Если бы не было Освобождения

[master7]

Браила не был болгарский город, но влахи там не преобладали.
Тулча однако определенно был болгарский город из Доростоло-Червенской епархии. Чея была Северная Добруджа показывают и прения в Румынском парламенте. Были такие голоса " Если присоединим Добруджи, навсегда испортим отношения с болгарами".

Что касаеться востание против Берлинского конгреса, такой вариант обсуждалься. Россия была категорически против, а тогда болгары безусловно верили. Все таки на много мест востания вспыхнули.
Такое востание вызвало бы вмешательство другие страны, а Россия вряд ли была готова сново воевать против все.

Не знаю насколько реалистичны были планы заиметь Задунайскую губернию в составе России, или Болгарское княжество на правах автономии подобно Финляндии или Польше, но однозначно дружественной Болгария в русской орбите быть могла. В любом из этих вариантов чем больше и сильнее Болгария, тем лучше. Не получилось. Не сдюжила Россия под натиском евросупостатов на Берлинском Конгрессе.

Мое мнение, что в конкретной исторической ситуации вряд ли было возможно. На Задунайской губернии с руские законы, болгары никогда не согласились бы. Автономное княжество в руской империи, но с болгарские законы, или даже только дружественное государство, было бы для нас хорошо, потому что имели бы мы поддержку для обединение болгарские земли, а Русия получила бы Царьиград и проливы, которые для нас не нужные. Западные страны не могли бы помешать.
Не получилось. Руская политика после Александр II не имела дальновидность, а болгарская опыт.

[nomad]

Мастер понятно оснований на владение с. добруджей у румыниии было гораздо меньше чем у болгарии-исторически, понятно то что они осозновали осложнение отношений с болгарией в случае присоединея её к румынии. Всё таки с.добруджа была в Болгарской Екзархии, это факт, но если я правильно понимаю границы екзархии определяло не преобладание болгар количественно, а волеизъявление 2/3 христианского населения, а это кроме болгар и влахи, и русины, староверы и т.д. Если есть дайте пожалуйста ссылки на то что болгарское население там преобладало.

Тоже, если есть, дайте ссылки на то что в 78 гг Россия категорически воспротивилась общеболгарскому саботированию решений конгресса. И речь не идёт про восстание при открытой поддержке России, это было бы тождественно продолжении войны Россией,но уже против всех, к которой она готова не была, а про чисто общеболгарское восстание против турок, уже без всяких россий, типа априлского. Не говорю про спорадические вспышки насилия, тут подняли агу на вилы и разбежались, там какая-то чета скот у турок отбила и тп. Шансы болгар выгнать турок были как никогда до этого высоки, к сети ревкомов созданых и до того с апостолами было уже и подобие армии, и большая часть 6 месяцев как свободной территории, и было оружие. И пусть бы тогда европа думала как вмешаться на стороне турок, как это обосновать.
Я просто не вижу причин почему России быть против такого сценария, официально не имея никакого отношения к этому а втихую помогая болгарам оружием и людьми, и остаток жара выгрести болгарскими руками. А если бы и была против, то плевать, в конце концов среди болгарских вожаков было достаточно людей которые уже тогда понимали что не обязательно русские интересы совпадали с болгарскими. Вон как югославы и всякие китайцы быстро поворачивались к Союзу задницей когда большой брат со своей медвежьей любвеобильностью начинал мешать.
Но раз этого не случилось значит не было и близко национального духа и горячего желания освободить и объединить Болгарию, и с такой пассионарностью, близкой к нулю, полагать что через 30 лет прозревшие консолидированные болгары сами бы отпинали турок- оснований немного. Это могло случиться только извне, психология болгар была как в "Драконе"

Кот. Вы будете драться с ним?
Ланцелот. Посмотрим.
Кот. Умоляю вас -- вызовите его на бой. Он, конечно, убьет вас, но
пока суд да дело, можно будет помечтать, развалившись перед очагом, о том,
как случайно или чудом, так или сяк, не тем, так этим, может быть,
как-нибудь, а вдруг и вы его убьете.
Ланцелот. Спасибо, кот.

Но, Мастер, в исторической науке если таковая существует, мне до вас- как до Пекина раком, эти выкладки я так, по крестьянски построил, своим умом. Уж не обессудьте коли что не так.

[master7]

Тоя ден щеше да се вземе решение, за да се подаде мемоарът официално от Учредителното събрание. Още в началото на заседанието обаче стана Лукияновv, за да направи съобщение. "По поръчка на императорския руски комисар, каза той, имам чест да явя на Народното събрание, че след завръщането си от едно пътуване в Русчук и Варна н. сиятелство с прискърбие се научил за препирните, които станаха в последното заседание по въпроса за поднасяне от името на Събранието меморандум на европейските държави, и счита такива действия на Събранието за изходящи вън от пределите на задачата, която му е показана от императорския комисар... Такива отстъпвания трябва да се считат незаконни и те могат само да усложнят и без това сложната и трудна задача както за правителството, така и за самото Събрание." Лукиянов отправяше позив към "политическия смисъл", с който се отличили до тогава депутатите, и изказваше надеждата си, че те ще се съобразят със строгата законност".Колкото за безпокойствията на българския народ относително неговото бъдеще, те можели да бъдат "предмет само на частни съвещания".

Предупреждението на Лукиянова, повелително въпреки твърде меката му форма, смая "младите" в тяхната тъй трудно извоювана победа. Но за противодействие не можеше да става и дума. През устата на Лукиянова говореше царят Освободител, т.е. най-висшата морална власт, която се е упражнявала някога над българския народ. Без никакво възражение депутатите се подчиниха

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 44&Level=3

"Строителите на съвременна България" Симеон Радев


I. Общонародният въпрос

Защо не отидоха български пратеници в Берлин? – Тайни събрания на народните ни деятели в Макрикьой и Пера. – Берлинският договор и впечатлението от него в българските земи. – Съвещания на българските водители в Пловдив. – Мемоар до посланиците в Цариград. – Агитация за въоръжено съпротивление в Румелия. – Движението по македонската граница и Родопското въстание. – Възбуждението в средата на руските офицери. – Амбицията на Дондукова. – Откриването на Учредителното събрание в Търново. – Митингите в църквата "Св. Никола". – "Млади" и "стари". Каравелов водител на "младите". – Идеята да се разтури Учредителното събрание. – Ултиматум на Давидова до княз Дондукова. – Намеса на Лукиянова в Учредителното събрание. – Развязка на "общонародния въпрос".


Отдалечени малко от руската официална действителност, навикнали при това да мислят в разрез със своята национална дипломация, руските офицери продължаваха обаче да хранят в своята огорчена душа мечтата за едно противодействие на Европа. Те вземаха трескаво, демонстративно почти, подготвителни мерки за предстоящите военни случайности. В складовете се събираха оръжия. Пушките, заловени от избягалите турски войски, се предоставиха на разположение на населението. Императорският комисар в окупационните области княз Дондуков-Корсаковh бързаше от своя страна да организира българските военни сили. Известно е, че член 1 от Берлинския договор предвиждаше за княжеството само една народна милиция. Напук на това постановление русите се заловиха да създадат една постоянна българска войска и да я развият по възможност до най-широки размери. При откриването на Учредителното събрание младата българска армия беше достигнала вече да брои: 21 пеши дружини, 8 батареи артилерия, 4 конни сотни, 1 сапьорна строева рота и 1 рота обсадна артилерия17. В София се откри Военно училище, в което постъпиха веднага 250 ученици, разделени на 2 класа. В Източна Румелия от опълченските дружини се образуваха кадрите на една голяма местна милиция. Обучението на новобранците ставаше усилено. Българите се оказаха отлични войници. Служенето във войската бе в тия минути на екзалтация един мотив на гордост и едно проявление на патриотизъм. От българските земи, останали под турско владичество, се притичаха сума младежи, жадни да постъпят в народната войска. Високият патриотически подем, окрилен от ненадейното чудо на Освобождението, вроденият войнствен дух на българите, тъй блестящо проявен на Шипка, националният навик към труд, радостната тогава наклонност към военна дисциплина, всички тия редки качества, усърдно развивани от руските офицери, дадоха възможност да се образува в късо време една превъзходна войска. С особена гордост русите показаха това изумително дело, създадено от техните усилия. На 30 август 1878г. по случай тезоимения ден на Александра ІІ княз Дондуков-Корсаков произведе в Пловдивския лагер един голям преглед на румелийската милиция, в който взеха участие 8 дружини. Това беше едно ненадейно откровение. "Военната стойка, бодрият изглед, смелата широка стъпка, стройността и спокойствието на фронта на младата българска войска изумиха както самите българи, тъй и европейските дипломатически агенти, присъствующи на тоя преглед"18. Тоя бърз напредък бе още по-поразителен във войската на княжеството, на която бе посветено по-голямо внимание. Прегледът, направен на Марно поле в Търново в деня, в който се откри Учредителното събрание, бе наистина тъй блестящ, че европейските комисари не можаха да скрият своето възхищение.

[nomad]

Мастер

большое спасибо за материал, очень интересно, надеюсь что смогу прочитать всю книгу.

Лукьянов выразил официальную волю Россию, но известно что у Россия считала невозможным выступить против Европы, и заявление Лукьянова сегодня называют политкорректностью. Тут же есть некоторые на то указания:

Лукиянов, разказва г. Начович, четеше на водителите на Събранието депешите на Горчакова и сетне викаше насаме либералите и им казваше, че тия инструкции са формални, само за да се лъже Англия."

Кроме того, из всей главы абсолютно ясно что русские разрываются между нежеланием уступить победу и опасениями попасть под огонь всей европы. Дондуков, самый авторитетный в Болгариий и не последний человек на родине всячески способствовал скрытому саботажу конгресса, многие солдаты и офицеры были как я понимаю готовы остаться в стране для окончательного решения вопроса.

Известно е, че член 1 от Берлинския договор предвиждаше за княжеството само една народна милиция. Напук на това постановление русите се заловиха да създадат една постоянна българска войска и да я развият по възможност до най-широки размери. При откриването на Учредителното събрание младата българска армия беше достигнала вече да брои: 21 пеши дружини, 8 батареи артилерия, 4 конни сотни, 1 сапьорна строева рота и 1 рота обсадна артилерия17. В София се откри Военно училище, в което постъпиха веднага 250 ученици, разделени на 2 класа. В Източна Румелия от опълченските дружини се образуваха кадрите на една голяма местна милиция. Обучението на новобранците ставаше усилено. Българите се оказаха отлични войници.

Боюсь что спасение утопающих в тот момент было в руках самих утопающих:

Ранее, на Собрании, задолго до выступления Лукьянова :

След като биде открито, Учредителното събрание в продължение на няколко дена не държа нито едно официално заседание. Въпросът, дали въобще то ще заседава, щеше да се реши сега в големите обществени разисквания. Европейските комисари чакаха с нетърпение да видят какъв политически такт ще прояви непознатият тоз народ, повикан като по чудо да заживее свободен живот. Любопитството не беше само психологическо. От митингите в "Св. Никола" можеше да изскочи някое крайно решение, което да постави Европа пред нови трудности. Разбира се, да се разюздае отново току-що уталожената източна криза бе невъзможно; но със своята непримиримост българите можеха да предизвикат безсрочното настаняване на русите в окупираните от тях български земи. Поради това европейските агенти бдяха, готови да се намесят със своите приятелски съвети и ако стане нужда, и с по-енергични постъпки. Те даже предварително извършиха една демонстрация, насочена да вдъхне благоразумие на българските депутати; когато се откри Учредителното събрание, те, макар да присъстваха на церемонията, отказаха отначало да подпишат протокола и не сложиха подписите си на него, догде не им се даде обещание, че няма да се правят никакви протести против решенията на Берлинския договор.33

Тая демонстрация на европейските делегати не произведе голямо впечатление върху болшинството от депутатите. Повечето от тях даже не я забелязаха. Настроението продължаваше да бъде в полза на едно решително поведение. "Мисълта да не се взима участие в Събранието ставаше по-ясна, по-яка, дори тя проникна във всички. 11, 12 и 13 февруарий в училището "Св. Никола" преминаха в бурни дебати."34 Между депутатите се явиха три течения. Едни искаха чисто и просто да се разтури Учредителното събрание и депутатите да се разотидат по домовете си, като поставят Европа пред едно трудно положение, грозящо мира на Изток. Това бяха младите хора с революционен темперамент и - между по-видните дейци - ония фанатици на националната идея, които през време на Църковния въпрос бяха стояли всякога на крайни гледища и всякога бяха успявали със своята непримиримост. Водителите на това течение нямаха в настоящия случай никаква ясна програма. Те не разчитаха нито на някакъв вероятен обрат в разположението на Европа, нито на някаква определена възможност да се упражни насилие върху нейната воля. Някаква смътна фаталистична надежда ги въодушевяваше, хранена от живата още традиция на Възраждането. "Непримиримите" бяха в близки сношения с Дондукова и получаваха инструкции от неговите приближени. Един по-умерен лагер между депутатите предлагаше да се отложат заседанията на Учредителното събрание за два-три месеца, а през това време да се изпрати една депутация, която да действува пред великите сили в духа на общобългарските искания. Третото течение се състоеше от хора, противни по природа на всяко смело начинание, убедени сега върху безполезността на всеки опит за противодействие спрямо Европа и боящи се от лошите последствия на едно дръзко дело, което щеше да усили още повече недоверието в политическата зрелост на българите; те признаваха, че ще бъде уместно да се изпрати една депутация по дворовете, като й се дадат наставления да държи умерен език, но в същото време настояваха да се пристъпи веднага към разглеждането на проекта за държавното устройство на България...

Руският дипломатически агент А.П.Давидов работеше открито против интригите на княз Дондукова. В това време и някои от депутатите почнаха да се съмняват дали всичко, което излиза от квартирата на руския императорски комисар, изразява волята на Александра ІІ и интереса на България. Те избраха изпомежду си няколко души и ги проводиха при европейските дипломатически представители, за да се съветват с тях, като какво би станало, ако българите би отказали да се подчинят на Берлинския договор. "Отговорът на дипломатите се оказа добър студен душ за разгорещените глави."Появи се тогава колебание и между непримиримите. Някои от тях, д-р Стоилов на първо място, както вече видяхме, се присъединиха към "старите". Благоразумното течение се усили. Скоро то като че ли взе връх...

Осведомено вече върху истинското настроение на Европа, большинството в комисията се спря на едно умерено решение: да се състави един мемоар,
който да бъде поднесен на представителите на великите сили в Търново, да се изпрати от името на българския народ една депутация до дворовете
и същевременно да се почне строителната работа, за която бе свикано събранието. "Младите", които влизаха в комисията, не се съгласяваха с това
становище на "вишегласието". Свика се тогава едно голямо общо събрание и то одобри взетото решение. Недоволните и след това не се подчиняваха.
Въпросът остана висящ. Критическият момент бе обаче минал...

Правильно ли я понимаю что депутатов, готовых к силовому решению вопроса было меньшинство с самого начала, даже при очевидной неофициальной поддержке России?
Соболезную, что официальная безальтернативная позиция Императора, которая должна была быть вполне ожидаема, подавило и без того не превалирующие радикальные настроения. Думаю что единство и полная свобода болгарских земель была в тот момент в болгарских руках, и болгары не решились. Может быть это и неопытность, но уже были основания надеяться что болгары далеко пойдут:

При все това шампанското не бе, види се, замъглило практическото българско чувство, както личи от последующите думи на същия очевидец:
"Най-много диган и носен на ръце бе английският пратеник, когато всъщност той най-малко симпатии можеше да очаква. Обаче страхът идеше оттам."
С добродушно самодоволство той прибавя: "Това беше политика!!..."

Это они носили на руках представителя страны, посол которой в Царьграде следующим образом обошёлся с болгарской делегацией:

Английският я прие, но само да я изругае.23 Той не й даде даже да се обясни; Щом тя влезе в кабинета му, той почна да хвърля върху българския народ най-цинични обвинения. Английски посланик в Цариград тогава бе Лаярl, авторът на прочутите рапорти, в които той оправдаваше турските власти по въпроса за кланетата. Фанатичен привърженик на целостта на Турция, той считаше Берлинския договор като една катастрофа за английските интереси.

[master7]

Правильно ли я понимаю что депутатов, готовых к силовому решению вопроса было меньшинство с самого начала, даже при очевидной неофициальной поддержке России?
Соболезную, что официальная безальтернативная позиция Императора, которая должна была быть вполне ожидаема, подавило и без того не превалирующие радикальные настроения. Думаю что единство и полная свобода болгарских земель была в тот момент в болгарских руках, и болгары не решились. Может быть это и неопытность, но уже были основания надеяться что болгары далеко пойдут:

Мы знаем приблизительно исторические факты, но мы современные люди трудно можем почувствовать реальную историческую ситуацию.
Я могу уверено сказать только, что в 1879г. влияние, авторитет руского царя был велик, его боготворили.
В Пловдиве тогда , в здание где сохранялась касса Восточной Румелии (Южная Болгария) часовые были Гюро Михайлов и еще несколько молодые солдаты. Вспыхнул пожар. Начальник караула вероятно погиб в пожар, я не знаю подробности. (Г-н Наблюдател можно бы расскажет, ведь он из Пловдив).
Когда их пытались уговоривать покинуть пост, получали только злобные команды "назад". Так сгорели живые.
Современный человек трудно может понять какая сила заставляла эти парни не покинуть пост, не сделать несколько шагов.
Для другие народы были бы они герои, а у нас из молодое поколение врядь ли кто о них знает.
Без официальной и полной руской поддержки мы не имели никакие шансы. 6 лет позже, когда сербская армия бежала в безпорядок, болгары остановили австрийцы. Обединение с Македонии значило бы война против Турции, Австро-Венгрии и Сербии и не только их.
Если можете, читайте книгу. Можете много понять.

[stifen]

Я могу уверено сказать только, что в 1879г. влияние, авторитет руского царя был велик, его боготворили.
В Пловдиве тогда , в здание где сохранялась касса Восточной Румелии (Южная Болгария) часовые были Гюро Михайлов и еще несколько молодые солдаты. Вспыхнул пожар. Начальник караула вероятно погиб в пожар, я не знаю подробности. (Г-н Наблюдател можно бы расскажет, ведь он из Пловдив).
Когда их пытались уговоривать покинуть пост, получали только злобные команды "назад". Так сгорели живые.
.

в пловдивских церквях народ на коленьях выслушивал рескрипт императора.
подобная, хотя и не трагическая истори произошла и с прадедом моей жены. парень поступил в ополчении и когда его мать пришла проведать его в лагере возле города елена, он был на посту. так вот он приказал матери отойти. она конечно не поняла в чем дело и он начал ее отгонять щиком.

[Федорец Валерий]

Прям беда у них какая-то с этими штыками ...