Википедия на болгарский
Википедия на русский
Есть материал в интернете под заглавие "Болгары в Разведупре Г Ш Р К К А". Там написано и про Заимова.
Интересен первый абзац
О болгарской агентуре ГРУ можно написать отдельную толстую книгу - столь она была многочисленна. Такого колоссального количества агентов у советской военной разведки не было ни в одной стране мира, да, наверное, и не будет. Сотни убеждённых болгарских коммунистов с фанатичной преданностью работали на Разведупр: сражались в Китае, Испании; добывали информацию в странах Леванта и Европы; защищали интересы "русского старшего брата" на своей земле. Столь горячую любовь к СССР помогло обеспечить... неумелое руководство Болгарской коммунистической партии. Чтобы понять этот феномен, следует предпринять небольшой экскурс в историю болгарской революционной борьбы.
Наверное лучший болгарский военно исторический форум ето "Бойна слава". В ней есть ветка "ген. Владимир Заимов. Герой или предател? ".
Приведу несколько мнений оттуда:
Оценката на деянието и мотивите, които са го предизвикали, обаче е съвсем друга работа и тук вече е въпрос на личен избор дали ще сметнеш формалната страна за достатъчна или не. Общо взето този личен избор до голяма степен зависи от това как се отнасяш към съответния исторически контекст. И тази оценка, естествено базирана върху случилото се, вече определя дали предателството е оправдано за оценяващия или не. Т.е. предателството е факт, веднъж щом спрем да оспорваме решението на съда, след това оценката продължава с интепретация на самото действие и мотивите, стоящи зад него.
Не случайно дадох пример с немските генерали, организирали атентата срещу Хитлер от 20 юли 1944 г. Несъмнено стореното от тях е предателство, същото е и със Заимов. Можем въобще да спрем обсъждането дотук и аз, ад си призная, бих го сторил. Но имаме тема, в която се обсъжда не само формалната страна на нещата, но и неформалната. А тя изисква да се преценят мотивите, поради които е направено съответното формално предателство, а това зависи основно от гледната точка на оценяващия. И определено на този етап може един да заключи, че става въпрос за предателство, но друг да твърди, че това предателство всъщност не е било предателство, ами геройство. Преценката зависи от това как ще оценим мотивите и последствията от съответното формално предателство.
Формално Заимов е осъден с влязла в сила присъда от легитимен български съд.Някой по-горе беше писал,че оценката "предател" не е свързана със закон,но не е така-има си законово определение за предател в чл.100 на сега действащия НК,така е озаглавен и раздел 2 на глава 1 от особената част на НК -"предателство и шпионство".Нямам подръка сборника наказателни закони на Царство България,за да цитирам тогава действащите разпоредби.
Вече написах, че не коментирам формалната страна на въпроса - тя е ясна. Ако там може нещо да се пише, то е ако някой има съмнения в основанията за издаване на присъдата. Мнението ми се отнасяше до оценъчната страна на въпроса, на която струва ми се е посветена темата. А в нея "предател" не се използва в юридически смисъл (както и герой).
Лично аз виждам една съществена разлика между ген.Заимов и немските генерали и офицери-Заимов умишлено,съзнателно се е поставил в услуга на чужда държава.Не мога да приема за герои агентурата на Разведупра РККА-Заимов,Радойнов,парашутисти,подводничари.Независим о на каква основа са вербовани,те действат в интерес на чужда държава.За ГРУ може да са герои,те са си техни.Зад каквито и мотиви да се крият е кристално ясно от коя ръка ядат и чии заповеди в чий интерес изпълняват.Все едно в Русия да признаят за герои съветските офицери установени като агенти на абвера и да отменят присъдите им като незаконно репресирани,защото и те по своему са се борили срещу тираничния режим на Сталин.
Можно обобщить с мнение ез етого форума
всъщност оценката е ясна за едни - предател, за други - не.
