master7 писал(а): Разведчик, ако ми се губи смисъла затова си виновен ти, защото не ми обясняваш правилно. Не ми обясняваш защо като е бил толкова навит народа, то "Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. "
Защо вместо да зарадват народа, пазят тайна.
Аз си мисля, че комунистите, като предани интернационалисти са искали да погубят 13 вековната ни държава, но от страх и срам са пазили тайна. Не е ли така?
не следва да се говори за самия пленум, докато не е обсъдено с другарите от КПСС и присъединяването да бъде реално осъществимо. Така правят истинските държавници. Обнародват само реални неща, а не намерение, пожелания и фантазии. Защо само да разлайват кучетата и да пробуждат напразни надежди у народа?
Но по важно е че народа е бил съгласен! Академик Павлов казва, че всъщност няма смисъл от референдум, понеже болшинството ,например 70-80% от българите са съгласни. Но предлага да се проведе агитация за да се получи единодушен резултат, например 99% .
Важното е че държавнците са изразявали волята на народа - това е истинската демокрация. демокрация означава точно НАРОДОВЛАСТИЕ. А не западната псевдо-демокрация, при която ни вкарват в някакъв лайнян ЕС и фашистко Нато без изобщо да питат народа.
Для меня сегодня - отношение к Сталину - это критерий ума и честности: анти-сталинист - это либо малограмотный дурак, либо подлец.Третьего не дано. - Проф. С. Лопатников
Федорец Валерий писал(а):Сашо! По въпроса пък мислех, че само аз тъй смятам понякога ...
Разведката е страхотен . Затапва ги без грешка.
така си е ник, купете му поне газова инсталация деа..заслужава
Мерси, нямам нужда. Другарите по скоро ще дарят храни за гладуващите деца в Африка, вместо да купуват газови инсталаци и прочие буржоазно-фашистки извращения.
Для меня сегодня - отношение к Сталину - это критерий ума и честности: анти-сталинист - это либо малограмотный дурак, либо подлец.Третьего не дано. - Проф. С. Лопатников
разведчик, и на тях ще пратят банани, но не чувстваш ли че негативно се изказваш за руската индустрия..наричаш уредите за руски газ "буржуазно-фашистки извращения"?..
д а в р писал(а):разведчик, и на тях ще пратят банани, но не чувстваш ли че негативно се изказваш за руската индустрия..наричаш уредите за руски газ "буржуазно-фашистки извращения"?..
Это аргумент?!
А если бы это свершилось, пошли бы на площадь по примеру Яна Палаха?
Если хватает мужества ответить: НЕТ, то перестаньте зубоскалить.
Любитель после драки кулаками махать. Демократ, опоздавший на последний поезд. Мужественный борец против коммунизма строго после того, как последний загнулся. Смените амплуа, фигляр!
[quote="Алексей СПб"]
Это аргумент?!
А если бы это свершилось, пошли бы на площадь по примеру Яна Палаха?
Если хватает мужества ответить: НЕТ, то перестаньте зубоскалить.
Любитель после драки кулаками махать. Демократ, опоздавший на последний поезд. Мужественный борец против коммунизма строго после того, как последний загнулся. Смените амплуа, фигляр![/quote
г-н аспб, вы такой принципный, поэтому разрешите спросить у вас - почему вы еще живой?
как офицер и как коммунист вы давали клятву защищать советскую власть ценою жизны, почему не вышли на площадь в ее защиту? почему, наконец, как честный человек, не пустили пулю в лоб?
а хорошо зеленые бабкы зарабатывать? и партвзносы уже никто не спрашиваеть
фигляром вас не назову, но спрошу - кто после этого таковым являеться?
а амплуа - оно у вас такое - нечего менять!
ты полюби нас черненькими, беленькимы нас всякий полюбить
master7 писал(а): Разведчик, ако ми се губи смисъла затова си виновен ти, защото не ми обясняваш правилно. Не ми обясняваш защо като е бил толкова навит народа, то "Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. "
Защо вместо да зарадват народа, пазят тайна.
Аз си мисля, че комунистите, като предани интернационалисти са искали да погубят 13 вековната ни държава, но от страх и срам са пазили тайна. Не е ли така?
не следва да се говори за самия пленум, докато не е обсъдено с другарите от КПСС и присъединяването да бъде реално осъществимо. Така правят истинските държавници. Обнародват само реални неща, а не намерение, пожелания и фантазии. Защо само да разлайват кучетата и да пробуждат напразни надежди у народа? Но по важно е че народа е бил съгласен! Академик Павлов казва, че всъщност няма смисъл от референдум, понеже болшинството ,например 70-80% от българите са съгласни. Но предлага да се проведе агитация за да се получи единодушен резултат, например 99% . Важното е че държавнците са изразявали волята на народа - това е истинската демокрация. демокрация означава точно НАРОДОВЛАСТИЕ. А не западната псевдо-демокрация, при която ни вкарват в някакъв лайнян ЕС и фашистко Нато без изобщо да питат народа.
Благодаря! Като ми обясняваш подробно, почвам да разбирам.
master7 писал(а):Ник, с помощта на всички "много" разведчици покажете ЕДНА публикация от соц. време в която се говори за защита на Георги Димитров от Англия и Франция.
Толкова по зле за Англия и Франция. Техните власти си мълчат, а службите им съдействат на Хитлер по време на процеса. Опитват да провалят масови митинги (но не успяват), не дават визи на сестрата и майката на Димитров за Франция и Англия . Западните правителства тогава са биле жалки фашистки марионетки.
Но истинската западна интелигенция изцяло подкрепя Димитров, провежда се контрапроцес в Лондон. На пректика Димитров и западната интелигенция изобличават не само варварския фашистки режим в Германия , а също и подлата,лицемерна и курвенска политика на западните правителства.
По късно , когато през 1945 Красная Армия завзема фашистките архиви в Берлин всичко се доказва. Всички разузнавания в Европа са съдействали на Хитлер, всички масонски ложи , тайни секти, с католическата църква барабар. Така се доказа гения и прозорливоста на Димитров, който още през 1933 изобличи фашизма и отвори очите на прогресивния свят за опасноста от западните фашистки варвари.
Для меня сегодня - отношение к Сталину - это критерий ума и честности: анти-сталинист - это либо малограмотный дурак, либо подлец.Третьего не дано. - Проф. С. Лопатников
master7 писал(а):Прославиха ни по целия свят като страна терорист.
Бравос master7, машаала, точно такива като теб майкопродавци имах предвид. За да се харесат на новите си господарите са готови да обявят българите за терористи. Защо Англия и Франция защитаваха Г.Димитров на Лайпцигския процес, защото е терорист ли? Защо не му гъткат паметниците в Западна Европа тогава като е такъв терорист? Защото даже Гьобелс не можа на процеса да докаже вината на Димитров и го пуснаха на свобода? Ей, вие даже Гьобелс надминахте в лъжите си, това се казва верни лакеи. Същия беше и Ф.Д. Извинява се на Запада за Сергей Антонов, когото даже италианския съд призна за невинен и го пуснаха на свобода. Е, и до къде стигна Ф.Д. с нихилистичната си антибългарска политика? Под кривата круша. Добре е че вие сте малцинство в България. Аз сам виждам, че болшинството българи са като Разведката, Горнобанеца и другите български патриоти.
Георги Димитров продължава да изобличава фашистката измет и днес.
В частност помага на модератора да се ориентира кои са фашистките клеветници във форума. Такива дето още повтарят лъжите на Гьобелс, въпреки че и фашистки съд беше безсилен да ги докаже.
Само фашистки лумпени и облюдки може да казват на великия герой терорист. Георги Димитров е не само велик национален герой, той е световно значима личност и световно признат за голям български патриот.
Для меня сегодня - отношение к Сталину - это критерий ума и честности: анти-сталинист - это либо малограмотный дурак, либо подлец.Третьего не дано. - Проф. С. Лопатников
разведчик писал(а):Георги Димитров продължава да изобличава фашистката измет и днес. В частност помага на модератора да се ориентира кои са фашистките клеветници във форума.
И к'во от това ...
Кат' дойде време "Ч", те ще изпълзят от своите вонещи килерчета, здраво държейки в ръцете си вече новите байраци - било турски, било съветски, било американски, било марсиански - хич не им пука - не им знаем имената на тез "юнаци"...
Что процесс выиграл - молодец, конечно.
Только вот как-то приходит на ум, что ему "повезло" со временем процесса. Лет на 10 позже ни о чем подобном даже не заикнулись бы.
Francoise писал(а):Что процесс выиграл - молодец, конечно. Только вот как-то приходит на ум, что ему "повезло" со временем процесса. Лет на 10 позже ни о чем подобном даже не заикнулись бы.
Тааак, тему я сейчас подчищу, и... Валерий, у каждого человека свое мнение, и сослагательное наклонение в "истории", это еще не повод так активно терять покой
"А что подумал Кролик - никто не узнал. Потому что он был очень воспитанный."
разведчик писал(а):Георги Димитров продължава да изобличава фашистката измет и днес. В частност помага на модератора да се ориентира кои са фашистките клеветници във форума. Такива дето още повтарят лъжите на Гьобелс, въпреки че и фашистки съд беше безсилен да ги докаже. Само фашистки лумпени и облюдки може да казват на великия герой терорист. Георги Димитров е не само велик национален герой, той е световно значима личност и световно признат за голям български патриот.
Разведчик, за теб и още неколцина е добре да се напомни, че това е форум по история и тук се говори с факти, източници, документи.
Лозунги издигайте на вашите събрания.
Вярващите християни не са "фашистки лумпени и облюдки " , но тук можеш да прочетеш какво пишат за Г.Димитров.
Мне кажется, что пишущие о Г. Димитрова, особенно, те которбые защищают его деятельность, должны разобратся с его биографии, а не использовать его и его биографии как доказательство, как рупор доказательство своей правоты. Потому что доказательства там неоднозначные и по большому счету хреновыве.
Нет, Саш, не боюсь... Молодым - везде у нас дорОга. Удачи Вам!
А Димитров всё же - фигу-у-у-ура, чтобы там нИ говорили Ваши профашистски настроенные софийские приятели ...
У меня вроде нет профашистки настроенных приятелей, ни софийских, ни московских, ни питерских. А вот Димитров правда фигу-у-у-ура, огромнейшая фигура национального предателя и терориста.
Валерий, понимаете, мне разклад ясен, но не понятен, вроде бы все умные (даже очень) люди.
Про етого - Г.Д. - даже и говорить не хочется - нечего там говорит. По совокупных своих действий он навредил очень нам. И ето будеть сказано очень мяхго. Ето мы на форуме о нем говорим, а большинство болгар и русских (а раз у него памятники стоят в Россиии, то должен же он по крайней мере хоть чем для них значить) им не интересуются и он им неизвестен. Ето правдивая и настоящая оценка для него и для его деятельности. Кстати на Петроградской стороне , рядом с ул. Зеленская (если память не изменяет), у сквера напротив почты стоит еще у него памятник? Так как етот памятник находится рядом с Саблинской, то на первые курсы постоянно нас туда по всяких поводов тащили.
Пускай земля будет пухом етому так скажу по мяхче "нехорошему человеку" - Г.Д. - и пускай господ его простить. Хотя бы ради его матери.
Димчо писал(а):Валерий, понимаете, мне разклад ясен, но не понятен, вроде бы все умные (даже очень) люди. Про етого - Г.Д. - даже и говорить не хочется - нечего там говорит. По совокупных своих действий он навредил очень нам. И ето будеть сказано очень мяхго. Ето мы на форуме о нем говорим, а большинство болгар и русских (а раз у него памятники стоят в Россиии, то должен же он по крайней мере хоть чем для них значить) им не интересуются и он им неизвестен. Ето правдивая и настоящая оценка для него и для его деятельности. Кстати на Петроградской стороне , рядом с ул. Зеленская (если память не изменяет), у сквера напротив почты стоит еще у него памятник? Так как етот памятник находится рядом с Саблинской, то на первые курсы постоянно нас туда по всяких поводов тащили. Пускай земля будет пухом етому так скажу по мяхче "нехорошему человеку" - Г.Д. - и пускай господ его простить. Хотя бы ради его матери.
Димчо,
Ошибаетесь, там стоит памятник Димитру Благоеву
разведчик писал(а):Георги Димитров продължава да изобличава фашистката измет и днес. В частност помага на модератора да се ориентира кои са фашистките клеветници във форума. Такива дето още повтарят лъжите на Гьобелс, въпреки че и фашистки съд беше безсилен да ги докаже. Само фашистки лумпени и облюдки може да казват на великия герой терорист. Георги Димитров е не само велик национален герой, той е световно значима личност и световно признат за голям български патриот.
Разведчик, за теб и още неколцина е добре да се напомни, че това е форум по история и тук се говори с факти, източници, документи. Лозунги издигайте на вашите събрания.
Вярващите християни не са "фашистки лумпени и облюдки " , но тук можеш да прочетеш какво пишат за Г.Димитров.
но в този боклук дето си посочил, изобщо не "се говори с факти, източници, документи".
Всъщност това е псевдо-православен сайт, финансиран от небългарски протестантски и евангелистки фондации.
А самата авторка е еничар-протестант от някаква секта в Бремен. Съответно стила на цялата статия е порнографски, интригантски, злобно-клеветнически и просташки. Само по стила на писане се разбира че е долнопробна проститутка и не може да има нищо общо с православното християнство. Отделно за Димитров почти всичко е измислица и злобна клевета. За разлика от нея Георги Димитров е истински православен, както впрочем и Сталин.
Последний раз редактировалось разведчик 09/01/2009, 05:45, всего редактировалось 1 раз.
Для меня сегодня - отношение к Сталину - это критерий ума и честности: анти-сталинист - это либо малограмотный дурак, либо подлец.Третьего не дано. - Проф. С. Лопатников
Намерих една биографични статия за майката на Димитров- Парашкева Димитрова.
Удивителна е приликата с героите от романа "Майка" на Максим Горки:
Без майка няма поет, няма герой
Мария Радонова
"В Националния музей "Георги Димитров" е запазена картата за самоличност на майката на Димитров, под № 16414. Издадена в София на 27 януари 1938 г., регистър - 27.Х., с.218/1938 г., се установява, че точната дата на рождението на Парашкева Досева Георгиева-Димитрова е на 12 януари 1861 г. в с. Банско (сега гр. Банско)."
Не крия учудването си и изпитаната гордост, когато научих, че майката на Георги Димитров е родена в моето Банско. Историкът банскалия бай Гьорката Ушев ми показа специалната книга, в която знатни гости на града записват свои впечатления. Дъщерята на Парашкева Димитрова - Магдалина Баръмова, също е изразила вълнението си в нея: "Скъп и мил ми е този Пирински красив край - родното място на моите родители, - на родителите на Великия син на българския народ Георги Димитров. Баща ни Димитър Михайлов Тренчев е роден в Разлог през 1851 г. Майка ни Парашкева Досева е родена в Банско през 1862 г. Нейният баща, дядо Досьо, се е преселил като младеж от село Баня в Банско и тук се е оженил за девойката Елена Витанова. Избягали са от Македония през 1878 г. и се заселили в село Ковачевци, Радомирско, където през 1881 г. се е родил първият им син Георги.
Банскалийската къща на Досеви е била опожарена през Разложко-Кресненското въстание, както и други къщи на тая тясна криволичеща уличка, която отпосле е наречена "Витановата". Била е цялата от камък, с дълбоки мурови стрехи и малки слепооки прозорчета с пиринчени капаци, които се залоствали в робските смутни нощи.
Парашкева ще запомни Разложко-Кресненското въстание с неистовото биене на камбаните три дена и три нощи, със зловещото зарево на горящите къщи и кървавата разправа с останалото под робство население.
Започнало "бегането". Близо половината банскалии потеглили с волски коли и оскъдна покъщнина към различни краища от освободената част на отечеството. Завинаги ще се запечата в съзнанието на Парашкева това трескаво напускане на родния край и безкрайното вървене по незнайни пътища към непознати места.
Отначало Досьо и Елена с шестте си деца спират в Горна Джумая, където било препълнено с бежанци от отвъд Рила. В писмен спомен на възрастната вече Парашкева Димитрова четем: "В Джумая живяхме кучешки живот." Тръгват да търсят по-добро място за заселване. Пътьом се прислоняват за кратко време в с. Диканя. И там хората ги посрещат недружелюбно, но поне ги нахранили с "боза и хляб". Кога Досеви пристигат в Радомир, не е известно, но пак по спомена на Парашкева Димитрова, тук се застояват по-дълго: "Баща ми стана дръндар (даракчия). Аз работех, слугувах в Радомир. Плащаха ми по 15 лв. месечно. В Радомир се срещнахме и се оженихме с Димитър Тренчев, също бежанец, роден в Разлог."
След около година младото семейство се преселва в с. Ковачевци. Парашкева връзва първа люлка. Ражда се Георги. Бащата се захваща с кираджийство, но едва припечелва за прехраната. Живеят в недоимък и оскъдица, а на път е да се появи на бял свят и втора рожба. Димитър зарязва недоходното превозвачество и тръгва със семейството си да търси нещо по-добро в София. И столицата не ги дарява с благодат. По нейните улички скитат бездомници, магазините са почти празни, в кал и нищета преживяват жителите в крайните квартали. Отначало семейство Димитрови се настанява под наем на ул. "Княз Борис" и "Солунска", но когато се ражда и третото им дете, хазяите ги изпъждат. Много трудности и лишения преживяват Парашкева и Димитър през тези години, но все някак си сколасват заедно с помощта на Парашкевината сестра Мария да си построят свое малко жилище в Ючбунар. В тази къща Парашкева ражда още пет деца. Става майка на осем рожби - шестима сина и две дъщери.
Как е живяла и как сама се е справяла Парашкева с многолюдната си челяд... Между родителите и децата съществували топли отношения. Макар че бащата бил изцяло погълнат от софийския си занаят - шиел мъжки калпаци, отделял време и за възпитанието на децата. Неговото присъствие се чувствало навсякъде. Парашкева Димитрова до края на живота си изтъква, че двамата с него са отгледали и възпитали дъщерите и синовете, двамата са събирали дом и покъщнина.
Георги тръгва на училище. След него едно подир друго тръгват и останалите. Грижите на многодетната майка растат с всяка година, но децата проявяват усърдие и дарба в учението, което я радва повече от всичко. Мъчели я много болестите - като се разболее едно, всички след него се изреждат. В общата детска стая учениците подреждали учебници и книжки на дървени етажерки. Парашкева започнала да се срамува от себе си, че не знае да чете. Намира време и колай и се ограмотява. После така се увлича, та не оставяла късче вестник непрочетено.
Весела била къщата с голямата челяд, но трудно се изхранват десет гърла. Георги бил принуден да напусне училище и става печатарски работник. Сутрин майката леко открехвала вратата да го събуди за работа, а той увлечен в четене на някаква книга, станал по никое време. Младият работник вече бил запленен от възвишения идеал за равноправие и справедливост между хората. Става член на марксистката партия и въодушевен агитатор за социализъм в България. Хората го разбират и му вярват, когато говори на кръжоци, събрания и митинги. И първа сред тях му е повярвала неговата майка Парашкева. И тя става редник на партията, разнася забранени писма и позиви, скрити в дълбоките джобове на фустата й, крачи сред манифестантите на Първи май.
Но семейното добруване се помрачава от гибелта на сина й Костадин, който загива през Балканската война при Чаталджа на 4 ноември 1912 г. Не изминала и година преждевременно умира и бащата на 5 юни 1913 г. Още не съвзела се от сполетялото я преголямо нещастие, идва нова жестока вест от Русия. В село Подгорное, Енисейска губерния, на 28 май 1916 г. умира в заточение синът й Никола, осъден от царския съд в Одеса на вечна каторга за участие в руското работническо революционно движение. А той бил отишъл там с желание да учи. Година преди смъртта си изпраща на майка Парашкева снимка. На нея се вижда, че той е прикован на легло, а около него са съпругата му и двете деца. На обратната страна пише: "Ти не знаеш, мила мамо, как аз се мъча и как ми се иска поне пред смъртта си да те видя. Ех, мамо, много тежко е да умира човек в чужда страна. На снимката ще видиш моите мили дечица и моята скъпа другарка. Мене ми се много иска да бъдат они (те) при тебе. Прощавай, моя мила мамо. Твой любим син Никола."
Тежкият удар не сломява дребничката побеляла вече жена. Трябват й сили да помага на осиротялото Николово семейство. Издирва ги в Русия и те пристигат при нея в София. Урежда децата да се запишат да учат, помага на руската си снаха в издръжката на внуците.
След поражението на Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г. за Парашкева Димитрова настъпва още по-мъчително време. Синът й Георги е принуден да емигрира, а жена му - Любица, е оставена под домашен арест. При майката са останали Тодор и Елена, но полицията ги следи. Страхува се за тях. И не напразно - на 4 април 1925 г. Тодор е арестуван. И... изчезва безследно в Дирекция на полицията. За да избегне участта на Тодор, Елена, макар и трудно, успява да емигрира.. Майка Парашкева проявява удивителна грижовност към Любица и съпругата на убития Тодор - Надежда Измирлиева, сестра на Христо Смирненски. Само Магдалина е в безопасност. Тя живее в Самоков със семейството си. В безопасност са и Борис и Любомир. Те са до нея. А тя, сгушена в ъгъла на стаята си, мокри със сълзите си корицата на старата библия - споменува умрелите и се моли за живите...
Идва 1933 г. Георги Димитров е окован във вериги и е хвърлен в Моабитския затвор в Германия със страшното обвинение за подпалване на Райхстага. Тогава майката застава на трибуната в голямата зала "Булие" в Париж пред 7000 работници, за да им разкаже какъв е нейният син, че той не може да бъде престъпник.
Заедно с дъщеря си Магдалина тя пристига в Лайпциг да види своя син, чийто живот виси на косъм. На свиждането в затвора, уредено на майката от немски адвокат с цел да посъветва сина си да не бъде толкова рязък и да не приказва много в своя защита, тя прегръща изстрадалия затворник и му казва високо, та да я чуят всички: "Говори, синко, говори и се дръж за правдата!..."
В едно писмо до близките си Георги Димитров пише: "Винаги съм се гордеел с нашата майка и съм се възхищавал от нейния благороден характер, твърдост и саможертвена обич към нас и към хората."
Свита в своя черен шал, незабележима за околните, баба Парашкева следи процеса, макар че не разбира немски и няма кой да й превежда, защото на преводача Боян Дановски е забранено да присъства в съдебната зала. Английската журналистка Елена Уилкинсън пише в своята кореспонденция за процеса със заглавие "Една велика майка": "Външният й вид не правеше впечатление. Необикновени бяха само очите й, които тъй много приличаха на очите на безстрашния затворник. Тези очи гледаха безспирно към него. В Лайпциг тя стана символ... Нацистите почнаха да разбират, че ги превъзхожда с нещо. Тя беше олицетворение на материнството. Зад генерал Гьоринг бяха нацистите, а зад майката на техния пленник - честните хора от цял свят..."
Неописуема е срещата на майката и сина, когото намира в болница за възстановяване на здравето му. Тук идва заедно с Магдалина. На руска земя майката на героя от Лайпциг е посрещната с радост и уважение.
В края на август Парашкева Димитрова се завръща в България. Отново пътната врата на нейния дом на ул. "Опълченска" е отворена за всички. А тя посреща познати и непознати с блага дума и топло сърце. Годините натежават, но тя вярва, че ще доживее да посрещне в родния дом първородния си син Георги. Жали, че Любица заболява тежко и не го дочаква. Но нещастията не свършват за нея - през пролетта на 1944 г. загива внукът й Любчо. Тази гибел съсипва и без това разклатеното й здраве. Парашкева Димитрова умира на 20 юли 1944 г. Свършва нейният мъчителен житейски път, по който е крачила десетилетия в борбата заедно със своите деца, път, осеян с много горести и болка и в същото време величав и дълбоко нравствен, висок пример за всеотдайност и вяра в доброто и човека.
http://www.duma.bg/2007/0607/180607/iskam/isk-2.html
Для меня сегодня - отношение к Сталину - это критерий ума и честности: анти-сталинист - это либо малограмотный дурак, либо подлец.Третьего не дано. - Проф. С. Лопатников
разведчик писал(а): За разлика от нея Георги Димитров е истински православен, както впрочем и Сталин.
Разведка, родителите на Г. Димитров (а и той сам)са сред най-активните членове на еваангелистката църква в София, даже с помощта на църквата той учи за печатар, даже и се запознава с първата си жена (и тя е евангелистка).
разведчик писал(а): За разлика от нея Георги Димитров е истински православен, както впрочем и Сталин.
Разведка, родителите на Г. Димитров (а и той сам)са сред най-активните членове на еваангелистката църква в София, даже с помощта на църквата той учи за печатар, даже и се запознава с първата си жена (и тя е евангелистка).
това се отнася само за майка му и едната сестра.Не и за Димитров.
но по важно е в случая че сайта православие.бг е създаден и писан от протестантски секти! И е пълен с такива порнографски боклуци.Това е типичен пример за западна глобализация, анти-християнство , лъжа, измама и пародия.
Для меня сегодня - отношение к Сталину - это критерий ума и честности: анти-сталинист - это либо малограмотный дурак, либо подлец.Третьего не дано. - Проф. С. Лопатников
Димчо писал(а):Валерий, понимаете, мне разклад ясен, но не понятен, вроде бы все умные (даже очень) люди.
Уважаемый Димчо!
В последнее время Вы и Ваши коллеги, видимо, стали полагать, что аргументы типа "раЗклад ясен", "даже и говорить не хочется", нечего там говорить" - являются неоспоримыми доказательствами Вашей правоты.
Разочарую Вас, любезный Димчо - мне с моим пытливым умом таких аргументов недостаточно.
Более того - Ваши воспоминания - вот эти:
Димчо писал(а):Кстати на Петроградской стороне , рядом с ул. Зеленская (если память не изменяет), у сквера напротив почты стоит еще у него памятник? Так как етот памятник находится рядом с Саблинской, то на первые курсы постоянно нас туда по всяких поводов тащили.
- дают мне дополнительную уверенность в Вашей некомпетентности, ленности, неразборчивости и тому подобных качествах.
Дело в том, что на Петроградской находится памятник Димитру Благоеву (о чём Вам уже сообщил Алексей СПб), а Вы, Димчо, заблудились в трёх соснах, перепутав Димитрова с Благоевым .
И скажите - после этого могу ли я доверять Вашей информации, если Вы так небрежны с первоисточниками . Наверное - нет.
Вам - для общей информации:
Благоеву Д., памятник Благоев Димитр (1856-1924). Деятель революционного движения в России и Болгарии. Учился в Петербурге, где основал социал-демократическую «группу Благоева» в 1883 г., был выслан на родину, где в 1891 г. им была основана коммунистическая партия Болгарии.
Адрес: Благоева ул., сквер на пересечении с Введенской ул.
Скульптор: Ястребенецкий Григорий Данилович (род. 1923) Архитекторы: Михайлов Сергей Леонидович (род. 1929) Волонсевич Валериан Степанович (род. 1929)
Открыт 10 сентября 1969 г.
Материалы: бронза – бюст; гранит серый, полированный – постамент.
Надписи: на постаменте с лицевой стороны рельефными знаками: Димитр / Благоев.
Памятник-бюст Д. Благоеву создан по инициативе правления ленинградского отделения Общества советско-болгарской дружбы. Бюст отлит на заводе «Монументскульптура». Установлен недалеко от дома, где в 1885 г. жил Благоев. Сооружение памятника приурочено к 25-й годовщине образования Народной республики Болгарии.