръж".

Най-вълнуващото беше присъствието на младите. Има надежда! Живо е изкуството на бардовете. И необходимо повече от всякога.
и это
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 54&Level=2

[beggins]

от три месеца вече има сайт на българските поети с китари, където може да се слуша тяхна музика:

www.poetiskitara.com