Най-старото съобщение за наличие на знаме у българите са отговорите на папа Николай I (858-867) до княз Борис I (852-889) от 866. В пункт 33 се споменава, че до покръстването, когато влизали в сражения, нашите предци “носели като военно знаме конска опашка”
В самите си отговори папа Николай I дава ясна насока какво да изпозват българските войни занапред- “Какво друго, освен знака на светия кръст”.
Най-старото запазено българско знаме се намира в колекцията на Ермитажа в Санкт Петербург - Русия. То датира от ХVIII в и принадлежи на доброволци в състава на руската армия.
Пак там се съхраняват още две знамена на наши доброволци, само че от времето на Кримската война (1853-56).
Тези знамена са живо доказателство, че българите никога не са се примирявали с робството. Те вдигат множество въстания,като се почне от първото търновско въстание от 1598 г. и се завърши с Илинденско -Преображенската епопея от 1903 г.
Под влияние на легионерското знаме, трицветът е възприет от комитета, като знаме на България. Това става най-вече заради Димитър Ценович, приятел на Раковски и член на БРЦК, който работи по проект за български флаг. По него по-късно дъщеря му Любица ушива две знамена, чието разположението на цветовете е същото както в картината на Сако- червено, бяло зелено. Такова е и оцветяването на запазеното знаме на трети руско-български батальон, участвал в Сръбско-турската война от 1876 г."