Сербско-болгарская война 1885 г.

**НеОняДето...** » 04/11/2007, 16:05

После Соединения (6.9.1885г.), ожидая реакцию Турции, болгарская армия сосредоточивается у южных границ страны. Однако, нападение произходит не со стороны Турции, а со стороны Сербии. Неожиданно 2-го ноября 1885 г. сербские войски переходят границу и Нишавская армия устремляется на Софию, а Тимошкая – на Видин. Наспех собраные и малобройние отряды, прикрывающие столицу Болгарии, ожидают нашественика в 30 км. западнее Софии, недалеко от Сливницы. В трехдневных сражении (5-7.11.1885 г.) у Сливницы и Гургулята Нишавская армия тяжело разбита и начинает паническое отступление назад. Подоспевшая с южной границы регулярная болгарская армия преследует ее и 14-ое ноября догонив у Пирота, во втором разе наносит сербам поражение и овладевает город. Болгары собираются продолжить наступление на Ниш, которого разбитые сербские части не в состоянии защитить. Но 16-го ноября в главной квартире болгарской армии появляется дипломатический представитель Австро-Унгарии в Белграде Рудолф Кевенхюлер–Меч. Он вручает князю Александру ультиматум немедленно прекратит наступлении. В противном случае болгары встретят австро-унгарские войска. Злые языки говорят, что Кевенхюлер добавил: „....и несколько русских частей”.

**master7** » 04/11/2007, 23:05

http://www.vbox7.com/play:256a7e9d

**CoC** » 05/11/2007, 00:58

Болгарская история состоит из героических и трагических моментов, а то, что Болгария и болгары в итоге выжили и оцелели - это настоящее Чудо. Такой народ не может быть погублен извне. Главное, чтобы не разрушил себя изнутри!

**Jurist** » 05/11/2007, 11:25

master7 писал(а):http://www.vbox7.com/play:256a7e9d

Спасибо за интересный фильм.

**Dimitri** » 05/11/2007, 11:47

CoC писал(а):Болгарская история состоит из героических и трагических моментов, а то, что Болгария и болгары в итоге выжили и оцелели - это настоящее Чудо. Такой народ не может быть погублен извне. Главное, чтобы не разрушил себя изнутри!

...что само по себе еще трагичней.Тогда, в чем же Чудо?
Скорее - медленное и мучительное заличаване того образа жизни и мышления,который не имеет право на существование,т.к. слишком лукаво! Так жить можно,но чревато последствиями,которым мы все свидетели.

**НеОняДето...** » 05/11/2007, 16:14

Dimitri писал(а):Так жить можно,но чревато последствиями,которым мы все свидетели.

Я не знаю, какие "последствия, которым мы все свидетели" Dimitri имеет ввиду. Но считаю, что сокрушатся за дальнейшую судбу Болгарии не стоит. Я относительно хорошо знаком с болгарской историей. И смею утверждать, что с более-менее действительной историей, а не с мифологической и патриотарской. И думаю, что начиная с 1878 г. страна никогда не находилась в более благоприятном положении во всех отношениях - внутри и внешнеполитических, экономических, духовных и т.д. - чем сегодня. Никогда ранше у ее народа не было столь хороших возможностей развития и просперитета. И когда здесь на форуме говорят, что, мол, вступила Болгарии в "рабский" ЕС, всегда меня охватывает удивление - а с чем эти люди сравнивают? С какой период истории паралелы делают, чтоб так категорически утверждать такие вещи? Непонятно.

Но давайте вернемся к теме. Сербско-болгарская "война капитанов", как она известна, является одним из самых важных епизодов в новейшей болгарской истории. Победа в этой краткой войне в многом определет реалии сегодняшнией действительности. Это была первая война, в которой молодое болгарское государство вступило и последняя, котороя имела благоприятние и очень далеко идущие политические следствия. Парадоксально, но ее современики определяли ее как неуспешной, а результаты войны - неудовлетворительных. Однако с наступлением нового 20 века, хотя солдаты продолжили побеждать в сражениях, больше ни одной военной победы не трансформировалась в долгосрочной политический успех.

**NNN** » 05/11/2007, 16:21

А ведь еще в начале века болгарская армия считалась одной из лучших в мире! Вот вам и известное противоречие - героизм солдат и лавирование политиков! Я по этому поводу почему-то "9-ю роту" вспомнила! Сын участвовал в 2-х чеченских компаниях, такое рассказывал. что многим и не снилось! Больная тема!
А болгары своей военной историей гордятся и по праву!

**НеОняДето...** » 05/11/2007, 16:53

NNN писал(а):А ведь еще в начале века болгарская армия считалась одной из лучших в мире!

Хм, ненапразно споменах историческата митология....
Не, българската армия никога не се е считала, а още по-малко реално е била "одной из лучших в мире" - нито в началото на века /20-и вероятно се има предвид/, нито когато и да е било. Въпреки че в определени моменти нейната численост е била доста внушителна спрямо броя на българското население /над 20%/, тя винаги е била в състояние да решава само ограничен кръг военни задачи и по никакъв начин не би могла да бъде сравнявана с най-добрите армии от който и да е период. В Първата, а и при краткото си участие във Втората световна война, тя е била използвана само на второстепенни направления и общо взето срещу бойни части от нейната черга. Вярно, военните и победи са изненадващо много, а пораженията - изненадващо малко, като се вземе предвид, че България губи практически всички войни, в които участва през 20 век. Вярно е, че е побеждавала дори руски, немски, английски и френски бойни части - но в интерес на истината те далеч не са били от елитните подразделения в тези армии. Изглежда е вярно и това, че е от малкото или може би единствената съвременна армия, която не е оставила в плен свое бойно знаме. Във всеки случай, въпреки усилията, които съм полагал, не намерих случай на пленено българско бойно знаме. Така че засега приемам, че това не е мит. Останалото обаче....

**NNN** » 05/11/2007, 16:59

Возможно, Вы правы, я в этом вопросе не специалист. Так, читаю иногда кое-что. Но эта оценка - что армия Болгарии к началу балканских событий (не по количеству, а по стратегической и тактической подготовке) - одна из лучших в Европе, принадлежит одному из наших историков. Боюсь, сейчас уже не вспомню имя. Но в силу случая общаюсь именно с представителями БГ армии. С одной стороны - гордость за свою армию (и приводят много фактов!), с другой ругаются по-болгарски и по-русски по поводу того, что делалось в этой самой армии в 80-90-е гг. А сейчас - все под НАТО. Даже структуру округов под НАТо сделали.

**НеОняДето...** » 05/11/2007, 17:47

Давайте американскую армию оставим в покое. Тема называется сербско-болгарская война. Если кто-нибудь хочеть сказать что-нибудь о ней - я с удовольствием подискутирую. А если нет, то на форуме есть достаточно других веток.

**yanko** » 05/11/2007, 17:52

НеОняДето... писал(а):Давайте американскую армию оставим в покое. Тема называется сербско-болгарская война. Если кто-нибудь хочеть сказать что-нибудь о ней - я с удовольствием подискутирую. А если нет, то на форуме есть достаточно других веток.

Воистину

**НеОняДето...** » 05/11/2007, 22:59

master7 писал(а):http://www.vbox7.com/play:256a7e9d

Май са пропуснати доста хора между главните участници в събитията. Анастас Бендерев, например, струва ми се, го нямаше.

Между другото - той служи и в Руската армия. Достига чин генерал-лейтенант. През Гражданската война командва корпус в армията на Врангел.

**master7** » 06/11/2007, 07:39

Да,наистина клипчето е съвсем любителско.Подходящо е за хора,които почти нищо не знаят и затова го посочих.
По-встрани от вниманието у нас остава Видинския театър на военните действия.
Не се говори за участието на турците доброволци във войната и настроенията в турското общества.
Изпитвам съжаление,когато чета за тази братоубийствена война.
Макар и много слаби, в Сърбия се чуват и трезви гласове.Не съм сигурен,но май Бранислав Нушич казва: "Тази война ще издълбае дълбока пропаст между два братски народа..."

**Иван 25** » 06/11/2007, 15:12

НеОняДето... писал(а):
NNN писал(а):А ведь еще в начале века болгарская армия считалась одной из лучших в мире!

Хм, ненапразно споменах историческата митология....
Не, българската армия никога не се е считала, а още по-малко реално е била "одной из лучших в мире" - нито в началото на века /20-и вероятно се има предвид/, нито когато и да е било. Въпреки че в определени моменти нейната численост е била доста внушителна спрямо броя на българското население /над 20%/, тя винаги е била в състояние да решава само ограничен кръг военни задачи и по никакъв начин не би могла да бъде сравнявана с най-добрите армии от който и да е период.

Не могу вполне согласиться. Все зависит от того, как мы понимаем эту квалификацию: "одна из лучших в мире."
Конечно не можеть и бить какого-то сравнения между, скажем, 500-тысячной болгарской армии в начале ХХ-того века и 5-милионной армии некоторой из т.н. "великих сил".

Но все пак трябва да имаме предвид следното:
България последна на Балканския полуостров (не включвам в сметката Албания и Македония) получава през 1878 г. свободата си, но за две-три десетилетия успява да създаде най-боеспособната армия на Балканите. В началото на ХХ век в нейните редове израстнаха отлично подготвени военоначалници, а бойният дух на войниците беше много висок. Атаката "на нож" и ръкопашният бой стават нещо като запазена марка за българският войник. Трите войни 1912-1918 показват, че България без проблеми е можела да се справи с всяка една от останалите Балкански страни, но за съжаление не и със всички едновременно.

Ще дам само няколко примера:

Лозенградската крепост в Турция е изградена непосредствено преди балканската война със железобетонни укрепления с помощта на немски инженери и под ръководството на немския генерал Фон дер Голц. Генералът заявява: "Тази крепост може да бъде превзета само след шестмесечна обсада, и то от прусаци". За щастие командирът на българската ІІІ армия генерал Радко Димитриев не бил чувал горното изявление. Той дава заповед за атака на крепоста от движение в походни колони без никаква обсада. Крепостта е превзета в рамките на 24-часа. По този повод, ако не се лъжа, самият Ото фон Бисмарк ни нарича "прусаците на Балканите".
Подобна е ситуацията и с Одринската крепост.

След като България се включва в І световна война, на 1 октомври 1915 тя напада Сърбия. След успешно настъпление главната битка става на Косово поле. Битката завършва с пълен разгром на сръбската армия. В плен попадат над 200 хил. сръбски войници. Останките от сръбската армия - 200 хил. души панически отстъпват през Албания към Адриатическо море, но до него достигат само половината. Тук те са евакуирани на о. Корфу от италиански и френски кораби.

На южното направление, през октомври-ноември 1915 г. българската армия нанася пълно поражение на френско-английския експедиционен корпус (в състав 4 дивизии), останките бягат панически към Солун, захвърляйки не само тежкото въоръжение, но и личното си оръжие. Сериозна грешка обаче е, че по искане на германското върховно командване, за да се зачете неутралитета на Гърция, българските войски спират на гръцко-българската граница, където се води позиционна война до края на войната.

През следващите две години французите и англичаните правят многобройни опити да пробият българските позиции, но без успех. Особено показателна е отбраната на позицията при Дойран, защитавана от Плевенската дивизия с командир ген. Владимир Вазов, брат на писателя Иван Вазов. Тук на малък участък от фронта губят живота си над 100 войници на противника. Само при един от опитите си да пробият българската отбрана (на 16-19 септември 1918 г.) тук загиват повече от 40000 англичани и 20000 гърци. Дивизията на Владимир Вазов дава по същото време само 494 души убити.

През август 1916 г. Румъния също влиза във войната. На 1 септември трите дивизии на ген. Тошев тръгват да освобождават окупираната през Междусъюзническата война Южна Добруджа. Българите дори не знаят, че противникът е с двойно по-голяма численост. На румънската армия не помагат и двете руски и една сърбо-хърватска дивизия. След 3 месеца на 7 декември т.н. Шопска дивизия влиза в Букурещ.

Май че стана прекалено дълго? Но предполагам, на много малко хора са им известни тези факти, които представляват нищожна част от историята на войните на България за национално обединение.

**НеОняДето...** » 07/11/2007, 01:41

Ох, Иване, даже не знам откъде да започна....
На тезата за „най-добрата армия в света” изобщо не мисля да се спирам, понеже тя без друго е незащитима. В нашите балкански мащаби обаче тя може да бъде обсъждана...с много уговорки, все пак...но мястото за такова нещо не е тук – просто няма да е интересна на никой.
За крепостите. И лозенградската настъпателна операция, и превземането на Одрин са славни страници в българската военна история – никой не го отрича. Прекрасен и вдъхновяващ пример за мъжество и себеотрицание. Както и Тутракан. Те обаче са съвсем недостатъчен аргумент към тезата за „най-добрата армия”. Ще се обоснова накратко: Одрин е превзет през март 1913 г. с открит щурм след две нощни атаки /дневната между тях се проваля/. Този щурм обаче се предшества от многомесечна обсада на града. А още на следващата 1914 година започва Първата световна. И какво – съпоставими с Одринската и по-добре защитени крепостни градове масово почват да капят като круши само 2-3 дена /а някои не издържат и толкова/ след като са атакувани. Просто се оказва, че този тип фортификационни съоръжения не предлагат вече адекватна защита срещу нападателните оръжия на епохата. Т.е. не е необходимо да разполагаш с „най-добрата армия” за да овладееш такъв укрепен пункт.
Което ме подсеща за нещо друго. Не знам откъде се е взело и упорито продължава да битува наивното (за да не го нарека глупаво) мнение, че за да превземеш една крепост не ти трябва нищо друго освен гола храброст и „ура, на нож”. Но по онова време крепости се превземат само ако разполагаш с много и добра артилерия и достатъчно грамотни артилерийски офицери и разчети. Така ги превземат всички армии, така ги превзема и българската. С артилерия. И с „напред на нож”, разбира се, но най-вече с артилерия. Част от която – сръбска.

Дойран. Честно казано, мислех да не се занимавам, ама не се сдържах. Какво да ти кажа.... Като начало за кой ли път ще призова – българските участници по специално - да не използвате Божидар Димитров като източник. От една страна той е добър и грамотен медиавист, от друга обаче – умира да плещи врели-некипели по вестниците и телевизията за събития от новата ни история.
Та за Дойран. При третата атака на Дойранската позиция /16-19.09.1918 г./ там се отбраняват подразделения от три /а не от една/ български дивизии. Освен прочутата 9-та пехотна Плевенска дивизия, още Планинската и 11-та Македонска. Срещу тях трите общо са три английски дивизии (22-а, 26-а и 27-а), първа пехотна бригада от 28-а английска дивизия, две гръцки дивизии /Критска и Серска/, гръцката артилерийска тежка бригада, а също и още няколко други артилерийски и инженерни подразделения. Конкретно срещу 9-та Плевенска дивизия се бият 22-а английска, заедно с придаден към нея гръцки полк (трети, ако не се лъжа) и 26-а английска дивизия. Числеността на една английска дивизия никога не е надхвърляла 16 035 човека, в което се включват всички чинове, спомагателни, инженерни и т.н. части. В нашия случай и двете английски дивизии са ненапълно окомплектовани и имат числен състав от около 15 000 човека. Т.е. 30 000 английска войска. Така че те не могат да загубят 40 000, нито гърците – 20 000 срещу 9-та Плевенска, защото няма гръцки полк с такава численост. А Б. Д. просто дрънка глупости от някакви псевдо-патриотични подбуди. Не знам как не разбира, че такива тъпашки самохвалства по най-глупав начин омаловажават подвига на нашите войници – та нали всеки би могъл да ги провери и да го изобличи.

Според Н. Недев „Дойранската епопея 1915-1918 г” (издадена 1921 г) общите български загуби за периода 16 - 19 септември 1918 г. са 83 офицери и 2873 войници (в т.ч. убити, ранени и изчезнали). Загубите на съглашенските войски - 11 673 човека, като за противниковите загуби той се позовава на ген. Милн. Тези данни се съгласуват горе-долу с други източници, включително английските. За хората, които сериозно се интересуват от военна история има една организация - The Commonwealth War Graves Commission. Тя притежава картотека за всеки английски военнослужещ през последните 80 години. Там могат да се намерят доста достоверни неща, включително за Дойран.

Останалите цифри и становища от твоят пост не искам да коментирам, че направо ще заприлича на дисертация.

**master7** » 12/11/2008, 23:41

През 1885г. по това време българските войски настъпват към Пирот.
След няколко дни войната ще завърши с поражение на Сърбия.

Предлагам една статия,която разглежда тежките и трайни поражения върху психиката на два близки народа от тази братоубийствена война.

http://www.slovo.bg/old/vtodorov/serbia/serbija7.htm

"Братоубийствената същност на Сръбско-българската война от 1885 г. - с право посочва А. Анчев - се явява необичайното, неморалното, нечовешкото в отношенията между братята сърби и българи и до голяма степен съдбовното в по-нататъшната история на двата народа. Огромна е изненадата, съжалението и възмущението на българите, когато в един изключително труден и важен исторически момент, в който се решава бъдещето на разпокъсаното им отечество, не някой друг, а братска славянска Сърбия нахлува като пладнешки разбойник в техните земи. Не толкова броят на жертвите и вероломното нападение на съседната държава, колкото тази именно братоубийствена същност на войната от 1885 г. разтърсва из основи душата на българина. Неслучайно мотивът за братоубийството намира място в повечето песни за сръбско-българска-та война."45 Синдромът "Каин" най-често се персонифицира с отрицателната идентичност на крал Милан, включваща следните ругателни, снизяващи и унизяващи определения: горд Милан, модерн тиран; втори Каин, братоубиец Каине; завистливи Каине Милан, подла душо; юда искариотска; копилан Милан, хайдук вероломен, бесен и подъл крадец, подъл злодей и др.46:

Хай Милане, крал Милане,
с коя глупос ти си пошел
да се бийш с бугарете,
с бугарете, с наши братя.
Нихно царство седем годин,
наше царство от сто годин!
Ако да им надвийеме,
нищо не че да здобийеме:
сва Европа че ни сапре;
ако ли ни па надвия,
срам че ни е дур до века.
Не знаеш ли бугарете,
че са тийе твърдоглафци,
твърдоглафци, инатлии,
тъй са неска на бой силни,
не знаеш ли, ка се бихме,
ка се бихме сас Турция?

Тази статия би била /ако можеха да я разберат/ много поучителна ,за онези които пишат в темите за Украйна.

**НеОняДето...** » 14/11/2008, 01:54

master7 писал(а):По-встрани от вниманието у нас остава Видинския театър на военните действия.

Да, это верно. Давайте хотя бы на этом форуме не делать такую ошибку. Самое время, ровно через год, дорассказать историю Сербско-болгарской войне 1885 года.

Пока основная часть болгарской армии победоносно наступает в неприятельскую територию, положение в Северозападней Болгарии совершенно другое. Там бои ведутся на територии Болгарии, а главной целью сербской Тимошкой армии является Видинская крепость.

Тимошкая армия, в основе которой стоит Тимошкая активная дивизия, переходит границу еще 3-го ноября. Из-за внезапности нападения, против нее болгары в состоянии противоставить только пограничные отряды и несколько местных добровольческих дружин. Но эти малочисление соединения сражаются так яростно, что обезкураженному противнику нужны восемь дней, чтоб добратся до Видина, отстоящего в 30 км от пограничной полосы. При том, пограничные дружины, сохранив хороший боевой порядок после многодневных сражениях, безпрепятствено присоединяются к пяти тысячному Видинскому гарнизону, увеличивая его численост на 6170 человек. Гарнизон состоит преимуществено из запасных чинов и добровольцев, у которых нет какого-либо боевого опыта и даже командующий - комендант Видина капитан Атанас Узунов – всего навсего военный инженер. Ему катастрофически не хватают офицеров – например ключевые в обороне каждой крепости артилерийские офицеры только трое.

Первое нападение на Видина сербская армия в состоянии провести едва 12 –го ноября, когда основные силы болгарской армии уже находятся у Пирота. После двухдневных безрезультатных атак, ген. Лешанин, командующий Тимошкой армии, предлагает защитникам сдаться на почетных условиях. „Сдавать крепости не умею; меня учили их брать” - коротко отвечает кап. Узунов и битва продолжает. Несмотря на все усилия и на полное превосходство в числености, вооружения и организации, сербы так и не успевают добиться существенного успеха. Вместо того, в двух вылазках защитники наносят им ощутимые потери, совершенно переламывая их боевой дух.

Последную попытку захватить крепостью ген. Лешанин предпринимает уже после известия о перемирии. В 21.30 ч. 16-ого ноября сербская артилерия начинает стрельбу против бастиона № 6 Видинской крепости и под прикрытием артилерии пехота устремляется вперед. Ответный огонь защитников подавляет атаку, нападение постепенно теряет темпа и к 23 ч. замирает. Сербско-болгарская война окончена.

**Алексей СПб** » 14/11/2008, 01:58

А какова дальнейшая судьба храброго капитана Атанаса Узунова?

**НеОняДето...** » 14/11/2008, 02:21

К сожалению - трагическая. Принимает участие в Офицерского бунта и 22-го февраля 1887 года расстрелян в околностях г. Русе за участие в государственого переворота и измена присягой. Но в то время он уже майор.

**master7** » 14/11/2008, 22:48

Обявяването на войната бѣ посрещнато съ голѣмо въодушевление отъ частитѣ въ Северния отрядъ. По тоя случай ничалникътъ на Северния отрядъ капитанъ Узуновъ донесе телеграфически:

„Днесъ на цѣлия гарзононъ войници, волонтиери и опълченци прочетохъ височайшия приказъ за обявяване на войната. Радостьта и въодушевлението бѣха стигнали апо-геата си: цѣлъ часъ не преставаше вика „ура! да живѣе князъ Александъръ!” и хвърляне калпаци нагоре. Сѫщиятъ възторгъ бѣше и между всичкитѣ войски на отряда. Смѣя да увѣря, че всички офицери, войници, опълченци и доброволци сѫ готови до единъ да се жертвуватъ за защита на отечеството и княжеския престолъ”.

За любителите на Българска история предлагам една забележителна книга:

История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война – 1885 г.

Йорданъ Венедиковъ

http://www.promacedonia.org/dibo/jvd/jvd_predg.htm

Без нея е трудно да се разберат причините за българските победи и българския характер

**Алексей СПб** » 15/11/2008, 02:44

Всяка война е трагедия. Но когато във вътрешни борби загиват истински български герои като Атанас Узунов, това е двойна трагедия. Когато прочетох Симеон Радев, бях просто потресен.

**master7** » 15/11/2008, 15:29

Алексей СПб писал(а):Всяка война е трагедия. Но когато във вътрешни борби загиват истински български герои като Атанас Узунов, това е двойна трагедия. Когато прочетох Симеон Радев, бях просто потресен.

Недоумямам какво точно Ви е потресло.
Майор Узунов ,майор Олимпи Панов и другите офицери са герои от Сръбско българската война.Големи са заслугите за България на Тома Кърджиев.
Всички те са предатели,проляли българска кръв за интересите на Русия.
На предателите никъде по света не се прощава.

**master7** » 15/11/2008, 15:53

В град Видин има един забележителен паметник -костница,посветен на Сръбско - българска война 1885г. За мен един от най-хубавите,които съм виждал.

Наричат го "Паметник на скърбящия воин"

Умиращ войник лежи на лакът - гологлав, навел е глава над оръжието,шапката е паднала.
Този войник е български ,видински гренадир - победител,но лицето му изразява скръб от безсмислената братоубийствена война.

Отпред има надпис:

“На героите от 3-ий пехотенъ Бдински полкъ”.

Запазена е една дописка от известния английски журналист Берлайн, посветена на видинския паметник.
Берлайн, който посетил Видин през 1919 г, пише:
"България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма.

Нашият войник не тържествува,а съжалява за тази война.

**master7** » 16/11/2008, 22:54

Намерих снимка на Паметник на скърбящия воин.

,а на този Видински форум

http://forum.vidin.info/viewtopic.php?f ... &start=255

подробности за съдбата му.

Странният паметник има още по-странна история. Фигурата на войника е изваяна от гипс от големия скулптор Андрей Николов а на бронзовите релефи Арнолдо Дзоки. още през 1886 г. Минават години, докато я превозят с влак до Русе, с лодка през Дунава до Гюргево и оттам отново с влак до Париж. Отлята е от бронз в парижка леярна. Обратният й път се оказва доста по-дълъг. Не е известно как е била доставена в срещуположния на Видин румънски град Калафат, но в него тя престоява цяла година. Оказва се, че прекарването й през Дунава е трудно и скъпо дело. Но се намират видински рибари, които я прекарват доброволно. За целта сковават платформа върху няколко лодки и успяват да я стоварят на видинския бряг. Прибрана е на сигурно място в казармата на Трети пехотен бдински полк, където отлежава близо година.
Основният камък на монумента е поставен през 1908 г. Инициативен комитет дълго време събира дарения от гражданите за издигане на постамента и на 15 ноември 1911 г. паметникът е открит. Намирал се е на централния видински площад "Бдинци".

От същия форум научавам и следната интересна информация:

В защитата се намесва и руски кораб, намиращ се по това време по Дунава, който успява да пробие блокадата и да достави боеприпаси за военните части. Година по-късно видинският общински съвет обявява капитанът на "Голубчик" Владимир Луцки за почетен гражданин. С него званието получава и майор Атанас Узунов, който ръководи и сам участва в битката за защита на града.

Завършвам с едно стихотворение на Димчо Дебелянов за чуждите войници загинали по нашите земи:

Един убит

Той не ни е вече враг –
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.

Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.

И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.

Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
В ден на вихрени победи
Да умре непобедил?

Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?

Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?

И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада?
Не, той взе що му се пада,
мъртвият не ни е враг!

Димчо Дебелянов

**НеОняДето...** » 17/11/2008, 01:29

master7 писал(а): В защитата се намесва и руски кораб, намиращ се по това време по Дунава,

Мастер, по това време "Голубчик" не е "руски кораб" и съвсем не се намира случайно "по това време по Дунава". Този 40 метров параход с водоизместимост 265 тона, както и параходите “Взрыв”, “Опыт” и “Александър I”, миноноските “Черепаха” и “Бычок”, парните катери “Бавария”, “Мотала”, “Фардинг”, “Ракета”, “Олафчик”, “Варна” и “Птичка”, шлеповете “Янтра”, “Марица”, “Тунджа” и “Бот №1” съставляват българската Дунавска флотилия. Сърбите не притежават военен речен флот и това доста облекчава снабдяването на Видин.

"Голубчик" е строен в Англия, завършен през 1858 г. След Освободителната война е подарен на България, заедно с други кораби. Но на 09.09.1885 г., по нареждане на руския военен министър ген. Обручев, всички руски офицери на служба в българската армия я напускат. Същата заповед получава и капитан-лейтенант Рожественски, който до тогава е началник на Флотилията и Морската част. Изтеглени са и всички кораби, но в началото на октомври - не без съдействието на кап. Рожественски - те са върнати и са им назначени български капитани и руснаци емигранти. За капитан на "Голубчик" е определен Владимир Луцки, бивш анархист от "Народна воля", който от 1882 г. живее в България и работи като инженер. Той е завършил Морския кадетски корпус в Санкт Петербург, така че му е дадено звание мичман, което тогава е офицерски чин, съответстващ на поручик.

"Голубчик" не "пробива блокадата" само веднъж, с каквото впечатление може да се остане от твоя пост. До и по време на Сръбско-българската война параходът извършва около 45 курса между Русе и северозападните български пристанища, най-вече Видин. Превозва боеприпаси, войски, оръжие, хранителни припаси. Мичман Луцки се оказва извънредно изобретателен - пребоядисва кораба, променя силуета му, като скъсява и удължава мачти, прави фалшиви комини и т.н., движи се под флагове на различни страни и винаги намира начин да се промъкне покрай сръбските брегови батареи. Именно "Голубчик" донася във Видин вестта за примирието на 16 ноември. След края на обсадата, капитан Узунов без колебание сваля своя кръст за храброст и публично го връчва на мичман Луцки.
--------
ОТ Някой знае ли дали оня Рожественски от Цушима и бившия началник на българската флотилия са един и същ човек, или е съвпадение на имена?? Може би роднини? "Нашият" Рожественски се казва Зиновий, също като оня... :shock:

**stifen** » 17/11/2008, 07:39

явно е същият

1909
Зиновий Рожественски – руски морски офицер, вицеадмирал (от 1904 г.), генерал-адютант (от 1904 г.). Завършва Морско училище през 1870 г. и Михайловската артилерийска академия през 1873 г. Участвува в Руско-турската война от 1877-1878 г. Заедно със С. О. Макаров (също бъдещ адмирал) създават минното оръжие и миноносците като бойни кораби и ги използват във войната от 1877 г. Рожественски е един от създателите на българската военна флотилия в Русе. След войната служи в Балтийския флот. Началник е на Главния морски щаб от 1903 г. Командващ е на Втора Тихоокеанска ескадра от април 1904 г., извършила поход от октомври 1904 г. до май 1905 г. В Цушимското сражение (1905 г.) действа твърде пасивно, което е една от причините за разгрома на Втора Тихоокеанска ескадра. В сражението е ранен тежко и пленен от японците. След завръщането в Русия е съден от военноморски съд, оправдан и пенсиониран (1906 г.).

да го споменем с бог да прости

**НеОняДето...** » 17/11/2008, 11:08

Благодаря, stifen. Изглежда, че наистина е той.

Само че откъде си взел тази справка, в която най-глупаво е написано, че при Цушима "действа твърде пасивно", ставайки "една от причините за разгрома"? Доколкото познавам това сражение, Рожественски е "една от причините", и то главната, изобщо да се стигне до сражение, защото друг на негово място въобще нямаше и да се добере до Цушима, начело на самоубийствена мисия около половината свят с ескадра остарели и частично сбъркани кораби. Самият факт, че корабите му - и то всички! - са още на вода след този безумен преход, че екипажите му са в относително добро състояние и че съединението дори може да се бие - е истински подвиг, който говори за изключителен професионализъм. Той още от първия момент разбира, че го пращат на смърт - и все пак не потъпква офицерската си чест, влиза в това обречено сражение и прави всичко, за да победи - макар и да знае, че е невъзможно.

**master7** » 17/11/2008, 11:15

Благодаря!
Добре сте написали.Дано сме възбудили нечий интерес.Към това се стремях.

**stifen** » 17/11/2008, 11:17

за цушима - колкото хора, толкова и мнения. без съмнение походът от петербург до цушима е подвиг - за след това - не мога да съдя

Сербско-болгарская война 1885 г.

Сербско-болгарская война 1885 г.

Кто сейчас на конференции