95 Години - Балканска война 1912-1913 г.

[НеОняДето...]

Между другото в боен полет над Одрин взема участие и жена /или по-скоро момиче, тя е петнайсет годишна по това време/ - Райна Касабова. Райна е доброволка в полева болница и през октомври 1912 г. заедно с подпоручик Стефан Калинов лети над вражеските позиции, където разпръсква позиви с призив неприятелят да прекрати съпротивата. Полетът продължава 43 минути, самолетът е подложен на обстрел, но се завръща благополучно. Напълно забравена, Касабова, която е от Карлово, умира през 1969 г.

Естествено, че не българите са извършили първата бомбардировка от самолет. Това правят италианците, отново във война срещу Турция. Впрочем, начинът по който се развива италиано-турската война през 1911-12 г. силно окуражава балканските съюзници да нападнат Турция, защото наяве излиза нейната очевидна военна слабост.

[Авиатор]

...Болгарское командование высоко оценило действия наших летчиков. Кроме боевых наград все они получили офицерские звания болгарской армии (?)...
http://publish.pnz.ru/ml/2000/6979.htm

А вот и подтверждение присвоения русскому летчику офицерского звания.

...When the Balkan War broke out in 1912, Kostin, influenced by Pan-Slavonic ideals, went to Sophia and joined the Bulgarian army . in which' he was given the rank of lieutenant...
http://www.alexanderpalace.org/aerialru ... ngmen.html

Далее русский перевод фразы:

...Когда вспыхнула Балканская война в 1912 году, Костин, под влиянием Пан-славянских идеалов, отправился в Софию и присоединилися к болгарской армии, в которой он получил звание лейтенанта...

[Авиатор]

ВСТРЕЧИ В НЕБЕ И НА ЗЕМЛЕ

Судьба свела болгарина Сотира Черкезова и младшего из Ефимовых, Тимофея, в мае давно минувшего 1911 года, когда авиационные события следовали одно за другим, а тысячи людей с удивлением и восхищением смотрели на первых смельчаков, поднявшихся в небо на аэропланах.

Манящая высота

Они познакомились в очень важный для Тимофея день, когда он сдавал экзамены на звание рулевого пилота на комендантском аэродроме в Петербурге. В этом же году туда прибыл Сотир Черкезов, мечтавший построить здесь свой самолет и научиться летать. Став учеником Императорского Всероссийского аэроклуба, он сближается с Михаилом Ефимовым, который был уже хорошо известен в авиационном мире. Но с Тимофеем Сотир впервые увиделся, когда одессит спустился на землю на своем «Блерио», подаренном ему братом. Не скрывая восхищения, Сотир встретил воздушного фигуриста многочисленными восторженными комплиментами.
В газетах писали: «Полеты завершены — экзамены сданы блестяще: вместо положенных десяти «восьмерок» он сделал одиннадцать на надлежащей высоте». Кстати, при полете присутствовала первая женщина-журналист, писавшая о зарождении авиации, Антонина Томашевич.
После этой исторической встречи между авиаторами зародилась крепкая дружба. И болгарин, и украинец, талантливые и смелые летчики, до самозабвения отдавались любимому делу. Окрыленные одной мечтой, они конструировали, строили, внедряли новое, работали механиками, радовались успехам, делились опытом. Сотир делал первые шаги на летном поприще. Тимофей как мастер фигурных полетов демонстрировал горизонтальные восьмерки, спирали, крутые крены на виражах, планирующий спуск с выключенным двигателем. О нем часто писали газеты тех лет, но имя Сотира тоже стало появляться в прессе, особенно после получения им диплома: «Единственным болгарином среди выпускников клуба летной школы в 1912 году был Сотир Петрович Черкезов (пилотский диплом № 93 выдан 16.Х.12 г. от Императорского Всероссийского аэроклуба)».

Тучи над Балканами

Осенью 1912 года разразилась Балканская война. В Петербурге снаряжается добровольческий отряд.
Тимофей не ждет — он уже в Болгарии, прибыл сюда первым на своем видавшем виды «Блерио», уверенный, что принесет больше пользы в небе, чем на земле. Сиденье на своем «Блерио» Тимофей закрыл снизу броней — толстым стальным листом, — эту рационализацию он осуществил первым.
В одном из писем брату он пишет: «Турки наблюдали мой полет с нескрываемым изумлением, многие падали на землю и закрывали головы руками. Дважды облетев город (Адрианополь. — Авт.), я определил месторасположения турецких войск... Между прочим, болгары собирались нападать на правый фланг турок, я объяснил им, что видел колонны их противника, двигающиеся туда же. Болгары переменили направление и легко разбили не ожидавших нападения турок...». На обратном пути турецкими пулями было пробито крыло аэроплана, но ни одна пуля не задела Тимофея.
Весть о смелых, легендарных полетах Тимофея Ефимова быстро разнеслась по Европе. О нем пишут корреспонденты многих стран: «Тимофей Ефимов совершает удачные полеты под обстрелом, сбрасывает мелинитовые бомбы и прокламации, привозит разведданные...». За смелые полеты при осаде Адрианополя он был представлен к награде. Однако, несмотря на все эти героические поступки, принесшие ему славу, он был оскорблен одним из офицеров (вероятно, этот конфликт произошел из-за Христо Топракчиева, гибель которого Тимофей считал подстроенной), а затем ему было неожиданно сообщено, что «вход в офицерское собрание ему возбранен». Тимофей оставляет Мустафа-Пашу и прямо с аэродрома возвращается в Одессу.

Пересечение воздушных линий

Не довелось Сотиру встретиться с Тимофеем на балканской земле, но их воздушные линии пересеклись в небе Болгарии. В Мустафа-Пашу после отъезда одессита в числе известных летчиков-добровольцев прибывает и Сотир Черкезов. Из Одессы в Болгарию привозят четыре самолета «Фарман». Чуть позднее Черкезов приступает к боевым полетам. Немало времени он уделяет облету только что отремонтированных аэропланов...
Как только закончилась война, завершившаяся освобождением Болгарии, начались преследования воспитанников русских военных заведений. «Я был уволен... позднее узнал, что меня убрали как «русского воспитанника»...», — писал в своих воспоминаниях Сотир Черкезов, оставшийся не у дел.
Вернуться к мирной жизни не удалось. Над Европой разразилась буря Первой мировой войны, и Сотир добровольцем отправляется на свою вторую родину. Болгарина направляют в дислоцированный во Львове 7-й корпус 3-й армии. Позднее летчик воевал в авиаотряде, где в свое время служил П.Нестеров.
Тимофея Ефимова война застала в Курске, где он проводил каскады фигур высшего пилотажа. Однако на сей раз военная страда миновала героя осады Адрианополя — у него обнаружили болезнь глаз и отчислили из авиации. Пилот пережил тяжелую моральную травму, а после лечения был направлен в Симферополь инструктором летной школы.
Февральские вихри и метели семнадцатого застали Сотира Черкезова и братьев Ефимовых за общим делом — они работали инструкторами авиационных школ: Тимофей в Симферополе, Михаил в Севастополе, Сотир в Казани.

Годы все больше удаляют события тех лет. Однако первые авиаторы были яркими представителями своего времени, заслужившими уважение и благодарность соотечественников.

http://www.zn.ua/3000/3150/32228/

[Авиатор]

Неизвестный летчик Императорского Воздушного Флота России, старший унтер-офицер, участник Балканской войны 1912-13 г.г. с болгарским орденом. Фото времен Первой Мировой Войны.

Возможно это Ф.Ф.Колчин, Макс Германович фон Лерхе или Емануил Маргулис?

Награда на груди нашего неопознанного героя больше похожа на орден "За военные заслуги" 5-й степени, которым были награждены двое - Федор Колчин и Петр Евсюков. На Евсюкова он не похож...

Ну вот, друзья, на профессиональном форуме по истории авиации нашего героя опознали быстрее...

Друзья,
искомый авиатор с болгарским орденом - это Федор Колчин, довольно известное фото. Фото периода его службы в 3-м полевом авиаотряде в Первую Мировую войну. Награду "Георгиевский крест" Колчин заработал уже на этой войне.
А.С.

[Авиатор]

Превземането на Одринската крепост
Навършиха се 95 години от битката при Одрин, решаваща за изхода на Първата балканска война. Започнала през 1912 г., войната се води от България, Сърбия, Гърция и Черна гора срещу Османската империя за освобождение на територии, населени преимуществено с християнско население. В нея България мобилизира около 600 хиляди души, от които изпраща на фронта около 370 хиляди. Сърбия воюва със 190 хиляди, Гърция – със 120 хиляди, Черна гора – с 30 хиляди. Одринската крепост се намира на особено важно бойно направление – източнотракийското. Градът, разположен на подстъпите към Истанбул, има огромно стратегическо значение. Ето какво казва за Радио България н. с. Илия Илиев от Националния военно-исторически музей:

“Одринската крепост е изградена с помощта на германски специалисти и се състои от главна отбранителна линия и втора отбранителна линия. Главната линия е изградена на 7 до 10 км от града и включва 20 опорни пункта – фортове. Край тях са изкопани ровове с дълбочина 4 м и широчина 6 м. Всеки форт разполага с гарнизон. Между фортовете са построени 72 позиции за батареи. 4 стари форта пък има на втората отбранителна линия. За защита на крепостта Мехмед Шукри паша, комендант на Одринската крепост, разполага с около 60 хиляди души и над 500 оръдия. До четирите отбранителни сектора, на които Одринската крепост се разделя естествено от реките Марица, Арда и Тунджа, е прокарана теснолинейна ж. п. линия, която дава възможност на коменданта успешно да маневрира във всеки момент с резервите. За наблюдение на позициите се използват прожектори. Връзката между Одрин и Истанбул се поддържа постоянно чрез две модерни радиостанции.” ...

http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emissio ... _odrin.htm

[пламен]

Балканские войны
(1912-1913 годы)
http://savelaleksandr.narod.ru/WARS/page82.html



Лагерь болгарских войск под Адрианополем

Первая Балканская война
- Война коалиции Болгарии, Сербии, Черногории и Греции против Турции с целью завоевания турецких владений на Балканском полуострове . ( Болгария, вынуждена была уступить Румынии город Силистра в Добрудже в качестве компенсации за благожелательный нейтралитет в войне с Турцией. )

"....Но разделить добычу победители не смогли, и это привело ко Второй Балканской войне.
Сербия и Греция вступили в переговоры с Румынией о возможном союзе против Болгарии. 5 мая Афины и Белград заключили союз против Софии. 8 мая Румыния предложила заключить аналогичный союз Турции. Бывшие союзники, равно как и противник - Турция опасались, что Болгария, обладавшая самой сильной армией, установит свою гегемонию на Балканах ...."

Вторая Балканская война
- война той же коалиции и примкнувших к ней Турции и Румынии против Болгарии с целью передела территорий, захваченных в предыдущей войне .

Первая Балканская война Армии:
Болгария - 738 тысяч человек, из которых почти 600 тысяч были переброшены на театр военных действий.
Сербия - 291 тысячу человек, на фронт было отправлено 175 тысяч человек.
Греция - 175 тысяч человек, из которых в боях участвовало 150 тысяч человек.
Черногория - 40 тысяч человек.

Вторая Балканская война Армии:
Противники Болгарии обладали 4-кратным перевесом в пехоте и имели в 5раза больше артиллерии и в 2,5 раза больше кавалерии.

Общие потери, включая сюда убитых и умерших от ран:
Болгарии - 66 тысяч погибших, (Турции - 45 тысяч )
Сербии - 17 тысяч
Греции - 14 тысяч,
Черногории - 2,5 тысячи .

Увеличение на територия в проценти:
Албания......100 %
Гърция........84 %
Сърбия........81 %
Черна гора...58 %
България.....16 %
Румъния........5 % ( ІІ войне, практически без потер)

[Авиатор]

БАЛКАНСКИЕ ВОЙНЫ 1912-1913 ГГ.

Первая Балканская война (9 октября 1912 – 30 мая 1913) произошла между Балканским союзом (Болгария, Греция, Сербия, Черногория) и Турцией и завершилась поражением последней. По Лондонскому договору Турция утеряла все свои европейские владения, кроме Стамбула и небольшой части Восточной Фракии. Вторая Балканская война (29 июня 1913 – 10 августа 1913) произошла между Болгарией, с одной стороны, и Сербией и Грецией, к которым присоединились Черногория и Турция, — с другой. Завершилась поражением Болгарии, которая по Бухарестскому договору уступила Румынии Южную Добруджу, Турции — Южную Македонию и часть Западной Фракии, Сербии — Северную Македонию. Балканские войны привели к обострению международных отношений на Балканах и в Европе, ускорили развязывание первой мировой войны.

В составе македоно-одринской группы болгарских войск в Первой Балканской войне приняла участие также армянская добровольческая рота (270 человек) под командование подпоручика Гарегина Нждэ и воеводы Андраника. Армянская рота отличилась в ряде военных операций, за что удостоилась высокой оценки болгарского командования. Многие бойцы и офицеры роты были награждены болгарскими орденами. Рота была расформирована 28 мая 1913 г...

http://www.genocide.ru/enc/balkan-wars.htm

[master7]

Булаир, Шаркьой, Одрин 1913

http://www.vbox7.com/play:418c7c89


Стара войнишка песен /думите записах така,както ги пееше моя ротен старшина и както си ги спомням./

На 26-ти Димитровден,
бихме се славно срещу турцИте,
цял ден до пладне е цяла нощ.

Немаме ротен,нито фелдфебел,
кой да командва "Рота напред".
Имаме само подофицера,
той ще командва "Рота след мен"

Тамо наблизо паднал другаря,
плаче със жален глас
"Елате братя,вий санитари,
помощ ми дайте,спрете ми кръвта.

Турците реват "Аллах,Аллах",
българите реват "По пет на нож"
Бихме се славно срещу турцИте,
цел ден до пладне и цяла нощ.




http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_1.html

В 15 ч. настана върховият миг. 22-ри тракийски полк контраатакува на левия фланг, стремително се хвърли напред в ръкопашен бой с нож, приклад, камъни — „гуша за гуша”. Дясната вражеска колона не издържа напора и обърна гръб в бягство. Подгонените турци бяха промушвани с ножове или достигани с точни изстрели. Българските войски преминаха в настъпление по цялата линия, като отхвърлиха и лявата неприятелска колона. В 17 ч. османските табури подновиха настъплението срещу центъра, но бяха пак отблъснати с големи загуби. Артилерията действуваше отлично, разстрелвайки просто в упор техните бързо попълвани редици. Преследван ожесточено с огън и нож до спускането на мрака, разбитият противник се укри в укрепената позиция [19]. Ако преследването бе извършено с повече сили, участта на Булаирската позиция щеше да бъде решена още през този кървав ден. Но се получи тревожната вест за вражески десант в Шаркьой, поради което увлеклите се в преследване части бяха върнати на предишните си позиции. Само отличилите се тракийци запазиха преднината си от 2 км.

Настървеността на боя, приличащ по-скоро на „кланица”, остави страшен белег на бойното поле. Върху пространството между българската позиция и Булаирската се изброиха около 6000 вражески трупа. Българските загуби бяха значително по-малки: 114 убити и 416 ранени. Командуващият 4-а армия се чудеше кого да представи за награждаване: „Показаната храброст на нашето войнство в този блестящ бой беше така единодушна, че се страхувам да направя оценка за някаква относителна лична храброст” [20]. Наистина трудно би могло да се прецени кой е повече или по-малко храбър. Войнишките кръстове „За храброст”, макар и щедро раздадени, не стигнаха за всеки храбрец. Но всички бяха удовлетворени от чувството за мъжествено изпълнен дълг, увековечен от марша „Булаир”.

Докато българските армии се сражават пред столицата на Османската империя,гърци и сърби започват терора над македонските българи.
Когато някои ни говорят за православно и славянско братство и за морал,добре е да научат нещо повече.


Удалено модератором


МЕРА СПОРЕД МЕРА

Ден денувам, пътища потайни
нощ нощувам, кътища незнайни.
Немам тато, нито мама
тато да ругае, мама да ридае.

Леле, моя, ти Пирин планино,
море църно цариградско вино.
Е-е дум ду-дум дум (2)

С враг врагувам, мера според мера.
С благ благувам, вера зарад вера.
Немам братец, ни сестрица
братец да ме хвали, а сестра да жали.

Леле, моя сабя халосия,
море люта одринска ракия.
Е-е-ду-ду-дум, дум (2)

Бог богува, нека си богува
цар царува, века ли царува.
Немам либе, първа обич мене
да очаква, и да ме оплаква.

Леле, моя пушка огнебойка,
море тънка солунска девойка.
Е-е-дум, ду-ду-ду-дум (2)

удалено модератором
http://vbox7.com/play:f5a43dad
http://vbox7.com/play:6b2c6f26
http://vbox7.com/play:75344487
http://vbox7.com/play:259f4810
удалено модератором

[Stolyar]

Радикальные ксенофобские высказывания и ссылки прошу на форуме не размещать

[master7]

Радикальные ксенофобские высказывания и ссылки прошу на форуме не размещать

Разговор по руски! Нищо ново.Новото предстои.

Раковски,Левски,Яворов и др. са ксенофоби,защото казват истината и тя е различна от вашите "безпогрешни" представи.
При малко желание бихте могли да проумеете причините за последвалата Втора балканска война, събитията след това и днешните събития на запад от нас.
Давайте бодро по вашия "особен","специален"път,нашият е обикновен.


P.S.
Що се касае до ссылки, те са на една парламентарно представяна партия ! ?

[НеОняДето...]

Докато българските армии се сражават пред столицата на Османската империя,гърци и сърби започват терора над македонските българи.

Да, вярно... само че за това най-напред и преди всички останали трябва да виним себе си. Удивително е, как толкова просто нещо се осъзнава толкова рядко.

От българска страна Балканската война е не особено добре подготвена във военно отношение, безобразно в дипломатическо и никак – откъм административно. Последните две обстоятелства се оказват фатални за резултатите от войната, които България получава. Именно те са и в основата на това, което – напълно справедливо, разбира се – те възмущава.

Защо се оказват фатални. Причината е в един проблем, който България не е в състояние да разреши с помощта САМО на военните средства, с които разполага. Коренът на проблема е в следното: Основна задача на войната е освобождението от османска власт на македонските земи, за които претенции имат както България, така и Гърция и Сърбия. Най-голямата тежест се очаква да бъде поета от България –тя е в центъра на коалицията като най-голямата страна, с най-многобройната и най-боеспособната армия. Македонските територии обаче се намират на юго-запад от България. А за да се реши военната задача, основното направление на нейната военна инвазия ТРЯБВА да бъде на юго-изток, към Истанбул Т.е. основната част от нашата армия по необходимост настъпва в посока, обратна на посоката на целите, които преследва. През 1912 г. България няма военен потенциал, за да може да разгроми главната военна групировка на противника на изток и едновременно с това да отдели войски за настъпление на запад, където да постигне реална окупация на интересуващите я територии. Този очевиден и военно неразрешим проблем следваше да бъде компенсиран с дипломатически средства – железен договор със съюзниците, с необходимите в такива случаи гаранции за всички страни, в който българския интерес да е ясно и недвусмислено защитен. Вместо това има невъобразима каша от взаимно противоречащи си двустранни договори със всяка от съюзните страни поотделно, спорни и безспорни зони /които съвсем не се оказват безспорни/, нереалистични гаранции /някои се основават на вече изтекли договори!/ и наивни споразумения за арбитраж – нали отначало е ясно, че Русия едва ли ще гледа благосклонно на страна, чиито войски са непосредствено около Проливите и дори се канят да атакуват Цариград. Още по-трагично е положението в чисто административната област. Българската администрация няма готовност и се оказва съвършено неспособна да организира дори някакво подобие на управление в местата, които армията е завзела – а те са доста обширни. Армейското командване се принуждава да оставя там някакви свои коменданти, което си е чиста импровизация – реално в никоя от отвоюваните територии не съществува българска власт, която в случай на нужда /а такава съвсем скоро възниква/ да предприеме организационни мероприятия по защитата им.

По такъв начин, в македонските земи липсата на военна сила, неяснотата около предварителните споразумения и отсъствието на реална българска власт закономерно водят до това, че съюзниците на България вземат толкова, колкото могат – те не виждат основание да се грижат за българските интереси, за които самата България очевидно нехае. Оказало се в ролята на измаменото камилче, българското ръководство още повече влошава нещата, като по-липсата на други аргументи и под влияние на емоциите, а не на реалната преценка, решава да прибегне до демонстрация на военна сила. От несправедливо ощетена страна – вярно, заради собствената си недалновидност, но все пак несправедливостта е очевидна – българския елит само за миг разрешава моралните дилеми на световната общественост, като внезапно я превръща в очите на тази общественост в подъл агресор срещу доскорошните си съюзници.

Няма такава териториална загуба, която би могла да се сравни с лошата слава, с лошия имидж на една страна. 16 юни 1913 г. е най-черната дата в новата българска история. Фаталното решение да се „респектира” Сърбия с „ограничена военна демонстрация на сила” повлича невъобразими последствия. За целия цивилизован свят България преминава в категорията на „лошите” и остава там чак до наши дни. Това решение предопределя съдбата на страната в Първата световна война, след която тя окончателно се затвърждава сред „лошите”, и до голяма степен – във Втората световна война, когато с лека ръка е изоставена от Запада в ръцете на Сталин. Това решение е в основата на всички мъчителни неудачи, които страната ни преживява през останалата част от ХХ век. Между другото, това решение става и причина управлението на цар Фердинанд, до този момент едно всъщност много добро управление, да остане недооценено и да се запомни само с лошо.

Тук беше споменато, че в началото на войната България мобилизира 600 – 800 хил. човека. Това не е точно. Мобилизацията предполага някакъв елемент на принуда. Всъщност това е броят на доброволците, които ентусиазирано се явяват при обявяването на мобилизацията. Но това е над два пъти повече отколкото страната е в състояние да въоръжи /а също да изхрани, обуе, облече и т.н./. България не произвежда оръжие, тя купува всеки патрон. България няма достатъчно тежка артилерия – и моли Сърбия да участва със своята /съвършено ненужно, както се оказва; сърбите, които винаги са били изключително лоши войници, практически не допринасят с нищо за разгрома на турските войски на истанбулското направление,; единствения резултат е, че им даваме повод за претенции/. България няма развити санитарни части – една трета от жертвите са небойни загуби от болести поради антисанитарните условия; голям е броят и на ранените, които умират заради липсата адекватна медицинска помощ. Благодарение обаче на добре подготвените си офицери и на смелостта и себеотрицанието, с които се бият войниците, тя блестящо провежда кампанията срещу Турция. Но през лятото на 1913 г. по-голямата част от потенциала на България е изчерпан. Недостигът във всичко е огромен. И това ясно и недвусмислено е доложено от командирите. Армията е много далеч от добро състояние във всяко отношение. Бившите съюзници се възползват от това и от колебливото поведение на ръководството, което ту нарежда атака, ту след ден я отменя. Те организират настъпление, но са разбити – при Калиманци сърбите бягат безславно, а черногорската дивизия, храбра, но слабо подготвена във военно отношение, е почти цялата издавена в Брегалница; при Кресна обкръжената гръцка армия е в катастрофално положение и пред перспективата от пълно унищожение. Но няма кой да спре нахлулите от север румънци, нито турците от юг. България стремглаво се носи към Първата национална катастрофа.

[stifen]

много добре, г-н не оня дето

[Авиатор]

Други, славяне!

Давайте не будем забывать уроки истории! Публикую вырезку из журнала "Нива" №42 за 1915 год...



Мы вроде бы, с одной стороны, не в ответе за действия политиков, тем более тех кто правил в прошлом, а, с другой стороны, как гласит пословица: "Не стреляй в прошлое из пистолета, это в будущем может взорваться бомбой!".

[Иван 25]

много добре, г-н не оня дето

Съжалявам, Не Оня Дето е всепризнат капацитет по история, но не мога да възприема напълно всичко казано от него.

........ През 1912 г. България няма военен потенциал, за да може да разгроми главната военна групировка на противника на изток и едновременно с това да отдели войски за настъпление на запад, където да постигне реална окупация на интересуващите я територии.

Дотук добре, абсолютно точно.

Този очевиден и военно неразрешим проблем следваше да бъде компенсиран с дипломатически средства – железен договор със съюзниците, с необходимите в такива случаи гаранции за всички страни, в който българския интерес да е ясно и недвусмислено защитен.

Е, това вече бих искал да зная как би могло да се осъществи и изобщо дали е възможно? Все пак времето е началото на 20 век, когато вече е ясно, че сериозният конфликт между великите сили е неизбежен, че предстои ново прекрояване на границите в Европа и вече никой няма да гледа договори и гаранции - важно ще бъде правото на силата. (Като че ли и в началото на 21 век това право все още не е в сила).
До този момент границите в Европа се определят от решенията на Берлинския конгрес 1878 г. България два пъти (в 1885 и 1908 г.) си позволява да наруши тези решения и още тогава става "лошата". Самата Австро-Унгария, участничка в Берлинския конгрес също си позволява да наруши решенията му анексирайки в 1908 г. Босна и Херцеговина. Можем ли тогава да очакваме, че някоя от заинтересуваните страни няма да наруши и "най-железния" договор стига да се почувства достатъчно силна или да намери подходящи съюзници?
От друга страна върху географската област Македония имат претенции три страни - България, Сърбия и Гърция. Сърбия, притискана откъм запад от Австро-Унгария, търси да се разширява на изток и юг и вече е постигнала сериозни успехи, завладявайки територии, населени предимно с българи. В Гърция, от друга страна, отдавна зрее Мегали идеята, като наследничка на Византия. Реално ли е изобщо да смятаме, че тези две страни доброволно ще остъпят на договорна основа териториите, за които претендира България и че ще спазват тези договори? Това си е чиста фантастика.
В края на краищата главната цел е била обединяване на усилията на балканските страни за обща война за прогонване на Турция от Балканите и за тази цел не е могло да се мине без компромиси. Ако България трябваше да се стреми към "железни" договори, най-вероятното е, че до балкански съюз нямаше да се стигне и Балканската война нямаше да се случи изобщо.

По такъв начин, в македонските земи липсата на военна сила, неяснотата около предварителните споразумения и отсъствието на реална българска власт закономерно водят до това, че съюзниците на България вземат толкова, колкото могат – те не виждат основание да се грижат за българските интереси, за които самата България очевидно нехае.

Някак си излиза, че България е виновна за това, че Сърбия не спазва предварително сключения договор. Нали вече казахме, че България няма достатъчно военни сили за да воюва на два фронта. Тя е принудена в споразуменията със Сърбия да ограничи военните си сили до една дивизия, която напредва по долината на Струма към Солун. Как тогава България ще има военни сили на територията на останалата част от Македония?

Оказало се в ролята на измаменото камилче, българското ръководство още повече влошава нещата, като по-липсата на други аргументи и под влияние на емоциите, а не на реалната преценка, решава да прибегне до демонстрация на военна сила. От несправедливо ощетена страна – вярно, заради собствената си недалновидност, но все пак несправедливостта е очевидна – българския елит само за миг разрешава моралните дилеми на световната общественост, като внезапно я превръща в очите на тази общественост в подъл агресор срещу доскорошните си съюзници.

Да, това е основната грешка, за която се обвинява Фердинанд и българското политическо ръководство. Наистина решението е преди всичко емоционално и има главозамайване от военните успехи през Балканската война. Но не ми е ясно какво точно недалновидно е направила България преди и по време на Балканската война и можела ли е да постъпи "по-далновидно". И прави ли сме днес да бъдем толкова строги СЛЕД като вече знаем какви са резултатите от тази война. Струва ми се, че общественото мнение е било ЗА ТОВА да бъдат наказани "съюзниците-разбойници". Е, никой не е предвидил, че "неутралната" Румъния ще ни нападне в гръб. Може би при малко по-различна ситуация, ако Румъния не ни беше изненадала, тогава резултатът щеше да бъде съвсем друг и днес щехме да говорим колко далновиден е бил Фердинанд.
Въпреки, че условното наклонение не съществува в историята нека да допуснем, че България не беше започнала Междусъюзническата война. Тя щеше да запази в своите граници беломорска Тракия и да загуби Македония. Но след две години неминуемо щеше именно за тази Македония да се включи във ПСВ на страната на Германия и отново щеше да стигне до Ньойския договор. Крайният резултат щеше да бъде отново същият.

[Иван 25]

Други, славяне!

Давайте не будем забывать уроки истории! Публикую вырезку из журнала "Нива" №42 за 1915 год...



Мы вроде бы, с одной стороны, не в ответе за действия политиков, тем более тех кто правил в прошлом, а, с другой стороны, как гласит пословица: "Не стреляй в прошлое из пистолета, это в будущем может взорваться бомбой!".

Эту тему, о Болгарии как страна-предатель, лучьше не трогать. Сначала надо знать историю и только после этого - надо помнить.

[stifen]

г-н иван 25, има едно стари правило - после боя кулаками не машут, и друго - удари един път, така , че да не повториш - когато генерал савов и цар фердинад заповядват атаката срещу сърбия и гърция, трябвало е да ударят със цялата мощ на българската войска, да завземат солун - известно , че който владее солун и /или цариград, доминира балканите, но армията вече е била разпусната и т.н и т. н./пример за игра ва банк дава турция на кемал паша/
няма съюзници-разбойници, българия проиграва своя шанс сама - сега съдбата и дава втори такъв - и този път е въпрос само на морални сили- види щем
много добре се е знаело, че румъния ще ни нападне, тя и русия ни предупреждават за това, струва ми се , че министър данов беше казал - мен румъния не ме плаши, той е разчитал на българо-руския догов от 1903 г., който русия вероломно погазва - за сведение на г-н авиатора - впрочем румъния напада под прякото давление на русия, както и турция не се спира пред одрин, както искат другите велики сили, с изключение на русия - но това са руските интереси, тук сърдене няма, а когато сърби и руси ни говорят за славянско и православно братство - трябва да знаем, че искат да ни прекарат

[пламен]

Други, славяне!

Давайте не будем забывать уроки истории! Публикую вырезку из журнала "Нива" №42 за 1915 год...

Не надо забывать . Публикую вырезку из :

" Военный дневник великого князя

Андрея Владимировича Романова


18 мая

Как наша дипломатия виновна в балканском вопросе! Не сделай она в 1912 г. роковых ошибок, и Румыния, и Болгария, и Греция выступили бы заодно с нами. Наши дипломаты умудрились всех перессорить, всякому нанести национальную обиду....
Теперь все клеймят Болгарию, и все же главный виновник — наша дипломатия. Но этого мало кто знает.

11 сентября. Царское Село

По поводу нашей политики на Балканах Sir George Buchanen выразился: “Ваша политика не всегда была особенно тактичной.— Your police on the Balkans was not always tactful”. Это мнение английского посла о нашей балканской политике является очень интересным. Я уже неоднократно отмечал то же самое, находя, что наша дипломатия совершила ряд непозволительных ошибок.

В данное время, конечно, Болгария [несет] всю ответственность за свое поведение, но все же наша дипломатия во многом виновата. Она создала недоверие к России на Балканах, она поколебала лучшие чувства балканских государств, и, главное, она никогда не знала, чего хотела, и держала за границей представителей — о Боже! — ниже всякой критики.

G. Buchanen вспомнил при этом балканскую войну и приезд Николая Греческого в Петроград, который в беседе с ним утверждал, что великие государства должны принять меры к ослаблению Болгарии и понудить Турцию выступить заодно с Грецией и Сербией против Болгарии. Это было еще во время войны (перемирие), и, как правильно выразился G. Buchanen, ежели союзники так задумывают против своих же союзников, то это свидетельствует о низком уровне их развития и весьма нечистоплотных способах действовать.

По мнению Buchanen’a, сербо-болгарский вооруженный конфликт 1912 г. был вызван именно закулисной интригой союзников против Болгарии. Для публики весь позор остался за Болгарией, но, в сущности, он по справедливости падает в гораздо большей степени на союзников, которые вызвали этот конфликт, а вину свалили на Болгарию.

...................... "

Болгария настаивала на проведении Россией и другими великими державами скорейшего арбитража по македонскому вопросу для разрешения сербско-болгарских территориальных споров. Российская дипломатия всячески затягивала решение этого вопроса, так как не хотела ссориться с Сербией, которая в тот момент из всех балканских государств была наиболее тесно связана с Россией.

Ссылка эта уже была http://savelaleksandr.narod.ru/WARS/page82.html

[Авиатор]

Друзья, славяне!

Вот и вы обиделись! А на что? Ведь из истории, как и "из песни слов не выкинешь". Оставим за политиками прошлого и настоящего такого рода определения и поиски виноватых. А ведь речь шла совсем не об этом...

Вся Европа вместе с Турцией усеяна костьми русских воинов-освободителей, спасавших то Пруссию (Германию) в 1807 и 1813 годах от французов, то Турцию от египтян в 1833 году, то Австрию от венгров в 1849, то Болгарию от турок в 1878, и, наконец, во Вторую Мировую войну пол-Европы от фашистов!

Глядя на спасенные страны, которые устремились в Евросоюз и НАТО, и сечас не с Россией, включая и наших братьев-славян, возникает у потомков российских солдат резонный вопрос , а не напрасны ли были эти жертвы?

Давайте впредь не будем ссориться, разочаровывать друг друга в память о пролитой крови и в успокоение их душ, и хотя бы изредка вспоминать и молится за них.

Помянем добрым словом и всех добровольцев, русских авиаторов и механиков, принявших участие в Первой Балканской войне и воевавших на стороне Болгарии. Мало из вас тех, кто знает, что у одного из них, у летчика Тимофея Ефимова, и его отец, Никифор, воевал против турок и освобождал Болгарию в 1878 году!
Светлая им память!

[НеОняДето...]

Не Оня Дето е всепризнат капацитет по история,

Никакъв капацитет, естествено, не съм, още по-малко пък - всепризнат. Всъщност, не бих се определил даже като добър любител - и не защото скромнича, а защото си е така.

Струва ми се, че общественото мнение е било ЗА ТОВА да бъдат наказани "съюзниците-разбойници".

Спор няма. Точно така е било. Но ако "общественото мнение" беше достатъчно, за да се управлява една страна, то правителствата нямаше да съществуват. Ръководството на страната е там именно за да преценява доколко това, което общественото мнение иска, е допустимо и възможно при дадените обстоятелства и доколко - не.

Впрочем, тази история със заповедта за атака срещу сръбските и гръцките сили е доста мътна. Заповедта е всъщност от 15 юни и е на ген. Савов. Правителството /или поне по-голямата част, включително министър-председателят Ст. Данев/ май не знаят за нея. Ген. Савов твърди, че е получил това нареждане от Фердинанд – писмен документ няма, но изглежда, че наистина е така.

Някак си излиза, че България е виновна за това, че Сърбия не спазва предварително сключения договор.Нали вече казахме, че България няма достатъчно военни сили за да воюва на два фронта. ....Как тогава България ще има военни сили на територията на останалата част от Македония?

Ами няма как. С военни средства дилемата е неразрешима. Нима аз твърдя обратното? А вината на България е, че сключва договори при условия, които позволяват на отсрещната страна безнаказано да ги нарушава. Дали е могла да ги сключи при по-добри условия? Може би да, може би – не. Аз просто съм отбелязъл факта, че тя започва войната именно при такива условия. Нещо, което не е трябвало да прави.

От друга страна върху географската област Македония имат претенции три страни - България, Сърбия и Гърция. ... Реално ли е изобщо да смятаме, че тези две страни доброволно ще остъпят на договорна основа териториите, за които претендира България и че ще спазват тези договори?

Не е реално. Но ръководството на България се надява точно на това. Как в такъв случай да го наречем далновидно? И на какво друго, ако не на такъв род недалновидност се дължи това, че България се озовава в положението, в което се озовава.

Войната е зле подготвена политически. Ти казваш, че е нямало как да бъде подготвена по-добре. Но как тогава войниците да спечелят война, която политиците предварително са загубили? Армията остава фактически непобедена, но поражението е факт и се дължи на смес от политическа наивност, неумела дипломация и солидна доза откровена глупост – всичко това родно производство. А „съюзниците – разбойници” и прочие други причини са второстепенни следствия. Това е, което се опитвах да обясня.

той е разчитал на българо-руския догов от 1903 г., който русия вероломно погазва

Не знам Русия да е нарушила някакъв договор. Всичко, за което се сещам, е една много тайна конвенция, по силата на която Русия трябва да озаптява Румъния. Но тя е от 1902 г. и освен това нейният срок изтича на 31 май 1912 г. – т.е. преди Балканската война изобщо да е започнала. Пък и тази конвенция е за в случай на война с Турция, а не със Сърбия и дори май предвижда българската армия да мине под руско командване (сигурно защото по времето, когато е сключена, България е васално княжество.) По отношение на нея, единствените претенции, които можем да имаме е, че през 1913 г. Русия „вероломно” отказва да я поднови – нещо съвсем обяснимо - а не, че я нарушава.

Помянем добрым словом и всех добровольцев, русских авиаторов и механиков, принявших участие в Первой Балканской войне и воевавших на стороне Болгарии. Мало из вас тех, кто знает, что у одного из них, у летчика Тимофея Ефимова, и его отец, Никифор, воевал против турок и освобождал Болгарию в 1878 году!
Светлая им память!

Вечна им памет!

Друзья, славяне!

Вот и вы обиделись!
....
Вся Европа вместе с Турцией усеяна костьми русских воинов-освободителей
...
Глядя на спасенные страны, которые устремились в Евросоюз и НАТО, и сечас не с Россией, включая и наших братьев-славян, возникает у потомков российских солдат резонный вопрос , а не напрасны ли были эти жертвы?

Авиатор, не знам защо защо ни зачисляваш към „обидените”. Просто посочихме това, което всеки от нас мисли за Балканската война. Що се отнася до „спасенные страны, которые сечас не с Россией” - България е комай единствената страна в Европа, която освен с руски кости е осеяна и с руски паметници, а нейният народ – единствения, който не е забравил.

[stifen]

опитвах да обясня.

той е разчитал на българо-руския догов от 1903 г., който русия вероломно погазва

Не знам Русия да е нарушила някакъв договор. Всичко, за което се сещам, е една много тайна конвенция, по силата на която Русия трябва да озаптява Румъния. Но тя е от 1902 г. и освен това нейният срок изтича на 31 май 1912 г. – т.е. преди Балканската война изобщо да е започнала. Пък и тази конвенция е за в случай на война с Турция, а не със Сърбия и дори май предвижда българската армия да мине под руско командване (сигурно защото по времето, когато е сключена, България е васално княжество.) По отношение на нея, единствените претенции, които можем да имаме е, че през 1913 г. Русия „вероломно” отказва да я поднови – нещо съвсем обяснимо - а не, че я нарушава.

.

така е , съжалявам за допуснатите от мен неточности и най-вече за определението "вероломно", такива са били интересите на ри, а аз винаги съм казвал, че в международните отношения интересите на обществото са висше благо
фактическото положение е, че румъния напада българия, подтикната от русия, а руското правителство е било под силния натиск на едрите зърноизносители, които искали проливите да се отворят за техните кораби час по-скоро

[Stolyar]

фактическото положение е, че румъния напада българия, подтикната от русия, а руското правителство е било под силния натиск на едрите зърноизносители, които искали проливите да се отворят за техните кораби час по-скоро

Я думаю, дело не только в экономике. Вековечная мечта русских монархов - завоевание Царьграда. Конечно, и Николай II хотел остаться в истории как православный император освободивший Святую Софию. В этой идее неразрывно переплелись религия, политика и экономика.

[stifen]

фактическото положение е, че румъния напада българия, подтикната от русия, а руското правителство е било под силния натиск на едрите зърноизносители, които искали проливите да се отворят за техните кораби час по-скоро

Я думаю, дело не только в экономике. Вековечная мечта русских монархов - завоевание Царьграда. Конечно, и Николай II хотел остаться в истории как православный император освободивший Святую Софию. В этой идее неразрывно переплелись религия, политика и экономика.

совершенно верно , цариград был вековная цель российской империи, а одрин - его форпост и част его хинтерланда ,взяв одрин , болгария прямо нарушила интересы ри, за что и поплатилась

[master7]

Възможно е ,но на много места срещам сведения за 20 000 пушки/бердана/доставени от Русия,за нуждите на Опълчението.Лично ген.Паренсов е ходотайствал пред Императора за положително решение на въпроса.
Може би става дума за противостоящи течения в руската политика по това време.

[Dyuser]

фактическото положение е, че румъния напада българия, подтикната от русия, а руското правителство е било под силния натиск на едрите зърноизносители, които искали проливите да се отворят за техните кораби час по-скоро

Я думаю, дело не только в экономике. Вековечная мечта русских монархов - завоевание Царьграда. Конечно, и Николай II хотел остаться в истории как православный император освободивший Святую Софию. В этой идее неразрывно переплелись религия, политика и экономика.

Восточный вопрос имел для России центральное значение не только в гео­политическом, но и в идеальном плане — ив этом отношении его основной смысл состоял в борьбе за Константинополь. С точки зрения центральной мифологемы Российской империи завоевание Константинополя должно было стать кульминационным пунктом создания новой Византии. Надо отметить, что все русско-турецкие войны были довольно популярны в русском народе. Люди не то чтобы рефлексировали их смысл, но ощущали их как нечто внутренне закономерное.

Однако отношение русских к Константинополю не столь просто, как это кажется. Можно даже говорить об особом Константинопольском комплексе в сознании русских. Несмотря на то, что Второй Рим представлялся вожделенной мечтой, на нем как бы лежало «табу», так что первый и единственный план реального овладения им относится лишь к годам первой мировой войны, хотя возможности для таких попыток представлялись или могли представляться и ранее. В период зарождения Российского государства русские цари охотно де­кларировали захват Константинополя в качестве своей цели, что было козырной картой их западной политики, но всерьез эта перспектива не рассматривалась вплоть до царствования Екатерины II. В 1833 году русская эскадра стояла в Босфоре (под предлогом помощи султану в подавлении мятежа Магомета-Али в Египте), а в 70-е годы русские в результате Балканской войны подошли к самым стенам Стамбула. Однако овладеть городом так и не попытались. Причем из-под стен Константинополя русские уходили с какой-то нервозной поспешностью, как бы не будучи уверены сами в себе: вдруг не удержимся и пойдем на штурм города-мечты.

Какую же смутно ощущаемую психологическую опасность таил Константино­поль для русских? Овладеть Царьградом в идеальном смысле означало возвра­щение христианами своей древней столицы. Второго Рима. Москва как Рим Третий лишалась своего смысла. Это не осознавалось, а, скорее, ощущалось, чувствовалось. Более того, Константинополь не мог быть русским. Он был общей столицей всей восточно-христианской ойкумены, всех тех разноязыких народов, которые были детьми византийской культуры.
http://svlourie.narod.ru/imperium/russempire.htm

[Авиатор]

Я думаю, дело не только в экономике. Вековечная мечта русских монархов - завоевание Царьграда. Конечно, и Николай II хотел остаться в истории как православный император освободивший Святую Софию. В этой идее неразрывно переплелись религия, политика и экономика.

Завоевание Царьграда? ... Зачем? Даже намного раньше, целью похода на Византию было "...сейчас надлежит решить безотлагательную, общую для любого молодого государства проблему - получить международное признание.(!)"

...Среди государственных и военных деятелей России есть фигура размеров подлинно исполинских, чьи деяния до сих пор не оценены в полной мере потомками. Слишком далеко отстоит от нас, сегодняшних, скрытый пеленой времени князь Олег Вещий, создатель единого Русского государства, талантливый политик, полководец и дипломат.

Важнейшее из его военных предприятий, поход на Царьград - Константинополь, и по сию пору хранит в себе немало загадок. Одна из них, например, состоит в том, что русские войска, не имевшие средств для осады и штурма мощных фортификационных сооружений, казалось бы, не могли представлять серьезной опасности для прекрасно укрепленной столицы Византийской империи.

Между тем поход завершился блестящей и практически бескровной победой, заключением военно-политического союза и весьма выгодного для России международного договора, кстати, первого в истории нашей страны. Как удалось русскому полководцу добиться столь выдающихся результатов? Что означал его щит, прибитый на вратах Царьграда? Наконец, куда и зачем ехали посуху его знаменитые корабли на колесах?...

Прочитайте до конца:

Щит на вратах Царьграда
http://www.rustrana.ru/article.php?nid=20649

А что нам, провославным, делать с этим?

Хоть вновь прибивай щит к воротам Царьграда
http://ricolor.org/rz/turzia/mp/5/

Dyuser прав! Зачем это России, если...

...Москва как Рим Третий лишалась своего смысла. Это не осознавалось, а, скорее, ощущалось, чувствовалось. Более того, Константинополь не мог быть русским. Он был общей столицей всей восточно-христианской ойкумены, всех тех разноязыких народов, которые были детьми византийской культуры.

[Иван 25]

Съжалявам, че общо взето винаги закъснявам да отговарям по време на дискусии. Винаги съм се чудил, как работещите имат толкова време да пишат по форумите, а пък аз, бедният пенсионер, едвам намирам време за подобна дейност. Това само така, между другото.

Не Оня Дето е всепризнат капацитет по история,

Никакъв капацитет, естествено, не съм, още по-малко пък - всепризнат. Всъщност, не бих се определил даже като добър любител - и не защото скромнича, а защото си е така.

Скромността краси човека.

Тъй като ми се струва, че спорът малко се разводни (ако изобщо може да се говори за спор) ще се опитам още веднъж да формулирам мислите си за Балканската война. Темата е за нея и не засягам последващите войни.

1. Обвиненията към българското ръководство за безобразна дипломатическа подготовка на войната по мое мнение са доста пресилени и несправедливи, най-малкото по две причини:

- Нюанси винаги са възможни, но смятам, че България е постигнала в споразумението със Сърбия горе-долу това, което е било реално възможно в момента.
Никой не може да очаква, че Сърбия и Гърция ще вземат да ни поднесат Македония на тепсия. Двете страни имат отдавнашни силни аспирации към географската област Македония, които те обосновават с исторически аргументи. Някъде бях чел, че разговори за подялбата на Македония между Сърбия и Гърция са се провеждали още преди освобождението на България през 1978 г. И сега изведнаж в разговора се намесва някаква си България. Ами да има да взема.

- Дори и Сърбия да беше отишла на по-големи отстъпки в споразумението си с България, сигурни гаранции, че тя щеше да изпълни поетите задължения просто не могат да съществуват. Да говорим за "железни" договори в началото на 20 век и в навечерието на Първата световна война е нереално.

2. Според мен не трябва да прекаляваме с прехвърлянето на вината "от болната глава на здравата". Разбира се българското политическо ръководство е допуснало много грешки. Но да виним преди всичко него за това, че Сърбия не спазва и малкото поети договорни задължения и започва репресии срещу българите в Македония, е също несправедливо.
В края на краищата не трябва да забравяме, че това е само брънка от двувековната политика на Сърбия, с използването на всички средства, за експанзия на изток и юг, за сметка на земите, населени предимно с българи.

3. Грешките на българското политическо ръководство, разбира се, могат да се дискутират. Но това не трябва да затъмнява основния въпрос - какъв е главният резултат от тази война и дали той съответства на поставената цел.
Аз бих казал, че главната цел на тази война е била обединяването на усилията на балканските страни за освобождаването от турското господство на последните територии на Балканите, населени с християни. Тази цел е изпълнена, Турция е победена и запазва само Цариград и малка територия около него. Тази война е един успешен завършек на неколковековните войни на европейските християнски народи за прогонването на османските завоеватели.
В допълнение към този резултат България увеличава значително своята територия, тя завладява нови територии в Пиринска Македония, Родопите, Одринска и Беломорска Тракия.

4. Сигурно българското военно ръководство е допуснало грешки и по време на подготовката, а и по време на самата война. Но все пак българските генерали печелят блестящи победи и показват, че най-младата държава на Балканите е успяла да създаде и най-боеспособната армия.
Ние с основание трябва да се гордеем с качествата, които в тази война показва обикновения български войник и много от които днес за съжаление вече са изчезнали.
По това време и последният беден и неграмотен селянин е считал отклоняването от военна служба за позор, а участието във войната - за въпрос на дълг и чест. България е разчитала да мобилизира около 300 хиляди "резервисти", но за много кратко време под знамената са се явили още толкова доброволци. Всеки ден с влакове и самолети са пристигали от цяла Европа и дори от Америка българи емигранти и студенти. Доколкото си спомням и 40 депутати от Народното събрание са се записали като доброволци. Възможно ли е подобно поведение днес? Едва ли.
Българският войник показва в тази война висок боен дух и безпримерна храброст и жертвоготовност. Налагало се е нисшите командири не да водят подчинените си в атака, а да ги възпират от непрекъснатия стремеж за кръвопролитни атаки "на нож". Твърди се, че именно на тези безразсъдни атаки се дължат и големите загуби на българската армия.

За нас техните потомци остава само да преклоним глава пред подвига им и да кажем "Бог да ги прости и вечна им слава".

[НеОняДето...]

Съжалявам, че общо взето винаги закъснявам да отговарям по време на дискусии.

Мисля, че е недопустимо да се предявяват претенции по тоя повод. Самият аз от време на време липсвам със седмици. Всеки влиза във форума, когато и ако може - така че няма от какво да се притесняваш.

българските генерали печелят блестящи победи и показват ... най-боеспособната армия.

Никой не спори по това. През Балканските войни са написани едни от най-забележителните страници във военната ни история. Аз лично съм горд с тях. Но и още повече ме боли, че толкова саможертвеност, усилия и кръв са отишли нахалост. Прав си, че такъв всенароден подем едва ли някога ще се повтори - и не на последно място защото в няколко войни всичко в крайна сметка оказва безсмислено.

Обвиненията към българското ръководство за безобразна дипломатическа подготовка на войната по мое мнение са доста пресилени и несправедливи

Иване, при оценката на на действията на политическото ръководство на страната, определящи са все пак най-вече резултатите. Резултатът е катастрофален като цяло, въпреки отличното представяне на армията. Каква, според теб, трябва е оценката и как иначе да определим политическото подсигуряване на целите, които страната преследва? Безобразни ми се струва доста точно определение.

Аз бих казал, че главната цел на тази война е била обединяването на усилията на балканските страни за освобождаването от турското господство на последните територии на Балканите, населени с християни. Тази цел е изпълнена

Не съм много съгласен, че именно така някой в София си е представял "главната цел на войната". Това е крайният резултат от нея - това да, но понеже основно ние плащаме масрафа, той не ни топли особено.

Общо взето моят пост беше именно на тази тема: "Защо именно България, която е изнесла основната тежест във войната, се оказва с повече негативи, отколкото ползи от нея?" Моят отговор накратко е: заради политическото си късогледство. Престъпно е да се започне така наивно война.

Ти казваш - най-боеспособната армия. Съгласен. Искаш ли да погледнем за момент към Сърбия. Едва ли ще намерим друга армия, която във ВСИЧКИ войни през ХХ век да се е представила толкова зле, колкото сръбската. Върха на сладоледа е април 1940 г. Мен веднъж Ник-1 ме разсмя кажи-речи до сълзи, докато ми обясняваше как сърбите се сражавали "насмерть" срещу Вермахта. Югославия не издържа и седмица /води се, че кампанията е 12 дни, но реално са 7-8/, Белград е превзет от най-обикновен немски преден патрул и въобще сръбската армия тогава тотално се опозорява. Но във всички войни до средата на века Сърбия неизменно е между победителите, а България - между победените, макар че нашата армия побеждава в почти всяко стълкновение на бойното поле. Не е толкова важно да спечелиш сраженията, важно е да спечелиш войната. А за тази цел политическите средства са решаващи. Примерът на Сърбия доста добре илюстрира колко огромно е надмощието на перото над меча.

[master7]

От днешна гледна точка се виждат много грешки.Аз бих искал да имам отговор на много въпроси защо тогава не е направено едно или друго,но ми си струва,че не са за тази тема и форум.
В крайна сметка всичко е станало така,както е станало.
Тук е добре да се придържаме към историческите факти.Например за настроенията с които е посрещната войната,важни сражения,поглед отвън,интересни случаи и биографии и др.

[НеОняДето...]

Тук е добре да се придържаме към историческите факти.Например за настроенията с които е посрещната войната,важни сражения,поглед отвън,интересни случаи и биографии и др.

Напълно уместна забележка.

Малко е проблем единствено това, че тъкмо историческите факти са най-безинтересната част за публиката.

[Иван 25]

Само една малка забележка:

Обвиненията към българското ръководство за безобразна дипломатическа подготовка на войната по мое мнение са доста пресилени и несправедливи

Иване, при оценката на на действията на политическото ръководство на страната, определящи са все пак най-вече резултатите. Резултатът е катастрофален като цяло, въпреки отличното представяне на армията. Каква, според теб, трябва е оценката и как иначе да определим политическото подсигуряване на целите, които страната преследва? Безобразни ми се струва доста точно определение.

Струва ми се, че има смесване на две различни неща. Аз говоря за дипломатическата подготовка на БАЛКАНСКАТА война. А катастрофални са резултатите не от НЕЯ и не вследствието лошата дипломатическа подготовка преди НЕЯ, а от безумното политическо решение от 16 юни 1913 г. да бъдат "сплашени" Сърбия и Гърция.

[El Kot]

Всеки ден с влакове и самолети са пристигали от цяла Европа и дори от Америка българи емигранти и студенти.

Кораби, по-скоро. И дядо ми е един от тях - бил е на гурбет в Америка, но се е прибрал за войната.

[Авиатор]

Еще немного истории и несколько иной взгляд на события...

...В марте 1912 года Греция присоединилась к заключенному ранее союзному договору между Болгарией и Сербией. Этому примеру последовала и королевство Черногория. Так образовался военно-политический Балканский союз в составе Болгарии, Сербии, Греции и Черногории. В результате создания союза, положение Русской дипломатии резко осложнилось, поскольку в тот момент, когда Российской Империи необходимы были 20 лет мира для расцвета и оказания действенной помощи братским православным народам Балкан, ее толкали ввязаться в войну против Османской империи и ее покровителей – Австро-Венгрии и Германии, грозившую затянуться на годы.

Томимые враждебной Османской империей и надеющиеся на защиту Российской Империи, православные государства, в том числе и Греция, « как бы Россия не призывала их к сдержанности», считали что «в худшем для них случае она (Россия) все равно их спасет и никогда не допустит посягательств Турции на их территорию. Это придавало им смелость для развития собственной инициативы ». Так писал о грядущей войне на Балканах С. С. Ольденбург в «Истории Царствования Государя Императора Николая II ».

И далее, - « Русская политика стремилась сохранить мир в Европе… Так как раздел турецкого наследства мог легко привести к европейскому конфликту, Россия в 1912 г . играла давно несвойственную ей роль – она стремилась сохранить неприкосновенность Турции, по крайней мере, до более удобного момента. Но Балканские государства, хотя они и заверяли Россию, что не предпримут ничего без ее благословения, считали Турцию достаточно ослабленной, чтобы пойти на риск борьбы с нею без посторонней помощи ». (Здесь и далее С. С. Ольденбург. «История Царствования Государя Императора Николая II »).

Первая Балканская война. «Крест – на Святую Софию!»

Первая Балканская война вспыхнула после резни болгар в селении Кочане, устроенной турецкими солдатами после того, как македонские патриоты – «комитаджии», бросили в них бомбу.

Вначале войну объявила 26 сентября (9 октября) 1912 года королевство Черногория и приступила к активным военным действиям, что поддерживал даже германский император Фридрих Вильгельм II Виктор Альбрехт (1859-1941). «Зачем ждать такого момента, когда Россия будет готова? - писал он, - Пусть дойдет до войны. Пусть балканские государства себя покажут. Если они решительно побьют Турцию, значит, они были правы и им подобает известная награда. Если их разобьют, они притихнут, и долгое время будут сидеть смирно…»

Русский же Министр иностранных дел Сергей Дмитриевич Сазонов (1860-1927) , наоборот был крайне недоволен, что балканские государства, обещавшие при заключении союза считаться с волей России, начинали войну в неудобный для нее момент.

Греческое королевство официально объявило войну Османской империи четвертого (17) октября 1912 года. Наследный королевич Константинос Георгиос вновь Высочайше назначен был на пост главнокомандующего Греческой королевской армии.

Война оказалась крайне популярной на Балканах, среди православных народов: мобилизация проходила при полном ликовании в Афинах. К 22 октября (4 ноября) того же 1912 года, т. е. ко Дню празднования Казанской иконы Божией Матери и основания Империи в России, Турция просила помощи у великих держав в посредничестве для заключения мира. От ее материковой части оставались лишь несколько осажденных крепостей – Адрианополь, Янина и Скутари. Армии эллинов, сербов, черногорцев и болгар стояли в 40 км от удерживаемого магометанами Константинополя! Быстрые победы балканских славян пробудили ликование и сочувствие и в широких кругах России, откуда сотнями отправлялись на войну добровольцы.

В ходе военных действий греческая королевская армия овладе­ла Южной Македонией с Салониками, частью Эпира и несколькими островами Эгей­ского моря. Турция запросила перемирия, но Греция отказалась его подписать и потому воен­ные действия возобновились.

В ноябре 1912 года, после взятия греческими войсками Салоник, наследный королевич Константинос прибыл туда. Именно при нем в городе произошел масштабный еврейский погром. Причиной его был тот факт, что евреи активно поддерживали турок в войне.

Враждебный Православию и балканским державам мир ответил на воодушевление славян и эллинов подлым ударом – в разгар военных действий Первой Балканской войны, пятого (18) марта 1913 года, во время сво­ей обычной прогулки в освобожденном от турок и болгар городе Салоники в сопровождении адъ­ютанта король Георгиос I подло убит был своим подданным – греком. Убийцей оказался грек Схинас, заявив­ший на суде, что он социалист.

Роковой выстрел из пистолета по­чти в упор оборвал жизнь 67-летнего Монар­ха. Императорская Фамилия и русское общество были шокированы. Русские люди, все славяне Балкан горько оплакивали гибель славного короля и внимательно следили за расследованием обстоятельств его убийства. Трагическое событие м ногими и в Греции, и в России воспринято было не только как месть евреев и масонов, но и как грозный знак грядущих потрясений Мировой войны.

Тем временем, болгары, долго осаждавшие Адрианополь, и пришедшие им на помощь сербские войска 13 (26) марта 1913 года захватили эту турецкую крепость, что вызвало ликование во всем православном мире. А в России - даже уличные шествия в честь балканских славян. « Крест – на Святую Софию !» - начертано было на плакатах, с которыми ходили по Невскому проспекту Царствующего града Санкт-Петербурга русские манифестанты.

17 (30) мая 1913 года в Лондоне второпях, только бы не отдавать православным Константинополь, подписан был мирный договор между Балканским союзом и Турцией. По этому договору Греция получала только г. Эпир, а Болгария - почти всю Македонию, включая г. Салоники.

Королевства Сербия и Греция остались недовольными распределением плодов победы над магометанами, подчеркивая, что их войска участвовали в борьбе и на болгарском участке фронта. В результате возникла угроза возобновления войны уже между славянскими государствами, что и произошло, несмотря на увещевания Государя Императора Николая II Многострадального.

Вторая Балканская война.

В ночь с 16 на 17 (29-30) июня 1913 года болгарские королевские войска попытались вытеснить сербов и греков из занятых ими македонских земель. Так началась вторая Балканская война, но продолжалась она недолго.

Болгария жестоко просчиталась, поскольку разбить безстрашных сербов и греков ей не только не удалось, но и пришлось сражаться в тылу с королевством Румыния, чем не упустила случая воспользоваться и Османская империя. Без формального объявления войны, она двинула свои войска на Адрианополь, вскоре без боя заняв крепость, недавно занятую ценой стольких жертв.

Болгария сдалась уже через 10 дней войны, а потому в столице Румынского королевства г. Бухарест 28 июля (10 августа) 1913 года Царю и Андреевскому кавалеру Фердинанду I Максимилиану Карлу Леопольду Марии (1861-1948) продиктован был суровый мир, в котором Болгарское Царство теряло почти все свои приобретения. В результате подписанного договора, Греция получала порт Кавала...

Дважды изгнанный Монарх.
http://www.otechestvo.org.ua/main/20081/1138.htm

[НеОняДето...]

[По этому договору Греция получала только г. Эпир, а Болгария - почти всю Македонию, включая г. Салоники.

Вся Македония, говорит Ольденбург. И немного ниже:

В ночь с 16 на 17 (29-30) июня 1913 года болгарские королевские войска попытались вытеснить сербов и греков из занятых ими македонских земель.

Ну, если болгары получили всю Македонию, зачем "болгарским королевским /никакого короля у Болгарии не было; мелочь, но говорить о уровне "историка"/ войскам" приходится вытеснять "сербов и греков из занятых ими македонских земель"???

разбить безстрашных сербов и греков не только не удалось, но и пришлось сражаться в тылу с королевством Румыния, чем не упустила случая воспользоваться и Османская империя.

Хорошо историю Ольденбург знает, ничего не скажеш...

Как раз было наоборот - "безстрашние сербы и греки", а попутно и черногорцы, были начисто разбиты. А вот против румын некому было воевать. Не встретив войск, румынская кавалерия в считанных дней оказалась в несколько километров от Софии.

Победить на поле боя никому из противников Болгарии не удалось. Сербам, грекам, черногорцам и туркам - потому, что не были в состоянии. Румынам - потому что некого было побеждать.

Болгария жестоко просчиталась

А вот здесь с Ольденбургом я всецело согласен.

[master7]

Тук е добре да се придържаме към историческите факти.Например за настроенията с които е посрещната войната,важни сражения,поглед отвън,интересни случаи и биографии и др.

Напълно уместна забележка.

Малко е проблем единствено това, че тъкмо историческите факти са най-безинтересната част за публиката.

Прав си,че тъкмо фактите са най-безинтересната част.Например дневници на участници във войните.
Четейки сухите и еднообразни данни може да се почувства атмосферата на войната,огромното напрежение,силата на българския войник.

Като войник служих в полк наследник на славния 7-ми пехотен Преславски полк.Много часове съм прекарал в полковия музей /тогава закрит за граждани/ в четене на дневници,писма,документация,снимки .Имаше интересни разкази на офицери и старшини,някои трето поколение в този полк.
Вероятно съм държал в ръцете си и чел и дневника на капитан Марин Куцаров,защото по това време е бил там.

Предлагам,който желае да прочете.


http://www.vi-books.com/lib/dnev/1.htm

Много се зарадвах,когато научих,че в Шумен е създаден Гарнизонен музей и младежи проявяват голям интерес към него.

[Иван 25]

Всеки ден с влакове и самолети са пристигали от цяла Европа и дори от Америка българи емигранти и студенти.

Кораби, по-скоро. И дядо ми е един от тях - бил е на гурбет в Америка, но се е прибрал за войната.

Ама разбира се. Така е като човек пише посред нощ вместо да ляга да спи.

[Иван 25]

Еще немного истории и несколько иной взгляд на события...
.............
Армии эллинов, сербов, черногорцев и болгар стояли в 40 км от удерживаемого магометанами Константинополя!
.............
В ходе военных действий греческая королевская армия овладе­ла Южной Македонией с Салониками, частью Эпира и несколькими островами Эгей­ского моря. Турция запросила перемирия, но Греция отказалась его подписать и потому воен­ные действия возобновились.

Остава ми само да цитирам Stifen:

"Боже мили".

(Примечание: слова "болгар" очевидно добавлено ошибочно)

[stifen]

ако не ме лъже паметта, император николай ІІ се отказва бъде третейски съдия в спора - по съвсем простата причина ще ще трябва да отсъди във вреда на сърбия
цитата на г-н авиатора е безумно интересна от чисто психологическа гледна точка
още един такъв цитат и вместо боже мили ще започна да пиша милостиви буда или великий тангра, тъй като възнамерявам да се откажа от християнството и да прегърна една от тези две религии. конфуцианството също е изход за накърненото ми душевно здраве.

[Stolyar]

[Алексей СПб]

опитвах да обясня.

той е разчитал на българо-руския догов от 1903 г., който русия вероломно погазва

Не знам Русия да е нарушила някакъв договор. Всичко, за което се сещам, е една много тайна конвенция, по силата на която Русия трябва да озаптява Румъния. Но тя е от 1902 г. и освен това нейният срок изтича на 31 май 1912 г. – т.е. преди Балканската война изобщо да е започнала. Пък и тази конвенция е за в случай на война с Турция, а не със Сърбия и дори май предвижда българската армия да мине под руско командване (сигурно защото по времето, когато е сключена, България е васално княжество.) По отношение на нея, единствените претенции, които можем да имаме е, че през 1913 г. Русия „вероломно” отказва да я поднови – нещо съвсем обяснимо - а не, че я нарушава.

.

така е , съжалявам за допуснатите от мен неточности и най-вече за определението "вероломно", такива са били интересите на ри, а аз винаги съм казвал, че в международните отношения интересите на обществото са висше благо
фактическото положение е, че румъния напада българия, подтикната от русия, а руското правителство е било под силния натиск на едрите зърноизносители, които искали проливите да се отворят за техните кораби час по-скоро

Г-н stifen застъпва обичайната си теза за "вероломството"на Русия спрямо България.
Би било много интересно да научим нещо повече (факти, позовавания, конкретни договори и спогодби), за да разделим въпросния възглед върху неговата интерпретация на история.
Дополнение. Если уважаемый Авиатор, исполненный лучшими чувствами к нашей совместной истории, продолжит свои исторические изыскания, то неминуемо вызовет на на свою праведную голову "огнь и пепел".

[Авиатор]

Дополнение. Если уважаемый Авиатор, исполненный лучшими чувствами к нашей совместной истории, продолжит свои исторические изыскания, то неминуемо вызовет на на свою праведную голову "огнь и пепел".

Это предупреждение? Странно, лично я ведь не сказал ничего плохого о Болгарии...