ловешкия лагер.

[нар]

в соседней теме вот в этой сылке был упомянут "ловешкия лагер".
http://synpress-rel='nofollow' classic.dveri.bg/23-xxxx/crosswood.htm
что это за лагерь, для политзаключенных?

[НеОняДето...]

в соседней теме вот в этой сылке был упомянут "ловешкия лагер".
http://synpress-rel='nofollow' classic.dveri.bg/23-xxxx/crosswood.htm
что это за лагерь, для политзаключенных?

Не четох подробно сылката, но вероятно става дума именно за концентрационния лагер край Ловеч.

Веднага след като идват на власт в България на 9 септември 1944 г., комунистите започват да създават свои концентрационни лагери /но и до тогава концентрационни лагери са съществували - например еврейските/. Това става с Наредба-закон на 20 декември същата, 1944 г., и там те са наречени ТВО - Трудово-възпитателни общежития. Точни данни няма, но се смята че през лагерите за периода 1944 - 1962, когато те официално се закриват, са преминили приблизително 300 000 човека. Цифра, която дори да е завишена, многократно, с десетки пъти, надвърля всичко познато до тогава в България. В периода януари 1954 - септември 1956 г. лагерите не са функционирали, но след събитията в Унгария те отново се разкриват.

В лагерите са въдворявани както криминално проявени, така и политически затворници. Най-големият и известен от тях е този в Белене - български остров в р. Дунав. В някои лагери е имало и доста руснаци - например в пернишката мина "Куциян" - главно бивши белогвардейци.

Лагерът в Ловеч е създаден сравнително късно - през 1959 г., в "оттепельните" времена на Хрушчов, съответно Тодор Живков, но е бил един от най-суровите и със жесток режим. Той е наследник на закрития лагер Белене и първоначално там е имало само няколко стотин криминални, но постепенно започват да се въдворяват и политически. Макар че "политически" е доста условно казано - пращани са хора дори само за разказан виц. Няма никаква писмена инструкция относно режима в този лагер, така че отношението към затворниците се е формирал по усмотрение на самите надзиратели и началници и устни указания на зам. вътрешния министър Мирчо Спасов. През лагера край Ловеч преминават около 1500 човека. Около 150 - 170 човека намират там смъртта си от нечовешките условия, убийствено тежкия труд, издевателствата на надзирателите или просто защото са убити по нечия прищявка. Лагера е закрит през пролетта на 1962 г., след като в ръцете на редовните следствени органи попадат неколцина избягали затворници. /Изпращането в лагер не е било предшествано от редовно следствие и съд, а хората там са въдворявани само след дознание със заповед на министъра на вътрешните работи по доклад на някой директор на милиция, т.е. без съд и без следа от някаква дори привидна законност/. Следствието докладва в ЦК, че има данни за множество извършени в лагера убийства. Създадената комисия потвърждава тези данни и лагера е закрит, а Мирчо Спасов е наказан с порицание.