Днес се навършват 33 години от полета на съветския космически кораб Союз-33, от програмата "Интеркосмос", с екипаж Георги Иванов и Николай Рукавишников. Този полет дава изключително ценен принос на човечеството за по нататъшното овладяване на Космоса. Поради възникналите драматични обстоятелства екипажът използва автоматично балистично спускане при завръщането на Земята. Това се случва за пръв път в историята на космонавтиката.Ръководител на полета на СОЮЗ – 33, е съветският летец-космонавт Алексей Елисеев. През април 2001 г. пише в спомените си: "Съветският и българският космонавт Николай Рукавишников и Георги Иванов трябваше да летят с кораба "Союз" към станцията "Салют".
Но за съжаление, когато до мястото на скачването останаха едва двеста метра, един от двигателите на кораба "Союз" се изключи. За първи път, и като че ли това беше единственият случай, стана толкова тежка авария, която изобщо постави под въпрос завръщането на космонавтите на Земята. Скачването беше невъзможно, а ние трябваше да решим как да спасим екипажа. Невъзможно е да ви разкажа с думи, какво изпитвахме през онази нощ. kosmonavtiНакрая взехме решение да се използват резервният двигател, малкият двигател и цялото гориво на борда, за да се излезе от орбита и да започне движението към Земята. С невероятни усилия на техническата мисъл и човешката воля екипажът беше спасен. Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия стигна до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшно развитие на космическите полети. А поведението на космонавтите беше преценено като мъжествено и единствено правилно." За проявени мъжество и героизъм Президиумът на Върховния Съвет на СССР, с указ от 13 април 1979г. награждава два пъти героя на Съветския Съюз Николай Рукавишников с орден "Ленин", а на българския гражданин Георги Иванов присвоява заванието "Герой на Съветския Съюз", и също го награждава с орден "Ленин" и медал "Златна Звезда".
Държавният Съвет на НРБ награждава двамата космонавти с почетното звание "Герой на Народна Република България" и с връчване на орден "Георги Димитров"
Повече за полета и приземяването от :
Полетът
Полетът на екипажа на космическия кораб "Союз 33" е уникален, тъй като при възникналите екстремални условия двамата космонавти извършват истински подвиг.
В съответствие с програмата на полета на международния екипаж на 11 април 1979 г. в 21 ч. и 54 мин. московско време започват операциите по сближаване на кораба "Союз 33" с орбиталния комплекс "Салют - 6" - "Союз 32". Това става на 17-ата обиколка от полета на "Союз 33". Космонавтите Георги Иванов и Николай Рукавишников виждат на своите екрани научно-техническия комплекс "Салют - 6" - "Союз 32". Разстоянието между тях е само два - три километра. За пореден път се включва двигателят за ориентация и скачване. И в този момент прозвучава аварийният сигнал. Самият двигател не излиза напълно от строя, но тягата му пада под нормално зададените стойности и това става точно в последния момент преди скачването. Двете космически тела - корабът "Союз 33" и орбиталният комплекс "Салют - 6" - "Союз 32", се догонват с обща скорост от около 28 хил. км в час. Скоростта на кораба трябва да бъде по-голяма и да превишава тази на комплекса с 3 до 8 км/час. Една малка повреда в двигателя за скачване, което никога до тогава не се е случвало, не позволява да се реализира този важен етап от съвместния опит - скачването на двата космически апарата.
От този момент започва една безсънна нощ както за космонавтите, така и за ръководителя на полета. Мъдростта на утрото повелява - в името на сигурността на космонавтите окончателно да се отмени скачването и да се започнат операции по завръщане на екипажа на "Союз 33" на Земята.
Приземяването
Приземяването на кораба "Союз 33" също така е уникален случай в космическата практика поради настъпилите непредвидени обстоятелства. Центърът за управление решава да осъществи балистично спускане във високата атмосфера. За да стане това, е необходимо корабът да "слезе" от орбитата, на която се намира, и по определен начин да навлезе в атмосферата. Тъй като двигателят работи с прекъсвания, то и трудностите по приземяването са значителни. При нормално приземяване космическите кораби навлизат в земната атмосфера под определен ъгъл - до около 5 градуса, и намаляват плавно скоростта си, като планират в горните слоеве на атмосферата. В такива случаи претоварването е не повече от три - четири "же" (условна единица), времето за приземяване е значително по-дълго, а и механичните натоварвания на спускаемата част са значително по-слаби. При приземяването на "Союз 33" е използван най-тежкият вариант, т. нар. балистично спускане, при което всъщност корабът изпълнява ролята на изкуствен метеорит и следва полета на свободно падащо тяло. В този случай претоварванията са от 8 до 10 "же", полетът към родната планета е твърде кратък и механичната конструкция на спускаемата част е подложена на сериозно изпитание. Този вариант е бил използван за първи път от Беляев с кораба "Восход-2", когато автоматиката отказва и връщането на земята е трябвало да стане с ръчно управление.
Така че на практика не е бил изпитван само последният случай - автоматично балистично спускане. Съдбата бе решила да повери тази отговорна задача на екипажа на "Союз 33".
На 12 април 1979 г. в 18 ч. 46 мин. и 49 сек. е включена резервната спирачна система на кораба. Изчислителните машини в командния център многократно са моделирали избрания вариант и командите следват с желязна последователност. В 19 ч. 14 мин. и 54 сек. спускаемата част на кораба "Союз 33" се отделя от орбиталната част и поема своя самостоятелен път към Земята, с което започва най-тежката част от полета. Спускаемата част на кораба се забива в горните слоеве на атмосферата. В този момент тя се подчинява само на гравитационните и аеродинамични закони. В края на операцията, само след десетина минути, скоростта на спускаемата част трябва да бъде равна на нула и в този момент трябва да докосне земната повърхност. Десет минути, в които се ражда един подвиг. Всичко се е решавало в тези съдбовни десет минути, защото съдбата на двамата космонавти е поверена не само на автоматиката, но и на собствените им ръце и разум. Автоматичното балистично приземяване не значи пасивно излежаване в креслото, а активен контрол на апаратурите, поддържане на редица параметри в определени безопасни граници. И в тези десет минути претоварването достига максимална стойност от 8 "же", което космонавтите по субективни усещания възприемат като десетократно претоварване. Това също е за първи път в космическата практика. Независимо от факта, че телата на космонавтите тежат почти осемстотин килограма, те продължават да изпълняват процедурите по спускането. При 8 "же" сърцето изскача от своята Голгота, кръвта едва се движи, очите са излезли от орбитите си, бузите са покрили ушите. Въпреки това диалогът със Земята продължава нормално.
Всичко това се дължи на факта, че подготовката на двамата космонавти е била на най-високо ниво и в едно са съчетани знания, воля, чувство за дълг и отговорност, не само пред своите страни, но и пред цялото човечество.
В останалата част от тези фатални минути изгаря аблационната термозащита. Последни секунди. Парашутната система влиза в действие. Изстрелва се защитният екран. Включват се двигателите за меко кацане. В 19 ч. и 35 мин. на 12 април 1979 г. спускаемата част на космическия кораб "Союз 33" меко каца в степите на Казахстан. Един миг, в който полетът се превръща в подвиг. За поредния първи път.
Четиридесет и осем часа прекарват двамата космонавти в небесната шир, но това са тежко изстрадани и изживени мигове, когато се ражда един подвиг от двама славянски братя в името на човешкото благо, издържан е един от най-суровите и мъжествени изпити, и то не къде да е, а в необятната бездна на небесния океан.
