Форум "О Болгарии по-русски"

Jurist писал(а):Боролись ли в советские времена в Болгарии с инакомыслием путем помещения в психиатрические больницы? Если есть у кого информация, то поделитесь.

Nik_1 писал(а):диссидентов отправляли в "трудовые лагеря"

ТВО означава „трудововъзпитателно общежитие".
Лагерите се родиха само четири месеца след великата народна победа. По-точно - през януари 1945 г. С указ, издаден „в името на Негово Царско Величество" и подписан от регентите. Е, вярно, не от истинските, а от новоназначените. Сред тях е и видният апологет на Сталин Тодор Павлов. Издаден е по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов. Според този указ ТВО са предназначени за непоправими скитници и рецидивисти. Никой не може да бъде задържан там повече от шест месеца без втора присъда.

С този указ всъщност прекъсва и връзката между лагерите и закона. Оттам нататък важи формулата на един български офицер от ДС, изречена само преди пет години на остров Персин: „Тук аз коля, аз беся." Но коленето и бесенето са само резултатът, само последното колелце на трансмисията, която задвижва лагерната система в България.

Бил ли е писателят Димитър Талев рецидивист? Бил ли е д-р Дертлиев скитник? Или поетът Йосиф Петров? Или пианистът Трифон Силяновски? Или цигуларят Сашо Сладура? Или партизанският командир Славчо Трънски?

Всъщност лагерната система (създадена с активни консултации от страна на висококвалифицирани съветски „специалисти") има функции, съвсем различни от посочените в указа. Тя служи за пречистване на вредните за социализма инакомислещи. Кръвта на нейните жертви е идеалната смазка за „винтчетата" в тоталитарния механизъм. Ролята на лагера е двойна: да унищожава непокорните и да вселява страх у покорените. Изправен пред възможността да отиде „там", достойният член на обществото ни е изпадал в неистов оптимизъм спрямо светлото комунистическо бъдеще. Колкото по-лесно, по-безогледно и безотговорно могат да те изпратят там, толкова повече нараства страхът ти - докато от човешката воля остане само инстинктът за самосъхранение. Именно в това превръщение на човека в роб се състои реалната „възпитателна" роля на ТВО.

Тъмният период продължава от 1944 г. до 1948 г.

Няма почти никакви документи за страшните, кървави и срамни събития от този неосветен период. Малкото, което може да се намери в архивните фондове на МВР, си остава засега секретно, а отварянето на тези фондове започва от 1948 г. нататък. А броят на жертвите от тях говори сам по себе си: 8000 криминални затворници, пуснати на улицата. 30 000 лекари, свещеници, кметове, учители, интелигенти, убити през 100-те дни на червения терор веднага след 9 септември 1944 г.. 2000 български офицери, репресирани веднага след завръщането им от фронта.

220 000 души, преминали през концлагерите в Белене, Слънчев бряг*, Скравена, Богданов дол. 2000 горяни, повечето разстреляни без съд и присъда. 11 000 души, съдени от Народния съд, от които 1500 вече след като са били убити и 300 изпълнени смъртни присъди. Насилствена македонизация на 310 000 българи в Пиринския край. Унищожаване на опозицията и обесването на лидера й Никола Петков.

Jurist писал(а): И как туда отправляли - по решению суда?

Jurist писал(а): "Трудовой лагерь" - это что-то вроде колонии?

Ангел писал(а):Jurist ты вроде изменил тему своей дисертации.

Wolfhound писал(а):ОФФ. Александр, когда защита?

Алексей СПб писал(а):Моих друзей в 1989 году исключали из партии и выгоняли с работы. Мою жену уволили. Будущий президент передавал нам денежную помощь, т.к. я один получал зарплату на семью из 4-х человек. В моем случае дело ограничилось угрозами увольнения. Слежка и прослушка велась постоянно.

Jurist писал(а):

Nik_1 писал(а):диссидентов отправляли в "трудовые лагеря"

Что такое "трудовые лагеря"? Никогда не слышал. И как туда отправляли - по решению суда? "Трудовой лагерь" - это что-то вроде колонии?