Добывающая отрасль экономики Болгарии

[ЭКО]

На данный момент для меня крайне интересным встал вопрос о дальнейшей политике министерства экономики Болгарии по расстановке акцентов над производителями горно-обогатительного, горно-шахтного и бурового оборудования. В ветвях власти Болгарии произошли некторые перемены, и по некоторым источникам это неоднозначно скажется на приобретение вышеуказанной продукции из России. В этой связи я хотел бы поинтересоваться у Вас, рынок горно-обогатительного и т.п. продукции Болгарии будет рассчитан на участие российских производителей или нет? Какие производители данного вида продукии присутствуют на болгарском рынке? Есть ли российские производители? В чём их особенность?

Ответьте хотя бы кратко. Буду признателен.

[Юрий]

Так как я не специалист в данной области , то отвечу кратко, как и просили. В основном горнодобывающая пром-ть Болгарии все больше ориентируется на европейские производителеи. Так, например, 7 апреля 2005 г. в Болг.Хозяственной Кааре состоялась встреча между руководствами Богарской горной камары и Европейской ассоциацией по углю и лигнитам ЕВРОКОЛ. (подробнее можетре посмотреть на болг.: http://b2b.bia-bg.com/index.asp?i=t2417&l=1). Там предусмотрены поставки Европейского оборудования, а также обмен документацией и проектрами. Раз деньги будут Европейскими, то и тратиться они должны на Европейских поставщиков.
САми места добычи уже давно (с начала перестройки) отдаются на концессию Европейским фирмам. В основном это месторождения золота и серебра.
Пока Булгаргаз (отделение Росгаза) остается одним из основным игроков на болгарском рынке, и, думаю, что он сможет диктовать определенные условия выгодные для России.
Правда, несговорчивость Болгарской стороны, возможно, может привести к строительству газо- и/или нефтепроводов вокруг Болгарии, что будет плохо не только для Болгарии, но и для России (более высокая стоимость трубопроводов, а также оплата 'большему числу стран за транзит продуктов.
Надеюсь, что такой информации вам будет на сегодня достаточно.
Юрий Абашев

[Гость]

Vam, uvashaemii ECO, issledovanie etogo rinka u professionalov zakazivat nujno, a ne tut balagurit.....

[Sluchaen]

Банкеръ
КРЕМЪЛ ПАК ПЛАШИ С ГАЗА
20.08.2005

брой 33

страница 29

„Газпром" ще увеличи още през тази година цената на синьото гориво за Европа с 30%, заяви заместник-председателят на руския газов гигант Андрей Круглов в края на юли, обяснявайки, че повишението е резултат от значителното поскъпване на суровия петрол на световните нефтени пазари. По неговите думи „в бюджета на „Газпром" за 2005-а е заложена средна цена от 145.7 долара за 1000 куб. метра". Преди руската енергийна компания да обяви размера на увеличението, експертите й ще анализират цените, по които европейските потребители са купували горивото през първите шест месеца на годината, отбеляза още Круглов. Той обаче не уточни дали поскъпването ще е валидно за всички европейски страни, или от „Газпром" отново ще диверсифицират ценовата си политика. В зависимост от конкретната държава, контрагента в нея (дали е държавна, или частна фирма) и... отношенията на съответното правителство с Кремъл. Тези отношения най-вероятно ще се окажат решаващи за цените на руското синьо гориво зад граница и Москва отново ще използва газовия гигант като острие на външната си политика.
На хората в бранша са добре известни понятията „близка" и „далечна" чужбина. За „Газпром" към „близката" чужбина спадат някои страни от ОНД и държави, ползващи се с „благоразположението" на руските власти. „Далечна" чужбина пък са всички страни отвъд бившата Желязна завеса, както и новите демокрации, скъсали със зависимостта си от някогашния Съветски съюз. В отношенията си с новите демокрации „Газпром" играе ролята на мечка с кадифени ръкавици. Една от най-честите демонстрации на сила са намеците, че „кранчето може да бъде спряно" за онези, които се опитват да ограничат транзита на руско синьо гориво за трети страни или да намалят доставките. А крайният вариант, приложен за Чехия и Унгария през периода 1995-1997 г., бе прокарването на алтернативен газопровод от Балтийско море.
България, причислена към новите демокрации през 1997-а, е на границата на европейските газпромовски цени за продажба на газ. Но по отношение на транзитните такси и договорености „Булгаргаз" е най-облагодетелстваният чуждестранен партньор на „Газпром" и получава едно от най-високите заплащания за транспорта на гориво през нашата територия. Цената на доставяния у нас газ пък се определя всяко тримесечие чрез специална формула, базирана върху цените на нефтените продукти на Средиземноморската борса. И въпреки сегашното им значително поскъпване повишението при газа от 1 юли не бе чак толкова стряскащо. В момента „Булгаргаз" купува на руската граница 1000 куб. метра синьо гориво за около 147 долара. За сравнение - цената за Германия е 160 долара за 1000 куб. метра. Вътре в България обаче поскъпването от 1 юли е едва с 1.9 на сто. Сега битовите консуматори плащат 234.46 лв. (без ДДС) за 1000 куб. метра, а за клиентите, свързани към разпределителната мрежа на компанията, новата цена е 242.46 лева. Предишните цени, фиксирани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, бяха съответно 230 лв. за клиентите, „вързани" към тръбите високо налягане, и 237.72 лв. за потребителите „ниско налягане".
И за „Газпром"(а и за Кремъл) постсъветският сантимент отдавна вече е история. На преден план днес са икономическите и чисто политическите отношения. Затова е и много съмнително цената на руското синьо гориво за България да бъде намалена, независимо какво правителство ще я управлява, коментираха кръгове около централата на „Газпром" в Москва. В същото време е съвсем сигурно, че газовият гигант ще използва всички средства да бъдат преразгледани ценовите условия в договора за транзит, валиден до 2010 година. От сключването му през 1998-а страната ни печели от него над 100 млн. долара годишно, като с поскъпването на горивото сумата още повече се увеличава. Така че трудно би могло да се приеме, че управляващите у нас ще склонят за намаляване на транзитната такса, независимо от „бонусите", които „Газпром" от години предлага като отплата.
По-различно стоят нещата с някои от бившите съветски републики. „Руските националисти искат да накажат Литва и Естония, чиито президенти отказаха през май да присъстват в Москва на празненствата по случай 60-го-дишнината от края на Втората световна война", написа в края на юли авторитетният лондонски вестник „Файненшъл Таймс". По този начин в публикацията се коментира призивът на руската Държавна дума към премиера Михаил Фрадков да повиши цената на природния газ за прибалтийците държави, Украйна, Грузия и МолдоваПо данни на заместник-председателя на „Газпром", Александър Рязанов Латвия плаща средно 92-93 долара за 1000 куб. метра, Литва - 85 долара, а Естония - 90 долара и както изтъкват руските медии, компанията и без депутатски „съвети" се готви да вдигне цените на своята продукция. Още през миналата година Рязанов официално съобщи, че тарифите за Латвия, Литва и Естония, които през май 2004-а станаха членки на Евросъюза, ще бъдат повишени за период от три години до средноевропейските нива. В момента, според анализатори от руската консултантска компания „Тройка диалог", тези нива са 140-150 долара за 1000 куб. метра.
Поскъпването на синьото гориво може да се превърне в сериозна пречка за прибалтийските страни да се присъединят към еврозоната през 2007-а, каквито са обявените им засега планове. За да въведе еврото, съответната държава трябва да поддържа инфлация, максимум с 1.5% по-висока от средния ръст на потребителските цени в три страни от Европейския съюз, където този показател е най-нисък. Еврокомисията ще провери през 2006 г. Литва, Естония и Словения за съответствието на инфлационните критерии. А дотогава „Газпром" най-вероятно ще е изравнил прибалтийските тарифи с тези в Западна Европа.
По оценка на икономическия директор на литовската Централна банка Раймондас Куодис поскъпването на синьото гориво може да повиши инфлацията в страната и да наруши графиците за въвеждането на еврото. Според естонската централна банка пък „повишение на цените на природния газ дори и с 10% спрямо сегашните ще затрудни въвеждането на европейската валута".
Пред Украйна, Грузия и Молдова не стоят европроблеми. Увеличаването на цените на горивото обаче ще има доста негативен ефект и за тях. Ето защо и трите страни правят всичко възможно да останат на ниските ценови нива. Пазарлъците се водят между държавните им глави и премиери и стопанина на Кремъл. Всъщност няма как да е иначе, след като последната дума за цената на руския природен газ има президентът Владимир Путин.

NO COMENT

[Sluchaen]

в. Сега
7 милиарда лева инвестиции трябват за въгледобива
19.08.2004
Миньорите настояват за още отсрочки по глава „Екология"
брой 192
РАЛИЦА ВАСИЛЕВА
страница 8

Около 7 млрд. лева трябва да бъдат инвестирани в българските въгледобивни и рудодобивни предприятия, за да отговорят те на изискванията на Европейския съюз. Това са приблизителни оценки на Българската минна камара, съобщи вчера нейният изпълнителен секретар инж. Петър Петров.
Оставащите години до членството на страната в Европейския съюз и договорените за някои подотрасли на минното дело между 2 и 5 години гратисен период са крайно недостатъчни,за да могат инвеститорите да достигнат екоизискванията на Брюксел. Заради това от минната камара предлагат правителството да сформира работна група, която да направи преглед на изискванията по Глава „Екология" и да набележи необходимите мерки за постигане на критериите.
Най-застрашени са фирмите от въгледобива, голяма част от които все още са държавни. Ако ТЕЦ-овете, които са основните им клиенти, не бъдат модернизирани, въгледобивиите предприятия ще бъдат закрити. Най-конкурентноспособни и с най-малко затруднения при бъдещото членство в ЕС ще се окажат дружествата за скално-облицовъчни материали.
Сред останалите проблеми на минната промишленост са липсата на държавна стратегия за развитието на бранша и замразяването на обсъжданията в парламента на Закона за подземните богатства.
Експертите на камарата обвиниха Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че бави над 200 преписки за издаване на разрешение за добив. „Това води до силно недоволство от страната на инвеститорите и
създава условия за корупция", категорични са миньорите.
Минно-добивният бранш дава 5,5% от БВП на страната. В този сектор работят 32 хил. души. През миналата година добива и производството на подземни изкопаеми е на стойност над 1 млрд. лева, а инвестициите -150 млн. лева.

NO COMENT

[Юрий]

Случаен, спасибо за дополнение, котороелишь доказывает мой ответ.

Насчет профессионального анализа, будет необходимo знание задачи и целей исследования данного сектора болгарской промышленности.
Юрий