Роман Димитров » 05/01/2006, 16:48
Я когда-то писал материалы о болгарской кухне - идея была познакомить иностранцев с типичными болгарскими кулинарными "искушениями", но дело не продвинулось. Увидев хвалебственные слова Jellies о болгарском перце, я решил постнуть здесь главу "Полифония перца", посвящая ее ей.
ПОЛИФОНИЯ НА ЧУШКАТА
Най-предизвикателното място, където може да се опитват чушки, е България. Обяснението е в любовта, изобретателността и бедността. Сиромах човек – жив дявол, казва поговорката. Какви ли не чудеса сме постигнали с нея!
Опитайте колкото се може повече от тях и ще разберете, че изгубването в лабиринт от вкусови усещания е нещо много приятно.
Естествено, както вече сте научили за нас и се досещате: най-разпространената ни и любима храна ще намирате трудно в царственото й разнообразие по ресторанти и барове. Едва ли ще се сетите, че нарочно сме я скрили от себе си. Удоволствието от търсенето и откриването си струва.
Изживяването е невероятно разнообразно. Няма друг зеленчук който да е така различен вкусово в зависимост от сорт, приготвяне, сезон – сякаш сам търси своята идентичност или символизира нашето туткане в тази посока.
Става за всичко!
Немислимо е да опитвате българска ракия и наоколо да няма чушка в някоя от своите превъплъщения. Ако е лято, ще е в салатата, ако е зима, ще е туршия, например от камби.
Дори в нервната ситуация, когато набързо трябва да се пийне и обсъди нечия ракийца, а няма чаши, ще изтърбушите няколко чушки и ще ги използвате едновременно за чаши и за мезе!
За да разбереш какво е българско сирене, трябва да натъпчеш с него една чушка и да го опиташ така – както правеха бабите ни, докато ни пускаха да изскачаме навън за игра в безкрайния сле-добед.
Възможно ли е да смириш безутешното ежедневие с нещо по-добро от застроени пълнени чушки? Вгледайте се и ще видите, че в чиниите ви има не просто храна, а катурнати пирамиди от делнично спокойствие!
Първо са зелените чушки – скъпи отначало, пък и доматите не изостават – та салатите са малки. Още са тънички, не стават за пе-чене… но нататък се появяват и чушките за пълнене: пълним ги с ориз или с месо, а пък по Коледа – внезапно с боб… и това са все различни вкусове. Чудна манджица, която всяка съпруга обича да спретне за лятната вечер, е да позапържи кило-две чушки, натъпкани със сирене и да ги запече в доматен сос с повечко чесън… нито един нормален човек не може да устои на безхитростната им простота и естественост.
В това време – необходима е наистина оркестровка, полифония! – чушките вече са станали червени и над страната ни се носи сладкият дим на печените чушки.
Трудно ще откриете общо между вкуса на сурова зелена чушка и изпечена червена чушка. Измислили сме специален уред за печене на чушки, но за ежедневието са достатъчни колело на печка и проветряване или двор с барбекю: слагаме няколко направо на него (или скарата) и ги обръщаме, докато цялата им външна ципа прегори и стане черна. Задушаваме ги в книжна кесия или плътно затворена тенджера и после – ако чушките си ги бива и са опечени добре – с едно движение майсторски свличаме ципата. Изтръгваме дръжката със семките и това, което остава, е нещо изключително: печена чушка! Салата от тях с лук, с чесън, с домати, краставици, сирене, орехи… десетки яхнии с месо, напълнени с яйце и сирене и панирани… вкусът е невероятен и си струва да забравите правила, диети и благопристойност!
Нахлува и доминира нова мощна тема: необятното море на трескавото есенно приготвяне на зимнина – национален български спорт. Цялото изобилие на щедрата ни природа, с която Господ спе-циално ни е благословил, лятото, затворено в буркани, та да може зиме да си спомним за него и за обилната есен. Туршиите с чушки, или в които участва чушка – камби, сиврии, чорбаджийски, са стотици! Да не пропуснем тук и месестите камби, пълнени с целина, зеле, моркови, грозде.
Но царицата на зимнините безспорно е българската лютеница, която е комбинация от чушка с всичко останало. Разнообразието е толкова голямо, че можем да разглеждаме всеки буркан като отделен индивид със своя история и съдба. Тук връзката с музиката е пълна – не бива да се говори: там изживяваш, тук опитваш. Има лютеници с груба структура, люти, та място няма да си намерите, докато не ометете покрай тях самун хляб с килограм сирене, за пиенето да не говорим; други, нежни като усмихнати девойки, ви мамят да не се отделяте от тях, трети, чиято съвършена пропорция от чушки, домати, моркови, патладжан, подправки ще ви накарат – особено ако е мързелив неделен следобед – да се унесете с изражение на почти постигната нирвана…
Чушката не само побеждава времето, тя го и завръща!
Ние, българите, толкова сме свикнали със страданието и с избягването му чрез примирение и мърморене, че така, както други народи са измислили сауната за прочистване на организма от отрови, или пък сафарито, за да внесат в богаташката си деменция стимулиращо разнообразие, сме измислили лютата чушка. След обикновената джюлюнска люта чушка от някакви си 5-10 мегатона българинът е умиротворен и готов за всякакви преселения на народите, любимо наше занимание за десетина века, увеличения на цени, робство, смяна на правителства и строеве.
Още не сме споменали всичко. Част от събраните чушки се изсушават, нанизват на гердани и висят от стрехите ни, за да се насладим достатъчно на тези внезапно замрели усукани пламъчета. Ако една тенджера или тава с пълнени сушени чушки проговореше, първото, което би ви съобщила със сдържан гняв и достойнство, би било, че между нея и пълнените сурови чушки няма нищо общо!
Така си е. Виновни сме, че не сме дали различни имена за тези съвършено различни превъплъщения на чушката, все едно да назоваваме с една и съща дума и великодушието, и достойнството, и блаженството.
Сушените чушки пък биват стрити на червен пипер и тази подправка се разпростира върху две трети от гозбите ни. Би трябвало да опитате у нас – тайно от Европейския съюз – вредната шкембе-чорба, за да разберете веднага, че, първо, без лют червен пипер тя губи част от вътрешната си логика и философия и, второ, че ако някога тази супа бъде подложена на гонения от ЕС, вие непременно ще бъдете доброволец в неизбежния поход на обединените балкански народи за нейното спасение. Въпреки гастрита и натрупания холестерол.
В една наша народна песен характерът на девойката-героиня се сравнява с люта чушка: три пъти я в манджа туряли, два пъти я на боклук хвърляли – тя все люта си оставала и ти, моме, си същата като нея! Зад закачката явно се крие възхищение и сега, когато знаете няколко неща за чушката, ще се замислите дали девойката просто е била проклета и опърничава или женствеността и привлекателността й са били толкова разнообразни и равни на себе си.
Виждате, че когато се поддадете на някое изкушение, рискувате какво ли не, (не е уместно тук и сега да ви плаша с някои ефекти на лютата чушка), но пък животът ви се изпълва със страст, прикл-ючения и истина.
Колкото участници във форума, толкова Българии и Русии...
А попробовать хочется 
лучшего комплимента нельзя придумать 
,"вита баница" получилась отлично,муж сказал,что тоже могу открывать баничарницу 
.вот она красавица
