Генерал Иван Колев:
“Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа?
Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!”
Ген. Иван Колев
Септември 1916 г.
Ако покажеш, зрителите ще видят, че това острие е нащърбено. Нащърбено е по простата причина, че когато със сабята се нанася удар, който съсича, било човешко тяло, друго оръжие, острието не издържа всякога и се нащърбя. Това е сабя от военно – историческия музей. Сабя, която е участвала в тези боеве. В боевете край Добрич конната дивизия на ген. Колев избива почти до крак една сърбохърватска дивизия. И се включва в боеве, всъщност, срещу най-добрата конница на света - казашката конница. Руска казашка конница, три кавалерийски дивизии. За щастие на нас българите, българската конница побеждава всеки път безапелационно. Това не е сражение, което играеш на компютър или стреляш отдалеч по своя противник. Това е сражение, в което влизаш в упор. Където за да победиш, трябва да съсечеш. Никой не е очаквал такива неща от конницата. Представи си гъста маса конници, която настъпва срещу руските и румънските картечници, които изстрелват хиляди куршуми в минута. Но българската конница успява.
Това е кавалерийски щандарт, знаме. Виждаш, той е по-малък на един от българските ескадрони. А това е бойната униформа на ген. Колев. Именно с тази униформа, това е истинската униформа - тя е семпла, върху нея няма отличителни знаци, по една проста причина - когато води атаката, когато е отпред, командирът не трябва да е забележим за противника. Защото към него ще се насочи огънят. Ген. Колев лично е водил тези атаки. Лично. На своя черен жребец, който се е казвал Пирин. Жребецът Пирин. Тази беззаветна храброст, да поведеш атаката сам, отпред, да казваш „след мен”, много е впечатлила цялото българско общество, тогава. И това е може би човекът, който е добил най-голяма популярност по време на Първата световна война.
Слави: Защо не е в учебниците по история?
Росен: Ами не е в учебниците по история, по една проста причина, че е воювал срещу руски части.
--------------------------------------------------------------------------------
ГЕРОИЧНИ СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДОБРУДЖА: БИТКАТА ПРИ СЕЛО КОЧМАР
2005-07-10 @ 21:41 EEST
На 12.07 /Петровден/ 1916 година румънските войски без никакъв повод навлизат на българска територия и достигат до покрайнините на град София. През това време Българската армия воюва на Южния фронт срещу т.н. Антанта, в която влиза Сърбия. Румънците не срещат нито един български войник. Ето защо българският народ ги нарича кокошкари, защото са воювали срещу кокошките. Под диктата на великите сили, особено Франция, същата година по силата на Букурещкия мирен договор Южна Добруджа е предадена на Кралство Румъния. Българският народ, най-вече добруджанци, посрещат това с голямо възмущение.
Няма по-подло и жестоко нещо от това да забиеш нож в гърба на съседа си. За много кратко време в душите на българския народ се надига страшна омраза и желание за освобождение на братята добруджанци. Войната срещу Румъния се посреща с голям ентусиазъм. България, която по това време е в положение на война от септември 1915 година, се включва на страната на Германия и Австро-Унгария през Първата световна, насочва своята Трета армия, под командването на ген. Стефан Тошев, да освободи Добруджа. Тя се съсредоточва по границата от Черно море до Тутракан.
На 1 септември 1916 година войната е обявена на Румъния и още същия ден войските навлизат в Добруджа. Частите на Четвърта Преславска дивизия и Първа бригада от Софийската дивизия се насочват към тутраканската крепост и започват жестока битка. Останалите части от Трета армия се насочват към гр. Добрич и се завързва жесток бой за неговото освобождение. Първа конна дивизия под командването на ген. Иван Колев, на която е заповядано да контролира подстъпите между Добрич, Тутракан и Силистра, още на 31 август той завладява моста при село Малко Ботево. Въпреки опита на румънците да си го възвърнат, те биват разбити.
На следващия ден – 1 септември 1916 г., дивизията предприема бързи и смели действия и се насочва към с. Куртбунар /сега град Тервел/. Преди това ген. Колев изпраща в три посоки разузнавателни групи, които му донасят сведения, че в Тервел има една румънска дружина, а други две се движат към Добрич през селата Гешаново, Подслон, авангардът на които е стигнал в с. Кочмар. Дивизията тръгва в три колони, като поддържа връзка с Втора бригада от Първа Софийска дивизия, която се насочва към гр. Добрич. Румънските части, които се движат към Тутракан, са от Осма румънска пехотна дивизия, която бърза на помощ на техните войски при Тутраканската крепост. Лявата колона, под командването на майор Петков, се движи към селата Орляк, Войниково, Бонево /някогашното с. Тревен/. Средната колона, под командването на полковник Михайлов, се движи от село Радан войвода, източно от Орляк, Жегларци, Полковник Савово, Тервел. Генерал Колев се движел в средната колона, а дясната, под командването на полковник Дяков, настъпва от с. Владимирово, Бенковски, Кочмар, Тервел. Лявата разузнавателна колона минава границата южно от с. Нова Камена и преследва румънските гранични части. Завързва се бой за освобождаването на селата Нова Камена, Каблешково, проф. Златарски, Честименско /Стара махала/, Алеково, Бистра и района между Безмер и Тервел.
Баща ми, който е бил на 6 години по време на събитието, е бил с баба и дядо на нивата, над голямата чешма, където са брали царевица . Той често разказваше, че там минали група румънски войници, бягайки панически към днешното с. Честименско. Тогава там е била ниска гора. /Селото е застроено от румънските власти след 1927 г./ След тях в силен галоп ги преследвали български кавалеристи. Спрели над голямата чешма и попитали дядо: “Тука да са минали румънски войници?”. Дядо посочил накъде са заминали. Командирът на кавалеристите яростно изпсувал “Майка им, мамалигари...”, пришпорили конете и скоро се чули изстрели. Румънците били разбити и пленени. Там загинали двама български войници.
Битката за освобождението на Тервел приключила за три часа в резултат на светкавичните действия на ген. Колев. Там загинали 63 и са пленени 75 румънски войници. В Тервел е разбита и пленена една румънска дружина, която наброявала около 1000 души. Ген. Колев бързо насочва дивизията към с. Кочмар, където са пристигнали авангардни части на Осма румънска дивизия, посока Тутракан. Румънските части били обкръжени от всички страни. Части от Първа конна дивизия преграждат пътя на движещите се от Гешаново, Подслон, Кочмар. Започва голяма сеч на обкръжените в селото. Румънците, за да се спасят, влизат в гьола, който се намира вляво от моста, посока Добрич, в източната част преди с. Подслон.
Легендата разказва, че водата почервеняла. В тази битка загиват 600 румънски войници, 4 офицери, 1035 са ранени с 13 офицери. От българска страна загива 1 офицер и 53 войници, 135 коня са убити. Ранени са 6 офицери и 97 войници със 77 коня. С бързи действия дивизията продължава настъплението към Подслон и Гешаново, където разбива и пленява две румънски дружини. Жестока и героична битка се разгаря край с. Карапелит. Четвърта конна бригада с 400 конници от Шести конен полк се хвърля срещу четирихилядната румънска пехота, унищожава, разпръсква и пленява една част. Тук ген. Колев се среща с казашки кавалеристи, атакува ги смело като обяснява на войниците : “Към чувствата на уважение към русите трябва да се противопостави обичта към България!”. И казашките кавалеристи не издържали, били разбити и отстъпили към Румъния.
В резултат на героичните действия на Първа конна дивизия, Осма румънска дивизия, насочена към Тутракан, е била разбита и пленена. Тази дивизия не е успяла да окаже помощ на своите войски при големите битки, които се водят в началото на месец септември край Тутракан и Добрич, където се решава съдбата на Добруджа.
Голям е приносът в това отношение на битките в с. Кочмар. Не е трудно да си представим, ако румънските войски ни бяха спрели и разбили в Кочмарската битка, какъв обрат би могло да се получи на Тутраканската крепост. За увековечаване подвига и паметта на загиналите за освобождението на Добруджа много села и един град в района носят техни имена. Необходимо е подвигът на нашите деди при освобождението на Добруджа от румънско робство през 1916 година да се предава от поколение на поколение. Това най-добре може да се постигне с поставяне поне на паметна плоча на прославения генерал Колев и славната му дивизия в град Тервел.
----------------------------------------------------------------------------------
Биография [редактиране]
Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено от български преселници от Тракия и разположено на 25 км. източно от Болград. Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия, учи прилежно и завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех, по-късно става писар в общината.
През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд. След по-малко от година на заеманата длъжност, той е повишен в секретар.
Сръбско-българска война (1885) [редактиране]
На 2 ноември се обявява Сръбско-българската война (1885) и на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион.
На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Иван Колев, като отличник е определен за артилерист. Още от малък, той се увлича по ездата и при новината, че ще става артилерист заявява „Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа - ще се уволня!“. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и зачислен в Трети конен полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити постъпва във военната академия в Торино.
На 2 август 1894 г. е произведен в чин ротмистър и вече завършил академията, още същия месец се завръща в България. Назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа и по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери и става главен инициатор на конните състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневрите в Румъния. На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин подполковник.
През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и зачислен в Седми улански полк в Пардубиц, от където се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин полковник, и назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк, на която длъжност остава до началото на Балканската война.
Балкански войни (1912-1913) [редактиране]
В началото на Балканската война (1912–1913) г. е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. През Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на Пета армия.
На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.
Първа световна война (1915-1918) [редактиране]
По време на Първата световна война генерал-майор Колев е инспектор на конницата и командир на 1-ва Кавалерийска дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници - румънски, сръбски и руски. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.
На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“, лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен - главнокомандващ войските на Балканите.[1]
На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София. Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзер Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист [1].
В негова чест в град Добрич е поставена паметна плоча. През 2007 г. се създава граждански комитет за паметник на генерал Иван Колев, който ще бъде оглавен от директора на Института по история при БАН Георги Марков[2].
Две български села са наречени в негова чест: Генерал Колево (Област Варна) и Генерал Колево (Област Добрич).
На Иван Колев е посветено стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“.