Ели писал(а):master7 писал(а):Давайте по теме! Назовите эти руские, которые до 1977г. имеют вклад за станавление болгарской нации больше Юрий Венелин и Тарас Шевченко.
Какие переводы на болгарском есть, когда и пр.
Кто знает пусть напишеть. Я всегда готов узнать что нибуд новое.
Вы имеете ввиду, что произведения Тараса Шевченко переведены на болгарский?
ЖИНЗИФОВ ПРЪВ ПРЕВЕДЕ ШЕВЧЕНКО
В сп."Украинско-български преглед", - 15 от 15 май 1920 г., Дмитро Шелудько - член на украинската легация в София, пише, че през 1863 г. Райко Жинзифов за първи път превежда Шевченко - "Топола", "Удавена", "Тече вода в сине море", "Защо са ми черни вежди", "Катерина". Но според Любен Каравелов, художествената стойност на този превод е "нищожна". Всъщност, Каравелов е вторият преводач на Шевченко. Шелудько твърди, че и Каравеловите преводи не са кой знае колко по-добри от Жинзифовите. В статията си той отбелязва, че Каравелов не само превежда, но и заимства от Шевченко и посочва следните примери:
при Каравелов...........................при Шевченко
"Учете се мои птички"........."Учiтеся, брати моi"
"Кога умра, не копайте"......."Як умру, то поховайте"
"Тънки вежди, черни очи"....."На що менi чорнi брови"
"Я не земай, момиченце"......"Не женися на богатiй".
Третият преводач на творчеството на Тарас Шевченко е Петко Р.Славейков.
Но, според специалистите, най-добрите преводи на Шевченковите творби, влезли в знаменития "Кобзар", направи през 60-те години известният поет и приятел на Украйна Димитър Методиев, починал през 1995 г.Градинка вишнева край къщи,
Градинка вишнева край къщи,
В листата бръмбари бръмчат,
Орачи с плугове вървят,
Момите с песни се завръщат
А в двора майките сноват.
Вечерята отвън подават.
Вечерницата кротко грей.
Със гозби щерката снове.
На майката да поучава
Не дава славеят - ной пей.
Край къщи сред децата сити
Заспива най-накрай и тя.
Затихва всичко на света.
И само славеят с момите
Не млъква още във нощта.
(Превод Димитър Методиев)
Садок вишневий коло хати
Садок вишневий коло хати,
Хрущi над вишнями гудуть,
Плугатарi з плугами йдуть,
Спiвають iдучи дiвчата,
А матерi вечерять ждуть
Сiм'я вечеря коло хати,
Вечiрня зорiнька встае.
Дочка вечерять подае,
А мати хоче научати,
Так соловейко не дае.
Поклала мати коло хати
Маленьких дiточок своiх;
Сама заснула коло iх.
Затихло все, тiльки дiвчата
Та соловейко не затих.
С.-Петербург, май 1847 г.