БОЛГАРСКАЯ ЦИВИЛИЗАЦИЯ

**Роман Димитров** » 19/03/2007, 20:04

**stifen** » 19/03/2007, 23:03

евалла, даскале, алал ти вера

**master7** » 19/03/2007, 23:33

Приятно съм изненадан.Вече прочетох някои неща.
Браво!

**Роман Димитров** » 20/03/2007, 06:26

Този списък непрекъснато се разширява, взех го от Медиапул. Някои връзки са нови и за мен, някои не работят...

**Юрий** » 20/03/2007, 09:00

Роман,
спасибо за данную подборку.
Постараюсь использовать для обновления материала на сайте.
Юрий

**Иван 25** » 25/03/2007, 17:36

На днешната дата през 1913 г. Втора българска армия превзема за един ден "непревзимаемата" Одринска крепост, с което се слага край на Балканската война. Поклон пред загиналите за свободата на Тракия и Македония български войници.

Картината на Ярослав Вешин "На нож"

**stifen** » 25/03/2007, 17:47

Бог да прости падналите за Отечеството

**Lukas** » 26/03/2007, 17:25

вот это махЫч.а кто там кого убивает?

**master7** » 26/03/2007, 18:39

Lukas писал(а):вот это махЫч.а кто там кого убивает?

Поинтересувай се за Ярослав Вешин,художник - маринист от чехски произход.
В 19-ти век в България идват много чехи интелектуалци,в името на славянската солидарност.

**master7** » 26/03/2007, 19:05

Одринската крепост е създадена под ръководството на германски инженери и е едно от най-големите отбранителни съоръжения в Османската империя. Крепостта се брани от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия.
Около Одрин са разположени 1300 български оръдия и 120000 войници и офицери.
На 11 март започва настъпление.
Ураганният артилерийски огън се открива в 13 ч. и продължава 10 часа без прекъсване!!! Българската артилерия не замлъква до победата.
На 13 март крепостта е превзета.

Плененият главнокомандващ Шукри паша предава сабята си на българските командващи с думите: "Храбростта на българската армия е безподобна...на вашата армия никаква крепост не може да противостои..."

**Иван 25** » 26/03/2007, 20:01

Картина показывает специалитет болгарской армии во время воини 1912-1918 г. - атака "На нож". Это рукопашный бой, когда основным оружием представляет нож, заткнутый на ружъе.
По этому поводу есть такая шутка. Команда офицеров звучала так: "Напред на нож" (напред = вперед). А турки, которые понимали по немногу болгарский язык, все время думали что болгарские офицеры кричат "По пет на нож". Сразу услышав ету команду турки бросали оружие и бежали или передавались.

А вот что сказал автор этой картине Ярослав Вешин 100 лет тому назад (думаю, что это очень подходить некоторым форумчан):
"Чужденец в България е този, който я гледа, но не я вижда".

**Роман Димитров** » 26/03/2007, 20:46

Има една малка уличка в София, "13 март", която напомня за това славно събитие. Малцина знаят какво се крие зад тази дата.

Да припомня и българската идея за "бомбардировка".... Наивна, защото първа, но е имала психологически ефект.

**master7** » 26/03/2007, 22:01

Роман Димитров писал(а):Има една малка уличка в София, "13 март", която напомня за това славно събитие. Малцина знаят какво се крие зад тази дата.

Да припомня и българската идея за "бомбардировка".... Наивна, защото първа, но е имала психологически ефект.

Смешно,но факт,в 1912 год. сме имали повече военна авиация от САЩ и Япония заедно.

http://aviation.zonebg.com/istoria/balcan-war/index.php

**Иван 25** » 27/03/2007, 15:05

master7 писал(а): Смешно,но факт,в 1912 год. сме имали повече военна авиация от САЩ и Япония заедно.

Още по "смешно" е, че преди Втората световна война България е имала три фабрики за производство на самолети - в Божурище, Казанлък и Ловеч. В тях са се произвеждали самолети, конструирани от български инженери. Разбира се, след 1944 год. това производство е ликвидирано.

**Skorpion_BG** » 27/03/2007, 23:12

Иван 25 писал(а):Разбира се, след 1944 год. това производство е ликвидирано.

Да не говорим какво беше ликвидирано след 1989 г.!!

**Clavis** » 11/04/2007, 07:13

В последние годы появился новый инструмент, позволяющий решить неясные вопросы истории (конкретнее, истории народов, этнической истории). Речь идет о молекулярном анализе (секвенировании) ДНК, в частности Y-хромосомы. Например, только эти данные позволят сказать, в какой пропорции соединились народы, образовавшие современных болгар:
-коренное население Фракии на момент прихода славян;
- славяне (анты, склавины);
- протобългары-тюрки;
- возможно, другие народы.
Статьи на генетические темы обычно дают фактический материал, потому что осмыслить и интерпретировать его могут только люди, хорошо знакомые с историей. Получается, что создается новая отрасль науки, специалистов для которой никто не готовил. Неудивительно, что наибольшую активность проявляют любители-энтузиасты.
В России для этой темы создан специальный сайт "ДНК-древо"
http://dnatree.ru/
с форумом
http://dnatree.ru/index.php?name=Forums&file=index
хотя разговор на эту тему можно вести и на данном форуме.
А в Българии к этой теме есть интерес?

**Юрий** » 11/04/2007, 08:40

Clavis писал(а):разговор на эту тему можно вести и на данном форуме.
А в Българии к этой теме есть интерес?

Интерес есть, но не хотелось бы, чтобы такой разговор сводился к выяснению, какой народ лучше. Данный вопрос интересен с точки зрения развития цивилизации, во влиянии одной нации на другую, распространение одних или других идей на Земле, но никак ни к сравнению: кто лучше.
Юрий

**Sanches** » 11/04/2007, 11:50

У меня вопрос к болгарам прежде всего.
Какая роль отводится России в истории и в какой-то степени цивилизации Болгарии? А то я смотрю здесь упомянуты многие народы, чехи, турки и т.д. В последние годы все чаще этот момент стараются умолчать.
Ничего личного, просто интересно узнать ваше мнение.

**stifen** » 11/04/2007, 12:47

Sanches писал(а):У меня вопрос к болгарам прежде всего.
Какая роль отводится России в истории и в какой-то степени цивилизации Болгарии? А то я смотрю здесь упомянуты многие народы, чехи, турки и т.д. В последние годы все чаще этот момент стараются умолчать.
Ничего личного, просто интересно узнать ваше мнение.

история россии и болгарии связаны и очень . с самого начала и до сих пор. то же самое относиться до цивилизационных связей, тем более если принять во внимание и волжскую болгарию. Но надо начать с ученых царского времени - за последние 80 лет накопылось много мусора и много дикого бурьяна проросло. здесь такие разговоры обычно скатываються на бытовом уровне - к сожалению.
если позволите пошутить - например кто кого научил делать бутерброды с красной икрой - мне , как квасному патриоту очень легко доказать , что когда болгары жили возле волги и каспия и ели икру ложками, русские были еще у бога в загашнике

**master7** » 11/04/2007, 12:48

Sanches писал(а):У меня вопрос к болгарам прежде всего.
Какая роль отводится России в истории и в какой-то степени цивилизации Болгарии? А то я смотрю здесь упомянуты многие народы, чехи, турки и т.д. В последние годы все чаще этот момент стараются умолчать.
Ничего личного, просто интересно узнать ваше мнение.

Нет,г-н Sanches,ВСЕГДА И ВСЕ ЛИЧНОЕ,и в отношения между люди ,и в политике.
Рол России в нашу историю неоднозначна и нельзя ответить на Ваш вопрос с несколько слов.
Народы и государства изменяются, так как и люди и можно говорить только о конкретный период.

"...В последние годы все чаще этот момент стараются умолчать..."

Эсть моменты каторые лучше умолчать.

**stifen** » 11/04/2007, 13:00

master7 писал(а):.

"...В последние годы все чаще этот момент стараются умолчать..."

Эсть моменты каторые лучше умолчать.

в истории и вообще в науке нельзя молчать . существование запретных тем доводить до взаимного непонимания , лживого братства и образованщины, которая хуже простого невежества

**master7** » 11/04/2007, 13:47

[quote="Clavis"]В последние годы появился новый инструмент, позволяющий решить неясные вопросы истории (конкретнее, истории народов, этнической истории)...

Эсть и продолжают такие изследования в БАН.Эсть и антропометрические изследования.
Мое мнение что среди обыкновенные болгары нет особы интерес.Вопрос сколько мы славяны,или болгары,или другие звучить абсурдно.Современны болгарский народ создан очень давно.Еще в середине Х век когда папа Николаус отвечал Борису пишет только о БОЛГАРСКИЙ НАРОД.Нет протоболгары,славяни,фраки,другие.Влияния были всякие,эсть и сегодня.Например только во время Первое Болгарское государство 64 народы,каторые воевали против болгары перестали соществуват на политическую карту.
Болгары не убивали пенные и рабство не допускали.Пленные жили равноправно после войны.
Как видно и в древности и сегодня,мы принимаем все,каторые хотять вместе с нами жить.
Г-н Clavis,что касается "протоболгары-тюрки" не спешите,эта только одна из много гипотез о прозхождение протоболгары.

**Jurist** » 11/04/2007, 16:18

master7 писал(а):Болгары не убивали пенные и рабство не допускали.Пленные жили равноправно после войны.

Это было характерно для всех славянских народов.

Clavis писал(а):В последние годы появился новый инструмент, позволяющий решить неясные вопросы истории (конкретнее, истории народов, этнической истории). Речь идет о молекулярном анализе (секвенировании) ДНК, в частности Y-хромосомы. Например, только эти данные позволят сказать, в какой пропорции соединились народы, образовавшие современных болгар.

Любое сравнительное исследование, в том числе и генетическое, научно достоверно, когда есть образец для сравнительного исследования или эталон. Здесь, по-моему, проблема как раз в этом. Согласитесь, что нельзя отождествлять, например, франков и французов, современных болгар и протоболгар.

**Роман Димитров** » 12/04/2007, 00:47

http://www.bradshawfoundation.com/journey/

National Geografic - за придвижването на човека от "Адам"......

**Clavis** » 12/04/2007, 02:15

Юрий писал(а):
Clavis писал(а):разговор на эту тему можно вести и на данном форуме.
А в Българии к этой теме есть интерес?
Интерес есть, но не хотелось бы, чтобы такой разговор сводился к выяснению, какой народ лучше. Данный вопрос интересен с точки зрения развития цивилизации, во влиянии одной нации на другую, распространение одних или других идей на Земле, но никак ни к сравнению: кто лучше.
Юрий

А почему такой странный вывод из сказанного? кажется я не ставил вопрос кто лучше, да он по-моему вообще абсурден.

**Clavis** » 12/04/2007, 02:31

master7 писал(а): Г-н Clavis,что касается "протоболгары-тюрки" не спешите,эта только одна из много гипотез о прозхождение протоболгары.

Странно, что только одна из многих гипотез. Лингвисты язык булгар помещают в тюркскую семью без всяких оговорок. Разве язык казанских татар или балкарцев Северного Кавказа - не тюркский? но происходит-то он от тех же булгар Северного Причерноморья.

**Clavis** » 12/04/2007, 02:50

master7 писал(а):Вопрос сколько мы славяны,или болгары,или другие звучить абсурдно.Современны болгарский народ создан очень давно.

А я и не ставлю вопрос о современном народе - если весь он говорит на славянском языке, то он весь славянский. Но разве Вам не интересно, что происходило "очень давно"? Когда закончилась миграция славян на Балканы, какую долю населения они составляли - половину? треть? одну десятую? история на этот вопрос не ответила и никогда не ответит. ДНК-генеалогия уже готова ответить.

**Clavis** » 12/04/2007, 03:09

Jurist писал(а):Согласитесь, что нельзя отождествлять, например, франков и французов, современных болгар и протоболгар.

Именно об этом я и говорю! Недавно я попробовал сделать выборку общих гаплотипов болгар и русских. Основание для этого есть: миграция славян на Восточные Балканы шла из племенного объединения Анты, те же Анты сыграли большую роль в образовании восточных славян, а следовательно нынешних русских (например, племя Поляне). Получилось очень неплохо.
Сразу уточню: гаплотип Y-хромосомы не связан ни с цветом глаз, ни с формой носа. Он передается от отца к сыну и далее к внуку в неизменном виде так же, как фамилия. Так вот, многие болгары имеют со многими русскими (и украинцами, и поляками) общую "фамилию", которую получили от Антов VI века НЭ, а те - из глубин времен

**stifen** » 12/04/2007, 07:45

Clavis писал(а):
master7 писал(а): Г-н Clavis,что касается "протоболгары-тюрки" не спешите,эта только одна из много гипотез о прозхождение протоболгары.
Странно, что только одна из многих гипотез. Лингвисты язык булгар помещают в тюркскую семью без всяких оговорок. Разве язык казанских татар или балкарцев Северного Кавказа - не тюркский? но происходит-то он от тех же булгар Северного Причерноморья.

г-н клавис, в болгарии тоже велись или еще ведуться такие исследования, к сожаленью у меня нет никаких сведений, но язык, в отличие от постоянной хромосом\, очень легко меняеться и племена и народы в течение веков меняли свой език и названия. Вот здесь пригодяться ваши методы - язык то тюркский , а хромосома - черт знает откуда взялась такая

**Clavis** » 12/04/2007, 08:11

за поиск гаплотипов кочевников-булгар я бы взялся так. Взял четыре списка гаплотипов:
1) населения Българии;
2)балкарцев;
3)казанских татар;
4)г. Равенна (Италия)
и выбрал те, что совпадают в трех-четырех списках или хотя бы в двух. К сожалению, вторым, третьим и четвертым пока не располагаю.
Я пробовал подойти таким же образом к сербам из Боснии и лужицким сорбам, но ничего общего не нашел. Причина либо в том, что исходные славянские гаплотипы оказались очень сильно разбавлены в обоих случаях (в случае сербов - примерно десятикратно, в случае лужичан - не знаю, но наверное тоже в разы, а может их не было изначально. То есть те сербы, которые пошли на Балканы, и те, что пошли на Нысу-лужицу, не были родственниками, а просто были в одном военно-политическом союзе и потому носили общее название.
Если кому интересно, общие с Българией гаплотипы я нашел в следующих регионах (приводится только центральный город, но на самом деле пробы обычно брали в селах, где народ живет веками).
Последовательность цифр такая:
DYS №№ 19-389I-389II-390-391-392-393-385a,b
14-13-29-24-11-13-12-11,14 Тула, Саратов
15-13-30-24-11-11-13-14,15 Псков, Нижний Н.
15-13-30-25-10-11-13-11,14 Тула, Москва, Краков, Киев
15-13-29-25-10-11-13-11,14 Москва, Киев
16-13-29-25-11-11-13-11,14 Белгород, Тула, Саратов
16-13-31-24-10-11-13-15,15 Киев
16-13-31-24-11-11-13-14,15 Белгород, Тула, Орел, Варшава, Владимир, Нижний Н.,Владивосток, Москва, Киев (в Киеве - самый распространенный)
16-13-32-24-10-11-13-14,14 Калуга, Киев
16-13-32-24-10-11-13-14,15 Волот, Москва
16-13-32-24-11-11-13-14,15 Псков, Киев, Москва, Краков
16-13-30-25-11-11-13-14,14 Белгород
Ну, и тот который я считаю "балканским-дославянским" (наверное, фракийским):
13-13-30-24-10-11-13-16,18 Белгород, Киев
хотя тут есть интересное предположение. В средние века тут проживали северяне; предполагается, что их название - от булгар-савиров. Тогда этот гаплотип мог принадлежать булгарам. В Българии он самый распространенный.
Однако эта гипотеза сталкивается с тем фактом, что этот гаплотип самый распространенный не только в Българии, но и в Боснии, и в Албании, где булгары не селились, а если и селились, то не могли сыграть роль национального большинства. В общем похоже что главный балканский гаплотип (он принадлежит группе E3b) местный, коренной.

**stifen** » 12/04/2007, 12:25

Уважаемый г-н клавис, ваши иследования потверждають некоторые выводи традиционный истории - русские райони, в которых встречаеться болгарский гаплотип входили в составе так называемой Великой болгарией. Странно , что город Пенза не попал в этом списке. в районе кракова селились татарские роды, которые бежали после междуособиц.Это кстаты, бывало и на Руси.так как разговор идет о болгар, интересно было бы список гаплотипов расширить - примерно памир, теперешная республика македония - там, как известно из истории поселилься брат испериха - кан кубер, а в италии - кан алцек. извините великодушно, если что то не так

**Роман Димитров** » 12/04/2007, 12:58

Още един научно-популярен сайт - пътешествието на нашите гени....

https://www3.nationalgeographic.com/gen ... atlas.html

**Иван 25** » 12/04/2007, 13:32

Clavis писал(а):А я и не ставлю вопрос о современном народе - если весь он говорит на славянском языке, то он весь славянский.

Для меня это категорическое утверждение звучит довольно странно. Язык значить много, но не все.
Тогда можно задать вопрос: А какие народи живут в Южной, Центральной и Северной Америке, в Австралии и Новой Зеландии и т.д.?

И во вторых связь между современность и прошлое нельзя прервать. Мы никогда не узнаем какие мы сегодня если не стремимся научить какие мы были в прошлом.

**Clavis** » 12/04/2007, 13:49

Уважаемый г-н stifen, Вы очень мне помогли и дополнили то, что я знал, новым фактом. Я позволю себе процитировать наиболее полную информацию о булгарах (пра-българах, протобългарах), которую нашел - цитата большая, но для наших читателей не будет скучной.

Булгары
Материал из Википедии — свободной энциклопедии
Булгары (то же самое, что и древние болгары) — кочевые племена, занявшие во второй половине V века степи Причерноморья и Приазовья. Говорили на булгарском языке.
Появление названия «булгары» в источниках того времени совпадает с распадом Гуннской империи, что даёт основания предполагать, что булгарами стали называть какую-то часть гуннской орды, или же булгары изначально входили в тот огромный союз племён, который современники именовали гуннами.
Как бы то ни было, к концу V века становятся известны два основных булгарских племени: кутригуры и утигуры. Последние расселяются по берегам Азова в районе Таманского полуострова. Кутригуры обосновываются между изгибом нижнего Днепра и Азовским морем, контролируя в том числе и степи Крыма вплоть до стен греческих колоний на полуострове.
В это время булгары-кочевники (часто в союзе со славянскими племенами) беспокоят границы Византийской империи. Так, в 539—540 годах булгары проводят рейды по Фракии к эгейскому побережью и по Иллирии до Адриатического моря. В то же время значительное число булгар поступает на службу к императору. Например, в 537 отряд булгар принимает участие в оказании помощи византийскому гарнизону, осаждённому готами в Риме. Известны случаи и вражды между двумя основными племенами булгар. Здесь не обходится без политики Византийской империи: чтобы обезопасить свои границы от слишком беспокойных соседей, каковыми являлись кутригуры, император Юстиниан решает направить против них силы восточной ветви булгар — утигуров. Богатые подарки и деньги делают своё дело, и кутригуры терпят поражение, но ненадолго — два булгарских племени объединяются против империи.
Около 558 орды булгар (в основном кутригуры) под предводительством хана Забергана вторгаются во Фракию и Македонию, подходят к стенам Константинополя. И только ценой невероятных усилий византийцам удаётся отбросить силы Забергана назад. Но войско хана все ещё сильно и представляет большую опасность для столицы империи. Несмотря на это булгары возвращаются в свои степи. Причиной тому служат известия о появлении к востоку от Дона неизвестной воинственной орды. Это были авары, предводительствуемые ханом Баяном.
Византийские дипломаты незамедлительно используют авар для борьбы против напирающих на Константинополь булгар. Взамен новым кочевникам предлагаются деньги и земли для поселений. Хотя аварская армия и немногочисленна (по некоторым данным 20 тыс. всадников), она оказывается сильнее булгарской. Возможно, тому способствует бедственное положение авар — ведь они спасаются бегством от идущих вслед за ними тюрков. Первыми подвергаются нападению утигуры (560), затем авары пересекают Дон и вторгаются в земли кутигуров. Булгарский хан Заберган становится вассалом хана Баяна, впоследствии принявшего титул кагана. Дальнейшаяя судьба западной ветви булгар тесно связана с политикой авар.
Ок. 566 передовые отряды тюрков достигают берегов Чёрного моря в районе устья Кубани. Утигуры признают над собой сюзеренитет тюркского кагана и уже в составе его войска участвуют в захвате древней крепости Боспор на берегу Керченского пролива, а в 581 появляются под стенами Херсонеса.
В VII веке умер балтавар Кубрат — правитель Великой Болгарии (балтавар означает царь, хан, султан и т. п.). Земли Великой Болгарии занимали современную Украину и Северный Кавказ. Могила балтавара Кубрата найдена на Украине, близ деревни Перещепино Полтавской области.
После смерти балтавара Кубрата, его империя распалась. Один сын его — Аспарух, со своими людьми ушёл на Дунай, объединился со славянами и создал Дунайскую Болгарию, которая существует и сегодня.
Другой сын — Котраг, ушёл на Волгу и создал Волжскую Болгарию. Потомками волжских булгар являются казанские татары и чуваши.
Ещё двое сыновей Кубрата — Кувер (Кубер) и Альцеко (Алзеко) ушли в Паннонию, к аварам. Одна группа булгар, руководимых Кувером, играла важную роль в политике Аварского каганата. В период образования Дунайской Болгарии Кувер поднял мятеж и перешёл на сторону Византии, впоследствии эта группа, видимо, вошла в состав болгар. Другая группа булгар во главе с Альцеко вмешалась в борьбу за престолонаследие в Аварии, после чего была вынуждена бежать и просить убежища у франкского короля Дагоберта (629—639 гг.) в Баварии, а потом поселиться в Италии близ Равенны, где вплоть до конца VIII в. эти булгары сохраняли свой язык.
Большая же часть булгар вместе с другим сыном Кубрата, Батбаем, осталась на своих коренных землях — в Предкавказье и причерноморских степях. Вскоре они заняли Крымский полуостров и частично продвинулись в северном направлении — в степи и лесостепи Приднепровья.

650 г.

Что касается Пензы, то этой области просто нет в базе данных - в базе только те области, где поработали генетики.
Краков нам вряд ли поможет получить гаплотипы татар - то что они там селились еще не значит что они попали в 20 самых распространенных - может их всего 1%. В той же базе есть отдельно татары из Белостока, но я не знаю их происхождения - может, крымские татары? Возможно, они совсем другие, чем казанские. Попробовал - с Българией ни одного совпадения ни по 20 самым частым българским, ни по 20 самым частым татарским.
Предположим, что гаплотипов тех булгар в Българии только 10% и у татар только 10% - вот и не получается...
Македония мне не помогла по противоположной причине - там очень много общего с Българией, одни общие гаплотипы явно коренного балканского происхождения, другие - славянского, а чтобы были непохожи ни на те ни на другие да еще были бы общими - не вижу. Почему я предложил что нужны татары с Волги или балкарцы с Кавказа? чтобы всё было разное, и только гаплотипы булгар на этом фоне - общие.

**Clavis** » 12/04/2007, 15:05

Иван 25 писал(а):
Clavis писал(а):А я и не ставлю вопрос о современном народе - если весь он говорит на славянском языке, то он весь славянский.

Для меня это категорическое утверждение звучит довольно странно. Язык значить много, но не все.
Тогда можно задать вопрос: А какие народи живут в Южной, Центральной и Северной Америке, в Австралии и Новой Зеландии и т.д.?
И во вторых связь между современность и прошлое нельзя прервать. Мы никогда не узнаем какие мы сегодня если не стремимся научить какие мы были в прошлом.

Не знаю, как Вы, уважаемый Иван, но я понятие "славянский" воспринимаю как языковую семью, так же как "германский", "романский", и тут уж лингвисты меня поддержат - они не относят один язык сразу к двум семьям. Если вы о славянской культуре, то тут больше простор для полутонов, переходов, слияний. Какие народы живут в Центральной Америке? Романской языковой группы, не считая тех индейцев (нативных американцев), что говорят на родном языке. Своими словами я хотел подчеркнуть, что характеризуют народ все же по языку, а не по совокупности его предковых этносов (которых безусловно каждый культурный человек должен знать. Негоже не знать своих родителей!)

**Иван 25** » 12/04/2007, 15:55

Clavis писал(а):
master7 писал(а): Г-н Clavis,что касается "протоболгары-тюрки" не спешите,эта только одна из много гипотез о прозхождение протоболгары.
Странно, что только одна из многих гипотез. Лингвисты язык булгар помещают в тюркскую семью без всяких оговорок. Разве язык казанских татар или балкарцев Северного Кавказа - не тюркский? но происходит-то он от тех же булгар Северного Причерноморья.

Это какие лингвисты - русские или советские? А знаете ли вы, что думают болгарскые лингвисти?

Посколько мне известно, теория про Тюрко-болгаров выдвинули впервые немецкие и австрийские ученые в начале ХІХ-того века. Потом ее взяли на вооружение русские историки - она очень хорошо подходила на политики Панславизма.
В ХХ-том веке появились и другие теории. Но в Советском Союзе она утвердилась как единственная. А потом у нас пошел социализм. Во втором половине ХХ-того века появились много новых исторических фактах, которые не соотвествовали этой теории. Но они просто игнорировалис и это вполне понятно.
В конце концов социализм тоже ушел. Сейчас всякий можно говорить чего угодно. Появились много теории на гране фантастики. Но в общем-то серезные историки все больше начинают думать, что
1. Болгаров никак не были только дыкую 10-тысячную орду, котороя растворилось в славянском море.
2. Сведения про болгаров появились гораздо раньше, чем появились названия хунни, славяни, авари, хазари и т.д.
3. Очень много фактов говорят о иранского, т.е. об индо-европейского произхождения.

Пусть это будеть только один из вариантов. Это гораздо лучьше, чем это единственную тюркскую теорию, на которой настаивают русские историки.

**Иван 25** » 12/04/2007, 16:29

Clavis писал(а):Не знаю, как Вы, уважаемый Иван, но я понятие "славянский" воспринимаю как языковую семью, так же как "германский", "романский", и тут уж лингвисты меня поддержат - они не относят один язык сразу к двум семьям. Если вы о славянской культуре, то тут больше простор для полутонов, переходов, слияний. Какие народы живут в Центральной Америке? Романской языковой группы, не считая тех индейцев (нативных американцев), что говорят на родном языке. Своими словами я хотел подчеркнуть, что характеризуют народ все же по языку, а не по совокупности его предковых этносов (которых безусловно каждый культурный человек должен знать. Негоже не знать своих родителей!)

Уважаемый Clavis, пощадите, мне очень трудно писать по русски и я не успеваю догонять.
Нет, в общем-то я думаю, что народ не характеризуют только по языку. Если это так, тогда мы можем сказать, по аналогии с прежнего вашего утвеждения: в Мексико все говорят по испански, значить это испанский народ.
На сегодняшнего дня категория "Народ" больше всего связанна с госсударственной организации, с данного государство. А "Славянский" (язык или култура или чего-то другое) - это категория связанна прежде всего с етнического произхождения.
Если вы сказали, например, что современный болгарский язык принадлежит к группу славянских языках, я сразу бы согласился. Но славянский народ, как и романский народ - не звучить вроде-бы.

Но можно мы далеко ушли от теме. Чтобы замучу я вам дам ссылку на болгарском сайте:

http://forum.dnes.bg/viewtopic.php?p=53 ... f7aae78057

**Роман Димитров** » 12/04/2007, 16:43

Правда, что кроме "тюркской" гипотезы возникновения болгарского языка, существует и "иранская" (т.е. "индоевропейская"). В последнее время усилиями многих ученых, среди которых выделяется Петр Добрев, были выделены многие современные и архаичные болгарские слова, чью этимологию трудно объяснить законами развития тюркских языков. Говорят даже о 40 % таких слов в свременном болгарском языке.

Я знаю, что надо быть очень осторожным, читая эти и многие другие гипотезы, потому что вмешиваются иногда в них и чисто политические, и "суетные" идеи - то мы "арийцы", то - "часть славянского моря", то мы - двоюродные братья шумеров и даже атлантов и т.д.

Все же я, не будучи специалистом, думаю, что трудно объяснить типичная только для нас фольклорная музыка, основанная на т.н. "неравнодельных тактах". "Массовость" нашей неравнодельности нет ни среди остальных балканских народов, ни в Европе; нет ее и среди тюркских народов, нет ее у татар... Ее можно встретить в Индию, в Афганистане, в Пакистане, в Таджикистане и отчасти в Узбекистане...

Кроме соотношения между тысячами восточноиранских слов и десятками тюркских (доосманских) слов в нашем языке, это говорит в пользу восточноиранского происхождения болгар.

----------------------------------

Вот статья об этих словах:

---------------------------------

http://protobulgarians.com

ИНДО-ИРАНСКИ СЕМАНТИЧНИ ГНЕЗДА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Иван Танев Иванов

В старобългарския и съвременния български език са останали голям брой думи като наследство от прабългарите, голяма част от които са източноирански. Съдържат се обаче и ограничен брой (примерно десетина - двадесет) с евентуален алтайско-сибирски произход: бисер, белег, белчуг (гривна), бъбрек, пашеног (баджанак), тояга и чипаг (женска дреха без ръкави), към които евентуално могат да се добавят и капище, кумир, чертог, шаран, шейна, сан, корем и някои лични имена като Шишман, Каран и др. За разлика от първите, думите от тюрско-алтайски произход като правило остават изолирани от словесния фонд на българския език. Например, от посочените думи " шаран", "шейна", "бъбрек", "корем", "капище", "тояга" и др. няма образувани глаголи, прилагателни или съществителни имена с близко или сходно значение. Тези думи прабългарите може да са заимствали в готов вид от чужд език или да са възприели като тогавашни "международни" термини от военен, административен или календарен характер.

За разлика от тези малко на брой и силно изолирани (евентуално) тюркски думи, в българския език и сред българските диалекти се срещат много индоирански думи. По наше мнение, някои от тях са групирани в отделни "семантични гнезда", наследени още от прабългарите. Всяко такова семантично гнездо съдържа множество сходни думи с обща основа и близко значение, които могат да произлизат от общ корен. Откриването и изследването на такива индо-ирански семантични гнезда е много важно, защото всяко едно от тях е пример за продължителна езикова активност и словотворчество в рамките на езика-носител, езика на прабългарите. По този начин езика на първобългарите може много по-убедително да се разкрие чрез примера на тези живи семантични гнезда, а не чрез изтъкването на десетина изолирани и езиково-пасивни чужди думи.

По-долу се представят няколко примера за такива семантични гнезда, етимологията на които може да се определи най-общо като неславянска и неалтайска, а в повечето случаи като индоиранска.

1. Индоиранско семантично гнездо "КУТРИ - малък". Включва следните оригинални български думи:

КУТРИ - дума от старобългарския език със значение "малък, ситен, дребен"

КУТРЕ - малко кученце;

КУТЛЕ, КУТРЕ - най-малкия пръст на ръката;

КУТРИ, КУТРА - лични имена (вероятно Малчо, Малка).

Тази дума не се среща в славянските езици, но има убедително санскритско и протоиндоиранско съответствие. На санскрит ksudrаā значи "малък, дребен, ситен". В езика на протоиндоиранците, същата дума е звучала като kšudra. От тази дума се образува и названието на четвъртата каста в древна Индия - шудрите.

В старобългарския (черковнославянския) език съществува още една подобна дума ХОУДЪ (малък, дребен) и производната и ХОУДАЛ - също "малък, ситен, дребен". Тези две думи очевидно са вариант на КУТРИ, получени чрез обезвучаване на началното К в Х и на озвучаване на крайното Т в Д. В руския език е запазена формата ХУДЕТЬ - отслабвам, измършавявам, произхождаща от същия индоирански корен.

Тези факти показват, че старобългарското КУТРИ - малък е всъщност прабългарска дума с очевиден санскритски произход. Това може да ни помогне да преведем названието на едно от прабългарските племена, КУТРИГУРИ. Тази дума се разглобява на известната вече прабългарска дума "КУТРИ - " и общоиранското ГУР - род, племе. В персийски gür, осетински gur означава “племе, народ”, а guыrыn – “раждам”. Понятието гур – хора, племе, народ е разпространено сред множеството памирски етноси [Добрев, 1994]. Може да посочим и старобългарското хър – човек, хора – множество от човеци. Следователно, КУТРИГУРИ означава "малък народ, племе или род".

КОТРАГ е името на един от предполагаемите синове на Кубрат. Това име се разглобява така КОТРАГ = КУТАР + АГ, където АГ – прабългаро-алански суфикс за образуване на прилагателно име, а КУТАР (КУТ, КУТРИ) – основата на КУТРИГУРИ – “малко племе”, от санскритското “кут, кутар - кутри” – малък, дребен, ситен и общоиранското “гури” – род, племе. От тук получаваме Котраг = Малчов, Кутров.

В ранносредновековна България, днешната област Македония е наричана Малката земя. В много документи тя е записвана и като Кутмичевица и Котокия. Това са прабългарски названия с неизвестен смисъл. И двете названия – Кутмичевица и Котокия обаче съдържат основата “кут, кот” - малък, ситен, дребен, от което можем да заключим, че Кутмичевица и Котокия ще да са имали смисъл близък до известното "малката земя”. Названието "Малката земя" стои в опозиция на названието България, защото България всъщност означава “Голямата земя”, по-точно “Голямата бяла, благородна земя”.

Всички тези думи КУТРИ, ХОУДЪ, ХОУДАЛ, ХУДЕТ, КУТРЕ, КУТЛЕ, КУТРЕ, КУТРИГУРИ, КОТРАГ, КОТОКИЯ, КУТМИЧЕВИЦА образуват едно мощно семантично гнездо в българския език, което има очевиден прабългарски произход и индо-ирански корени.

2. Индоиранско семантично гнездо "КРИЧАГ, КЪРЧАГ - глинен съд". Кричаг е старобългарска дума, означаваща "глинен съд, малко гърне за пиене на течност, стомна". Много български и чужди историци считат, че КРИЧАГ, КЪРЧАГ е от славянски произход понеже се среща в много славянски езици, съседни на България. Тя действително се среща там, защото е заимствана от старобългарския език, а в него тя е дошла от езика на прабългарите. В руски е заета като корчаг, румънски - hărgăn и в унгарски hírgit - гърне, стомна, от старобългарското кърчагъ - стомна, гърне [БЦ-ИБЕ-2 стр.62]. Селишчев посочва албанските kertšak, gertšak – кърчаг като старобългарски заемки [АС-СНА, стр.181, 153]. В украински корчага, сръбски крчаг, чешки krčah, заемки от старобългарското кърчагъ [СМ-ИБЕ стр. 197].

Думата КЪРЧАГ обаче не е славянска, а източноиранска, в ягнобски gurčak – глинен съд с чучур, стомна [МА, ЕП-ЯТ]. Тя е образувана по правилата на алано-прабългарската граматика и може да се разглоби на КЪРЧ (основа, морфема) + АГ (суфикс). От основата КЪРЧ е образувана типично българската дума КРЪЧМА. В староруски корчма се смята за българска заемка. Унгарското korcsma – кръчма също се смята за старобългарска заемка. Селишчев посочва албанските kertšmar – кръчмар, като заемка от български. Основата КЪРЧ е обща със староиндийското karaka – съд за вода, осетинското kærc, ягнобското kr`zkh, пущунското krasta - мях [VS-ETD].

На съвременен хинди, думите “кърке, гъгри” означават “гърне” и напълно съвпадат с основата КЪРЧ, доказвайки нейната индо-иранска етимология. Особено интересен е вариантът “гъгри”, образуван от “кърке” с транспозиция на съгласните “-рк-” в “-кр-” и от там в “-гр-”. В българския език се срещат изразите “гърнето къкри на огнището”, “яденето къркори на огъня” и т.н. Глаголите КЪКРЯ, КЪРКОРЯ произлизат от древните индоарийски и прабългарски думи “кърке, гъгри”. От същите думи идва и глаголът КЪРКАМ – пия вино в голямо количество, без мярка. От същата основа КЪРЧ е образувана и българската дума КАРТУНА, КРАТУНА - съд за вода, който се получава от особен вид тиквообразно растение след разрязване на две и изсушаване.

Така получаваме цяло семантично гнездо, образувано в българския език на основата на древната индо-иранска дума КЪРЧ. То включва думите КРИЧАГ, КЪРЧАГ, КРЪЧМА, КРЪЧМАР, КЪКРИ, КЪРКОРИ, КЪРКАМ, КРАТУНА. Неславянският произход на думата КЪРЧАГ се потвърждава от това семантично гнездо, от което в съседните славянски и неславянски езици е попаднала една изолирана дума - КРИЧАГ.

3. Източно-иранско семантично гнездо "БАКЛАГА". Баклага е дървен съд (няколко литра) за съхранение на вода, вино, по руски - баклажка. Тази дума е производна на БЪКЛИЦА, БУКЛА, БЪКЪЛ, БЪКЕЛ – дървен съд (няколко литра) са съхранение на вино. БАКЛАГА = БЪК + ЕЛ + АГ, т.е, към основата БЪК се прибават два суфикса от езика на прабългарите, суфиксът -ЕЛ и новият суфикс -АГ. Основата (морфемата) има “БЪК” – има източноирански произход, в осетински bаkаlыn, хоремзийски bkn, bkny, средноперсийски pkyun – пълен, изпълващ. От тази източноиранска дума идват българските глаголи БЪКАМ, НАБЪКВАМ – натъпквам, натъпкан и отглаголното съществително БЪКАН - пълен, препълнен. Семантичното ядро съдържа думите БАКЛАГА, БЪКЛИЦА, БУКЛА, БЪКЪЛ, БЪКЕЛ, БЪКАМ, НАБЪКВАМ, БЪКАН.

4. Източно-иранско семантично гнездо "МАНТ -мляко". Топонимът МУНДРАГА е раннобългарско, най-вероятно прабългарско название на крепост в района на Тутракан и Дръстър, в който се укрил Симеон с войските си при опастността от съвместно византийско-маджарско нападение. В тази крепост е бил затворен и княз Расате, най-големият син на Симеон, заради отказ от християнството. Смисълът на названието МУНДРАГА не е известен. Можем да го потърсим като отстраним прабългаро-аланския суфикс за образуване на прилагателно име -АГ и потърсим смисъла на получената морфема "МУНДРА, МУНДАР, МУНД" чрез следните български думи:

МАНДРА – общобългарско название на място, технологичен участък за обработка на прясно мляко до сирене, кашкавал и др. млечни продукти.

МАНДРА – диалектна дума, традиционно-професионален овчарски термин със значение “последен за годината предой, издояване, последно ритуално издояване на овцете за годината”. От тук, “мандра” носи смисъл, еквивалентен на “млеконадой, мляко”.

МАНДРА = стърга – помещение, оформено специално за доене на овце, доилня.

МАНТЕКА – местно родопско название на маслото, добито от смесено овче-козе мляко.

МАТОРИНА – овца, която кърми агне, млечна овца.

От горните примери на редки и остарели български думи със запазено значение може да се предположи, че морфемата “МАНТ, МАНД, МУНТ, МУНД, МАТ” най-вероятно е означавала МЛЯКО в езика на строителите на крепостта МУНДРАГА - прабългарите.

В много ирански езици думата за "мляко" е производна на иранския глагол pi - пия: в авестийски paiiah, paêma, paêman, пехлевийски pem, в съвр. персийски pni, пущунски pa, вахански pai – мляко. В някои ирански езици обаче, глаголът "пия" се изразява и с друга основа: в авестийски mad, партянски m`s`d, съвр. персийски māsdan, mās, пущунски matar, осетински mæsæg, вахански ma, mod, согдийски mst`wni – пия. От тук може да се очаква, че морфемата МАНТ освен най-общо "питие", може да означава в частност и МЛЯКО. В осетински дигорски minhaw – банкет, гуляй [Сh-DIV]. Сричката "-АН-" в морфемата МАНТ е очевидно наследство от носово произношение МАНТ - МАД в езика на прабългарите, което е характерно за иранските езици.

Иранската морфема МАНТ, МАТ, МАД - пия, пиене е включена и в българската диалектна дума матара, матора, означаваща бъклица, съд за вода с капачка. В БЕР неоснователно обясняват тази дума като арабска заемка през турски. Тя се среща и в сръбски, където матара, мадара, освен "съд за вода" означава и мярка за вино. Това показва вероятен по-стар произход на думата матора с произход от прабългарите и респективно иранска етимология на понятието.

От горните примери може закономерно да се дойде до извода, че основата МАНТ, МАНД, МАТ е особено производителна морфема на оригинални български думи, носещ смисъл "мляко" и произлизащ от подобен ирански глагол означаващ "пия".

Прабългарската дума МАТ - МАНТ - мляко е включена и в две регионални название от българската традиционна кухня. Това са КУТМАЧ - течно сирене, по-широко известно с турцизма "кътък" и КРОТМАЧ -варено осолено мляко [Л. Петров, Е. Йорданов, С. Узунова, Н. Джелепов. Българска национална кухня. Земиздат, София, 1983]. Кутмача се получава предимно от овче мляко, издоено малко преди овцете да се прегорят. Това означава през късното лято и ранната есен, когато млеконадоят рязко пада, но за светка на това маслеността на млякото нараства. КУТМАЧ на прабългарски буквално означава "малко мляко", от старобългарската (иранска) дума КУТ - малък, малко и прабългарската МАТ (МАНТ) - мляко. Кротмача се получава като се вари прясно мляко, след което се осолява и се бърка до получаване на гъста каша, която има прятен вкус. КРОТМАЧ означава буквално "осолено мляко", от думата "крух" - бучка сол (крусци - мн. число) и МАТ - мляко.

Прабългарската дума МАТ, МАНТ е широко използвана и за образуване на други названия на храни, получени при преработката на мляко. В Чирпанско, разреденото с вода кисело мляко се нарича МАТАН, а не с турската дума "айрян". Съдът, в който се бие прясното мляко за да се отдели от него маслото се нарича МЪТЕНИЦА. Когато във вода се сипе малко мляко, получава се млечно бяла, разсейваща светлината, непрозрачна среда, обозначавана като МЪТНА ТЕЧНОСТ. Думата "матов" е оригинална българска дума, чиято етимология досега остава неизвестна. МАТОВО е такова непрозрачно или полупрозрачно тяло, направено от кристал, стъкло, пластамаса и др., което има млечно бял цвят и разсейва светлината дифузно във всички посоки. МАТОВО означава всъщност "млечно" на прабългарски.

От горното следва, че топонимът МУНДРАГА най-вероятно означава Млечище, Млекарево, място, където има много мадри, където се обработва мляко и се произвежда сирене и други млечни продукти.

Някои редки български лични и фамилни имена също може да са образувани на основата на тази морфема. Например, МАНТАРОВ може да означава "млекаров", а МАНТОВ - "мляков".

5. Източноиранско семантично гнездо “КОТ - съдържам, задържам, ограничавам, затварям, спирам”. Това е изключително производително семантично гнездо, оставило огромен брой оригинални думи в книжовния български език и българските диалекти:

КОТОРКАМ – бавя, залисвам, задържам, загавликвам

КОТОРНИК – затвор, тъмница, дранголник

КОТОРА – тясно помещение за отглеждане на добитък

КОТОРКА – малка котора

КОЧЕК – малко помещение за отглеждане на кокошки, курник

КОЧУРА – малко помещение за отглеждане на прасе, кочина

КОЧИНА – малко помещение за отглеждане на прасе

КОЧУРКА - отсек от по-голямо помещение за отглеждане на агнета.

КУЧКА – спирачка за волска кола, движеща се по стръмни планински пътища

КОТКА – желязо със шипове, което се привързва под обувките, цървулите за да не се хлъзгат - спирачка, ограничител

КОШ – съд от плетени гъвкави пръчки за носене на оборски тор

КОШНИЦА - съд от плетени гъвкави пръчки или дървени ленти, за съхранение на плодове, храни

КОШЕР - съд от плетени гъвкави пръчки за отглеждане на пчели

КОШАРИТ, КОШЕРАТ – конусовиден кошер

КОШАРА – голямо помещение за отглеждане на овце, кози

КОШАРИНА – (1) – кошер; (2) – кошара

КУТЕЛ – съд за вода, ведро за вадене на вода от кладенец

КОТЕЛ – голям метален съд за вода, който може да се загрява на огън

КЪЩА, КУЧА - жилище за хора от едно семейство, дом

КЪТ - ограничено, затворено и изолирано място

КЪТКАМ - примамвам, призовавам някои (домашни птици) с цел да ги събера на едно място

СКЪТВАМ - поставям на тайно място, отделям, скривам с цел да запазя и натрупам нещо.

СКУТ, СКУТИ - при жените, средната предна част на тялото, където се поставя детето.

КОТИКА – количка с малък сандък върху едно колело и две дръжки за тикане

КУЧЕ – дълбок каменен съд за чукане на жито

Всички горепосочени думи са образувани от общата основа (морфема) КОТ, КОШ, КОЧ, КУТ, КЪЩ, КУЧ. От представените думи може да се обобщи, че тази морфема носи семантиката “съдържам, задържам, ограничавам, затварям, спирам”.

Древнобългарският и най-вероятно прабългарски произход на тази неславянска морфема се доказва чрез думите от вида КЪЩА, КУЧА които са чисто български и са донесени от Източен Иран, планината Белур (Болор, съвременния Памир). Този извод се доказва от данните на германския проф. Фитцлер, който съобщава за една прабългарска дума, останала в старобаварския език - китрибин, которабина – затвор. Тази дума може да се разглоби две части: китри-, котора-, и -бин, -бина. Първата част може да дойде от същата тази българска морфема КОТ (съдържам, задържам, ограничавам, затварям), а втората част е източноиранска дума със значение "дом, покрив". В осетински bayn, кюрдски ban, пущунски bām, талишки bon, персийски bam, гилянски bеm, язгулемски bōm – дом, покрив /VS-ETD/. В старобългарски е съществувала и думата котръцъ - затвор, заета в унгарски като ketrec – затвор и в румънски като cotruţă – колиба. /БЦ-ИБЕ-2 стр.166, 79/. В БЕР се посочват сръбското котарка – хамбар и славянското котец – заградено място с преплетени пръти, също вероятни заемки от старобългарски.

С установяването на тази източноиранска морфема се отговаря и на факта, че в старобългарския език и българските диалекти се среща странното прилагателно КУТРИ (А, О, И) - злочест (а, о, и). Тази дума не може да дойде от "кутри" - малък, но може да намери задоволителна етимология от горната морфема - "кутри" - "затворен, лишен от свобода, поставен в затвор". Нима това не е злочест човек ?

Като следствие, в рядкото българско фамилно име Кочмаров може да се открие същата морфема. Към тази морфема е добавена думата “мар” – мъж, човек, при което се получава “кочмар” с най-вероятен смисъл – страж, пазител, стражар, пазач, полицай.

6. Индоарийско (санскритско) семантично гнездо "КСАРА (вода, мия с вода) и САРА (поток, река, ручей, тека)". Включва следните старобългарски, прабългарски и диалектни български думи:

ШЕРТЕ (при воденица, дървено каналче за вода, улей - италианска дума наследена от Алцековите българи),

ШУРТИ (глагол - водата излиза като струя),

ЧУРИ (глагол - коминът дими, пуши - дума от Македония),

ЧУРКА, ЧОЧУР, ЧУЧУР, ЧУЧУВЕРКА (същ. - тръба от която излиза вода),

ШОПУРТИ (глагол - чува се звук на падаща вода),

ШОПУРКА (същ. - чешма с много чочури),

ШОПУР (чешма),

ЧЪЛН, ЧУН (стбл. - лодка),

ЧЛЪНЪ – според [Цв. Тодоров. Славянски народи. С. 1969, с. 118], това е название на лодка-еднодръвка при протославяните. Тук авторът се заблуждава. Това е индо-арийска дума, донесена от прабългарите и наследена в старобългарския книжовен език. Славянската дума е "лодка", от където идват думите "ладия", "ладонь" (длан).

ЧУЛНАР, ШУРНАР, ШУЛНАР (лодкар),

ЧАМНИЦА – лодка

САЛ (дървена площадка върху вода, сал),

КУРНА (корито за вода в баня - дума от близкото минало на град Стара Загора),

ГЮРНА (бликна - глагол от Чирпанско),

ЧИРНИК (ручей - старобългарска заемка в руски),

ЧИРАНЕ (извори на река, където може да се перат дрехи - Чирпанско),

ГУРНА - воденичен улей - диал. дума от някои места в България.

Това са различни граматични форми (съществително, глагол, прилагателно и т.н.), производни на санскритските думи КСАРА (вода, мия с вода) и САРА (поток, река, ручей, тека) от древния език на ранните индоарии. Може да се предположи, че тази морфема е функционирала в езика на древните прабългари, в някои отношения сходен с езика санскрит. Виждаме какво мощно и плодотворно семантично гнездо се е развило по цялата древна земя на българите от изходния смислов корен КСАРА, САРА.

7. Източно-иранско семантично гнездо "СУЛИЦА - копие, сила". Включва следните старобългарски и новобългарски думи:

СУЛИЦА - старобългарска дума - късо метателно копие,

ШИЛО - късо метално острие за продупчване на кожи, тъкани,

ШИЛЯ - заострям, наточвам нож, кол,

ЖИЛО - израстък на осите и пчелите за продупчване на кожата на човек,

ШУЛЯ - остър кол за пробиване на дупки при садене на ново лозе,

ЖИЛЯ - насекомото пуска в действие жилото си,

СИЛА - механична проява на взаимодействие между телата.

Всички тези думи са рефлекси (производни) на източно-иранската (авестийска) дума SURA (VI-ти пр. н.е., която означава "сила, мощ, власт, копие, острие". В тях се наблюдава типичната за източно-иранските езици трансформация на съгласната "Р" в "Л". От старобългарския език, някои от тях са навлезли в славянските езици. Някои славянски етимолози примат, че славянската дума СИЛА е заимствана от местното скито-сарматско население по Северното Причерноморие при техния първи контакт с ранните протославяни (V-VI-ти век). Може и да е така, но това скито-сарматско население (язиги - есегели, роксолани) е важен субстрат на народа на Стара Велика България, прабългарите. От глаголите ШИЛЯ и ЖИЛЯ са образувани голям брой производни: ПОДШИЛЕН (заострен), ОЖИЛЕН и т.н. От същата авестийска дума SURA са образувани по-късните средноирански думи ZOR и ZORВА (насилие, натиск), които са заимствани от придошлите в Мала Азия огузи, по-сетнешните османски турци (XI-XV-ти век). Последните две думи се срещат в съвременния български език, вероятно като османотурски заемки.

8. Иранско семантично гнездо " ПИРГИ -въртя, кръжа, бързам, движа се бързо". Включва следните оригинални книжовни и диалектни български думи:

ПИРГИ -струните на лъка на гъдулката,

ПИРИГЛА - въртележка,

ПЕРИГЛА - въртоп във водата,

ПЪРГАВИНА - живост, еластичност,

ПЪРГАВ - жив, бърз, скоклив,

ПУРГО - старинно българско име,

ПИРГЯ - кося трева с косата, диалектна дума от Хасковско,

ПЕРГЕЛ - инструмент, при който чрез въртене се чертае окръжност.

Тук морфемата е ПИРГ, ПЕРГ, ПЪРГ със значение "въртя, кръжа, бързам, движа се бързо" и няма нищо общо с гръцкото "пирг" - крепост. Може да се твърди, че тази морфема има ирански произход, тъй като в персийския език има подобна дума "пäргар" със значение "пергел". Българските етимолози считат, че българската дума ПЕРГЕЛ е заимствана от персийския, но те не отчитат съществуването на цялото това семантично ядро, което не може да бъде заето от чужд език по начина, както се заема някоя единична дума чрез случаен контакт.

Към това гнездо може евентуално да се добави и диалектния израз от Русенско "пиргосан камък", чийто смисъл е неясен. Проф. Ив. Добрев счита, че този израз идва от "пирг" - крепост. В светлината на мощното семантично гнездо, посочено по-горе, "пиргосан камък" може да означава "подвижен, въртящ се камък", нещо като хромел, воденичен камък, затваряща се каменна врата или нещо подобно.

9. Иранско семантично гнездо "САМ". Включва българските думи САМ, САМО, САМИЧЪК, САМСИ, САМОТА, САМОТИЯ, САМОТЕН, УСАМОТЕНИЕ и многобройни производни от вида САМОМНЕНИЕ, САМОВГЛЪБЕН, САМОДОВОЛЕН и т.н. Морфемата САМ, САМО е непозната на славяните – на руски “только” – само, “один только” – сам. П. Добрев [Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. П. Добрев. С. 1995 г., стр.127] посочва язгулемското sam – само, част от нещо. Д-р Ж. Войников открива аналогична дума в тохарския (б) език - sam.s – сам, само. Д. Адамс [A dictionary of Tocharian B, Adams D. Leiden Studies in Indo-European 10, Rodopi: Amsterdam - Atlanta, 1999] свързва етимологията на тази тохарска дума с протоиндоевропейското sem – един, единствен, от където произлизат и санскритското samayati – в частност, исландското semja – в частност. Източноиранския и санскритски произход на българската морфема САМ посочва, че тя е наследство от езика прабългарите. Думи като САМ, САМО, САМИЧЪК, САМСИ, и може би САМОТА са съвършено непознати в коренните славянски езици и най-вероятно са оригинални прабългарски думи.

10. Индоиранско семантично гнездо "СРАМ". Включва българските думи СРАМ, СРАМОТА, СРАМОТИЯ, ОСРАМЯВАМ, СРАМЕЖЛИВ, СРАМЕЖЛИВОСТ и др. подобни. Морфемата СРАМ е българска неславянска дума, от старобългарски попаднала в руски. Славянският аналог е стыд/stid. В ягнобски šarm, кюрдски şerm, пущунски šarm, персийски šārm, шугнански, язгулемски x`arm, гилянски šêrm - срам. [Etymological Table dictionaries of language families, Indoeuropean, Turkic, Finno-Ugric, Iranian,Germanic. Valenyn Stetcuk - http://www.geocities.com/valentyn_ua/]. Пехлевийски sārm, осетински æfsar, æfsarm – срам, позор. В санскрит sŕami, протоиндоирански cŕamh, хотаносакски sŕm, согдийски prsm, кховарски sm – тих, примирен./L-IAIL/. В пущунски sharmawen – опозорен, станал за срам. Виждаме че българското срам има подчертани индоирански корени и се родее с немското scham и английското shame – срам.

11. Семантично гнездо "шаря". Включва думите: ШАРЧИ (художник, вапцар - прабългарска), ШАРКА (цветен орнамент), ШЕРИЛКА (цветна рисунка, диалектна), ШАРКА (вид болест по децата – сипка, сипаница, либурка , варицела), ШАРЯ (рисувам, оцветявам), ШАРЕЛ - бояджия, вапцар на тъкани, ШАР - цвят.

12. Семантично гнездо "отвор, дупка, кухина". Включва следните български диалектни думи: ШУПЪЛ – кух (прилагателно), ШУПЪЛ - кухо дърво или кух предмет (съществително); ШУПЛА - кухина, мехур в някакво тяло или среда; ШУПЕЛКА - свирка; ШУПЛАГА - дупка; ШОПКА - чучур; ШОПУРТИ - изтичане на вода от улей, улук, тръба и др. и издаването на звук на изтичаща вода; СОП, СОПКА – тръбичка, СОПОЛ - входна и изходна тръба на духалото, СОПОЛ - слуз, изтичаща от носа. Това семантично гнездо е регистрирано още в старобългарския език чрез думите СОПЬЦЬ -свирач на духов инструмент (тръба, свирка), СОПСТИ - свиря със свирка и СОПАТИ - издишам (изхвърлям) въздух при дишане и свирене. Подобни думи в славянските езици няма, с изключение на общославянската дума СОПОЛ - слуз от носа при настинка, която изглежда да е заета от старобългарски. Подведени от тази дума, руските етимолози неуспешно търсят произхода на корена СОП в посока на предполагаемата семантика "сок, слуз, течение". Това е погрешно, тъй като СОПОЛ - слуз от носа (български диалектно ЦЕФКА) идва от старобългарската дума СОП, СОПЕЛ - тръба, тръбичка, също и ЦЕВ, ЦЕВКА - тръба, тръбичка. Тук се има пред вид, че човешката ноздра има вид на тръба, тръбичка. Старобългарската морфема СОП - тръба обаче най-вероятно е възприета от езика на прабългарите, защото в славянските езици такава дума няма, но в осетинския език има думата СЬIПА - тръбичка, с която се отвежда урината на пеленаче, отглеждано в люлка (сведение на д-р Живко Войников).

9. Индо-иранско семантично гнездо "удар, удрям". Включва следните оригинални български думи

--------------------------------------------
-------------------------------------------

... и так далее...

**Иван 25** » 12/04/2007, 18:07

Clavis писал(а):
Булгары
Материал из Википедии — свободной энциклопедии
Булгары (то же самое, что и древние болгары) — кочевые племена, занявшие во второй половине V века степи Причерноморья и Приазовья. Говорили на булгарском языке.
Появление названия «булгары» в источниках того времени совпадает с распадом Гуннской империи, что даёт основания предполагать, что булгарами стали называть какую-то часть гуннской орды, или же булгары изначально входили в тот огромный союз племён, который современники именовали гуннами.

В этом-то и суть вся теория русских (советских) ученых. Болгары неожиданно появились после распадом Гуннской империий. А прежде того они жили на небо.
Первой европейский источник о болгаров это так называем "Анонимный хронограф" (334 г. от н.э.). Там болгары включени среди народов живущих к севере от Кавказа.
В хронике Мойсея Хоренскога говорится, что во время арменского царя Вахаршак (153-131 г. до н.э.) част болгаров во главе с Вунд пересилились в его владения.
Съществують и много более ранных сведения I-II хилядолетия до н.э., но я не в состоянии искать и представить сюда.
Да и очень часто говорилось, что болгары строили и жили в городах и никаких кочевых племен они не были.

**Иван 25** » 12/04/2007, 18:22

Роман Димитров писал(а):Правда, что кроме "тюркской" гипотезы возникновения болгарского языка, существует и "иранская" (т.е. "индоевропейская").

Маленкая поправка:
Идет речь не о гипотезы возникновения болгарского языка, а о произхода самых-то болгар. Лингвистические иследования только помагают одной или другой теории о произхода древных болгар.

БОЛГАРСКАЯ ЦИВИЛИЗАЦИЯ

БОЛГАРСКАЯ ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Кто сейчас на конференции